РЕШЕНИЕ

гр. София,  27.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                       

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Христова частно гражданско дело № 11339 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. 

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изп. дело № 20208510401502 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., рег. № 851 при Камарата на частните съдебни изпълнители, срещу постановление за разноски от 31.08.2020 г., с което е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя „Е.М.“ ЕООД на сумата от 200 лева.

Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намери приложение, тъй като към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е извършено само действието по образуване на изпълнителното дело и други действия не са били извършвани, като „Т.С.“ ЕАД е изплатило изцяло дължимите суми в срока за доброволно изпълнение. Поради което отправя   искане за отмяна на атакуваното постановление и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.  

В законоустановения срок е подадено възражение срещу частната жалба от взискателя „Е.М.“ ЕООД, в което се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, съответства на извършените действия от адвоката и на материалния интерес по делото, като същото е било реално заплатено. Поради което се отправя искане за отхвърляне жалбата на длъжника. Претендират се разноски.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК  от ЧСИ М.П., в които се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От представените в изпълнителното дело писмени доказателства се установяват следните значими за решаването на спора факти по делото:

Изпълнително дело № 20208510401502 по описа за 2020 г. е образувано по молба на взискателя „Е.М.“ ЕООД, чрез адв. В.Ф.С., срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумата от 109,80 лева по изпълнителен лист от 28.01.2020 г., издаден на основание чл. 404-406 и чл. 408 от ГПК след констатация, че решение № 499111/02.10.2018 г. по гр. дело № 11789/2018 г. на СРС и решение № 414/16.01.2020 г. по в. гр. дело № 2669/2019 г. на СГС е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ведно с разноските по образуваното изпълнително дело, в това число и адвокатски хонорар в размер на 400 лева.

С молбата е поискано да бъде наложен запор на движимите вещи на длъжника и притежаваните от него дружествени дялове, както и да бъде наложена възбрана на недвижимите му имоти. Приложено е споразумение за адвокатско възнаграждение от 13.08.2020 г., в което е уговорено възнаграждение в размер на 400 лева, което реално е било заплатено с оглед представеното преводно нареждане от 13.08.2020 г. С молба от 24.08.2020 г. процесуалният представител на взискателя „Е.М.“ ЕООД е оттеглил посочените в молбата за образуване способи за събиране на вземането - запор на движимите вещи на длъжника и притежаваните от него дружествени дялове, както и възбрана на недвижимите му имоти, като е определен за способ за изпълнението единствено запор на банковата сметка на длъжника.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжник на 21.08.2020 г., съдебният изпълнител е поканил последния на основание чл. 428, ал. 1 ГПК да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок от връчването, като заплати дължимите на взискателя суми по изпълнителния лист, ведно с таксите и разноските по изпълнението, включително и сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство. Противно на заявеното от жалбоподателя, по делото липсват доказателства за доброволно изпълнение на дължимите суми в срока за доброволно изпълнение или след това.

С възражение от 27.08.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е заявило, че намира за прекомерени посочените в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар и разноски, като е поискало определянето на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, а именно 200 лева. С постановление за разноски от 31.08.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение на сумата от 200 лева. Длъжникът е атакувал това постановление, подавайки на 28.09.2020 г. разглежданата в настоящото производство частна жалба.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

При положение, че в конкретния случай липсва изложение от страна на жалбоподателя, а и по делото не са приложени доказателства в тази посока, настоящият състав приема, че не е налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното дело разноски.

В разглежданото в настоящото изпълнително дело не са налице усложнения по отношение на страните или движението му, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г.

В чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева - 200 лева, и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Според мнозинството от настоящия съдебен състав в процесния случай е приложима единствено разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо към момента не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над 200 лева по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. За определяне /начисляване/ на такова би възникнало основание едва след извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по конкретното изпълнително дело.

Следва да се отбележи, че ако след администрирането на настоящата жалба, процесуалният представител на взискателя е предприел допълнителни, необходими действия по водене на изпълнителното производство с цел събирането на дълга, няма правна пречка да поиска от ЧСИ приемането на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, обжалваното постановление следва да бъде отменено, а разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взсикателя по изпълнителното производство, следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до сумата от 200 лева.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има единствено жалбоподателят – „Т.С.“ ЕАД, който претендира такива в размер на 25 лева – заплатена държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Следователно на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД следва да се присъди общо сумата от 75 лева – разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД постановление за разноски от 31.08.2020 г. по изп. дело № 20208510401502 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., рег. № 851 при Камарата на частните съдебни изпълнители, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:  

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя „Е.М.“ ЕООД, по изп. дело № 20208510401502 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, от 400 лева на 200 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК: ********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 75 лева – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.