№ 178
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600200 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
С обжалваното определение състав на Старозагорския окръжен съд е
оставил без уважение молбата на осъдения Р. М. С. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, наложено му по нохд № 53/16г. на Окръжен съд Стара Загора.
Недоволен останал жалбоподателя и го обжалвал. В жалбата са
изложени доводи, свързани с неправилна преценка на обстоятелствата,
релевантни за УПО и за предубеденост на съдебния състав. Претенцията е
насочена към отмяна на определението и постановяване на УПО.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните
предпоставки и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от
половината от наложеното му наказание, то към момента липсват достатъчно
данни, от които да се направи извод, че С. при досегашният си престой в
затвора е дал доказателства за своето поправяне.
1
Изводите на съда са правилни.
За да се приложи института на УПО законодателят е поставил две
условия. На първо место осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от
половината от наложеното му наказание и на следващо место с примерното си
поведение и честно отношение към труда да е дал доказателства за своето
поправяне.
Първата предпоставка очевидно е налице и това не се оспорва от
страните.
Не е налична обаче втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК
предпоставка.
В разпоредбата на чл.439а НПК са очертани обстоятелствата, които
доказват дали престоя в местата за лишаване от свобода до момента е довел
до поправянето на осъдения или е необходимо още време за това.
От приложеното по делото становище за изпълнение на плана на
присъдата е видно, че след проведената корекционна работа с лишения от
свобода, същият се намира в етап от изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, на който заложените цели и задачи съобразно установените
проблемни зони не са постигнати. Точно обратното, наблюдава се
повишаване на степента на риска.
При отсъствието на тази материалноправна предпоставка, свързана с
поправянето на лишения от свобода С., приложението на института на УПО
спрямо него е недопустим.
Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като
обосновано и законосъобразно, респективно оставяне на подадената срещу
него жалба без уважение.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и
решаване на въпросите в частната жалба от настоящата инстанция.
Не могат да бъдат споделени възраженията, свързани с претенцията за
отвод на председателя на съдебния състав - съдия И. С.. Обстоятелството, че
съдия С. е разглеждала дела по чл.64 и чл.65 НПК не може да доведе до
основанието по чл. 29, ал.2 НПК, защото това се е случвало в хода на
основния наказателен процес, който е приключил с влязлата в сила и
2
приведена в изпълнение присъда, наказанието по която търпи в момента
жалбоподателя. Настоящето производство, свързано с претенциите за УПО е
със съвсем различен характер от приключилото основно такова и факта, че
съдия С. се е произнасяла по въпросите, касаещи мерките за неотклонение на
осъдения не може да доведе до нейния отвод. Други обстоятелства, относими
към хипотезата на чл.29, ал.2 НПК не се сочат, а и настоящият състав не
открива такива при служебната проверка.
Твърдението, че делото е разгледано без служебен защитник, въпреки
желанието на жалбоподателя да има такъв не отговаря на истината. Едно от
условията, наред с другите посочени в производството по УПО да бъде
назначен служебен защитник е молителят да желае да има такъв /по арг. на
чл.439, ал.3 НПК/. В приложената на л.21 от първоинстанционото дело
декларация С. собственоръчно е посочил, че не желае адвокатска защита.
Същото е заявил и устно в проведеното на 19.04.2022г. съдебно заседание,
което е отразено на л.3 от протокол №226/19.04.2022г. След като на два пъти
ясно и категорично молителят е заявил нежеланието си да му бъде назначен
служебен защитник, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
разгледал делото без защитник.
Изпратената до ВКС собственоръчна молба от С. сама по себе си не
може да бъде основание за отлагане или спиране на производството по
делото.
Настоящият състав обръща внимание на жалбоподателя, че с
преобладаващ доказателствен потенциал на първо място разполага
представеното становище на администрацията на съответното пенитенциарно
заведение, която осъществява непрекъснато превъзпитателната дейност върху
осъдения и има преки впечатления за промяната на поведението му. Когато на
отрицателното становище на администрацията на затвора за предсрочно
освобождаване на осъдения не могат да бъдат противопоставени
доказателства, които да го оборят или да са със значителен приоритет над
него, какъвто е настоящият казус, то тогава основания за УПО липсват.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 250/19.04.2022г. по чнд № 313/22г.
на Окръжен съд Стара Загора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4