№ 460
гр. П., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100149 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. ИСМ. Б. срещу Община П.,
с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна, поради погасяване
по давност не дължи на ответника сумата в размер на 248,68 лева, представляваща
данък върху недвижими имоти, сумата от 445,08 лв., представляваща такса „битови
отпадъци“ и сумата от 586,50 лв. –данък „превозни средства“, установено с АУЗД №
16-281-1/25.02.2016 г.
В исковата молба се посочва, че от 28.10.2016 г., когато е предприето
последното валидно изп. действие по изп. дело № 533/2016 г. по описа на ЧСИ Е.Д. до
предявяване на иска е изтекла погасителната давност за принудително събиране на
вземанията.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че по образуваното изп. дело са
предприемани действия, с които давността е прекъсвана.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложено изп. дело № 533/2016 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Същото е
образувано въз основа на молба от Община П. срещу Г. ИСМ. Б. с приложен Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК – 16-281-1/25.02.2016 г. с предмет
процесните вземания, влязъл в сила на 03.05.2016 г., видно от извършеното
отбелязване. С молба взискателят е овластил ЧСИ с правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. По
1
изп. производство са извършени справки в НАП за наличие на трудови договори и
банкови сметки на длъжника.
Наложен е запор върху трудовото му възнаграждение, като съобщението за
налагането му е получено от работодателя „******“ ООД на 28.10.2016 г. Други
предприети действия в изпълнителното производство няма. Не са събирани
принудително суми за погасяване на задълженията.
По делото е представено заявление с изх. № 20/ММО- 3433 от Община П.,
адресирано до ЧСИ Е.Д., с което се моли за продължаване на предприетите действия
по принудително събиране по образувани изп. дела по приложен списък и се извършва
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. В приложения списък фигурират и задълженията на ищцата
по процесния АУАЗ. Представеното заявление не съдържа входящ номер на ЧСИ.
Няма данни дали и кога същото е представено на съдебния изпълнител, за да се
извърши преценка за евентуално прекъсване на давността за събиране на вземането.
Още повече такъв документ не се съдържа по приложеното изп. дело.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземания, установени в акт за установяване на публично общинско
вземане. След като процедурата по изпълнение на публичното общинско вземане се
изпълнява по реда на ГПК на още по голямо основание исковото производство за
установяване на възможността за събиране по принудителен ред на същото това
публично вземане, следва да бъде проведено по същия този ред, т. е. исковия ред на
ГПК. В този смисъл е многобройната практика, постановена по реда на чл. 135, ал.4
АПК - Определение № 92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 74/2012 г., 5-членен с-в,
определение № 92 от 22.11.12 г по адм. дело № 74/12 г и определение № 8 от
31.1.2013г. по адм. дело № 1/13 г., Определение № 8 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
6/2021 г., всичките на смесени състави на ВКС и ВАС.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за
вземането е погасено, поради факти и обстоятелства, настъпили след установяването
му.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Публичните вземания на държавата и общините, които са изброени в чл. 162,
ал.1 ДОПК се погасяват с петгодишна давност, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. / чл.
171, ал.1 ДОПК/. Съгласно чл. 172, ал. 2 и 3 ДОПК давността спира да тече, когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане-до издаване на акта.
2
Давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемане на действия по принудително изпълнение.От прекъсването на давността
започва да тече нова давност. В случая предмет на акта за установяване на публично
общинско вземане са вземания за периода от 2011 г. до 2015 г., давността за които
започва да тече от началото на следващата календарна година. Давността е спряна със
започването на производство по установяването им и прекъсната с издаване на АУЗД,
влязъл в сила на 03.05.2016 г., от който момент е започнала да тече нова давност.
Процедурата по изпълнение на публичното общинско вземане се изпълнява по
реда на ГПК. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г.,
намират приложени в настоящия случай, тъй като изп. дело № 533/16 г. е образувано на
16.09.2016 г.- след постановяване на ТР.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая последното действие, годно да прекъсне давността, е налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 28.10.2016 г. От този момент е
започнал да тече петгодишния давностен срок, изтекъл на 29.10.2021г., поради което
правото на принудително изпълнение към датата на предявяване на иска -17.01.22 г. е
погасено и предявените искове като основателни следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски
за ДТ в размер на 50,00 лв., такса за копие на изп. дело в размер на 24,00 лв. и адв.
възнаграждение в размер на 300,00 лв., чието заплащане е удостоверено в представен
договор за правна защита и съдействие от 17.01.22 г. или в общ размер от 374,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Г. ИСМ. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „*******“, бл. 5, ап. 14 НЕ ДЪЛЖИ на Община П.,
ЕИК *********, адрес гр. П., пл. ”Св. Иван Рилски” № 1, поради погасяване по давност
на правото на принудително изпълнение, сумата в размер на 248,68 лева,
представляваща данък върху недвижими имоти, сумата от 445,08 лв., представляваща
такса „битови отпадъци“ и сумата от 586, 50 лв. –данък „превозни средства“,
установени с АУЗД № 16-281-1/25.02.2016 г.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК *********, адрес гр. П., пл. ”Св. Иван Рилски” №
1, ДА ЗАПЛАТИ на Г. ИСМ. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*******“, бл. 5,
ап. 14 сумата в размер на 374,00 /триста седемдесет и четири/ лева, представляваща
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4