№ 115
гр. Севлиево, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20234230200264 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.250 от ГПК.
Постъпила е молба от процесуален представител на жалбоподателя „Спайч 64”
ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Казичене, общ.София, ул.„Никола
Петков” № 15, в която моли съда да допълни решението си, тъй като е пропуснал да се
произнесе в частта за разноските, като присъди дължими разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на дружеството-жалбоподател в размер на 800.00 лева.
В срока за представяне на писмен отговор по постъпилата молба такъв е
постъпил от страна на процесуален представител на административно-наказващият
орган.В него се застъпва становището, че искането е неоснователно, тъй като размерът
на разноските не бил уточнен и не са представени доказателства, от които да е видно в
какъв размер са сторени същите.Алтернативно към съда се отправя молба адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до предвидения минимум предвид фактическата и
правна сложност на делото.
Срокът за подаване на молбата за допълване на решението съгласно
разпоредбата на чл.250, ал.1 от ГПК е едномесечен срок от връчването на решението
или от влизането му в сила.Жалбоподателят е получил съобщението с препис от
решението на 30.08.2023 г., а молбата е подадена в съда на 25.08.2023 г.Следователно
молбата е подадена в срок.Съдът счита, че жалбоподателят има право да иска
допълване на решението в частта за направените разноски.С решението си,
първоначално съдът е отказал да присъди в полза на жалбоподателя направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение.След депозиране на молбата от негова
1
страна, е извършена проверка на електронните адреси на съда, при което е
констатирано, че такава претенция е била направена с молба, получена на
електронният адрес на съда на 19.07.2023 г.Към същата е бил приложен договор за
правна помощ, от който се установява, че е заплатена сумата от 800.00 лева.Така
депозираната молба не е била входирана от служител на съда и не е била докладвана на
докладчика по делото, поради което при произнасянето си с решението от 22.08.2023 г.
съдът е счел, че не са представени доказателства, от които да се установят сторените
разноски от жалбоподателя, поради което не е присъдил такива в негова полза.От така
изложеното и след извършената вътрешна проверка от страна на съда, се установява, че
молбата на дружеството-жалбоподател е основателна.
В този смисъл са изпълнени всички процесуални изисквания за допустимост на
молбата по чл. 250 от ГПК и съдът следва да я разгледа по същество.
Жалбоподателят „Спайч 64” ЕООД, със седалище и адрес на управление
с.Казичене, общ.София, ул.„Никола Петков” № 15, представлявано от управителя
С.С.А., е обжалвал електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата / ЗП / № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” / АПИ
/ - София, с което за извършено нарушение на чл.102, ал.2 и на основание чл.187а, ал.2,
т.3 във вр. с ал.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
му е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл.106, ал.5 от
Закона за пътищата / ЗП / в размер на 119.00 лева.С Решение № 108 от 22.08.2023 г.
съдът е отменил електронният фиш, като незаконосъобразен.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.Съгласно нормата на чл.63д от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.Препратката е изрична и касае
именно въпроса, свързан с присъждането на разноските в процеса.Т.е. този ред се
прилага и от РС, и от Адм. съд, действащи като въззивна и, съответно, като касационна
инстанция.А при липса на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера,
вкл. възможността за пропорционално присъждане на разноски, на основание чл.144 от
АПК са приложими правилата на ГПК, а не на НПК.С оглед гореизложеното се налага
изводът, че по отношение на въпроса, свързан с присъждането на разноски,
административнонаказателното производство следва логиката и нормите на АПК,
респективно – ГПК, по силата на препращащите норми на чл.63д, ал.1 от ЗАНН и
чл.144 от АПК.Според ал.2 на чл.63д от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
2
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.В случая, от страна на
процесуалния представител на АНО се прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.В случая се претендира възнаграждение в размер
на 800.00 лв., което включва изготвяне и подаване на жалба, както и процесуално
представителство по образуваното производство.Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7,
ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.Съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000 лв. са 400
лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.В случая е наложена имуществена санкция,
която е в размер на 2500.00 лв., поради което възнаграждение в размер на 550.00 лв. е
съответно на невисоката фактическа и правна сложност на делото, както и поради
обстоятелството, че в случая процесуалният представител не се е явявал в съдебно
заседание.Ето защо възражението за прекомерност е основателно до посочения размер
от 550.00 лева.Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
550,00 лева.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл.250, ал.3 от ГПК и чл.63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 108 от 22.08.2023 г. по Н.А.Х.дело № 264/2023 г. по
описа на РС – Севлиево като:
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на
„Спайч 64” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Казичене,
общ.София, ул.„Никола Петков” № 15, представлявано от управителя С.С.А., сумата от
550.00 (петстотин и петдесет) лева, съставляваща направени по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Административен съд Габрово
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3