№ 1891
гр. С, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110121843 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Н. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул. „Б Л.В.“ ...., чрез адв.
Д., за признаване за установено по отношение на ответника „Т С“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С, ул. „...” № ..., че ищеца, като наследник на 1/ 2 ид.ч. на
Д Н Й., не му дължи сумата от 1183,68 лв., представляваща 1/ 2 част от сумата от 2367,36
лв., начислена за потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2008 г. до 31.12.2011г., за
имот, находящ се в гр. С, ж.к. „З“, бл. ..., инсталация №....
Претендират се направените по делото разноски.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият признава изцяло иска, като моли
съда да възложи разноските на ищеца, тъй като ответника не е дал повод за завеждане на
делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставена топлинна
енергия.
Възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск не се споделят от
настоящия състав. Предявяването на иска за установяване или отричане на едно правно
отношение или право, е предоставено от закона на всеки, който има интерес от това. То не е
обвързано със срок, нито пък ищците са органичени с основанията, на които могат да се
позовават. В този смисъл няма пречка ищецът да обосновава исковата си претенция с
бездействие на ответника по предявяване на претендираните от него вземания, което води
1
до отпадане на възможността му за принудителното им събиране.
По основателността на иска, съдът намира следното:
С отговора на исковата молба ответника признава недължимост на вземанията,
поради настъпила погасителна давност на задължението. Съдът намира, че така направеното
признание от ответника не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с
право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед на така извършеното от
ответника признание, съдът намира исковете за основателни, поради което същите следва да
бъдат уважени, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
делото няма ангажирани доказателства ответника да е предприел действия за принудително
изпълнение срещу длъжника. Представеното до длъжника писмо за неплатени задължения, с
покана за заплащането им, не може да бъде квалифицирано, като действие за принудително
изпълнение, тъй като кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и ако
го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на
давността за вземането (чл. 118 от ЗЗД). Същевременно той не е задължен да съобразява
изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на
претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението. Затова
отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще
бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му
реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба. Доколкото кредиторът има право да иска плащане на
задължението си, при това без да е задължен да съобразява същото с изтеклата в полза на
длъжника погасителна давност, тези негови действия сами по себе си не могат да обосноват
отговорността му за разноски по предявен от длъжника иск за недължимост на вземането.
Отговорността на кредитора за извършените от длъжника съдебни и деловодни разноски ще
възникне, в случай че той предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за вземането си,
като оспорва направеното от длъжника основателно възражение за изтекла погасителна
давност или пък оспори предявения основателен иск за недължимост на вземането поради
изтекла погасителна давност (в този см. Определение № 338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК/. Определение № 75/21.04.2017 Г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г., І г. о.,
Определение № 95/22.02.2018 Г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., Определение №
318/25.07.2018 Г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., Определение № 420/16.11.2018 Г. по ч.
гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ
г. о.). Предвид това, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде оставено
без уважение.
Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на
100 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т С“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С, ул. „...” № ..., че Н. Й. Й., ЕГН **********, с адрес:
гр.С, ул. „Б Л.В.“ ...., не му дължи сумата от 1183,68 лв., представляваща 1/ 2 част от
2
сумата от 2367,36 лв., начислена за потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2008 г.
до 31.12.2011г., за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „З“, бл. ..., инсталация №....
ОСЪЖДА Н. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул. „Б Л.В.“ ...., да заплати „Т
С“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул. „...” № ..., сумата от
100.00 лв. (сто лева), представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Н. Й. Й., да бъде осъден ответника
„Т С“ ЕАД, да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3