Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 52
гр. Сливен, 21. 02. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 456 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС/ във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
от Н.С.К. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Заповед № РД 15-2054 от
14.11.2022 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й относно размера
на определеното парично обезщетение. В жалбата си оспорващият твърди, че определеното
със заповедта обезщетение е несправедливо, като моли да бъде определен размер
на обезщетението съгласно действителната пазарна стойност на отчуждаваната част
от имота му. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като на оспорващия бъде
определено обезщетение, съгласно заключението на вещото лице, изслушано в
съдебно заседание на 16.02.2023 г.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД 15-2054 от 14.11.2022 г., издадена от Кмета
на Община Сливен, на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗОС, в
съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за
обществени мероприятия и устройствени зони на м. „Д. р.“, „А. ч.“ и „С. ч.“, СО
„И.“, з. г. С., одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006 г. на Общински съвет -
Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т. 1435 през о.т. 1436 до
о.т. 1438 за осигуряване на достъп до имоти, е наредено: I. Да се отчужди в
полза на Община Сливен 104 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор 67338.415.126, м. „С. ч.“, СО „И.“, з. С., целият с площ
1058 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, граници на имота: ПИ 67338.415.98, ПИ
67338.415.127, ПИ 67338.415.124, ПИ 67338.415.99 и ПИ 67338.415.638, с. на Н.С.К.,
съгласно Нотариален акт № 171, том I, дело 140/2007 г., вписан по ЗС/ПВ с Вх. №
19 от 15.05.2007 г., Акт № 81, том XIII, дело 2932/2007 г.; II. Определено е
дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 104 кв. м. земя,
представляваща част от ПИ с идентификатор 67338.415.126, в размер на 3010 лева;
III. Сумата по т. II, представляваща дължимото парично обезщетение, да се
депозира по с. на Община Сливен IBAN: ***, BIC: *** ***, ФЦ С., и изплати по б.
п. на Н.С.К., с. на имота, след влизане в сила на заповедта.
Горепосоченият ПИ - № 67338.415.126 по кадастралната
карта на г. С., целият с площ от 1058
кв. м., е с. на оспорващия Н.С.К., видно от приложения по делото Нотариален акт
за продажба на недвижими имоти № 81, том XIII, дело № 2932 / 2007 г. по описа
на Служба по вписванията – Сливен.
В образуваното административно производство по
отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител – „Оценителска
компания“ ООД - Сливен, съгласно която пазарната стойност за 104/1058 идеални
части от ПИ № 67338.415.126, целият с площ от 1058 кв. м., е в размер на 3010
лева. Оценката е изготвена на 12.09.2022 г. Оценителят е приел, че в обсега на
отчуждаемите части не попадат строителни съоръжения, насаждения или подобрения,
и е определил пазарна стойност на отчуждаемите идеални части чрез прилагане на
сравнителен подход - метода на пазарните сравнения /аналози/. Изготвената
експертна оценка е възприета от административния орган.
Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е
1023,40 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 27.09.2022
г. от Община Сливен.
По делото са назначени, изслушани и приети две
съдебно-технически експертизи, изготвени съответно от вещото лице И.Х.И.– с.
о., и от вещото лице и. С.Х.С.– със с. за о. п.
Съгласно заключението на вещото лице И.: процесният
имот е с наклонен терен, представлява празно място, няма материализирани имотни
граници; в имота няма подобрения и трайни насаждения; пазарната стойност на
отчуждаваната част от имота е в размер на 3131 лева към 12.09.2022 г. и към
14.11.2022 г. Вещото лице И. е о. стойността на земята по метода на
сравнителната стойност.
Съгласно заключението на вещото лице С.: процесният имот е с
наклон, неограден, без настилки, без сгради, без трайни насаждения и без
собствен водоизточник; пазарната стойност на предвидената за отчуждаване част
от имота е в размер на 3467 лева към 12.09.2022 г. и към 14.11.2022 г. Вещото лице С. е о.
стойността на земята по метода на сравнителния подход.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В
производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за
отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно
обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично
обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и
въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че
определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната
оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му
оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от
административния орган пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от
поземлен имот е по-висока от данъчната й оценка и е по-ниска от пазарната й стойност,
определена от назначените от съда вещи лица към дата 12.09.2022 г. /на която
дата е изготвена оценката в административното производство/ и към дата 14.11.2022
г. /на която дата е издадена оспорената заповед/. Използвайки едни и същи
методи, оценителят в административното производство и вещите лица са достигнали
до различни цени на оценяваната земя към едни и същи периоди от време. Съдът
счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице С. пазарна стойност
на отчуждаваната част от поземления имот, като изготвена въз основа на
компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните по предвидения
процесуален ред, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно
парично обезщетение при принудително отчуждаване.
По изложените съображения, заповедта на Кмета на
Община Сливен в оспорената ѝ част е неправилна, поради което следва да
бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 3010
лева на 3467 лева.
С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде осъдена
да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото разноски
в размер на 1560 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, 300 лева- внесено
възнаграждение за вещо лице, и 1250 лева - договорено и платено адвокатско
възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно, с оглед минималните
размери на адвокатските възнаграждения, определени в актуалната редакция на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.
С оглед изхода на
спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Заповед № РД 15-2054 от
14.11.2022 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА ѝ по т. II, в която е определен
размер на дължимото парично обезщетение, като УВЕЛИЧАВА
размера на дължимото парично обезщетение от 3010 /три хиляди и десет/ лева на
3467 /три хиляди четиристотин шестдесет и седем/ лева, представляващи дължимо
парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 104 кв. м. земя,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.415.126, м. „С. ч.“,
СО „И.“, з. С.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Н.С.К. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 1560 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: