№ 1349
гр. Плевен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430102708 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от П. И. П., ***,
против *** , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от инж.Л. П., с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с което да признае за
установено, че П. И. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, НЕ
ДЪЛЖИ сумите: главница в размер на 1 704.78лв., ведно със законната лихва
върху нея от ***г. до окончателното й заплащане, която до датата на издаване
на поканата -***. е в размер на 2002.07лв., неолихвяема сума в размер на
544.69лв., както и всички бъдещи такси и разноски, включително и
следващата се такса по т.26 от „Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, с
включен ДДС, която към момента е в размер на 518.24лв. на ***, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
Против П. И. П. е образувано изпълнително дело №******/2024г. по
описа на ***. Основанието за завеждане на това дело е изпълнителен лист,
издаден на дата ***г. по ч.гр.д.№***/2013г. по опис на PC Плевен. За този
факт ищецът е уведомен, с връчена на П. И. П., Покана за доброволно
1
изпълнение. Съгласно същата, ищецът дължи на ***, със съдебен адрес ***,
главница в размер на 1 704.78лв., ведно със законната лихва върху нея от ***г.
до окончателното й заплащане, която до датата на издаване поканата за
доброволно изпълнение -***г. е в размер на 2002.07лв., неолихвяема сума в
размер на 544.69лв., както и всички бъдещи такси и разноски, включително и
такса по т.26 от „Тарифата за таксите и разноските“ към ЗЧСИ, с включен
ДДС, която към момента е в размер на 518.24лв..
Към датата на завеждане на изпълнителното дело №***/2024г. от ***, П.
И. П. не дължи гореописаните суми, поради погасяването по давност на
главницата и съответстващите й лихви. Тъй като делото е образувано за
събиране на недължими суми П. П. не следва да заплаща и направените
допълнителни разходи от страна на ***, представляващи разноски и такси.
Видно от приложения към Поканата за доброволно изпълнение
изпълнителен лист, същият е издаден на основание чл.404 т.1 ичл.405 ал.1
отГПК на ***г. Изпълнителното производство е образувано през 2024г., като
поканата за доброволно изпълнение е издадена на ***г. т.е. 11/единадесет/
години след издаване на изпълнителния лист.
Съгласно ЗЗД, задълженията се погасяват с изтичане на 5/пет/ години,
считано от деня на възникване на задължението, в случая ***г., когато е
издаден изпълнителният лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Принудителни действия, за събиране на това задължение до образуване на
изп.д.№***/2024г., по описа на ***, не са извършвани. По този начин не е
прекъсвана или спирана давността и тя е изтекла през 2018г.
Поради факта, че давността не се прилага служебно, съгласно чл.120 от
ЗЗД, за ищеца е налице правен интерес от завеждане на отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК,
Приложени са следните писмени доказателства: Покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№******, Изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д.
№***/2013г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът. Оспорва се погасяване по давност на
задължението, като се представят доказателства за образувано изпълнително
дело на Държавен съдебен изпълнител при PC Плевен, копие от самото
2
изпълнително дело и Постановление за прекратяването му.
В отговора се изразява следното становище:
За събиране на вземането от П. П., представляващо направени разноски
за принудително премахване на незаконен строеж и описано в Изпълнителен
лист от *** г., от страна на *** София са предприемани действия, които
прекъсват давността и петгодишният давностен срок, уреден в чл. 110 от ЗЗД
в случая не е изтекъл. С Молба изх. № ***/ *** г., от СИС при Районен съд
Плевен е поискано образуване на изпълнително дело срок против П. И. П. от
гр. Плевен. Образувано е ИД № *****/ 14 г. на СИС при Районен съд Плевен .
По него са правени справки за имуществото на длъжника, с писмо изх. № ***/
*** г. е поискано налагане на възбрана и продажба на идеална част от
недвижим имот на длъжника. Изпълнителното дело е прекратено с
Постановление от *** г. на ***, влязло в сила на **.**.**** г. С изброените
действия давностният срок по чл. 110 от ЗЗД е бил прекъсван неколкократно и
към момента не е изтекъл.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Производството е образувано по предявена молба от П. И. П., с постоянен
адрес: гр. ***, против ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, с правно основание чл. 439 ГПК, с искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че П. И. П. НЕ ДЪЛЖИ на ***, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумите по
Изпълнителен лист, издаден на *** г., на основание Заповед за изпълнение №
***/11.03.2013г. поЧГД№ *** от2013г. по описа на ПРС, за които е образувано
изпълнително дело №***82024г по описа на ***, с район на действие ОС
Плевен, а именно: главница в размер на 1 704.78лв., ведно със законната лихва
върху нея от ***г., която до датата на издаване на поканата -***г. е в размер на
2002.07лв., до окончателното й заплащане, неолихвяема сума в размер на
544,69лв., както и всички бъдещи такси и разноски, включително и
следващата се такса по т.26 от „Тарифата за таксите и разноските“ към ЗЧСИ,
с включен ДДС, която към момента е в размер на 518,24лв., поради погасяване
на вземането по давност. Доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника
3
(кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията
на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които
обуславят дължимостта на претендираните от него суми. В тежест на ищеца
(длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които
обосновава възраженията си против дължимостта на вземането. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
За доказване на исковите претенции е представена Покана за
доброволно изпълнение по изп.д.№******, Изпълнителен лист от ***г. по
ч,гр.д.№***/2013г, от които е видно, че е налице погасяване на
съществуващото задължение по давност.
Видно от представените от ответника доказателства, въз основа на влязла в
законна сила Заповед за изпълнение № ***/11.03.2013 г, по ЧГД№ *** от 2013
г. по описа на ПРС, на ***г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който е
образувано от изпълнително дело №*****/2014г. по описа на *** към PC
Плевен.
От представените документи от изпълнителното дело е видно, че *** е
изискала да се наложи възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника П. И. П.. *** е указала на взискателя, че следва да внесе
изискуемата такса за това действие, но такава, видно от доказателствата, не е
внесена. По тази причина *** в процеса на образуваното изпълнително дело
*****/2014г., не е извършил никакви принудителни действия. Този факт се
потвърждава и от представената справка от имотния регистър,
информационна система ИКАР.
С Постановление от ***г. Държавният съдебен изпълнител е прекратил
изп.д.№*****/2014г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В мотивите си *** е
посочило, че последното изпълнително действие е от ***г.
С молба ответникът е представил издадения вече изпълнителен лист от
***г. пред *** с искане за образуване на ново изпълнително производство
против П. И. П.. ЧСИ е образувал изп.д.№***/2024г. и е изпратил до клиента
покана за доброволно изпълнение.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо
4
право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на
образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател
против ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното
основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е.
на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и
главно доказване всички евентуално наведени от същата положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. и основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице
основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.439, ал. 2 от ГГЖ, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи,
че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване. В настоящия случаи е настъпило погасяване на изпълняемото
право на основание изтекла погасителна давност.
От представената от ответника преписка по изпълнително дело
№*****/2014 г. по описа на *** към PC Плевен се установява, че на ***г. *** е
подала молба за образуване на изпълнително дело против П. И. П..
По отношение на материалноправните последици от образуването на
изпълнително производство са постановени ППВС № 3/***г. и ТР № 2/*** г.
по тьлк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на
ППВС № 3/*** г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено
с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния
изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение ***г. С
оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение,
5
а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От горното
следва, че с подаването на молбата от ***г. взиекателят е прекъснал теченето
на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/*** г.
по тьлк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. В т. 10 на това Тълкувателно
решение е обявено, че предходното постановление е изгубило действие,
респективно от тази дата започва да тече нова давност по материалното
правоотношение.
По изпълнителното дело № *****/2014г., видно от представените
доказателства, не са извършвани принудителни действия. А според мотивите
на ***, изложени в Постановление от ***г. последното изпълнително
действие е било на ***г. Предвид неизвършване на изпълнителни действия
*** е прекратила изпълнителното производство на осн. чл. 433. ал. 1. т- 8 от
ТПК.
Видно и от представеното от Извлечение от информационната система
ИКАР на Имотен регистър, възбрани от страна на *** или ЧСИ не са налагани
върху имоти, собственост на клиента.
Погасителната давност е период от време, определен от закона, през
който субективното право не е прекратено по някой от предвидените за това
начини. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, пораждащ за
задълженото лице потестативното право да откаже изпълнението,
позовавайки се на давността, като упражняването на това право, чрез
възражение, лишава носителя на субективното право (вземането, като
облигационно субективно право) от защита, защото то е загубило годността си
да бъде защитавано и принудително осъществявано.
По отношение процесното вземане е приложим общият петгодишен
давностен срок, поради липсата на предвиден в закона друг давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва от датата,
на която е поискано или предприето валидно изпълнително действие,
реализиращо съответния изпълнителен способ, като не са изпълнителни
действия и не прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, извършването на справки и проучване имущественото състояние
на длъжника, назначаването на експертиза, извършването на разпределение и
плащането въз основа на влязло в сила разпределение; при висящ
6
изпълнителен процес давността не е спряна на основание (ТР № 2/2013 г. на
ВКС-ОСГТК, т. 10).
Съгласно разпоредбата на чл. 426 ГПК съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Самото
издаване на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство, но не
представлява действие на принудителното изпълнение. С издаването на
изпълнителен лист съдът овластява съдебния изпълнител да пристъпи към
принудително изпълнение, т. е. да упражни принуда спрямо длъжника за
удовлетворяване на подлежащото на изпълнение право, като възпроизвежда
съответното изпълнително основание. Това съдебно действие обаче не е пряко
насочено към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не
представлява действие по принудително изпълнение, тъй като лицето, в полза
на което е издаден изпълнителен лист, може да бездейства и да не инициира
принудително изпълнение и по този начин изобщо да не засегне
имуществената сфера на длъжника.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/*** г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК в
изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и
прекъсване на давността, приложими за исковия процес. В изпълнителния
процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов
изпълнителен способ. В тази връзка ВКС конкретно сочи неизчерпателно тези
изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. От друга страна се посочиха действията, който не могат да се
квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват давността -
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
7
По делото не са представени от страна на ответника доказателства за
извършвани нови изпълнителни действия в предвидения петгодишен срок. С
постановление от ***г. *** е прекратило изпълнителното производство на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с мотиви, че последното изпълнително
действие е било на ***г.
След постановяване на тълкувателното решение на ***г. и видно от
мотивите на ***, че последното действие е от ***г. е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност, която е следвало да изтече на ***г,, но
съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от ***г., за срока от
***п до отмяната на извънредното положение, давност не тече. Съгласно
параграф 13 от заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародване в държавен вестник на ***г,
Следователно, давността е спряла за времето от ***г, до ***г. /69 дни/. В тази
връзка, започналата да тече от ***г. погасителна давност, изтича на ***г.
Новото Изпълнително дело № ***/2024г. по описа на *** е образувано на
***г., т. е. след изтичане на петгодишния погасителен срок.
От изложеното следва, че към настоящия момент правото на
принудително изпълнение на вземането по изпълнителното дело е погасено и
предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан. При
този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените
деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 439, ал.1
от ГПК, че П. И. П., ЕГН **********, гр***, НЕ ДЪЛЖИ на ***, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумите: главница в
размер на 1 704, 78лв., ведно със законната лихва върху нея от ***г. до
окончателното й заплащане, която до датата на издаване на поканата -***г. е в
размер на 2002, 07лв., неолихвяема сума в размер на 544, 69лв., както и всички
бъдещи такси и разноски, включително и следващата се такса по т. 26 от
8
„Тарифата за таксите и разноските“ към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към
момента е в размер на 518.24лв.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78 ГПК, ***, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА П. И. П., ЕГН
**********, ***, направените разноски по делото в размер на 191 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение 800 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9