Определение по дело №1235/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2990
Дата: 15 август 2019 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193101001235
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

№………./…………08.2019 г.

гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………… август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНА МАРКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА      

                                                                                              РАДОСТИН ПЕТРОВ

                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз.търг.дело № 1235 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Д.Х. с ЕГН ********** *** *** чрез пълномощник адв.Л.П.от АК Варна, срещу Решение № 1810 от 08.05.2019г., постановено по гр.д.№ 3188/2018г. по описа на ВРС, с което въззивницата е осъдена да заплати на И.Р.Х. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 14761 лева, представляваща сбор от внесени  без  правно основание суми в периода от 05.03.2013г. до 22.10.2013г. по кредитна сметка № 70001516724797, разкрита на ответницата в „Уникредит Булбанк“АД във връзка с договор за кредит № TR1771094/13/13.04.2009г. с кредитополучател Г.Д.Х., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 02.03.2018г. до окончателното и изплащане.

 В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения при неговото постановяване и необоснованост. Твърди се, че допуснатите от съда непълноти поради недопускане на допустими, относими и необходими доказателства, посочени в срок, делото остава неизяснено от фактическа страна, а ответникът е препятстван да установи твърденията и възраженията си. Изтъква се, че въведеното възражение да погасяване на претенцията по давност не е обсъждано, въпреки че е направено своевременно с отговора на исковата молба. Не е отчето обстоятелството, че ответницата не се е разпореждала с внесените от ищеца парични средства, като единствено банката е имала отношение към усвояването им. Настоява се, че не е доказан фактическият състав на института на неоснователното обогатяване, а от обясненията на ищеца следва да се приеме, че е изпълнил чуждо задължение с дарствено намерение или че е предприел работа без пълномощие, срещу което ответницата не се е противопоставила. В случай на неприемане на тази теза, то се счита, че са налице отношения, основани на договор, а именно : неформална договорка между страните за какво се тегли кредита и кат ще се връща, което не е обективирано в писмени документи предвид родството на страните, с което се изключва разместването на престации без основание. Настоява се, че ролята на ответника е била да бъде формален кредитополучател и по този начин да помогне на чичо си, като във вътрешните отношения ищецът е поел изцяло задължението да изплаща кредита за своя сметка, евентуално за сметка на баща си, без регресна претенция.    Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна И.Р.Х., чрез пълномощник Асен Христанов ВАК, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Оспорва се допустимостта и основателността на въведеното във въззивната жалба твърдение за изпълнение от страна на ищеца на чуждо задължение с дарствено намерение или че е изпълнил чужда работа без пълномощие, с оглед процесуална преклузия, доколкото същото не е посочено пред исковия съд. Противопоставя се на твърдението, че ищецът е плащал от името и за сметка на баща си или трето за спора лице. Оспорва се извода на въззивника, че с показанията на св.Господинов се разкрива основанието на направените плащания.  Считат се за неоснователни твърденията, че от вноските по кредита са се възползвали трети лица. Оспорва се възражение за погасяване на вземанията, предмет на делото, по давност. Настоява се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разниски.  

Въззивникът е заявил с жалбата си доказателствено искане за допускане на гласни доказателства за установяване на договорката между ищеца, баща ми Росен Х. и ответницата, кредита да се изплаща от Росен Х. и синовете му за тяхна сметка без да имат право да искат връщане на изплатените суми, както и да бъдат допуснати допълнителни въпроси към ищеца.

Искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение : Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК основателна причина за допускането на нови доказателства за първи път във въззивното производство е отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания, което в исковото производство в конкретния случай, не е налице, а не се и твърди от въззивника. Въведените искания са направени с оглед възлагане на доказателствената тежест за установяване на релевантите за спора факти в срок, налице е прознасяне на исковия съд по отношение на същите, съответно страната е съобразила в тази насока и процесуалното си поведение в хода на делото. Липсва основание за удовлетворяване и на подновеното искане за изслушване на ищеца по реда на чл.176 от ГПК доколкото въпросите се припокриват с тези, на които е даден отговор пред исковия съд.  

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Г.Д.Х. с ЕГН ********** *** *** чрез пълномощник адв.Л.П.от АК Варна, срещу Решение № 1810 от 08.05.2019г., постановено по гр.д.№ 3188/2018г. по описа на ВРС, с което въззивницата е осъдена да заплати на И.Р.Х. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 14761 лева, представляваща сбор от внесени  без  правно основание суми в периода от 05.03.2013г. до 22.10.2013г. по кредитна сметка № 70001516724797, разкрита на ответницата в „Уникредит Булбанк“АД във връзка с договор за кредит № TR1771094/13/13.04.2009г. с кредитополучател Г.Д.Х., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 02.03.2018г. до окончателното и изплащане.

 

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1235/2019 год. на ВОС за 13.11.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

 

                                                                               2.