Определение по дело №42/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 197
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20205300500042
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №197                                                                

 

30.01.2020г., гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI -ти състав, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година  в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА                            

                                            ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА                   

                          ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова в.ч.гр.дело № 42 описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.577, ал.1  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 315/07.01.2020 г. в регистратурата на ПдОС, подадена от Т.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, против определение за постановен отказ № 364 от 28.11.2019г. на съдията  по  вписванията от Службата по Вписванията при Районен  съд - Пловдив, постановено по  преписка  с  вх.№36272/28.11.2019г.,  с което е  отказал  заличаване  на  възбрана,  вписана  на  15.12.2014г.  като  акт  №115 (погрешно посочен акт № 511),  том  11,  наложена  от  ЧСИ  Ангел Ангелаков,  рег.  №826  на  КЧСИ,  върху  следния  недвижим  имот-  самостоятелен обект  в сграда с идентификатор 56784.520.1582.1.16, находящ се в гр.П., ул.“Г.С.“№ 16, ет.-1. В частната жалба  се  излагат оплаквания  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му и заличаване  на вписаната  възбрана.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,  и  срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е  неоснователна.

Производството пред  съдията  по вписванията  е  започнало  по  молба  на Т.Д.В. за заличаване  на  възбрана,   вписана  в  Службата по вписванията-  гр. Пловдив  на 15.12.2014г.  като  акт  №115, наложена от ЧСИ  Ангел Ангелаков,  рег.  №826  на  КЧСИ върху следния недвижим имот - самостоятелен обект  в сграда с идентификатор 56784.520.1582.1.16, находящ се в гр.П., ул.“Г.С.“№ 16, ет.-1., който имот е придобит от молителя от публична продан, проведена по изп.дело № 20187570400059 на ЧСИ Атанас Атанасов, рег.№ 757 от КЧСИ.

От приложените  по делото  писмени  доказателства  се  установява,  че  на 15.12.2014 г.  върху  имота  е   била вписана  възбрана,  наложена  с  постановление на ЧСИ  Ангелаков,  рег.  №826  на  КЧСИ,  по изпълнително  дело  №20148260400371  за  обезпечаване  на  вземане  на  „БОР ИН“АД, ЕИК:*********, срещу длъжника „ЗИДАРИТ“ООД, ЕИК:*********.

Т.Д.В. е  придобил  правото  на собственост  върху   горепосочения недвижим имот  по  силата  на постановление  за  възлагане от 11.07.2019 г., влязло  в  сила на  01.08.2019г.,  след  проведена публична продан  на имота  по  изпълнително  дело  № 20187570400059 на  ЧСИ Атанас Атанасов, рег.№ 757.

 За да откаже заличаване  на  вписаната  върху  имота възбрана,  съдията  по вписванията  е  приел,  че  не са  налице  основанията за  това  по чл.31  от  Правилника  за  вписванията,  тъй  като  пред  него  не  е  представено  писмено  нареждане  за заличаването  й   от  съдебния  изпълнител, който  я  е  наложил.  Позовал  се  е  и  на  Тълкувателно  решение  №1  от  10.07.2018г.  по  т.д. №1/2015г.  на  ОСГТК  на  ВКС,  според  което  вписана  възбрана по реда  на чл.397, ал.1, т.1  от  ГПК  или  наложена  в изпълнително  производство  по  чл.451  и  чл.452, ал.2  от  ГПК  не  се  заличава  след провеждане  на  публична продан  на  възбранения  недвижим  имот,  освен  в  изрично предвидените  в  закона  хипотези.

Пловдивският окръжен съд намира отказът на съдията  по  вписванията  за  законосъобразен.  

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПрВп, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.  Следователно,  в посочената норма лимитивно са изброени лицата, които могат да искат заличаване на възбраната. Така вписана възбрана може да бъде заличена само след издаден акт по чл. 31 ПВ – нареждане за заличаване на възбраната от поискалия вписването й ЧСИ, какъвто в случая липсва.

С оглед обстоятелството, че  жалбоподателят е придобил собствеността на имота на основание на публична продан, то той има правен интерес да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако същата не му е противопоставима и не брани права, като представи доказателства за последното (в този смисъл ТР №1/10.07.2018г. по т.д. №1/2015г. на ОСГТК, Определение  № 86 от 17.05.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 1590 по описа за 2019 г. на ВКС, I гр.о.). В случая обаче се констатира, че процесната възбрана на ЧСИ Ангелаков е вписана на 15.12.2014 г. преди образуването на изп.д.№ 20187570400059 на ЧСИ Атанас Атанасов, а така и преди възбраната, наложена по това изпълнително дело, по което купувачът е придобил имота след проведена публична продан. Поради това следва да се приеме, че кредиторът, чийто права брани процесната възбрана по изп.дело на ЧСИ Ангелаков, следва да се счита за присъединен по право взискател в по-късно заведеното дело на ЧСИ Атанасов. В случая обаче липсват данни дали в действителност този взискател е бил присъединен и има ли други присъединени по право взискатели, същите уведомявани ли са за насочване на изпълнението върху имуществото и имали ли са възможност да вземат участие в производството, в което е проведена проданта. При това положение не би могло да се формира извод, че процесната възбрана, чието заличаване се иска, не е противопоставима на молителя и не брани чужди права.

Следователно не може да се приеме за доказано наличието на основание за извършване на исканото нотариално действие – заличаване на посочената възбрана.

Като е отказал извършването му съдията по вписванията е постановил законосъобразен акт и поради това жалбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Определение за постановен отказ № 364 от 28.11.2019г. на съдията  по  вписванията от Службата по Вписванията при Районен  съд - Пловдив, постановено по  преписка  с  вх.№36272/28.11.2019г.,  с което е  отказал  заличаване  на  възбрана,  вписана  на  15.12.2014г.  под  акт  №115 (погрешно посочен акт № 511),  том  11,  наложена  от  ЧСИ  Ангел Ангелаков,  рег.  №826  на  КЧСИ.

 

 Определението подлежи  на  обжалване  пред  Върховния  касационен съд  при  условията  на  чл.274, ал.3  от  ГПК  в  1- седмичен  срок  от съобщаването  му на жалбоподателя. 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                    

                                                                                                              2.