Определение по дело №185/2019 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.06.2019 г.

Град

Кърджали

Административен

съд

състав

На

27.06.

Година

2019 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

185

По описа за

2019

година.

Производството е по чл. 166 от АПК.

Постъпила е жалба с правно основание чл. 73 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ от В.Н.К. от ***, с настоящ адрес ***, против Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г. на ректора на ПУ„Паисий Хилендарски“ и Заповед № 1А-16/02.05.2019 г. на управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД.

Релевирани са доводи за неправилност на обжалваните заповеди, като постановени в нарушение на материалния закон, обосновани с нарушения на равенството в третирането/дискриминация/ по критерия възраст, необоснованост и незаконосъобразност на наложеното наказание, поради което се иска отмяната им.

В депозираната жалба е въведено искане за спиране на действието на оспорените заповеди, без да са изложени, каквито и да са доводи в тази насока.  

Съдът, след като прецени съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г. на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“, на основание чл. 36 във вр. с чл. 21 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове и протокол № 52 от 16.04.2019 г. от заседание на Домовия съвет на Студентско общежитие „Чайка 2“, В. Н. К. – студент на ПУ „Паисий Хилендарски“, фак. № ***, е наложено наказание „отстраняване от общежитие“; Със Заповед № 1А-16/02.05.2019 г. на управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД, е постановено прекратяване на договора за наем, сключен с В. Н. К. – студент на ПУ „Паисий Хилендарски“, фак. № ***, живущ в ***, считано от 14 дни от връчване на заповедта.

Съдът намира депозираното искане за спиране на изпълнението на процесните заповеди за недопустимо.

В конкретния случай, наложеното със Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г. на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“, наказание „отстраняване от общежитие“ по съществото си се приравнява на ПАМ. Основанието за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове/НПСОС/, която регламентира наказанията по ал. 1/ предупреждение за отстраняване от общежитие и отстраняване от общежитие/ да се налагат със заповед на ректора на висшето училище, съответно на председателя на БАН или на ръководителя на научната организация, издал настанителната заповед. В изр. 2 – ро на ал. 3 изрично е посочено, че заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.

В цитирания подзаконов нормативен акт/НПСОС/ липсва разпоредба, която да предвижда, че посоченото наказание, респ. ПАМ подлежи на предварително изпълнение. В заповедта липсва разпореждане, с което да е  допуснато е предварително изпълнение по смисъла на чл. 60 от АПК, поради което в случая важи общият принцип, визиран в чл. 166, ал. 1 от АПК, а именно, че оспорването спира изпълнението на административния акт.

С други думи оспорената Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г. не е от категорията актове, по отношението на които е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, както и не е от категорията актове, по отношение на които е допуснато предварително изпълнение с включено в него разпореждане за допускане на предварително изпълнение от издалия акта орган по реда на чл. 60 от АПК, поради което искането за спиране на изпълнението на акта са явява без предмет, тъй като още с депозирането на процесната жалба против заповедта, нейното изпълнение е спряно по силата на нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК, респ. искането за спиране е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Според настоящия съдебен състав недопустимо се явява и искането за спиране на изпълнението на Заповед № 1А-16/02.05.2019 г. на управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД. В тази връзка освен гореизложените съображения следва да се отбележи, че процесната заповед по съществото си не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.

В подкрепа на горното следва да се посочи, че по силата на чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.

В конкретния случай със Заповед № 1А-16/02.05.2019 г. на управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД, е постановено прекратяване на договора за наем, сключен с В. Н. К. – студент на ПУ „Паисий Хилендарски“, фак. № ***, живущ в ***, считано от 14 дни от връчване на заповедта. Същата няма самостоятелно правно значение има единствено уведомителен характер. В тази връзка видно от съдържанието на заповедта, тя е издадена на основание Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г., с която на жалбоподателя е наложено „отстраняване от общежитие“. Очевидно е, че Заповед № 1А-16/02.05.2019 г. няма характер на акт по чл. 19, т. 5 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове/НПСОС/, която норма предвижда, че правото за ползване на студентски общежития се прекратява при налагане на наказание „отстраняване от общежитие“. С цитираната заповед се прекратява договор за наем, а не настанителна заповед, поради което същата има уведомителен характер за прекратяване на облигационни отношения между страните и не съдържа характеристиките на индивидуален административен акт. Според настоящия съдебен състав по своята същност процесната заповед е част от производството по издаване на индивидуален административен акт, касаещ прекратяването на настанителна заповед, като аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от НПСОС, видно от която за настаняване в студентските общежития, които се управляват от ССО - ЕАД, въз основа на заповедта по ал. 1/настанителна заповед за всяко лице/ се сключва писмен договор за наем. Именно във връзка с посоченият договор за наем е и Заповед № 1А-16/02.05.2019 г., която в случая има характер на уведомление за прекратяване на договор.      

За прецизност следва да се посочи, че в случаите, в които административният орган осъществява действия по фактическо предварително изпълнение на акта, без основание за това, защитата е по реда на чл. 294 и следв. от АПК.  

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 1 от АПК,  съдът

                                                  

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозиранато от В.Н.К. от ***, с ЕГН ********** – студент на ПУ „Паисий Хилендарски“, фак. № ***, искане за спиране изпълнението на Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г. на ректора на ПУ„Паисий Хилендарски“ и Заповед № 1А-16/02.05.2019 г. на управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД, като недопустимо.

Определението може да се обжалва пред ВАС с частна жалба, в 7 – дневен срок от съобщаването му.

                                                                                             

                                                                                     Председател: