№ 120
гр. ****, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100008 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ЕМ. Н. М., действаща лично и със съгласието на майка си М. С. СТ. предявява искове
срещу ответника Н. Н. М. за заплащане на издръжка за минал период в размер на 1956.00
лева за периода от 05.01.2021 г. до 05.01.2022 г. (по 163.00 лева месечно), ведно със
законната лихва от 06.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и бъдещ
период при извършено изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК – по 250.00 лева
месечно, считано от датата на подаване на иска 06.01.2022 г., с падеж 10-ти число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В исковата молба се посочва, че Е. се ражда на 19.01.2005 г. от съвместното
съжителство на М.С. и ответника Н.М.. Родителите се разделя през 2018 г., като за Е. остава
да се грижи майка й. Посочва се, че ответникът не се интересува от дъщеря си и не заплаща
издръжка –единствения подарък, който прави е през 2020 г. – подарява мобилен телефон.
Заявява се, че с оглед възрастта на Е., последната има повишени нужди от храна, дрехи
обувки, учебни пособия, които са в размер на около 500.00 лева. Е. е ученичка в ПГХРТ
„Цар Симеон Велики“ през учебната 2021/2022 г. Навеждат се доводи, че ответникът
реализира в чужбина месечно възнаграждение в размер на около 700 евро.
Назначеният от съда особен представител на ответника депозира писмен отговор, в
който посочва, че предявените искове за издръжка са недопустими и неоснователни. По
основателността заявява, че липсват доказателства по делото за възможностите на ответника
да изплаща издръжка, както и дали е изпълнявал задължението си за издръжка.
В о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа предявените искове. Моли
за уважаването им. Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, поддържа
1
подадения писмен отговор. ДСП-**** изпраща представител. Депозира социален доклад.
Фактически констатации на съда:
Основният спорен по делото въпрос е относно размера на дължимата от бащата
издръжка в полза на детето си ЕМ. Н. М.. Съдът следва да прецени редица юридически
факти, свързани пряко или косвено с родителите – семейната история, жилищно битови и
други материални условия на живот, материално състояние на родителите. При изследване
на висшия интерес на детето, следва да се съобрази и самото му отношение към случая.
Тъй като предмет на процеса са различни по вид юридически факти, настоящият
съдебен състав ще направи опит за тяхната систематизация по групи и извършване на
съответен анализ.
Фамилна история на семейството:
Видно от представеното удостоверение за раждане детето ЕМ. Н. М. се ражда на
19.01.2005 г. от съвместното съжителство на М. С. СТ. и Н. Н. М.. Свидетелските показания
са еднопосочни, че през лятото на 2019 г. родителите се разделят, като от този момент
грижите за Е. се поемат изцяло от майка й и баба й по майчина линия – свидетелят С.С. С..
След раздялата бащата не поддържа връзка нито с Е., нито с майка й М.. Последната
сключва на 08.01.2020 г. в гр. **** граждански брака с лицето Я.А.Я. По делото се
установява, че М., поради икономически причини заминава за Федерална Република
Германия, заедно с дъщеря си, където престояват около една година. През този период Е.
посещава училище в Германия. През месец януари майката, заедно с дъщеря си се завръщат
в България, поради напредналата й бременност и предстоящо раждане. В момента Е. живее
с майка си, втория си баща при баба си по майчина линия, в нейната къща. Е. в момента е
ученичка в 11 б клас за учебната 2021/2022 г. в училище „Цар Симеон Велики“-гр. ****.
Материално положение и възможности на родителя М.С. и здравословно
състояние:
По делото се установява от свидетелите С. и А., включително от изслушването на
детето, че М. работи в Германия в хотел, като хигиенист с месечна заплата около 650 евро.
В момента М. е безработна, тъй като се грижи за новороденото си дете. Това се потвърждава
и от служебно извършената от съда справка за актуално състояние на трудовите договори,
сключени от М.С. към 04.05.2022 г., от която се вижда, че последният регистриран в
България трудов договор е с действие до 01.03.2017 г. От предоставената информация от
Национална агенция за приходите, ТД Варна, се установява, че за М.С. няма подадени
декларации по чл. 50 и чл. 73 от ЗДДФЛ за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и съответно няма
декларирани доходи през този период. Няма и деклариран и внесен авансов данък през 2022
г. по реда на чл. 42 и сл. от ЗДДФЛ. По искане на съда Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр. **** уведомява съдебният състав, че за периода от 01.01.2021 г. до 06.2022 г. майката не
получава помощи по реда на Закона за социални помощи за деца, Закон за социално
подпомагане, Закон за закрила на детето и др. М.С. разчита на доходите на съпруга си,
който работи в керамичния завод в гр. Каспичан и получава заплата в размер на около 1200-
2
1300 лева. Тази факт съдът приема за доказан от изслушването на детето в о.с.з. и
показанията на свидетеля С.. Няма данни по делото за притежавано от М.С. движимо и/или
недвижимо имущество, както и да страда от хронични заболявания.
Материално положение и възможности на родителя Н. Н. М. и здравословно
състояние:
Видно от извършената от съда справка за актуално състояние на трудовите договори,
сключени от ответника Н.М. се установява, че последният регисттриран в НАП договор е
към 13.08.2020 г. Към момента няма вписани действащи трудови договори в регистрите на
Националната агенция за приходите. От органа по приходите се установява, че за 2019 г.,
2020 г., 2021 г. няма подадени от ответника годишни данъчни декларации по чл. 50 от
ЗДДФЛ, а за 2019 г. и 2020 г. – се подава декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ с деклариран
облагаем доход от 2266.41 лева. По делото се установява от Община Дългопол, че лицето М.
не е облаган с патентен данък за данъчната 2020 и 2021 г. по чл. 61н от ЗМДТ, нито
получава парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и пенсии
от Националния осигурителен институт за 2020 г. и 2021 г.
Във връзка с доходите на ответника се събират по делото и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите С.С. С.- баба на детето и А.С. А. – вуйчо на детето. Свидетелите
посочват, че Н.М. живее в Германия и според тях работи като заварчик, като се мотивират с
това, че преди това в България упражнява тази професия. В тази връзка заявяват пред съда,
че почасовото възнаграждение за този вид професионална дейност е 22 евро. Съдът взема
предвид роднинската връзка на свидетелите с ищцата и възможната тяхна заинтересованост,
като техните показания ценени, по отделно и в съвкупност, мотивират съда да приеме, че
свидетелските показания са достоверни.
Материални нужни на детето:
Е. е в тийнейджърска възраст, завършва 11-и клас в училище. Споделя пред съда при
изслушването й, че получава за училище минимум 10 лева дневно. Бабата и вуйчото на Е.
също свидетелстват за този факт, поради което съдът приема същия за доказан пълно и
главно. Е. желае да премине през шофьорски курс и да получи свидетелство за управление
на МПС. По делото се установява, че Е. не спортува и не ходи на частни уроци, което да
обуславя осъществяването на допълнителни разходи. Е. има характерните за едно младо
момиче потребности от дрехи, обувки, парфюм, гримове. Пари за дрехи и обувки получава
от родителите си. Няма данни Е. да страда от остри или хронични заболявания.
Правни изводи на съда:
Съгласно декларативната норма на чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. В тази връзка, родителите дължат издръжка на своите деца до
навършване на пълнолетие независимо от това дали децата им са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си – арг. от чл. 143 от СК и т. 2 от Постановление № 5
от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Тази особеност на задължението на родителите да издържат
3
децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за
общественополезна дейност, независимо от това, че след навършване на 16-годишна възраст
поначало те могат да работят. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите
на детето и възможностите на лицето, което я дължи, като императивният минимум в закона
е издръжката да е равна на поне ¼ от размера на минималната работна заплата – чл. 142 от
СК. В т. 2 и т. 4 от Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС е посочено, че
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая, а по отношение на възможностите на лицето,
което дължи издръжка – от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.
Същевременно, не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи детето към
обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за
цели извън издръжката. С т. 2 от Постановление № 5/31.11.1981 г. от ППВС се приема, че
месечните добавки следва да се прибавят към дохода на родителя, при когото са децата и да
се има предвид при определяне възможностите му да осигурява издръжката. След
определяне на общата сума за издръжка на детето или за всяко от децата, тя се разпределя
между родителите съобразно възможностите им. Така родителят, неупражняващ
родителските права, ще дължи издръжка, която би давал при съвместно живеене с другия
родител и детето.
В настоящия случай, от приетите от съда фактически констатации, свързани с начина
на живот на Е., съдът счита, че тя има стандартните за един тийнейджър нужди, свързани с
облекло, обувки, дневни пари, развлечение и прочие. Допълнителни разходи, свързани с
лечение на хронични болести, не се установяват да са необходими. При определяне на
общите разходи за детето, не следва да се включват и разходи за спортни занимания и за
частни уроци.
Предвид горните обстоятелства и наличната социално-икономическа обстановка в
страната, обусловена от пандемията COVID-19 и войната в Украйна, растящите в страната
цени на електроенергията, природния газ, горивата, а оттам и на продуктите от първа
необходимост, съдът счита че издръжката следва да се определи в такъв размер, че да
задоволява предимно основните потребности на детето.
При определяне на основните разходи за задоволяване потребностите на Е., съдът
взема предвид, данните публикувани на сайта на НСИ относно средните годишни разходи за
лице от едно домакинство за 2020 г. по следните показатели – храна и безалкохолни
напитки; облекло и обувки; здравеопазване; свободно време, културен отдих и образование.
Предвид обстоятелството, че в случая се определя издръжка на непълнолетно лице, съдът не
включва разходи, свързани с алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилища, вода,
електроенергия и горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома. Видно от
публикуваните от института статистически данни средният разход за 2020 г. за едно лице от
домакинство е следният: храна и безалкохолни напитки – 1872 лева; облекло и обувки –
188.00 лева; здравеопазване – 388.00 лева; свободно време, културен отдих и образование-
4
250.00 лева. Е. е в тийнейджърска възраст, поради което съдът счита, че за осигуряване на
подходящи дрехи за всеки един от 4-те сезона, минималните разходи за сезон, възлизат на
поне 125.00 лева, или общо по 500.00 лева годишно. Е. има нужда и от поне 8.00 лева
дневни пари, за да може да покрива основните си потребности през деня, което се равнява на
240.00 лева месечно, респективно 2880.00 лева на година. Така съдът определя следните
разходи на годишна основа: храна и безалкохолни напитки – по 1872.00 лева; облекло и
обувки – по 500.00 лева; здравеопазване – по 388.00 лева; свободно време, културен отдих и
образование- по 250.00 лева; по 2880.00 лева – дневни пари. Базовият общ годишен разход
за Е. възлиза на 5890.00 лева, което е средно по 490.84 лева месечно. Участието на всеки от
родителите в дължимата издръжка следва да е в съотношение 2/3 за бащата (327.22 лева) и
1/3 (163.62 лева) за майката. Основният мотив за определяне завишен дял на бащата в
дължимата издръжка е фактът, че бащата получава високи доходи в Германия – около 20
евро на час, което при средна 35 часова работна седмица, се равнява на 700 евро седмично
или 2800 евро на месец, докато майката, от своя страна не получава доходи, има новородено
дете и разчита на изцяло на заплатата на съпруга си.
Доколкото обаче искът за издръжка за минал период е 163.00 лева месечно, а за
бъдещ 250.00 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати тези размери. Размерът на
издръжката за минал период не противоречи на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
посочваща минималния й размер по закон.
Падежът на плащането съдът определя до 10-число на текущия месец, за който се
дължи издръжката.
Издръжката за бъдещ период следва да се дължи до навършване на пълнолетие на
детето – арг. от чл.144 от СК. За заплащане на издръжка в полза на Е. след навършване на
пълнолетие и до завършване на средното си образование, следва да се предяви отделен иск
по реда на чл. 144 от СК, чиито предпоставки за уважаването му са различни от тези по иска
по чл. 143 от СК.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС-**** държавна такса, чиито размер е 2 % върху тригодишните платежи
върху издржъката за бъде период, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и
разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. с
чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК, както и 2 % върху издръжката за минал период. Държавната такса
върху издръжката за периода от 05.01.2021 г. до 05.01.2022 г. е 39.12 лева, а за бъдещ период
– 180.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати и
направените от ищцата разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева,
видно от представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН:********** да заплаща на детето ЕМ. Н.
М.,ЕГН:********** чрез нейната майка и законен представител М. С. СТ., ЕГН:**********
месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, платима до 10-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, считано от предявяване на иска за издръжка
06.01.2022 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла
вноска до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН:********** да заплаща на детето ЕМ. Н. М.,
ЕГН:********** чрез нейната майка и законен представител М. С. СТ., ЕГН:**********
издръжка за минало време в размер на 1956.00 лв. (хиляда деветстотин петдесет и шест
лева), дължима на периода от 05.01.2021 г. ди 05.01.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 06.01.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 149 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. Н. М.,ЕГН:**********
чрез нейната майка и законен представител М. С. СТ., ЕГН:********** сумата от 300.00
лева съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН:********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – ****, държавна такса върху присъдената в полза на детето
издръжка за минал и бъдещ период в размер на 219.12 лева, на основание чл. 7, т. 2 от
Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК;
Решението може да се обжалва от страните пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6