№ 747
гр. Велико Търново, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100254 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. И., с която се иска
да бъде прието за установено по отношение на „Е. М.“ ЕООД, че ищецът не
дължи сумата от 8 129.00 лева, за която е издаден изпълнителен лист по ЧГД
№ 2935/2015 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист по ЧГД № 2935/2015
г. на Районен съд – Велико Търново, издаден в полза на „Пощенска банка“
АД, срещу него е образувано изп. дело № 21/2016 г. по описа на ДСИ при
Районен съд – Велико Търново. Заявява, че след 19.6.2018 г. по делото не са
предприемани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат
погасителната давност, която според него е изтекла на 19.6.2023 г.
Ответникът изразява становище за основателност на иска и изрично
признава същия. Моли направените по делото разноски да останат в тежест
на ищеца, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.
В проведеното открито заседание пълномощникът на ищеца поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
1
От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2935/2015 г. на Районен съд – Велико
Търново, по молба на взискателя „Юробанк България“ АД от 11.3.2016 г.
срещу ищеца Р. Д. И. е образувано изп. дело № 21/2014 г. по описа на ДСИ
при Районен съд – Велико Търново. С молбата са постъпили и допълнителни
молби, с които са направени искания за налагане на възбрана върху недвижим
имот, собственост на длъжника, за налагане на запор върху дялове от
търговско дружество, собственост на длъжника, както и за извършване на
справка в НАП.
След образуване на изпълнителното дело е изготвена покана за
доброволно изпълнение, получена от длъжника на 12.5.2016 г., като
междувременно на 5.5.2014 г. е наложен запор върху дружествения дял на
длъжника в „Трансбул Логистик“ ООД.
На 16.5.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в „Регал ВТ“ ЕООД.
На 21.7.2016 г. е наложен запор върху т.а. „Ивеко“, рег. № ВТ 9717 ВК,
собственост на длъжника.
На 10.8.2016 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника.
С разпореждане от 10.10.2016 г. е насрочен опис на движими вещи в
жилището на длъжника, като на 15.11.2016 г. – в деня на насрочения опис е
изготвен протокол, според който длъжникът е представил доказателства за
внесени 250.00 лева и заявил, че всеки месец ще внася по 100.00 лева.
Посочено е също, че представителят на взискателя е съгласен с предложения
план за погасяване и не прави възражения изпълнителните действия да бъдат
отложени.
Впоследствие на 15.1.2018 г. е постъпила молба от взискателя с искане да
бъде насрочен нов опис на движими вещи, което искане е уважено с
разпореждане от 17.1.2018 г.
На 12.2.2018 г. – в деня на насрочения опис е изготвен протокол, според
който длъжникът е заявил, че всеки месец ще внася по 100.00 лева. Посочено
е също, че представителят на взискателя не е направил възражения по
молбата на длъжника.
2
На 22.5.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, като
с разпореждане от 19.6.2018 г. запорите са вдигнати.
С разпореждане от 28.10.2020 г. изпълнителното производство е
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като впоследствие за
вдигнати наложените обезпечителни мерки.
Впоследствие, на 24.11.2021 г. е постъпила молба от „Е. М.“ ЕООД, с
която ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че на 27.3.2020 г. е
сключил договор, по силата на който вземанията срещу ищеца са
прехвърлени на него. С въпросната молбата е направено искане за
конституирането на „Е. М.“ ЕООД като взискател, както и искане за налагане
на запор върху банкова сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД.
Въпросната молба на „Е. М.“ ЕООД е оставена без уважение от съдебния
изпълнител с разпореждане от 26.11.2021 г., доколкото делото е прекратено с
влязло в сила постановление.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил
факта, от който извежда основанието за отричане правото на ответника –
изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното
начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е
реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото
реализиране – да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение,
поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на
общата 5-годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително
действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено
в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При
3
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга
страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изпълнително дело № 21/2016 г. по описа на ДСИ
при Районен съд – Велико Търново е образувано при действието на ТР № 2 по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като същото е прекратено на
28.10.2020 г., тъй като в продължение на две години не е поискано
извършването на изпълнителни действия. В случая давността относно
процесното вземане е започнала да тече на 22.5.2018 г., когато е извършено
последното изпълнително действие /запор върху банкови сметки на
длъжника/ и е изтекла на 22.5.2023 г., което прави основателен предявения
иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноските по същото следва да се възложат на
ответника. Искането на последния в обратния смисъл не може да бъде
уважено, доколкото извънпроцесуалното поведение на ответника, който е
поискал да бъде конституиран като взискател в изпълнителното
производство, което да продължи с налагането на запор върху банкова
сметка на длъжника, прави предявяването на иска по чл. 439 ГПК
единствения възможен ред за защита на ищеца. В случая, макар ответникът да
е признал иска за несъществуване на вземането, поради погасяването му по
давност, той не би дължал разноски, само ако не разполага с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска, което в настоящия казус не е така.
Следователно в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. О. Н.,
осъществил безплатна правна помощ в производството, следва да бъде
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 750.00 лева, определено от
съда с оглед материалния интерес, но също и с оглед фактическата и правната
4
сложност на делото.
Ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса за
производството в размер на 325.16 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
*********, че Р. Д. И., ЕГН ********** не дължи сумата от 8 129.00 лева, за
която е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 2935/2015 г. на Районен съд –
Велико Търново, поради погасяване на задължението по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на адв. О. Н. сумата от 750.00 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна защита и съдействие в
производството по гр. д. № 254/2024 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Велико Търново сумата от 325.16 лева – държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5