Определение по дело №269/2020 на Районен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1457

гр. С., 28.07.2020 г.

 

С.районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. №  269 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от З.М.С. - Д. против Е.О., в която ищцата твърди, че от съвместното съжителство на страните се родило детето им Е. – М.О., което към настоящия момент е малолетно. Твърди, че семейният живот на страните протекъл в Г., където те съжителствали в общо домакинство, но  заявява, че поради рестриктивното отношение на ответника към правото ѝ да контактува с близките си и да им гостува заедно с дъщеря си, те се разделили през 2016 г., но след това  подновили връзката си, която продължила до м. февруари 2018 г. На 19.02.2018 г. тя заедно с дъщеря си напуснала пределите на  Г. и се установила в родната си страна, а от този момент ответникът не потърсил контакт с детето и не предприел мерки за плащане на издръжка. Въпреки горното ищцата твърди, че бащата се снабдил с решение, постановяващо привременни мерки при упражняване родителските права над детето, според което родителските права били предоставени на него, а самата тя била осъдена да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 250 евро. Поради обстоятелството, че след 19.02.2018 г. тя самостоятелно осъществява фактическите грижи за своята дъщеря и задоволява нейните емоционални и материални потребности, а ответникът се явява почти непознато за детето лице, моли съда да ѝ предостави упражняването на родителските права спрямо него, като определи местоживеенето му при нея, да определи режим на лични отношения между детето и бащата – всяка първа събота от месеца от 10 ч. до 13 ч. в присъствието на социален работник, както и да осъди ответника да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 200 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2020 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.

В писмения си отговор ответникът Е.О. признава съвместното съжителство на страните, раждането на тяхното дете, както и временните проблеми на семейството през 2016 г., които отдава на влиянието на роднините на ищцата, и също като нея твърди, че впоследствие страните продължили съжителството си на територията на Р. Г.. На 19.02.2018 г. ищцата без никакво предизвестие и уведомление го напуснала заедно с общото дете и неправомерно отвела последното извън пределите на страната, като се установила в България, където пребивавала до този момент. Узнавайки стореното ответникът незабавно подал сигнал пред полицейските власти на А., по който срещу ищцата било образувано наказателно производство, поискал да му бъдат предоставени родителските права по реда на производство за определяне на привременни мерки, въз основа на съдебното решение по привременните мерки образувал изпълнително производство № 20183420400460 по описа на ДСИ – С. за предаване на детето и освен това правил многократни опити да установи контакт с майката чрез свои познати,  чрез своя адвокат и чрез съдебния изпълнител. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като по спора между страните е постановено съдебно решение № 1345/2020 г. на първоинстанционен съд гр. П./Г., публикувано то 15.04.2020 г., чрез което упражняването на родителските права  по отношение на общото им дете е предоставено на бащата. Отделно от това счита, че искът за родителската отговорност на страните е подсъден на съдилищата в Р. Г. съгласно регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, тъй като в тази държава се е намирало последното обичайно местопребиваване на детето съобразно изискването на чл. 10 от регламента, уреждащ компетентността на съдилищата при неправомерно отвеждане на дете. Поради тези причини ответникът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, а в случай че съдът приеме искът за допустим, моли да го отхвърли като недоказан.

От представеното към писмения отговор на  ответника съдебно решение № 1345/2020 по преписка № 7439/3260/2018 на първоинстанционен съд – гр. П., публикувано то 15.04.2020 г., се установява, че то е постановено по иск на Е.О. срещу З.М.С. за предоставяне на родителските права по отношение на детето Е. – М.О., както и че чрез този съдебен акт искът е уважен, като родителските права са възложени на ищеца, а ответницата е осъдена да му предаде детето. От същото решение се установява, че исковата молба е депозирана в съда в гр. П. на 27.06.2018 г., както и че ответницата е взела участие в съдебното производство чрез упълномощен от нея адвокат. Същевременно исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е депозирана в РС – С. на 27.02.2020 г., т.е. докато производството пред първоинстанционния съд на гр. П. е било висящо.

Чл. 299, ал. 1 ГПК гласи, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Действително решението за  предоставяне на родителските права няма сила на присъдено нещо, тъй като на основание чл. 59, ал. 9 СК във вр. чл. 127, ал. 2 СК може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата. Същевременно чрез предявеният в настоящото  производство иск не се претендира изменение на предходно съдебно решение и не се твърди промяна на обстоятелствата, настъпила след неговото постановяване, а се търси разрешаване на същия спор, който е бил предмет на делото пред първоинстанционния съд на гр. П. което е  видно и от факта на предявяване на иска още преди приключване на производството пред гръцкия съд, т.е. преди постановяване на каквото и да било решение по него. Чл. 126, ал. 1 ГПК гласи, че когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Тази последица е била приложима следователно от завеждането на иска до влизане в сила на съдебното решение на гръцкия съд, поради което няма причина след влизане в сила на решението да отпаднат пречките за провеждане на настоящото производство, т.е. да се приеме, че искът на З.М.С. – Д. е такъв за изменение на гръцкото решение поради промяна на обстоятелствата, които обосновават упражняването на родителската отговорност на страните.

Във връзка с казаното следва да се  добави, че според чл. 21, ал. 1 от регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. решение, постановено в една държава-членка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия, като в конкретния случай не е налице и нито едно от основанията за непризнаване на решение за родителската отговорност, регламентирани в чл. 23 от същия регламент. Поради така изложените причини съдът намира, че производството по делото е недопустимо и като такова следва да бъде прекратено, като счита, че наличието на съдебно решение по спора премахва необходимостта да се обсъжда компетентността на българския съд да разгледа настоящото производство за родителска отговорност съгласно критериите на  регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г., свързани с обичайното местопребиваване на детето. С оглед на казаното и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на З.М.С. - Д. против Е.О. за предоставяне родителските права по отношение на детето на страните Е. – М. О., определяне местоживеенето на детето при нея, определяне на режим на лични отношения между бащата и детето и присъждане на месечна издръжка.

Прекратява производството по гр.д. № 269 по описа на СРС за 2020 г.

Определението подлежи на обжалване пред СОС в  едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                                Районен съдия: …………………

                                                                                                                 /М. Петрова/