О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 10.06.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на десети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                               Мл. съдия  : СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 282 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от юриск. С. в качеството и на пълномощник на ГД „ Изпълнение на наказанията“ София против определение № 1239/15.04.2019 г. по гр.д. № 4295/2018 г. на РС – Сливен, с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на И.Д.Д..

         В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Неоснователно било искането за присъждане адвокатски хонорар за иска за погасяване нищожността на договора за спогодба при условие, че искът за присъждане на обезщетение за извънреден труд обхващал и периода на спогодбата. Въпросът за прогласяване нищожността на спогодбата бил свързан с основателността на главния иск за заплащане възнаграждение за извънреден труд.  Определеният материален интерес по главния иск бил в размер на 1976.10лв., и минималният размер на адвокатско възнаграждение възлизал на 368.00 лв. Присъденото възнаграждение от 600.00 лв. било  двойно завишено и се явява несправедливо.То не съответствало на ниската степен на фактическа и правна сложност на делото. Моли се присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

По делото не е депозиран отговор на частната жалба.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 21.08.2018 г. пред РС – Сливен била депозирана искова молба от  И.Д. Д., чрез процесуалният му представител – адв.Н.П., против жалбоподателя, с която е бил предявен иск за допълнително възнаграждение за извънреден труд. Била е претендирана мораторната и законната лихви върху главницата. Бил е предявен инцидентен установителен иск по чл.124 от ГПК във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за спогодба, сключен между страните през м.ноември 2016г. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца Д. и процесуалният му представител адв.П., както и списък на разноските. От тези документи е видно, че ищецът е бил заплатил за процесуално представителство  адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000.00лв. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. На 22.02.2019 г. било постановено решене № 226, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати главница за непратено възнаграждение в размер на 1748.38 лв. и 227.72 лв. мораторна лихва. Със същото решение бил уважен и предявеният инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на сключената между страните спогодба от 16.11.2016 г. Районен съд съобразил възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и редуцирал същото от общо 1000лв. на 600.00лв. Решението е било обжалвано в частта на разноските от жалбоподателя, във връзка с което било постановено определение № 239/15.04.2019 г. С него било потвърдено първоначалното решение, касаещо частта на присъденото адвокатско възнаграждение.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 18.04.2019 г., а частната жалба е депозирана на 25.04.2019 г. в рамките на законоопределения едноседмичен срок.

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащо интерес от обжалване на съдебния акт, в законосъобразния срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Пред районния съд са били предявени главен иск за присъждане на обезщетение за положен извънреден труд, акцесорен иск за лихва, както и инцидентен установителен иск. Първите два иска са оценяеми, а третият е неоценяем. Делото не е било с фактическа и правна сложност и това обстоятелство било отчетено от първоинстанционния съд при постановяване на първоначалното  решение. Претенциите на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лв. са били уважени до сумата от 600.00лв. Съгласно разпоредбите на чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба № 4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение, което се дължи е в размер на 300.00 лв. за неоценяеми искове, какъвто се явява инцидентният установителен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.1 от същата наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000.00 лв. минималното адвокатско възнаграждение,което се дължи е в размер на 300.00лв. По този начин ищецът е поискал да му се присъди възнаграждение за главния и за инцидентния установителен иск. Не е претендирал възнаграждение за акцесорния иск за лихва и правилно съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, е присъдил на страната разноски в общ размер на 600.00лв. по  300.00лв. за всеки от предявените искове. Намалянето на претендираното адвокатско възнаграждение под този размер би противоречало на нормативната уредба.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстнационния съд, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.  

С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ГД „ Изпълнение на наказанията“ София против определение № 1239/15.04.2019 г. по гр.д. № 4295/2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: