РЕШЕНИЕ
№ 14476
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110134962 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 134984/29.06.2022 г. на Т. С. С., ЕГН ..., гр.София, ..,
със съдебен адрес: гр. София, ..., чрез адвокат М. И. П., с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, .., представлявано от ..., за установяване, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 4637.56 лв.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № ... по
описа на ЧСИ .. по молба на ответното дружество и въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 15148/2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 42 състав, за суми, подробно описани в
исковата молба. Твърди, че тези вземания са погасени по давност, поради което са недължими. Въз
основа на издадения изпълнителен лист ответното дружество е подало молба за образуване на
изпълинтелно дело пред ЧСИ .. на 22.10.2015 г. Твърди, че на 29.10.2017 г. е настъпила перемпция
по изпълнителното производство, като същото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, а към 29.10.2018 г. вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност. Позовават
се на Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2 от 2013 г.
Моли съда да уважи исковата молба за установяване за недължими сумите по изпълнителния лист,
в това число 4367.56 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода месец януари 2012 –
месец декември 2014 г., ведно със законната лихва от 21.03.2015 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и по отношение на лихви за забава в размер на 725.99 лв. за
периода 29.02.2012 г. – 01.02.2015 г. и разноски в размер на 524.99 лв., като погасени на основание
чл. 119 от ЗЗД. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че вземането по влязлата в сила
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК има силата на влязло в сила
съдебно решение и се погасява с петгодишна, а не с тригодишна погасителна давност. Навежда
доводи за прекъсване на давността за процесното вземане. Позовава се на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение, съгласно който спират да текат посочените изрично в закона срокове, в
това число и този на погасителната давност. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му
присъди разноски. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следните факти: че в тежест на ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.07.2015 г. в
полза на ответното дружество за сумата от 4367.56 лв. главница за потребена топлинна енергия за
периода месец януари 2012 – месец декември 2014 г., ведно със законната лихва от 21.03.2015 г. до
окончателното плащане, лихви за забава в размер на 725.99 лв. за периода 29.02.2012 г. –
01.02.2015 г. и разноски в размер на 524.99 лв., по ч.гр.д. № 15148/2015 г. на СРС, 42 състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ .. с рег. № 841 на КЧСИ и
район на действие СГС, на основание чл. 146 от ГПК.
По делото е изискано копие на изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ .. с рег. № 841 на
КЧСИ и район на действие СГС, от което се установява, че с Молба от 22.10.2015 г. ответното
дружество е поискало от ЧСИ .. да образува изпълнително производство за събиране на
присъдените суми, като е възложило проучване на имущественото състояние на длъжника и да
определи начина на изпълнението.
С Разпореждане от 22.10.2015 г. ЧСИ .. е насрочил опис на движимото имущество на
длъжника, който е получил покана за доброволно изпълнение на 04.11.2015 г. С разпореждане от
29.10.2015 г. са запорирани вземанията на длъжника в ...
С Молба от 17.11.2015 г. ищецът е поискал ЧСИ .. да вземе предвид депозирано пред СГС
възражение по чл. 423 от ГПК срещу процесната заповед по чл. 410 от ГПК.
С Разпореждане от 12.05.2017 г. ЧСИ .. е насрочил опис на движимите вещи на длъжника.
Длъжникът не е открит, за да му бъде връчена призовка. С Разпореждане от 08.08.2018 г. е
насрочен нов опис на движимите вещи на длъжника. Призовката отново не е връчена. Нов опис на
движими вещи е насрочен с Разпореждане от 28.03.2019 г. Призовката е връчена на 22.04.2019 г.
С молба от 24.04.2019 г. длъжникът е поискал делото за справка. Такива молби са
депозирани няколко по изпълнителното производство, включително и за снабдяване с документи
от делото.
С Молба от 03.09.2019 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, респективно пенсията на длъжника, както и насрочване на опис на движимите
вещи на длъжника. С Молба от 07.10.2021 г. взискателят е поискал нови изпълнителни действия за
събиране на дължимата сума.
С Разпореждане от 13.05.2022 г. ЧСИ .. е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД.
С Молба от 03.06.2022 г. взискателят е посочил размера на задължението си, като изрично е
заявил, че няма постъпили плащания.
2
Други доказателства по делото не са ангажирани.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен
иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по
отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за
защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е
възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно,
ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.
Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод
да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се вземе предвид, че
вземането по процесния изпълнителен лист се погасява с петгодишна давност, тъй като се касае за
вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът приема,
че вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват чрез изтичане
на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед се стабилизира и може да
бъде атакувана само по предвидените в ГПК способи – по чл. 424 и чл. 439, като в такъв случай
следва да има новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства или факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Тоест, това са хипотези, идентични на производството по отмяна на влязло в сила
съдебно решение.
Предвид това, че по делото липсват данни относно това кога е влязла в сила заповедта по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15148/2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 42 състав, съдът приема,
че това е датата, на която е издаден изпълнителният лист, а именно – на 28.07.2015 г. От тази дата
започва да тече петгодишен погасителен срок, тъй като вземането е установено с влязъл в сила
съдебен акт.
С всяко искане от страна на взискателя за извършване от ЧСИ на определени принудителни
действия за събиране на вземането, както и с всяко такова действие по изпълнителното
производство, насочено за събиране на вземането, давността отново е прекъсвана, а именно:
Молба от 22.10.2015 г. с искане по чл. 18 от ЗЧСИ; Разпореждане от 22.10.2015 г. за насрочване на
опис на движимото имущество на длъжника; Разпореждане от 29.10.2015 г. за запориране на
вземанията на длъжника в ... Разпореждане от 12.05.2017 г. за насрочване опис на движимите вещи
на длъжника; Разпореждане от 08.08.2018 г. за насрочен нов опис на движимите вещи на
длъжника; Разпореждане от 28.03.2019 г. за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника;
Молба от 03.09.2019 г. от взискателя, с която са посочени конкретни изпълнителни действия за
събиране на вземането; Молба от 07.10.2021 г., с която са поискани конкретни изпълнителни
действия за събиране на дължимата сума; Разпореждане от 13.05.2022 г. за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД.
При така установените обстоятелства, съдът приема, че в периода между 03.09.2019 г. и
3
07.10.2021 г., когато взискателят е поискал конкретни изпълнителни действия за събиране на
вземането му, е изтекъл период по-дълъг от две години, поради което изпълнителното
производство се е прекратило по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на 03.09.2021 г.
След тази дата извършваните от ЧСИ .. действия са незаконосъобразни, тъй като са такива по
прекратено изпълнително производство.
Предвид направеното възражение за погасяване на вземането по давност, съдът дължи да го
изследва. С оглед характера на вземанията на ответното дружество от ищеца, които се явяват
периодични такива, същите се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Тъй като се касае обаче за установени с влязъл в сила съдебен акт вземания, то те всякога се
погасяват с петгодишна давност, поради което в конкретния случай давността не е изтекла,
предвид установените прекъсвания на давностния срок, тъй като последното прекъсване на
давностния срок е на 03.09.2019 г. и към датата на приключване на устните прении е изтекъл срок
по-кратък от пет години. Ето защо, съдът приема, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
При този изход от спора, следва да се присъдят разноски на ответника за юрисконсултско
възнаграждение, каквото искане е направено. Съдът определя възнаграждението за ответника в
размер на 100 лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството и предвид
това, че същото е разгледано в едно открито съдебно заседание, а представител на ответника не е
участвал в същото. Ищецът няма право на разноски по делото.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. С., ЕГН ..., гр.София, .., със съдебен адрес: гр. София, ...,
чрез адвокат М. И. П., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 във
връзка с чл. 439, ал. 2 от ГПК против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, .., представлявано от ..., за установяване, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 4637.56 лв. (четири хиляди шестстотин тридесет и седем лева и
петдесет и шест стотинки), като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. С. С., ЕГН ..., гр.София, ... да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК .., седалище
и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, ..., представлявано от А. А. сума в размер на 100.00 лв.
(сто лева), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4