Определение по дело №5/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260965/21,04,2021 г., гр. Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 22,04,2021 г. г., в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА                          ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА                                                  КОСТАДИН ИВАНОВ

       

разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 5/2021 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „БАНКА ДСК“ АД – гр. София, ЕИК *********; против разпореждане № 284463/20,11,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 15261/2020 г. на РС Пловдив, V гр. състав, с което е отхвърлено предявеното от жалбоподателя заявление с вх. №  280466/ 18.11.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу М.И.И. с ЕГН **********; за предсрочно изискуеми задължения за главница по Договор за кредит Експресо № 875074989020/15,09,2017 г.

От въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане и вместо това да постанови издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

 

Производството е образувано  по заявление с вх. №  280466/ 18.11.2020 г., предявено от БАНКА ДСК“ АД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката-заявител и изпълнителен лист срещу М.И.И. с ЕГН **********; за предсрочно изискуеми задължения за главница по Договор за кредит Експресо № 875074989020/15,09,2017 г.

Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на банката-заявител за  претендираните вземания; посоченият по-горе договор договор за кредит, сключен между банката – заявител (при отчитане на настъпило след сключването му правоприемство) и длъжника М.И.И. с ЕГН ********** – кредитополучател; уведомление за предсрочна изискуемост от банката-кредитор; радписка с нотариално удостоверяване на връчване по реда на чл. 47 от ГПК.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че от представените документи не е удостоверено наличието на подлежащо на изпълнение вземане. Този извод на първоинстанционния съд е основан на съображението, че с представените доказателства за връчване на уведомлението не се установява изявленията на банката - кредитор за предсрочната изискуемост на претендираните вземания да са достигнали до длъжника.

Изложеното се споделя и от настоящата инстанция поради следните съображения:

 

Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане – чл. 418, ал. 2 от ГПК. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване. В настоящия случай представеното от заявителя извлечение от счетоводни книги относно вземания на банката по Договор за кредит представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Същият съдържа данни относно съответните размери и периоди на дължимост за претендираните главница, лихви и разноски. В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува. За производството по чл. 418 от ГПК, документът по чл. 417 от ГПК има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа, могат да се ползват само при условията на чл. 418, ал. 3 от ГПК, и то само относно изискуемостта на вземането.

В заявлението банката-кредитор основава вземането си на посочения по-горе договор за потребителски кредит с твърдение, че задълженията по същия са предсрочно изискуеми. Според разясненията в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и банката може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, освен ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Необходимо е това волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В тази насока банката – заявител представя адресирано до длъжника уведомление, към което е приложена разписка, удостоверяваща извършено от нотариус връчване на уведомлението чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК.

Уведомлението е изпратено и връчването чрез залепване е извършено по настоящ адрес на длъжника, удостоверен чрез извършена от нотариуса справка. От удостоверените от нотариуса обстоятелства става ясно, че на адреса не е открит нито адресатът, нито друго лице, съгласно да получи книжата със задължение да му ги предаде, тъй като връчващият изобщо е нямал достъп до сградата на адреса – входната врата на дворното място била затворена при всички (общо четири) посещения от страна на връчителя.

От извършената в първоинстанционното производство справка за адресната регистрация на длъжника (каквато справка, според посоченото в разписката за връчване, и банката-кредитор е извършила чрез връчващия книжата нотариус) се установява, че са налице данни и за друг известен адрес на длъжника – постоянен, от 2003 г., находящ се в с. Г.. Този именно адрес е и посоченият от страната при сключване на договора (видно от съдържанието на последния). По делото липсват доказателства да е извършен опит длъжникът да бъде открит на постоянния (и посочен в договора за кредит) адрес. Поради това, както и поради съображенията, изложени от РС, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща, следва да се приеме, че изявлението на кредитора е достигнало до длъжника или може да се приеме за редовно връчено при фикцията на чл. 47 от ГПК. Следователно в рамките на заповедното производство не са представени формални доказателства, установяващи настъпването на предсрочната изискуемост на задължението преди предявяване на заявлението за издаване на заповед.

Налага се изводът, че заявлението следва да бъде отхвърлено, поради което обжалваното разпореждане в същия смисъл е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

 

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 284463/20,11,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 15261/2020 г. на РС Пловдив, V гр. състав, с което е отхвърлено предявеното от БАНКА ДСК“ АД – гр. София, ЕИК *********; заявление с вх. №  280466/ 18.11.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу М.И.И. с ЕГН **********; за предсрочно изискуеми задължения за главница по Договор за кредит Експресо № 875074989020/15,09,2017 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: