Решение по дело №180/2025 на Административен съд - Враца

     Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в от   ЗАНН.

   Образувано е по касационна жалба на Началника на ОО „АА“ ***, против Решение № 261/03.12.2024г., постановено по АНД  № 714/2024г. на Районен съд Враца, с което е отменено НП № 26-0001234/11.07.2024г., издадено от касатора, с което на Й.Г.Р. е наложена глоба в размер на 1 500,00 лева за нарушение на чл.32, §3, изр.2, предл.3 от Регламент  /ЕС/ № 165/2014г., на основание чл.93в, ал.19, предл.3 ЗАвПр.

     В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

   Подадена е и частна касационна жалба от Й.Г.Р., чрез адв. Й.Л., против Решение № 45/06.02.2025г., постановено по АНД № 714/2024г. на РС Враца, с което е допълнено Решение № 261/03.12.2024г., постановено по АНД № 714/2024г. на РС Враца в частта за  разноските. В частната жалба се развиват доводи, че първоинстанционния съд неправилно и необосновано е приел, че следва да се присъди само 300,00 лева адвокатско възнаграждение, вместо поисканите 600,00 лева, за които е представил доказателства  в с.з. Излага доводи за неправилност на намаленото адвокатското възнаграждение, изплатено от Р..

В с.з. касаторът Началника на ОО „АА“***,  редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът и частен жалбоподател, Й.Г.Р., редовно призован, не се явява. От процесуалния му представител адв.Л. е постъпила молба с развити доводи по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го остави в сила. 

 В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

 Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218,  ал.2 от АПК, приема следното:

 Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на касационна проверка е Решение №261/03.12.2024г., постановено по АНД  № 714/2024г. на Районен съд Враца, с което е  отменено НП № 26-0001234/11.07.2024г., издадено от касатора, с което на Й.Г.Р. *** е наложена глоба в размер на 1 500,00 лева за нарушение на чл.32, §3, изр.2, предл.3 от Регламент  /ЕС/ № 165/2014г., на основание чл.93в, ал.19, предл.3 ЗАвПр.

За да отмени оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че мястото за извършване на нарушението не е точно конкретизирано, нито в АУАН, нито в НП.  Прието е, че в двата акта е посочено, че нарушението е извършено на път Е-79, посока *** който е европейски и на територията на Р Б. започва от *** и достига до ***. Сочи се, че липсата на конкретни данни за място обосновава извода за липса на посочване на място на извършване на нарушението, а мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит в АУАН и НП и липсата му всякога представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо на самостоятелно основание отмяната на санкционния акт, тъй като препятства правото на защита и възможността за осъществяване на пълноценен въззивен контрол. Отделно е прието, че не се доказва манипулиране на дигиталната карта, тъй като според съда е налице бездействие и неизпълнение на задължението по чл.34 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. да въведе периода на управление като „време на управление“. Манипулирането на данни изисквало конкретно действие, насочено към въвеждането на данни, неотговарящи на действителността и няма как да се извърши чрез бездействие. При тези мотиви първоинстанционния съд е приел, че са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Що се касае до направените изводи за наличието на съществени пороци на проведеното административно-наказателно производство по отношение излагането на дължими обективни съставомерни признаци на механизма на установеното административно нарушение съгласно правилото на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изводите на първоинстационния съд са неправилни. Правилно е отразено в решението, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено касае посочването на всички негови фактически съставомерни белези. Непосочването на точното място на извършване на нарушението е равностойно на непосочване на място на извършване на нарушението.

В настоящия случай, обаче въззивният съд неправилно е приел, че в АУАН липсва описание на мястото на нарушението. Видно от приложения по делото АУАН е посочено конкретно и ясно, че нарушението е извършено на път Е79 /І-1/, бензиностанция „Р.“, км. 152+808 с посочени координати, както и дата и час на нарушението.

Наистина в обжалваното НП,  АНО е посочил като място на нарушението само път Е-79, което е прието от РС за съществено процесуално нарушение. Настоящия съдебен състав не е съгласен с тези изводи на съда, тъй като АНО в НП изрично е отразил, че се позовава на констатациите, съдържащи се в акт № 370 от 10.06.2024г. /АУАН/. В АУАН изключително подробно и ясно е описано мястото на извършване на нарушението, включително и с посочване на координатите му. АУАН е получен от нарушителя и същият се е запознал с него, поради което настоящия състав приема, че не е нарушено правото му на защита, с даденото описание на нарушението в обжалваното НП. В тази връзка в случая непосочването в конкретика на мястото на нарушението не е процесуално нарушение от категорията на съществените, водещо до отмяна на наказателното постановление.

Неправилни са и изводите на въззивния съд, че за описаното в НП  нарушение санкционната норма следва да е чл.93в, ал.2 от ЗАвП, а не чл.93в, ал.19, предл.3 от ЗАвП, както е посочено в акта.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът приема, че от установеното по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 10.06.2024г., жалбоподателят управлявал товарен автомобил МАН ТГХ с рег. №****** от кат N3 с прикачено към него ремарке SCHMITZ с рег. №*****от кат О4 и извършвал обществен превоз на товари от *** до ***. На входа на ***, на път Е-79, до бензиностанция Р. П. същият бил спрян за проверка от св. К. К. –* при ОО АА ***. В хода на проверката св. К. К. установил, че жалбоподателят има валиден пътен лист за извършвания превоз №********** от 06.06.2024 г., както и че влекачът е оборудван с дигитален тахограф. При проверката се установило също, че върху дигиталната карта на водача е отразено, че същият е в „почивка“ вместо в „управление“. При тези данни няма спор, че жалбоподателят е манипулирал данните на записващото оборудване, с което е нарушил именно чл. 32, пар. 3, изр. 2, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. – "Забранява се и всякакво манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана информация". Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е знаел, че при извършването на превоз е длъжен да въведе необходимите данни в записващото устройство и че въвеждайки, че е в почивка по време на извършване на превоз, извършва манипулация на данните на записващото устройство. Съзнавал е също, че с тези си действия нарушава обществествените отношения, регламентиращи условията, при които се извършва превоз, но въпреки това е извършил нарушението. Всички тези обстоятелства дават възможност да се приеме, че описаното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, включително и виновното поведение на водача, който е следвало да знае, че въвеждайки данни, които не отговарят на фактите, допуска нарушаване на обществените отношения, регламентиращи условията за осъществяване на превоз. Правилно въззивният съд е приел останалите наведени в жалбата доводи за порочност на НП за неоснователни.

При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 от АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно  и допустимо, но неправилно - постановено в разрез с материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

При този изход на производството по касационната жалба следва да бъде отменено и Решението №45/06.02.2025г., с което се допълва Решение № 261/03.12.2024г. по АНД № 714/2024г. на РС Враца, в частта за разноските, като неразделна част от него.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218  от АПК    Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ Решение №261/03.12.2024г., постановено по АНД № 714/2024г. по описа на Районен съд Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0001234/11.07.2024г., издадено от и.д. Началник на ОО „АА“-***, с което на Й.Г.Р. е наложена глоба в размер на 1 500,00 лева за нарушение на чл.32, §3, изр.2, предл.3 от Регламент  /ЕС/ № 165/2014г., на основание чл.93в, ал.19, предл.3 ЗАвПр.

ОТМЕНЯ допълващо Решение №45/06.02.2025г., постановено по АНД № 714/2024г. по описа на Районен съд Враца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.