№ 12235
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110134934 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК – първа фаза по допускане на
делбата.
Предявен e иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС.
Ищцата Т. Г. Ц. , ЕГН **********, твърди, че с ответниците Р. Х. Г. , ЕГН **********
и К. Х. Ц., ЕГН **********, са съсобственици на следния недвижим имот:
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР [***] или
Апартамент № [***], находящ се в [***], състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения, с обща квадратура 78.42 кв.м., при съседи: стълбище, К. и Д. Г., двор,
К. Х., ведно със зимнично помещение, при съседи: коридор, помещение за смет, двор, Л. М.
и И. П., заедно с 0. 505 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Излага, че ищцата е съсобственик на имота на основание Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане и по наследство от починалия наследодател Х.
Ц. Х.. Сочи, че процесният имот е закупен от съпруга на ищцата - Х. Ц. Х. и съпругата на
последния от първия брак- Г. Т. Ц., починала през 1973 г., с Договор за покупко - продажба
на жилище на 16. 12. 1970 г. Твърди, че бракът й с Х. Ц. Х. бил сключен на 01. 01. 1975 г.
Поддържа, че на 15.03. 1996 г. с Нотариален акт № [***], том [***], н.д. № [***] г. Х. Ц. Х.
е прехвърлил на ищцата 1/2 ид.ч. от описаното жилище срещу задължение за издръжка и
гледане. След смъртта му на 03.05.2021 г., заедно с децата му от предходен брак и
1
ответници по настоящото дело, ищцата е станала съсобственик по наследство на процесния
недвижим имот. Поради невъзможност за доброволна делба на общото за страните
имущество, ищцата моли за допускане и извършване на съдебна делба върху процесния
имот при следните квоти- 1/2 ид.ч. за ищцата и по 1/4 ид.ч. за всеки от ответниците.
С исковата молба прилага писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. Х. Г. , ЕГН **********, и К. Х. Ц., ЕГН
**********, са подали общ отговор на исковата молба, чрез адв. О. Д.. Не се оспорва, че
страните по делото са съсобственици на процесния имот. Оспорват посочените в исковата
молба квоти на съсобственост. Твърди се, че видно от представените с исковата молба
писмени доказателства ответниците са притежавали по ¼ ид.ч. от имота, а покойният им
баща е бил собственик на останалата ½ ид.ч. от имота. Сочи се, че при сделката от 1996 г.
наследодателят се е разпоредил в полза на ищцата с „1/2 идеална част от собствената си
½ идеална част“ от процесния имот, тоест на ищцата била прехвърлена ¼ ид.ч. от имота, а
за Х. Ц. Х. останала другата ¼ ид.ч. След смъртта на последния ищцата и двамата
ответници притежавали по 1/3 ид.ч. от имота, като моли при тези квоти да бъде допусната
делбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и след като прецени, по реда на чл. 235
от ГПК, поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от
съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субективно право да иска
прекратяване на съсобствеността е необходимо да бъде установено дали такова състояние на
съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от
съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване
съществуването на съсобственост, както и разрешаването на всички спорове между
съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или
съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното
производство – чл.341-345 от ГПК. Като несъгласието и възражението на някой от
съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до
недопустимост на производството, тъй като естеството на правото да се иска прекратяване
на съсобствеността чрез иск за съдебна делба, предполага промяна по инициатива на един
или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици
независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между
съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни
/чл.34, ал.1 ЗС и чл.69, ал.1 от ЗН/.
От събраните поделото писмени доказателства, в т.ч. удостоверение за наследници,
препис –извлечение от Акт за смъртта и удостоверение за сключен граждански брак се
установява, а и страните не спорят, че след смъртта на техния общ наследодател Х. Ц. Х.
/починал на 03.05.2021 г., като женен/, същия е оставил за свои наследници по закон ищцата
Т. Г. Ц. /преживяла съпруга/ и децата му от първи брак Р. Х. Г. /дъщеря/ и К. Х. Ц. /син/.
2
От приложените Договор за покупко-продажба на жилище от 16.12.1970 г.,
Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55г от ЗПИНМ /Закон за
планово изграждане на населените места, отм. от 01.06.1973 г.) и нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане №
[***]/15.03.1996 г., се установява, че през 1970 г. Х. Х. и Г. Т. Ц. /тогава съпрузи/ са
закупили процесния апартамент от Стопанска дирекция за изграждане на София за сумата от
10 142 лв. В договора е посочено, че цената на жилището може да бъде изменена до
снабдяването на купувача с нотариален акт за собственост. С разпоредбата на чл.53г от
ЗПИНМ /отм./ е прието, че „по искане на съответния народен съвет нотариусът издава
нотариални актове за построените жилища в комплексите по чл. 53б и за гаражите,
придобити по чл. 53в. Нотариалните актове за построените жилища се издават
безплатно.“. Именно такъв нотариален акт се явява приетия по делото Нотариален акт №
[***], том [***], дело № [***] от 13.05.1974 г., в който нотариусът е удостоверил, че Х. Ц.
Х., К. Х. Ц. и Р. Х. Ц. са придобили правото на собственост, посредством сключения
договор за покупко-продажба с СГНС – Генерална дирекция за изграждане на София, върху
Апартамент № [***], блок [***] в жилищен комплекс [***], в който апартамент Х. Х.
притежава ½ ид.ч., а Р. Ц. и К. Ц. съответно по ¼ ид.ч. всеки от тях. С този нотариален акт
нотариусът е признал за собственици при посочените квоти именно двамата ответници и
техния баща Х. Х.. Страните по делото не спорят, че ответниците Р. Ц. и К. Ц. са деца от
първия брак на Х. Х. с Г. Т. Ц. /която е била купувач на процесния апартамент със съпруга
си през м.декември 1970 г., но към датата на снабдяване на купувачите с нотариален акт
/13.05.1974 г./ същата вече е била починала и съответно заместена в производството по
издаването му от своите деца – настоящите ответници, като всеки от тях е придобил по ½
ид.ч. от притежаваната от нея ½ ид.ч. Към този момент 1974 г., в сила е СК от 1968 г., който
в чл.14, ал.7 предвижда, че „При прекратяване на имуществената общност поради
смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и
делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг,
той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.“. Именно
поради това, при снабдяването на купувачите по договора от 1970 г. с нотариален акт и
признаването им за собственици, за такива са обявени преживелия съпруг Х. Х. с ½ ид.ч. и
двете им деца, Р. и К., като всеки от тях е наследил по ½ ид.ч. от частта на майка си Г. Ц.
(1/2 ид.ч.), след нейната смърт и съответно са признати за собственици на по ¼ ид.ч. от
апартамента.
През 1975 г. Х. Х. се оженил повторно за ищцата Т. Г. Д. /приела фамилно име
след брака Ц./, а през 1996 г. Х. е прехвърлил на съпругата си Т. Ц. ½ идеална част от
собствената си ½ ид.ч. в процесния Апартамент № [***], срещу задължението на последната
да го гледа и издържа, като му осигурява спокоен и нормален живот, както и поради
грижите, които е полагала за него до този момент. Така, ищцата придобила в процесния
имот ¼ ид.ч. по силата на цитирания договор за издръжка и гледане.
На 03.05.2021 г. Х. Х. починал, като оставил за свои законни наследници
3
преживяла съпруга и двете си деца. Съгласно чл.9 от ЗН всеки от призованите към
наследяване е наследил равна част от притежаваната от наследодателя им към момента на
откриване на наследството, част от имота, т.е. от неговата ½ ид.ч. или всеки от тях е
наследил по 1/6 ид.ч. Прибавена към притежаваните от всеки от наследниците части от
имота, от преди смъртта на наследодателя /от по ¼ ид.ч./ формира и съответния дял в
съсобствеността на съделителите - по 1/3 ид.ч. от имота, каквото е и твърдението на
ответниците в производството, заявено с отговора на ИМ.
В настоящото производство, образувано по иск на ищеца Т. Ц., единствения спорен
въпрос между страните е именно по отношение на квотите, при които следва да се допусне
делбата.
По този въпрос, както по-горе бе посочено и с оглед приетите доказателства по
делото, съдът достигна до извод, че правилно е становището на ответниците, а именно, че
всеки от тримата съделители, като наследници на Х. Х., притежава по 1/3 ид.ч. от имота,
който се иска да бъде допуснат до делба.
При така установените квоти и при съобразяване на гореизложените мотиви,
собствеността върху процесния имот се притежава от страните по делото при равни квоти
от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях и при същите квоти следва да бъде допусната и делбата.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.34 от ЗС вр. чл. 69 от ЗН да се извърши СЪДЕБНА
ДЕЛБА между Т. Г. Ц. , ЕГН **********, Р. Х. Г. , ЕГН ********** и К. Х. Ц., ЕГН
**********, на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР [***]
представляващ жилище, Апартамент № [***], находящ се в [***], състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура 78.42 кв.м., при съседи:
стълбище, К. и Д. Г., двор, К. Х., ведно със зимнично помещение, при съседи: коридор,
помещение за смет, двор, Л. М. и И. П., заедно с 0. 505 % ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
ПРИ КВОТИ от по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
4
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл.7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5