№ 95
гр. Варна, 17.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20253000500056 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Въззивниците Ю. Д. П. и Т. П. Ск. - П. , редовно призовани, двамата
въззивници не се явяват. Представляват се от общия си процесуален
представител адвокат Х. Б. от АК-София, редовно упълномощен и приет от
съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство, чрез Областен управител на
област Варна, редовно призована. Представлява се от главен юрисконсулт
А. Р., надлежно упълномощена да представлява Държавата от първата
инстанция.
Вещото лице инж. Ц. Н. Н., редовно призовано, се явява.
АДВ. Б.: Уважаеми съдии, моля, да се даде ход.
ГЛ.Ю.К. Р.: Моля да дадете ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Б.: Уважаеми съдии, нямам възражения по проекто-доклада.
1
ГЛ.Ю.К. Р.: Нямам възражения по проекто-доклада.
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съгласно определение от разпоредително
заседание № 97/17.02.2025г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена въззивна жалба от Т. П. С. и Ю. Д. П., двамата чрез процесуалния им
представител адв. Х. Б., против решение №1245/20.11.2024г., постановено по
гр.д.№2298/23г. по описа на ВОС, гр. о., с което: 1/ е прието за установено в
отношенията между страните по предявените от Държавата, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройство, срещу Ю. Д. П. и
Т. П. С. искове, че Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройство, е собственик на ПИ с идентификатор №
10135.2564.779 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр.
Варна, район „Пр.“, ул. „*-та“, № *а, при граници: №№ 10135.2564.778,
10135.2564.841, 10135.2564.773, 10135.2564.772, 10135.2564.820, на осн. чл.6
от ЗС /отм./, за което е издаден АДС № 443 от 20.02.1987г., и са осъдени Ю. Д.
П. и Т. П. С. да предадат на Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, владението върху ПИ с
идентификатор № 10135.2564.779 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, район „Пр.“, ул. „*-та“, № *а, при граници: №№
10135.2564.778, 10135.2564.841, 10135.2564.773, 10135.2564.772,
10135.2564.820, на осн. чл. 108 ЗС; 2/ е отменен КНА № 41, том II, нот. дело
№241/05.07.2023г. на нотариус Б. В., на осн. чл. 534, ал.2 от ГПК; 3/ са
отхвърлени предявените от Т. П. С. и Ю. Д. П. срещу Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство,
искове за установяване в отношенията между страните, че Т. П. С. и Ю. Д. П.
са собственици на ПИ с идентификатор № 10135.2564.779 по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „Пр.“, ул. „*-та“, №*а, при
граници: №№ 10135.2564.778, 10135.2564.841, 10135.2564.773,
10135.2564.772, 10135.2564.820, на основание давностно владение,
осъществено в периода от 1986г. до деня, предхождащ подаването на
насрещната исковата молба - 14.02.2024г. /вкл./, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 4/
Т. П. С. и Ю. Д. П. са осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройство, сумата от 1 239.46
лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените от ищеца искове бъдат отхвърлени, и
2
бъдат уважени предявените от ответниците насрещни искове. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, чрез областен управител на област
Варна, чрез процесуалния представител гл. ю. к. А. Р., в депозирания отговор
по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК поддържа становище за
нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания,
за всички които в отговора се подържа становище за тяхната неоснователност:
1/ да се приеме като писмено доказателство по делото м олба от 28.08.2023г. от
областен управител на област Варна до началника на СГКК - Варна с вх.№05-
10054/30.08.2023г., съпроводена със съобщение от СГКК - Варна от
19.10.2023г. до въззивниците, алтернативно, в случай, че не се приеме
горепосоченото писмено доказателство, да бъде задължена СГКК - Варна да
предостави цялата преписка по повод молба от 28.08.2023г. от областен
управител на област Варна до началника на СГКК - Варна с вх.№05-
10054/30.08.2023г., алтернативно на горното, да им бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдят с горепосочената информация
от СГКК - Варна, свързана с преписка по повод молба от 28.08.2023г. от
областен управител на област Варна до началника на СГКК - Варна с вх.№05-
10054/30.08.2023г.; 2/ да бъде задължена Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен
управител на област Варна, да предостави официална справка -
удостоверение, от което да е видно дали за процесния имот има издаден акт за
държавна собственост след този от 1987г. /АДС №443/20.02.1987г./,
алтернативно на горното, да бъде задължена Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен
управител на област Варна, на основание на чл.176 от ГПК, по ясен и
недвусмислен начин да даде обяснения, като изрично декларира и заяви дали
за процесния имот има издаден акт за държавна собственост след този от
1987г. /АДС №443/20.02.1987г./ и ако няма - защо няма; 3/ на основание чл.
176 от ГПК да се задължи Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на
област Варна, да даде обяснения, като изрично декларира и заяви
действително ли е декларирала пред съд, че не е собственик на процесния
имот и ако е изрично заявено от името на областна управа, че тя не е
собственик на имота към 2020г., защо и на какво основание към 2023г. тя
твърди, че е собственик на имота през целия период до момента; 4/ да се
задължи Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез областен управител на област Варна, да спре
всякакви действия по актуването на имота/ако такива са предприети/ до
окончателното приключване на съдебния спор между страните; 5/ с оглед
отговора на въззивната жалба да им бъде дадена възможност да направят и
3
други доказателствени искания, както и да ангажират допълнителни
доказателства, както и да отправят и допълнителни доказателствени искания.
С определение от разпоредително заседание № 97/17.02.2025г. съдът
служебно е допуснал съдебно-техническа експертиза, основавайки се на
разрешенията по т. 3 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
С определение от разпоредително заседание № 170/19.03.2025 г. съдът
се е произнесъл по молба от 14.03.2025г., подадена от въззивниците чрез
процесуалния им представител, с което е било поискано отвеждане на
настоящия съдебен състав от разглеждане на делото, излагайки подробни
съображения за това.
АДВ. Б.: Уважаеми съдии, поддържам изцяло подадената от името на
доверителите ми въззивна жалба, ведно с изпратената от мен молба за ревизия
на Вашето първоначално определение от 07.03.2025г. Ако има възможност
отново да се подложи на обсъждане евентуалната възможност за ревизиране
на определението, бих искал да се възползвам от това. Нямам нови
съображения за обосноваване на подновеното си искане.
ГЛ.Ю.К. Р.: Оспорвам подадената въззивна жалба. Поддържам
писмения отговор по въззивната жалба. Относно цитираната молба я намирам
за неоснователна, тъй като не се излагат нови доводи, има произнасяне на
съда.
СЪДЪТ намира, че направеното изявление от процесуалния
представител на въззивниците, с което се подновява искането за ревизиране на
определението на съда от разпоредително заседание в частта му, с която се
назначава служебно съдебно-техническа експертиза и са оставени без уважени
доказателствените искания, формулирани във въззивната жалба, без
основаване на нови доводи и съображения - фактически или правни, може да
бъде тълкувано като несъгласие с подробно изложените мотиви от съда в
съдебните актове, постановени от въззивния съд до момента. Последното не
дава възможност на съда да направи други, освен изложените изводи по
посочените вече съображения, поради което, препращайки към мотивите на
постановените до момента съдебни актове, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на
въззивниците за отмяна на определенията, с които е оставено без уважение
искане по доказателствата, формулирано във въззивната жалба, е назначена
съдебно-техническа експертиза служебно от съда.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
4
АДВ. Б.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
ГЛ.Ю.К. Р.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
СЪДЪТ докладва, че вещото лице инж. Ц. Н. е депозирало, в срока по
чл. 199 от ГПК, заключение вх. № 2636/07.04.2025г. по допуснатата съдебно-
техническа експертиза.
АДВ. Б.: Нямам възражения по изслушване на вещото лице.
ГЛ.Ю.К. Р.: Нямам възражения по изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността и изслушване на
вещото лице:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц. Н. Н. – *г., български гражданин, омъжена,
неосъждана, инженер по геодезия, картография и кадастър, правоспособно
лице, без служебни или лични отношения със страните по делото. Съдът
предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, същото
обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.
В. Л. Н.: Поддържам представеното заключение.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Б.: Инж. Н., можете ли да кажете съществува
ли пълна идентичност между процесния имот и този, описан съгласно акт за
държавна собственост от 1987 г.?
ГЛ.Ю.К. Р.: Възразявам срещу въпросите, тъй като въпросите, на които
е следвало да отговаря вещото лице, са други.
АДВ. Б.: Въпросът ми е дали имотът е идентичен и ще обясня защо. В
предходно изслушаната експертиза и приета вече от Варненски окръжен съд,
вещото лице казва, че има съвпадения и съвместимост между имота, описан
по акт за държавна собственост и този, който е към днешна дата по актуална
кадастрална скица, но той не е идентичен. Това е обективирано както в
заключението, така и в протокола от изслушването на тогавашното вещо лице.
В настоящата експертиза се казва, че имотът е идентичен. Искам да уточним и
за мен е важно да е ясно, дали той е напълно идентичен или е сходен,
припокрива се, но не е напълно идентичен, затова и поставям този въпрос.
В. Л. Н.: Такъв извод за пълна идентичност не съм дала в експертизата
си по нито един от плановете. Подробно има констативна част. Подробно съм
изследвала абсолютно всички граници на имотите по хронология.
Категорично там, където съвпада с допуска по чл. 18 Наредба № РД0220-
5/15.12.2016 г. на МРРБ към ЗКИР границите са в пълна идентичност, но това
не определя имота като напълно идентичен.
5
АДВ. Б.: Вещото лице обясни и отговори на моето запитване, така че
приемам така даденото обяснение за отговор.
В. Л. Н.: Допълвам моя отговор, че когато изследваме местоположение
на граници, те определят дали съвпада ограда с граница, когато имаме преки
измервания, тука нямаме в настоящата експертиза, което означава, че
изследваме граници такива, каквито са отразени по плановете, но всички те са
определени при изработване на плановете с подробни измервания на място,
което показва, че в годините тези граници са се променяли. Но като
местоположение - категорично този имот винаги е бил на това място, макар и
с различни граници.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Инж. Н., можете ли да кажете при
проверката на документацията, свързана с имота, открихте ли акт за частна
държавна собственост за имота, съставен след 01.06.1996г.?
В. Л. Н.: Каквото съм намерила като съставени актове от Държавата за
този имот, съм го описала. Постарала съм се максимално да отговоря на
въпросите, които са поставени в експертизата, без да се разширявам излишно,
тъй като документите са по делото.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Можете ли да кажете откога е вписана
Държавата като собственик на имота в Службата? Уважаеми съдии, това е във
връзка със следващия въпрос, който поставям.
В. Л. Н.: В кадастралната карта категорично е записано, даже справката
е към дата 19-ти март 2025г. Собствеността, която е отразена, е записана в
експертизата - това е Държавата с Ю. и Т., но не мога да кажа откога е
записването.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Има ли данни за първоначалното вписване за
собственост?
В. Л. Н.: В първоначалното записване за собственост, проследявайки
документите по делото, тъй като там има приложени скици, които са с
предходна дата, фигурира само записването на Ю. и Т., впоследствие е вписан
този акт за държавна собственост.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Има ли данни кога Ю. и Т. са записани
първоначално в регистъра?
В. Л. Н.: Не съм го изследвала. Записването в кадастралната карта става
с изменение на кадастрален регистър след представяне на документ. Това,
което мога да отговоря, за да са вписани те като собственици, означава, че те
са представили документ. Това е станало категорично след издаването на
констативния нотариален акт, който е от 06.07.2023г.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: На няколко места в самото експертно
заключение, включително и на приложение № 5, съответно комбинирана
скица 5 и 7, е записано в самата щампа – „собственост в кадастрален регистър
6
на имот с идентификатор 779“ и основанието на което е записано пише
„Държавата – АЧДС № 443/20.02.1987г.“. Въпросът ми е следният: записано е
с АЧДС в Кадастъра или с АДС, тъй като, уважаеми съдии, към 1987г. няма
деление на собствеността на държавата на публична и частна, т.е. дали в
кадастралната карта е посочен акт за частна държавна собственост или акт за
държавна собственост?
В. Л. Н.: Това, което съм посочила, това е. Записът в кадастралния
регистър е актуален дотолкова, доколкото той кореспондира с представения
документ за собственост. Когато има разминаване между документа за
собственост и вписването в кадастралния регистър това е фактическа грешка,
която се отстранява след представяне на акта и се коригира.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Т.е. може ли да се възприеме, че има
допусната фактическа грешка.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на процесуалния представител, че това е
въпрос, изискващ правен извод, а не становище на експерта в областта на
неговата компетентност като инженер-геодезист.
В. Л. Н.: Не отговарям на такъв въпрос в заключението. Казвам, че това,
което съм посочила като вписване в Кадастъра, е това, което аз съм видяла, не
съм го коментирала.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Можете ли да кажете по повод вписванията
в кадастралната карта за имотите, държавна собственост, когато при влизане в
сила на кадастралната карта за имотите, държавна собственост, съставят ли се
нови актове за държавна собственост, които съответно се вписват в
Кадастъра?
СЪДЪТ отклонява така зададения въпрос, тъй като същият
изисква излагането на становище от експерта по правен въпрос, а не
такова в областта на неговата компетентност като инженер-геодезист.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Можете ли да кажете по време на огледа,
направи ли Ви впечатление как изглежда дворното място?
В. Л. Н.: Аз съм го описала и освен това съм изготвила фотоснимки. На
стр. 4 съм документирала оглед със снимки. Не ми е била поставена задача за
контролни измервания.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: На стр. 9 и на стр. 11 от експертното
заключение посочвате „УПИ ІV-1611 не е вписан в разписния лист“, това е
приложение № 11. Можете ли да обясните според Вас на какво се дължи това
обстоятелство, че тогавашният имот не е бил вписан? Въпросът е дали може
да обясните дали към тогавашния момент може да се приеме като пропуск
или като практика, случвало ли се е. Моля да бъде разяснено, защото това е
първоначалното вписване или не по повод този имот, което продължава в
годините?
7
СЪДЪТ ПРЕФОРМУЛИРА ВЪПРОСА НА АДВ. Б.: Защо няма
отразяване в разписния лист за посочения имот?
В. Л. Н.: Към първоначалния план, който е КП 1936г. с нанесена
регулация 1937г., има разписен лист, който отразява собствеността съответно
в регулационния план, като са посочени номерата на парцелите, съответно за
кой имот са отредени. Конкретно за нашия случай, ние попадаме в ПИ 1611. За
този имот 1611 има 3 парцела, вписани в разписния лист, двата от които са V и
VІ, попадащи в кв. 259, които фигурират правилно в разписния лист.
Фигурират като графика и в плана. Вписването за тях е на частно лице О. Т. П.
- така е вписано в регистъра, а предназначението – лозе. В кв. 259 има още
едно вписване за 1611, което е отредено за парцел ІІІ, вписано с пояснение
„общински с 1620“, каквото и да означава това. Аз го тълкувам по следния
начин: водеща е графиката, разписният лист трябва да кореспондира с
графиката. Разписният лист се води от служителки на служебно
правоотношение в Общината и вписването става на база на представени
документи или ако няма такива, то трябва да отразява номерата на парцелите,
съответно отредени за имотите, така както са в графичната част. Такъв имот
ІІІ-общински с 1620, отваряйки графиката, няма. В границите на имот 1611
има V-1611 в кв. 259, VІ-1611, говорим в границите на този ПИ 1611 и част от
УПИ VІІ-1620 и 1619, това е най-левият имот.
Комбинирана скица 6 отразява много точно, но аз не случайно съм
направила, винаги за всички планове 2 комбинирани скици, за да се види, че
това, което представям, не е рисунка, а е оцифряване точно на графичната
част, след което е дадено без разпис, за да може да е четимо. Парцел VІІ-1620
и 1619, една малка частичка попада в границите на този имот 1611, това е най-
източната част на имота. Проследявайки парцелите в този кв. 259 няма такъв
парцел ІІІ, има ІІІ-1604, а този 1612 е в друг квартал, той е в кв. 261. Когато е
правено това вписване, двата парцела V и VІ, отредени за същия този имот, са
правилно написани, но следващият парцел, който е отреден за този имот по
КП 1936г. е ІV-1611, който когато се погледне като местоположение, съвпада с
процесния имот, разбира се с различни граници.
Вписването за този парцел ІІІ-общинско за мен е грешка в разписния
лист, не кореспондира с графичната част.
СЪДЪТ УКАЗВА на адв. Б. да заяви дали се оспорва обстоятелството,
че Държавата е била собственик на процесния поземлен имот към момента,
когато е било учредено правото на строеж на неговите доверители.
АДВ. Б.: Уважаеми съдии, моето твърдение е, че от доверителите ми
съответно има сключен с държавата договор за отстъпено право на строеж.
СЪДЪТ УКАЗВА на адв. Б. да заяви доверителите му имат ли право на
8
строеж, учредено от собственик или не.
АДВ. Б.: Никога не съм казвал, че това право на строеж е учредено от
несобственик. Смятам, че ние още в отговора на исковата молба сме заявили,
че имаме учредено право на строеж. Това, което е заявено го поддържаме,
както е заявено.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Инж. Н., можете ли да обясните какво
представлява тази сграда, която е очертана в зелен контур на скици 2, 5 и 7, в
която пише „масивна сграда с навес към нея“? Това ли е сграда, която
описвате като „масивна сграда с навес към нея“?
В. Л. Н.: Това е, да.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Можете ли да кажете, към днешна дата дали
тази сграда съществува?
В. Л. Н.: Категорично не съществува. Това е сграда, която е
съществувала и отразена към КП от 1956г., послужил като основа за
изработване на регулационния план, който е 1961г. и е действащ към момента,
но Кадастърът не важи вече, Кадастърът е кадастралната карта.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: И по плана от 1987г. в имота няма заснета
сграда?
В. Л. Н.: Категорично, имотът е незастроен.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Т.е сградата към този момент не е
съществувала?
В. Л. Н.: Не, 1936г. няма сграда. Към 1956г. има масивна сграда с навес,
която вече не съществува, следващия план е от 1987г. Както виждате, в
съседния имот не случайно е повдигнат в цвят съществуващата сграда, която е
в имот 841. Тази сграда е съществувала и 1956г., в Кадастъра отразена със
зелено и в кадастъра 1987г. повтаря контурите на сградата, която е по
кадастрална карта с малко различие на контурите, защото в мащаб 1:1000 1 мм
е равен на 10 м и тук вече зависи от точността на ръката, когато се оцифрява.
Твърдим, че с дигиталните методи на оцифряване, тази точност, която се
постига за определяне на местоположение на граници и площ в цифров вид, не
може да се стигне по никакъв начин спрямо предходните методи, особено
когато имотът е с неправилна форма, както е в 99% от случаите.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Инж. Н., във връзка с поставената Ви втора
задача, цитирана в т. 4.2 от заключението, можете ли да кажете откога е
действащият, поне така го разбирам, но ако може да се уточни откога е
действащият за територията подробен градоустройствен план, 09.11.1999г. или
тъй като това Ви е дадено към дата, в смисъл като фиксирана дата?
В. Л. Н.: Дадено ми е като задача да отговоря към посочената дата кой е
9
бил действащият подробен градоустройствен план. 1999г. нямаме изработена
кадастрална карта, действа последният КП, който е от 1987г., той действа до
момента, в който се изработва кадастралната карта.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Регулационният план предполагам е този от
1961г.?
В. Л. Н.: Да, който действа, но Кадастърът, отразен в този план 1956г.,
той се отменя с кадастралния план от 1987г. и към настоящия момент действа
кадастралната карта като основа, а като регулация - регулационният план от
1961г.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Това, което не разбирам, инж. Н., уважаеми
съдии, в смисъл посочването на конкретната дата 09.11.1999г., като отправна
точка за какво, това е служебно формулирано от съда, не го разбирам, ако
може вещото лице, ако има идея тя да обясни?
В. Л. Н.: Не мога да свържа тази дата с нито една от датите по плана.
Това ми е задача, която ми е поставена и спрямо тази дата отговарям.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Може ли да се приеме, че отговорът на
поставения Ви въпрос № 2 е, че към въпросния момент, цитиран по-горе,
имотът не е бил отреден за жилищно строителство или за обществени
благоустройствени нужди на Общината? В т. 4.2.2 казвате: „съгласно
предвижданията на РП, няма посочено отреждане“, но все пак мисля, че това
не е конкретният отговор на така поставения въпрос.
В. Л. Н.: Говорим за регулационния план, не можах да разбера?
АДВ. Б.: Конкретен отговор на въпрос 4.2.2, ако може да бъде даден,
защото така даден като обяснение не откривам конкретния отговор.
В. Л. Н.: Ще отговоря. Действащият регулационен план, който е от
1961г., както преди малко казах, е съвместен с КП от 1956г. По кадастрален
план имотът е с № 1134а. За този имот е отреден първоначално УПИ ІХ-1134а,
отразен със син цвят в регулационната съставка, след което с червена линия е
задраскан и този имот е разделен на два нови урегулирани поземлени имота -
северният с № ХVІ-1134а и южният ІХ-1134а. Нашият имот, процесният, като
местоположение съвпада, пак казвам не с пълна идентичност, но достатъчно
точно като граници, с УПИ ХVІ-1134а. Тъй като въпросът беше към
вписването, към разписния лист, кореспондиращ с този план, нямаме
вписването, което разглеждахме преди малко и което беше отразено за стария
регулационен план 1937г. с Кадастър 1936г. Това е важно да кажа, че в
разписния лист към този план има вписване само към кадастралния план, тук
е посочен имот 1134, с предназначение овощна градина и съответно
Профсъюз „Кредит и размяна“ за собственик, нямаме вписване, това е, което е
отразено. А този имот 1134, който е вписан, понеже трябва да стане ясно, а
нашият имот е 1134а, той някога е бил много голям имот и има разделяне като
в северната част, която попада даже и северно над улица 19, остава 1134, а
нашият е 1134а. Такова вписване за 1134а не е отразено, което предполага, че
10
вписването се отнася за целия имот преди разделянето му на две части.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Т.е към фиксирания в задача № 2 момент,
имотът бил ли е отреден за жилищно строителство и за обществени
благоустройствени мероприятия на Общината или не?
В. Л. Н.: Не мога да кажа нищо различно от това, което разчитам по
плановете, не мога да тълкувам.
АДВ. Б.: Уважаеми съдии, не мога да разбера защо в момента се
повдигат въпроси, свързани с Общината, при положение, че в цялата
представена по делото документация няма нищо свързано с отреждания,
свързани с Общината?! И в момента, поставен по този начин въпросът и
липсата на конкретен отговор дали е отреден или не към дата, която не
разбирам защо така е определена, и вещото лице не успя да обясни защо тази
дата се приема като някаква отправна точка, за мен отговор на този въпрос
няма, не се дава.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Знаете ли съседният имот към днешна дата,
който завършва на 841, той държавна собственост ли е, общинска собственост
ли е или е собственост на частноправен субект?
СЪДЪТ, като взе предвид, че така формулираният от адв. Б. към в. л. Н.
въпрос предполага правен извод, който да направи вещото лице, отклонява
въпроса.
ГЛ.Ю.К. Р.: Нямам въпроси към вещото лице, същото изчерпателно е
отговорило на поставените въпроси към експертизата.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е изпълнило поставените задачи,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА заключение вх. № 2636/07.04.2025г. на
съдебно-техническата експертиза ведно с дадените подробно в днешно
съдебно заседание отговори.
Съобразно представената справка-декларация от вещото лице
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение в размер на 1696.50 лв. (хиляда
шестстотин деветдесет и шест лева и петдесет стотинки).
Към настоящия момент съдът ИЗДАДЕ и ВРЪЧИ на вещото лице
разходен касов ордер в размер на внесения депозит от 600.00 лв. (шестстотин
лева).
ЗАДЪЛЖАВА страните (въззивниците Т. П. С. и Ю. Д. П., както и
въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, чрез областен управител на област
11
Варна), в едноседмичен срок от днес, да внесат суми от по 548.25 лева по
депозитната сметка на Апелативен съд - Варна, след което съдът ще издаде
допълнителен разходен касов ордер на вещото лице.
АДВ. Б.: Оспорвам заключението по приетата от съда експертиза, макар
и след като вещото лице вече е освободено от нейното изслушване и съдът
преди оспорването прие експертизата. Смятам, че определението беше
неточно, неясно, непълно и също така смятам, че отговор на един от двата
поставени въпроси, това е същественият въпрос, въпрос № 2, не беше даден
нито в самото заключение, още по-малко стана ясно от изказванията на
вещото лице. Също така смятам, че вещото лице, отразявайки данните в
експертизата и в приложението по повод твърдяната собственост на
Държавата за процесния имот съгласно акт, който обективно е невъзможно да
съществува, акт за частна държавна собственост отпреди 1996г. В случай, че
има подобно вписване в Службата по кадастър, то е налице очевидна грешка,
която към днешна дата не е поправена. Да, тя може да бъде поправена, но към
днешна дата не е поправена и вещото лице заяви, че има такъв пропуск.
Поддържам оспорването на заключението освен въз основа на изложеното до
момента, смятам, че то е ненужно с оглед предмета на делото и смятам, че
въпросното процесуално действие измества действителния фокус от процеса,
така както той е определен от страните по делото, така както е протекъл в
цялото първоинстанционно производство, така както е формулиран във
въззивната жалба, и в отговора на насрещната въззивна жалба. Факт е, че
съгласно посоченото тълкувателно решение въззивният съд може служебно да
допуска събирането на доказателства. Моля заключението да не се приема,
оспорвам го. Моля доверителите ми да бъдат освободени от плащането на
допълнителния им депозит, защото уважаеми съдии, оспорвам заключението.
Смятам, че не е било необходимо да се извършва това заключение още
изначално и въпреки това смятам, че вещото лице не е отговорило напълно на
въпросите, и въпреки това доверителите ми трябва да платят една значителна
сума. Уважаеми съдии, сумата ще бъде платена, но аз изразявам несъгласие
със задължението да я платим по изложените съображения.
ГЛ. Ю.К. Р.: Считам, че оспорването е бланкетно, тъй като в първата си
част касаеше липсата на правни изводи в заключението на вещото лице, което
не е негова задача. На второ място, относно вписването на Държавата, вещото
лице обясни подробно в разпита си в днешно съдебно заседание. Последният
наведен довод дали се касае за вписан акт за частна държавна собственост или
само акт за държавна собственост, считам това обстоятелство за правно
ирелевантно към предмета на делото.
АДВ. Б.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на
разноските.
ГЛ.Ю.К. Р.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските. Правя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
12
възнаграждение от насрещната страна, тъй като считам, че предметът на
делото не е с правна и фактическа сложност. Считам, че адекватното
възнаграждение е в размер на 2 000 лв.
АДВ. Б.: Уважаеми съдии, във връзка с последните изменения на
Наредбата, която вече се нарича Наредба за адвокатските възнаграждения, във
връзка с воденето на дела, които касаят недвижими имоти, се взема като база
тяхната пазарна стойност, а ако няма такава - се взема за база тяхната данъчна
оценка. И по данъчна оценка, която разбира се е значително по-ниска от
пазарната стойност, и по пазарна стойност, това възнаграждение е абсолютно
на прага на минимума, което е определено по ставка съгласно Наредбата, дори
бих казал, че е малко под него, с оглед на което смятам възражението за
неоснователно.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъци на разноските, представени от всяка
от страните, ведно с доказателства за извършването им от въззивниците.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба от името на доверителите ми, като отмените изцяло решението на
първоинстанционния съд, ведно с произтичащите от това законови последици.
Желая да акцентирам върху няколко обстоятелства и ще помоля за срок за
писмена защита. Смятам, че решението на първоинстанционния съд е напълно
неправилно, необосновано, то е немотивирано, то се намира в противоречие с
материалния закон, но и със съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд неглижира установената липса на годен акт за
държавна собственост като отказът на страната изрично да отговори на този
въпрос, ведно с всички събрани по делото доказателства, както и
установеното от две вещи лица, че по преписката, свързана с имота, не
намират последващ акт след 1987г., е показателна. На следващо място,
първоинстанционният съд неглижира бездействието и пълната
безстопанственост на Държавата по повод на имота в продължение на повече
от 35 години, неглижира направеното самопризнание от процесуалния
представител на насрещната страна, макар и изрично да приема и това е
протоколирано в първия протокол от заседанието пред първоинстанционния
съд, че изказванията на страните, обективирани в официални документи,
какъвто е протоколът от съдебно заседание, те представляват писмени
13
доказателства, годни и съответно съдът ще ги цени с оглед останалия по
делото доказателствен материал. Напълно неглижира резултата от
обстоятелствената проверка, както и всички доказателства, събрани по нея и
въз основа, на които е издаден констативният нотариален акт. Игнорира
дадените свидетелски показания, които бяха напълно праволинейни и те не
създават и най-малко съмнение за обратна на твърдяната хипотеза. Неглижира
се установената воля за своене, която установихме най-рано от 1990г. насетне,
най-рано. Няма нито една дума в съдебния акт относно анализа на
доказателствата, че още от 1986г. доверителите ми са искали да закупят,
платили са съществена за тогавашния момент сума, те са искали да закупят
имота и те са платили сума, която се равнява на пазарната стойност на имота
към момента. Положението към тогавашния момент не им е позволявало по
официален ред да придобият друго освен това, за което има подписан договор.
Неправилно е интерпретирана и възприета позицията на Конституционния
съд относно причините, наложили мораториума и последващата му отмяна.
На следващо място обръщам внимание, че решението е очевидно неправилно,
тъй като е невъзможно имотът да бъде предаден в цялост, в случай че се
установи, че доверителите ми не са собственици на имота, както и в случай, че
се установи, че не са собственици нито на имота, нито на сградите в имота. В
имота има построени законни сгради, които към днешна дата на основание чл.
64 ЗС, към тях има определени предвидени прилежащи територии, които са
установени и приети още пред първоинстанционния съд. Т.е пълното
предаване на имота е фактически невъзможно и несъобразяването на съда с
това обстоятелство, най-малкото на това основание води до неправилност в
тази част на решението. Обръщам внимание, че това възражение е отправено
от името на доверителите ми още с отговора на исковата молба, като изрично
сме искали да се установи кои са тези прилежащи територии и какво
представляват. Първоначално съдът отказа да събере тези доказателства, но
впоследствие по служебен път ги събра. Въпреки това, в съдебния акт не е
абсолютно по никакъв начин анализирано това обстоятелство, решението в
тази му част е фактически невъзможно. Моля да ми бъде предоставен срок за
писмена защита, по възможност малко по-дълъг от 7-дневен с оглед на
празниците, които предстоят, но в крайна сметка предоставям на съда. Моля
да бъдат присъдени направените разноски, както са претендирани.
ГЛ.Ю.К. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите жалбата и
да потвърдите обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Актуването и деактуването е вътрешнослужебна дейност като актът за
държавна собственост не създава правото на собственост на Държавата, а
само го констатира. В хода на съдебния процес бе безспорно доказано правото
на Държавата върху процесния имот. Искам да наблегна, че Законът за
държавната собственост и Правилникът за прилагането му е специален по
отношение на способите за придобиване на имотите по реда на ГПК чрез
обстоятелствена проверка и Закона за собствеността. Моля за Вашето решение
в този смисъл. Моля да ми присъдите сторените разноски, юрисконсултско
14
възнаграждение в минимален размер. Също моля за срок за писмени бележки.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок от 10 дни, считано
от днес, да депозират в писмен вид съображенията си по съществото на спора.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15