РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Тутракан, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100634 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
4810/03.11.2023 г. на „Б. Д." АД с ЕИК *** против А. Е. А. с ЕГН **********
за осъждането му да плати парична сума по договор за потребителски кредит.
Предметът му е осъдителна претенция по реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3
ГПК за вземане, за което първоначално се е развило производство по чл. 417
ГПК, завършило с Разпореждане № 733/18.08.2023 по ч.гр.д.№ 455/2023 на
Районен съд Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение,
потвърдено с Определение № 458/09.10.2023 по в.ч.гр.д.№ 340/2023 на
Окръжен съд Силистра.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 2414,58 лева, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в ***, станал известен от служебна справка на съда в НБД
„Население“ – чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 48,29 лева върху цената на иска.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който
тече от влизането в сила на Разпореждане № 733/18.08.2023 по ч.гр.д.№
455/2023 на 09.10.2023 г.
С исковата молба се претендират: лихвена надбавка за забава – 52,31
лева, за периода от 10.01.2022 г. до 16.10.2022 г.; обезщетение за забава –
2 242,27 лева, за периода от 17.11.2022 г. до 10.08.2023 г.; разходи при
1
изискуем кредит – 120 лева, възникнали от договор за заем, сключен на
10.05.2021 г.
Ищецът „Б. Д." АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от
процесния договор, в т.ч. на претендираните компоненти. Излага доводи в
тази насока. Моли за уважаване на осъдителния иск. Претендира разноски.
Ответникът А. А., чрез назначения му с Определение № 28/25.01.2024
г. особен представител – адв. Д. Г. от САК, подава писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Последният счита
предявеният иск за допустим, но неоснователен, навеждайки следните
доводи. Счита, че съдържащата се в т. 16.1 от ОУ към ДПК надбавка за
забава противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, поради което на
осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК същата е нищожна. Излага доводи за това, че сумата
от 120 лв. (разходи при изискуем кредит според чл. 18 от ДПК и Тарифата за
таксите на „Банка ДСК“) представлява по своето същество неустойка, скрита
под наименованието „такса“, поради което следва да се счита за
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. По
отношение на мораторната лихва в размер на 2 242,27 лв. за периода от
17.10.2022 г. до 10.08.2023 г. се прави възражение за недоказаност.
В съдебното заседание страните поддържат иска, респ. отговора.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
От представения договор за потребителски кредит става ясно, че със
същия страните са уговорили заем в размер на 23019 лева, за срок 120 месеца,
при ГЛП 8,05% и ГПР 8,35%.
От приетото по делото основно и допълнително заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, които съдът намира за
компетентно и обосновано изготвени, се доказва, че сумата от 23019 лева е
усвоена от ответника, като с нея са погасени пет други просрочени кредитни
експозиции към същата банка ищец.
С покана уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, връчена
по реда на чл. 47 от ГПК чрез ЧСИ, със залепяне на уведомление на
30.09.2022 г., и след изтичане на 14-дневния срок на 14.10.2022 г., банката
кредитор приема, че е настъпила предсрочната изискуемост на заема на
17.10.2022 г., очевидно изключвайки почивните дни 15-16.10.2022, тъй като
през тях длъжникът не би могъл да изпълни задължението. Съдът приема за
правилен този подход на изчисление и също приема, че предсрочната
изискуемост на заема е настъпила на 17.10.2022 г.
Съгласно заключението на вещото лице, при настъпилата на 17.10.2022
г. предсрочна изискуемост, компонентите на дълга към 03.11.2023 г. са както
следва: просрочена главница 22122,53 лева; неплатена договорна лихва
2
1467,83 лева, начислена за периода 11.12.2021 до 17.10.2022 г.; лихва за
забава 94,23 лева, начислена за периода от 11.12.2021 до 16.10.2023 г., и
законна лихва за забава след настъпване на изискуемостта – 2701,55 лева,
начислена за периода от 17.10.2023 до 02.11.2023 г. Към датата на подаване на
исковата молба кредитът е в просрочие от 682 лева, което обуславя правото
на ищеца да поиска заемът да бъде обявен за предсрочно изискуем, дори към
17.10.2022 г. предпоставките за това да не бяха налице. В тази връзка
направеното в условията на евентуалност изявление в исковата молба, с което
се упражнява преобразуващото право, съдът приема за основателно.
Според заключението на вещото лице, законната лихва за забава върху
просрочената част от главницата, преди обявяването на заема за предсрочно
изискуем, в претендирания период от 10.01.2022 до 16.10.2022 г. е 51,99 лева,
а не както е посочено от ищеца 52,31 лева.
Пак от заключението по счетоводната експертиза, законната лихва за
забава върху главницата, след настъпване на изискуемостта и, за периода от
̀
17.10.2022 до 10.08.2023 г., е 2067,80 лева. Вещото лице е съобразявало
изменението на основния лихвен процент, който има значение за определяне
на законната лихва за забава при просрочени задължения, съгласно
действащото Постановление № 426/18.12.2014, в сила от 01.01.2015 г., както и
алинея 3 на член „единствен“ от нея, който гласи, че лихвеният процент в
сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на
съответната година, а този, който е в сила от 1 юли, е приложим за второто
полугодие. Следователно, неоснователни са доводите на процесуалния
представител на ищеца, че вещото лице е следвало да съобразява настъпилите
промени в основния лихвен процент и в останалите месеци от първо, репс. от
второ полугодие, вместо само за януари и юли.
С оглед на приетото заключение по ССЕ, съдът би приел, че искът е
основателен за 51,99 лева лихва за забава за периода от 10.01.2022 до
16.10.2022 г., респ. би отхвърли за разликата над 51,99 лева до
претендираните 52,31 лева; би уважил иска за законната лихва за забава в
размер на 2067,80 лева за периода от 17.10.2022 до 10.08.2023 г. и би го
отхвърли за разликата над този размер до претендирания от 2242,27 лева;
както и изцяло би го отхвърлил за сумата от 120 лева разходи при изискуем
кредит, които противоречат на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, ако не бе налице друго по-
силно основание за отхвърляне на всички тези компоненти, а именно – чл. 23
във вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Съгласно чл. 14 от договора за кредит, обвързващ длъжника с общите
условия, тъй като същите са неразделна негова част, и съгласно самите общи
условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление,
длъжникът е имал право да се откаже от договора, като в 14-дневния срок от
сключването му върне заетата сума заедно с начислената лихва за периода от
сключването до заявяването на отказа – арг. чл. 23-27 от ОУ. В чл. 26, изр.
последно от ОУ е записано, че лихвата се изчислява на база уговорения в
3
договора лихвен процент, но в сами договор е записан само годишния лихвен
процент, не и лихвеният процент на ден. Последният е необходим, за да може
кредитополучателят да направи избор дали да се възползва от правото да се
откаже от договора или не, като сам изчисли каква лихва би дължал, ако го
стори. Липсата на конкретно посочен лихвен процент на ден с цифрова
величина, приложим за упражняване правото на отказ от договора,
препятства кредитополучателя да направи информиран избор и по този начин
бива лишен от правото да се ползва от този начин за освобождаване от
договорната обвързаност. Затова чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК поставя изискване
за посочване на „размера на лихвения процент на ден“ и санкционира липсата
му с последиците на чл. 22 от ЗПК – недействителност на договора, без
значение дали кредитополучателят действително е възнамерявал да се ползва
от правото да се откаже от договора или не; и без значение дали ответникът
потребител е направил нарочно възражение в този смисъл.
Така е прието и в Решение № 59/20.05.2024 на ВКС по търг.д.№
2695/2022 на 2-ро т.о., в което върховните съдии, най-напред, се позовават на
Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на
ОСГТК на ВКС, според което „съдът се произнася в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от
значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства,
независимо от вида на договора и страните по него. В разяснителната част на
тълкувателния акт е посочено, че когато нищожността е видима от
представените с исковата молба или с отговора на исковата молба
доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по
делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по
чл. 146 т.2 и 5 ГПК. При пропуск или при представяне на доказателства в
хода на производството, от които за пръв път се открива нищожността, съдът
е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде
възможност да изразят становище и посочат доказателства. Налице е и
позоваване на новелата на чл.7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019г.), в която изрично
е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.
146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.“
Тутраканският районен съд напомня, че с доклада по делото е уведомил
страните, че ще следи служебно за интересите на ответника потребител и за
неравноправност на потребителския договор, като е дал възможност да
изразят становище.
И още от цитираното решение на ВКС по чл. 290 от ГПК: „Посочването
в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент
– пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, обаче не
съставлява изпълнение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен
процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за
упражняване на потестативното право на отказ от договора.“
4
С оглед на изложеното Тутраканският районен съд намира, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 то ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от
ЗПК ответникът кредитополучател дължи да върне само сумата, от която се е
възползвал – главницата, но не и лихви или други разходи по заема. За
главницата съдът вече е издал Заповед № 174/18.08.2023 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 455/2023 на ТнРС, освен това същата не е
предмет на исковото производство.
Ето защо, исковата молба се явява изцяло неоснователна и следва да се
отхвърли.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против А. Е. А. с
ЕГН ********** да плати:
лихвена надбавка за забава – 52,31 лева, за периода от 10.01.2022 г. до
16.10.2022 г.;
обезщетение за забава – 2 242,27 лева, за периода от 17.11.2022 г. до
10.08.2023 г.;
разходи при изискуем кредит – 120 лева,
претендирани като дължими от договор за заем, сключен на 10.05.2021 г.,
като за тези суми с Разпореждане № 733/18.08.2023 по ч.гр.д.№ 455/2023 на
Районен съд Тутракан, потвърдено с Определение № 458/09.10.2023 по
в.ч.гр.д.№ 340/2023 на Окръжен съд Силистра, е отказано издаването на
заповед за незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5