Решение по дело №1640/2023 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 529
Дата: 27 март 2023 г. (в сила от 12 април 2023 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20235330201640
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
в присъствието на прокурора Н. М. М.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20235330201640 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Н. Г. Ч. - роден на *******, адрес за
призоваване: *******, *******, б.г., с висше образование, женен, пенсионер
по болест, реабилитиран, ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че на
03.08.2021г. при условията на продължавано престъпление, е потвърдил
неистина в 2 (два) броя писмени декларации, които по силата на закон се
дават пред орган на властта – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР – Пловдив за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства,
както следва:
- на 03.08.2021г., в гр. Пловдив, в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР-Пловдив, пред М.А.Б. – ******* в група АНДИАДОПТПВ при сектор
„Пътна полиция“, ОД МВР-Пловдив, е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата и чл.16 ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 вр. чл.13 ал. 1 от Наредба
№І-157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, се дава пред орган на властта - началника на сектор „Пътна
1
полиция“ при ОД МВР-Пловдив, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, в която е декларирал, че обичайното му пребиваване е в
Република България;
- на 03.08.2021г., в гр. Пловдив, в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР-Пловдив, пред М.А.Б. – ******* в група АНДИАДОПТПВ при сектор
„Пътна полиция“, ОД МВР-Пловдив, е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл.8, ал.2 от Закона за
българските лични документи, чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с Постановление № 13/08.02.2010 г. и
чл. 160 ал. 1 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на
властта - началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал, че
издаденото му свидетелство за управление на моторно превозно средство е
изгубено или откраднато - престъпление по чл. 313 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78А, ал. 1
от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия Н. Г. Ч. да
ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр. Пловдив, сумата от 120 лева,
представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15 дневен
срок от днес, по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 1640/2023 г. ПО ОПИСА
НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият Н.Г.Ч. да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК за това, че на 03.08.2021 г., при условията
на продължавано престъпление, е потвърдил неистина в 2 (два) броя
писмени декларации, които по силата па закон се дават пред орган на
властта- Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, както следва:
- на 03.08.2021 г. в гр. Пловдив, в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР- Пловдив, пред М.А.Б. — ******* в група АНДИАДОПТВ при сектор
„Пътна полиция" към ОДМВР- Пловдив е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл. 151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата и чл.16, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3, вр. чл.13, ал. 1 от Наредба
№ I-157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, се дава пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Пловдив за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, в която е декларирал, че обичайното му пребиваване е в
Република България;
- на 03.08.2021 г. в гр. Пловдив, в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР- Пловдив, пред М.А.Б. — ******* в група АНДИАДОПТВ при сектор
„Пътна полиция" към ОДМВР- Пловдив е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл.8, ал.2 от Закона за
българските лични документи, чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване па
българските лични документи, приет с Постановление № 13/08.02.2010 г. и
чл. 160, ал. 1 от Закона за движението но пътищата, се дава пред орган на
властта - Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал,
че издаденото му свидетелство за управление на моторно превозно
средство е изгубено или откраднато
- престъпление по чл. 313, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание глоба в рамките на минимума
предвиден в 78а НК.
Обвиняемият не взема лично участие в наказателния процес, за да
изрази становище по обема на следващата му се административно-
наказателна отговорност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Обвиняемият Н.Г.Ч., ЕГН ********** е роден на *******, *******, б.г.,
женен, пенсионер по болест, неосъждан-реабилитиран, с виеше
образование, с адрес за призоваване в страната *******.

Обв. Н.Г.Ч. бил правоспособен водач на МПС с категории АМ, В, С,
C1, L, D, D1, като в тази връзка притежавал СУМПС № *******, издадено
от ОДМВР - К. на *******г.
От 2014г. обв.Ч. преимуществено живеел в Г., като в резултат на това
той подменил българското си СУМПС с *******, издадено на *******г. с
№*******.
В Г. обв. Ч. работел като автобусен шофьор и всяка година в периода
2014- 2020г. се явявал на задължителни медицински прегледи, поради това, че
имал предходна сърдечна операция.
В началото на 2021г. здравословното състояние на обв. Ч. се влошило и
вследствие на това той постъпил в клиника за рехабилитация на 24.02.2021 г.
Причина за хоспитализацията му била диагностицирана депресия. Докато бил
в клиниката той получил писмо от немските власти, че следва да се яви на
медицинско- психологически изпит относно годността му да управлява
моторно превозно средство, поради множеството му заболявалия, а именно-
алкохолна зависимост и злоупотреба с психоактивни лекарствени средства,
както и сърдечно - съдово и психично заболяване. От рехабилитационната
клиника оказали да пуснат обв. Ч. и той не се явил на изпита. Лекуващият го
лекар го посъветвал да предаде *******то си СУМПС №******* за
неопределено време на ******* власти и обв. Ч. го изпратил по пощата, след
което продължил лечението си.
Тъй като не се явил на посочения медицински преглед и липсвала
експертиза от лекар - специалист, *******то СУМПС на обв. Ч. било отнето
от ******* власти на 08.06.2021г.
През лятото на 2021 г. обв. Ч. се прибрал в България и тъй като
притежаваното от него ******* СУМПС му било отнето, той решил да се
снабди с българско, издадено от МВР на Република България. В тази
връзка обв. Ч. решил да заяви пред компетентните органи, че е изгубил
предишното си СУМПС, за да му бъде издадено ново.
Воден от това свое намерение, на 03.08.2021 г. обв. Ч. се явил лично в
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, където обяснил
на свид. М. Б. - ******* в група АНДИАДОПТПВ „Пътна полиция“ гр.
Пловдив, че бил изгубил *******то си СУМПС на територията на Г. и
поискал да му бъде издадено ново българско СУМПС.
Обв. Ч. заявил, че живее преимуществено в Г., при което му било
обяснено, че за да му бъде издадено СУМПС от българските власти е
необходимо да е установил обичайното си пребиваване в Република
България, което означава, че през последната календарна година е следвало
2
да е пребивавал поне 185 дни на територията на Р.България. Въпреки факта,
че в периода от 03.08.2020г. до 03.08.2021 г. обв. Ч. имал общ престой па
територията на Р. България в размер на 73 дни, респективно не бил установил
обичайното си пребиваване в Република България, обв. Ч. решил да не се
съобрази с указанията и да се опита да се снабди с българско СУМПС.
В тази връзка обв. Ч. заявил на свид. Б., че искал да му бъде издадено
ново СУМПС, тъй като бил изгубил издаденото му *******. Свид. Б. от своя
страна му предоставила празна бланка на Заявление за издаване на документ
за самоличност на б.г., както и бланки на Декларация за обичайно
пребиваване в Република България и Декларация по чл. 17 от Правилника за
издаване на БЛД.
Съобразно изискванията па чл.8, ал.2 ЗБЛД, чл. 160, ал. 1 ЗДвП и чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за
самоличност, обв. Ч. попълнил декларация с дата 03.08.2021 г., в която
заявил, че притежаваното от него ******* СУМПС е изгубено, макар че в
действителност същото било отнето от немските власти.
Обв. Ч. попълнил и втора декларация с дата 03.08.2021 г. на основание
чл. 151, ал. 5 ЗДвП и чл. 16, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3. вр. чл. 13, ал. 1, т. 6 от
Наредба №I-157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните работи за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която
посочил, че е установил обичайното си пребиваваш в Република
България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Обв. Ч. попълнил собственоръчно заявление за издаване на документ за
самоличност, което било регистрирано с вх. № 12298/03.08.2021г., към което
приложил гореописаните два броя декларации от 03.08.2021г., а именно
Декларация за обичайно пребиваване в Република България и Декларация по
чл. 17 от Правилника за издаване на БЛД. Гореописаните документи били
подадени до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив,
като били приети и обработени от служителката М. Б., заемаща длъжността
******* в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив.
С подаването па горепосочените документи започнала процедура по
подмяна на соченото като изгубено ******* СУМПС с българско.
Съгласно установения ред при подмяната на чуждестранна СУМПС
била изпратена заявка за проверка в мрежата за автоматизиран обмен на
данни за СУМПС – „RЕSPЕR“. На 01.09.2021 г. по подадената заявка е
получен отказ за подмяна, като е получен отговор от ДМОС, че *******то
СУМПС не е изгубено, а отнето от ******* власти.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства и способи за доказване, както
следва:
3
-изрични признания на вината от страна на обвиняемия при разпита му
след привличане в това процесуално качество;
-показания на свидетелите М. Б., В. Б., ;
-приложените по делото писмени доказателства, както следва:
Заявление за издаване на документ за самоличност на б.г., декларация по чл.
17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи,
извлечение от базата данни със свидетелства за управление на МПС,
протокол за снемане на сравнителен материал, справка за съдимост,
характеристична справка, справка за нарушител-водач,
-протокол за извършена съдебно почеркова експертиза № 769;
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление и призната от обвиняемия на досъдебно производство, поради
което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че от
правна страна обвиняемият на 03.08.2021 г., при условията на
продължавано престъпление, е потвърдил неистина в 2 (два) броя
писмени декларации, които по силата па закон се дават пред орган на
властта- Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, както следва:
- на 03.08.2021 г. в гр. Пловдив, в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР- Пловдив, пред М.А.Б. — ******* в група АНДИАДОПТВ при сектор
„Пътна полиция" към ОДМВР- Пловдив е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл. 151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата и чл.16, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3, вр. чл.13, ал. 1 от Наредба
№ I-157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, се дава пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Пловдив за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, в която е декларирал, че обичайното му пребиваване е в
Република България;
- на 03.08.2021 г. в гр. Пловдив, в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР- Пловдив, пред М.А.Б. — ******* в група АНДИАДОПТВ при сектор
„Пътна полиция" към ОДМВР- Пловдив е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, а именно: чл.8, ал.2 от Закона за
българските лични документи, чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване па
българските лични документи, приет с Постановление № 13/08.02.2010 г. и
чл. 160, ал. 1 от Закона за движението но пътищата, се дава пред орган на
властта - Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал,
4
че издаденото му свидетелство за управление на моторно превозно
средство е изгубено или откраднато
- престъпление по чл. 313 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК

Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав:
-деецът в лично качество е потвърдил неистина /невярно обстоятелство/
в писмена декларация;
-писмената декларация е подадена пред орган на власт. Това е така,
доколкото както полицейският служител от Сектор ПП, пред който
декларацията е непосредствено входирана, така и адресатът на декларацията
- Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, по силата на
дадената в чл. 93, т.2 НК легална дефиниция, се явяват орган на
държавно управление като част от структурата на МВР и изпълняващи
специфичните за това ведомство задачи;
-в нарочен нормативен акт -чл. 160, ал.1 ЗДВП (че е загубил
СУМПС) и чл. 151, ал. 5 ЗДвП ( че е установил обичайното си
местопребиваване в страната) изрично е предвидено, че обстоятелствата,
което е заявил деецът се установяват и доказват пред органите на реда
именно чрез писмена декларация, каквато е подадена от обвиняемия.
Престъплението е на просто, формално извършване, като за неговата
съставомерност е достатъчно декларацията, с отразено невярно
обстоятелство /неистина/ да достигне до съзнанието на съответния орган
на власт. В процесния случай това изискване реално е преизпълнено,
доколкото в резултат от подадената декларация по чл. 160 ЗДВП и чл. 151,
ал.5 ЗДвП реално е стартирана процедура по подмяна на СУМПС на
дееца.

В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на пряк
и евентуален само при резултатните, не и при формалните престъпления.
Престъпленията на просто извършване се извършват винаги при пряк
умисъл, като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал
съзнание за фактите, обуславящи противоправния и обществено опасен
характер на деянието и въпреки това да го извърши.
Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II
н. о. на ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д. № 344 /
2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 79 от
08.05.2018 г. по н. д. № 318 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение.
В процесния случай от изричните признания, дадени на ДП следва
несъмнен извод не само за съзнателност на извършеното документно
престъпление, но и за наличен пряк умисъл за това.
Налице са и условията извършеното да се квалифицира като
5
продължавано престъпление, доколкото престъпното посегателство е
осъществено с две отделни деяния (подаване на две самостоятелни
декларации, изисквани съобразно различни нормативни разпоредби), на едно
и също място, през непродължителен период от време ( в рамките на един и
същи ден), по един и същи повод (подмяна на иззетото ******* СУМПС с
българско), така че последващото деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на първото.

С оглед гореизложеното и доколкото:
- предвижданото за престъплението по чл. 313, ал.1 НК наказание е
лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева;
-деецът, видно от справката му за съдимост, е неосъждан, предвид
реабилитирането му по реда на чл. 87 НК за всички негови осъждания- така
т.4 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС;
-от деянието не са причинени имуществени вреди,
съдът намира, че са налице условията за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

При индивидуализиране на административното наказание глоба на
обвиняемия съдът съобрази:
- вида и характера на засегнатите обществени отношения, като
обектът на защита е комплексен- от една страна са реда за
законосъобразно осъществяване на документооборота в страната, а от друга
обществените отношения, защитаващи законосъобразното удостоверяване на
правото на гражданите да управляват МПС;
-данните за личността на обвиняемия. Същият е неосъждан (предвид
настъпилата реабилитация по съдебен ред), с добри характеристични
данни, като още на досъдебна съдебна фаза е признал вината си, изразява
съжаление и разкаяние за стореното.

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика.
В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на
ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
6
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума,
предвиден в закона, а именно 1000 лв.

Този размер на глобата съдът намира, че ефективно ще съдейства за
поправянето на обвиняемия, без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия.
Не на последно място този размер на глобата според съда съответства
максимално и на социалния статус на обвиняемия-пенсионер по болест.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

Предвид изхода на спора обвиняемият следва да бъде осъден да заплати
на основание чл. 189, ал.3 НПК в полза на ОДМВР-Пловдив сумата от 120
лева, представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................


7
Съобщи за изтекли лични данни