Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 12

гр. Габрово 15.02.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ                                                                                                                              

                               ИВА ДИМОВА

 

при секретар Веселина Йосифова и прокурора Надежда Желева, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 11 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Въззивното производство е образувано по  жалба на адв.Р.Б. от ГАК в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Л.И.В., против  присъда №50 от 28.01.2019г.  постановена по НОХД № 1266 по описа за 2018г. на  Габровски районен съд.

С горната присъда, Габровски районен съд  е признал подсъдимия Л.В. за виновен в това, че  на 31.05.2018 година, в магазин „Кауфланд” в гр. Габрово, при условията на маловажен случай направил опит да отнеме чужди движими вещи – зарядно устройство за батерии марка „Дюрасел”; 24 броя алкални батерии марка „Варта”, тип „ААА” и 24 броя алкални батерии марка „Варта”, тип „АА”, всички на обща стойност 59,98 (петдесет и девет лв. и деветдесет и осем стотинки), от владението на Г.Х.К. от гр.Габрово, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини, като за извършеното престъпление по  чл.194 ал. 3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и на основание чл. 58а, ал.1 във вр. с чл. 54, ал.1 от НК съдът му наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода , като е постановил същото да се изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда, подсъдимият В. е признат за невинен в това на 31.05.2018 година, в магазин „Кауфланд” в гр.Габрово, да е осъществил описания по-горе опит за кражба на посочените движими вещи в немаловажен случай и при условията на повторност, поради което на осн. чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по така предявеното против него първоначално по-тежко обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК.

Съдът е зачел  при изпълнението на горното наказание  времето за предварителното задържане на подсъдимия  В., считано от 06.12.2018 година до привеждане в изпълнение на постановената присъда.

На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия В. едно общо наказание за изтърпяване  между тези, наложени с Определение № 130 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 2337/2017 г. на Районен съд Несебър II-ри състав, постановено на 11.10.2017 година и влязло в законна сила на същата дата; и с Определение № 203 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.381 и следващите от НПК, образувано по НОХД № 1480/2018 г. на Районен съд Несебър I-ви състав, постановено на 13.12.2018 година и влязло в сила на същата дата, а именно: глоба в размер  на сумата от 800 (осемстотин) лева, като е постановил наказанието да се изтърпи отделно от наказанието „Лишаване от свобода”, наложено чрез настоящата присъда.

На подсъдимите са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Б.  в качеството му на  служебен защитник на подсъдимия Л.В.. Защитникът счита, че в осъдителната си част присъдата е неправилна,  като постановена в противоречие с материалния закон. Счита, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, като мотивира искането си с ниската възраст на дееца, наличието на едно осъждане за престъпление против собствеността, липсата на вредоносен резултат от деянието, ниската стойност на предмета на престъплението. Защитникът прави алтернативно искане в случай, че настоящата инстанция не приеме, че деянието е малозначително, да наложи наказание различно от лишаване от свобода с оглед алтернативно предвидената възможност за такова. Алтернативно прави искане за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК , както и да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК.

Подсъдимият В. се явява лично  пред настоящата инстанция. Поддържа жалбата и моли да му бъде намалена присъдата. Адв.Б. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура  оспорва  жалбата. Счита ,че присъдата на РС-Габрово е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС- Габрово  е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник. При провеждане на предварителното изслушване на  подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от   подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимитя и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е  извършил престъплението за които е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстонционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

 На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че  подсъдимият Л.В.  , както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.194 ал. 3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което го е  признал за виновен.

 Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия прави искане същия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като съдът да приеме, че са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, поради малозначителност на деянието извършено от В.. Това искане е било предмет на обсъждане и от първоинстанционния съд. РС-Габрово в мотивите си подробно е анализирал доказателствата по делото, като се е спрял на всички възражения на защитата. Изключително прецизно решаващият съд е разграничил деянието на подсъдимия като маловажно и е изложил мотиви защо същото не е малозначително. Правилни са изводите, че макар и с по-ниска степен на обществена опасност, деянието не е малозначителност и поради това да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Действително предмета на престъплението е със сравнително ниска стойност и деянието е останало във фазата на опита, но поради независещи от дееца причини. Тук обаче следва да се отчете сравнително високата степен на обществена опасност на подсъдимия, като деец, който не полага обществено полезен труд и има трайно установени криминални навици. Безспорно е ,че наложените до момента по-леки наказания на В. не са постигнали целите възложени им от законна. Именно поради това настоящият въззивен състав намира ,че не са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието осъществено от В. не е явно незначителна.

При определяне на най-подходящото по вид наказание от предвидените в закона, РС-Габрово е изложил подробни аргументи в подкрепа на извода си ,че най-подходящото по вид наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е  лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е съобразил както степента на обществена опасност на дееца, така и неговите мотиви и подбуди. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав като правилни и законосъобразни.

При определяне размера на наложеното наказание , РС-Габрово  е приел ,че подсъдимия В. следва да изтърпи най-тежкото предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода, като по правила на чл.58а ал.1 от НК е редуцирал същото на осем месеца лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав намира, че при определянето на максималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, решаващият съд не е съобразил следните  смекчаващи вината обстоятелства - ниската стойност на предмета на престъплението, това, че същото е приключило във фазата на опита и не са налице вредни последици, както и съжалението изразено от подсъдимия за извършеното престъпление. При това положение настоящият съдебен състав намира, че е налице баланс между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и на подсъдимия следва да се определи наказание към средния размер предвиден в закона от шест месеца лишаване от свобода, което по правилата на чл.58 ал.1 от НК да бъде редуцирано на четири месеца. Като е постановил по-тежко наказание, първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон. Обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода като същото да бъде намалено от осем месеца на четири месеца.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд ,че въпреки законавата възможност за приложение на чл.66 ал.1 от НК,  не са налице предпоставките да се отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за определен изпитателен срок, тъй като единствено ефективното изтърпяване на наказанието и изолирането на В. от обществото ще постигне целите на личната превенция.

         Правилно и законосъобразно РС-Габрово е приложил материалния закон по приложение на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК.

         При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 във вр.с чл.334 т.3 от НПК съдът

                                          

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ  ПРИСЪДА № 50 от 28.01.2019г. постановена по НОХД № 1266/2018г. по описа на РС-Габрово в частта в която на подсъдимия Л.И.В. *** на основание чл.194 ал. 3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК му е наложено наказание от  ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

         За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                   

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ :