Р Е Ш Е Н И
Е
№ 420
гр. Велико
Търново, 12.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на осми декември
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
292 по описа на Административен съд Велико Търново за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на ООД „Био вис“
с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.„Ген.
Сава Муткуров“ № 2 против Ревизионен акт № Р-040004420003792-091-001 / 27.01.2021г. издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в
частта потвърдена с Решение № 34 / 19.01.2021г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ Велико
Търново, с който за данъчни периоди 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. е определен
допълнително корпоративен данък за внасяне в размер общо на 132 816.15лв.
и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. В жалбата се твърди, че ревизионния
акт е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони. Доводите на
страната са за липсата
на предпоставките за преминаване към ревизия
по особения ред, неправилно определени основа за облагане с данъци и задължения
за корпоративен данък. В жалбата и писмени бележки са изложени подробни
съображения за липсата на основания за увеличаване на приходите на дружеството. Моли се за отмяната на ревизионния акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Встъпилият
в производството представител на Великотърновска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт №
Р-040004420003792-091-001 / 27.01.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико
Търново,
в
частта потвърдена с Решение № 34 / 19.01.2021г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ Велико Търново, с който за
данъчни периоди 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. е определен допълнително корпоративен данък за внасяне
в размер общо на 132 816.15лв. и за невнесените в срок задължения за
данъци са начислени лихви.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
ООД „Био вис“ е
вписано в агенцията по вписванията през 2012г., регистрирано е по ЗДДС от
2015г., като основния предмет на дейност през ревизирания период е даване под
наем на собствени недвижими имоти. Управител на дружеството и собственик на част
от капитала е Г.Й.Г.. С Г.Г.е сключен Договор за възлагане на управление на
02.01.2014г. за срок от 3 години, който с анекс е променен на 8 години.
Договорено възнаграждение на изпълнителя по договора за управление е в размер
на 50 000 месечно, което за една календарна година възлиза на
600 000лв. За данъчни периоди 2014г. и 2015г. единственият осигурен в
дружеството е неговият управител по договор за управление и контрол, като
уговореното възнаграждение се заплаща през месеца следващ месеца за който се
дължи сумата. През 2014г. са начислени и отразени като разходи за заплати
възнаграждения в размер на 600 000лв., а са заплатени на физическото лице
550 000лв. Дължимото възнаграждение за м.12.2014г. е заплатено през 2015г.
Аналогично и през 2015г. възнаграждението за м.12.2015г. е заплатено през
м.01.2016г.
Съгласно
договор от 02.01.2014г. между ООД "Био Вис" ООД и Г.Г.физическото лице предоставя собствените си недвижими имоти /ниви/ с обща площ 5238,887дка за апортиране в дружеството, като до
апортирането ще бъде заплащана рента за използването им в размер на 15лв. на
дка. За стопанската 2014г.
/ 2015г. е определен размер на рентата от 78
583,31лв., дължима на 15.09.2015г.
Договорената сума е заплатена по банков път на Г.на 02.09.2015г. За данъчен
период 2014г. в счетоводството на дружеството е начислен разход по сметка 613
„Разходи за бъдещи периоди в размер на 19 561,45лв. съответен на дължимата
част за ползването на имотите от м.10.2014г. На 20.08.2015г. имотите са
апортирани като непарична вноска в капитала на дружеството.
С Протокол от заседание на Общото събрание
на съдружниците в ООД „Био Вис" от 29.12.2012г. е взето решение
съдружникът Г.Й.Г. да предостави временна финансова помощ във връзка с дейността на дружеството в размер на 6 000 000,00 лв. на части според необходимостта. Стойността на предоставяните в
заем парични средства е увеличавана през следващи години с оглед нуждите на
предприятието.
С Протокол от 20.05.2014г. на Общото събрание
на съдружниците в ООД „Био Вис" от 20.05.2014г. е взето решение да
бъдат
продадени недвижими имоти собственост на дружеството
на стойност 81020 лв. на Г. Г., която сума да се счита за платена по заема в размер на 6 000 000,00лв. и
задължението е 5 819 980,00лв.
За
данъчни периоди 2013г. и 2014г. лихви по предоставените заемни средства не са
начислявани и не са заплащани на заемодателя. През 2015г. писмено са уточнени
дължимите лихви за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2015г. –
общо в размер на 292 252,53лв.
/за 2013г. – 8 778,26лв., за 2014г.- 107 552,30лв. и за 2015г. – 175 912,97лв./. Така
установения размер на дължими лихви е начислен в счетоводството на дружеството
през 2015г., но сумата не е платена на Георгиев. За данъчен период 2016г.
начислените разходи за заплащане на лихви по предоставени от Г.заеми са в
размер на 289 160,83лв.,
които не са му изплатени. За данъчни периоди 2017г. и 2018г. начислените и
неизплатени разходи за лихви по предоставени заемни средства от Г.са в размер
съответно 239 178,61лв.
и 149 052,36лв.
Между
ООД „Био вис” и С.Д.Д.са сключени договори
за почистване на изоставени лозя, собственост на възложителя,
находящи се в землището на с.Дъскот, общ.Павликени на 15.05.2017г., 31.07.2017г., 15.08.2017г.,23.11.2017г.
и 30.11.2017г.
Дължимите възнаграждения по договорите са заплатени на изпълнителя по банков
път през 2017г. и възлизат на 32 950,50лв. Характерът на услугата по договора за
почистване на изоставени лозя е преобразуване на изоставени и неизползваеми лозя в обработваеми ниви. За целта съответният имот трябва да се почисти от
храстите, дърветата и бетонните колове, които са останали в необработваемите лозя в последните 10-15
години. С помощта на булдозер с гребло се изриват всички надземни части и се изтикват в единия
край на имота, Ако има големи дървета и храсти, те се премахват ръчно, като се изрязват, и
извозват с трактор. След като
парцела е почистен от дървета и колове, се „риголва" процес при който се
изорава на
дълбочина 50-60см със специален плуг, По този начин на
повърхността на почвата се изваждат големи корени и части от бетонните стълбове останали под това ниво на
земята. Тези остатъци в последствие се събират ръчно и изнасят в края на имота. За да може вече изчистеният парцел да е подходящ за
последваща земеделска обработка, трябва след риголването да се подравнят големите буци пръст, които по този начин се
надробяват и повърхността на земята се заравня. Смяната на начина на трайно ползване на имотите се извършва от Общинската поземлена комисия по
местонахождението
им след извършване на проверка. С протокол от 23.06.2017г., издаден от ОДЗ - В.
Търново, Общинска Служба по
Земеделие – гр. Павликени
е сменен начинът на трайно ползване на имотите от „Ливада", „Овощна градина" и „Лозе" на „Нива". Разходите по
„риголване" са отразени в счетоводството на дружеството по сметка 602 „Разходи за външни услуги", приключена със сметка 611 Разходи за основна дейност и намират отражение в
разходите на дружеството при определяне на финансовия резултат за 2017г.
ООД "Био Вис" е собственик на спортен център
с ресторант и прилежащо оборудване, находящ се в гр.Велико Търново
ул."Липа" 2А. Балансовата стойност на актива към 31.12.2018г. е 3
591361,91лв. Спортният комплекс се състои от:
1.Площадка състояща се от Тенис корт 1 и 2 с площ
1337,36 кв.м., тенис корт 3 и 4 с площ 1298,08кв.м.
2.Спортен комплекс състоящ се от администрация
включваща: фоайе - 21,20кв.м., и администрация-9,67кв.м.;
3. Спортен център, включващ зала за фитнес - 221,98кв.м.,
скуош - 77,76кв.м., коридор - 42,45св.м., склад - 11,24кв.м., склад инструменти
- 28,71кв.м., офис треньори - 6,15кв.м., санитарен възел - 2,50кв.м., битови -
5,37лв., съблекалня мъже - 4,85кв.м., душ мъже - 3,71кв.м., коридор -
1310кв.м., предверия - 1,27кв.м., тоалетна мъже - 6,98кв.м., предверия жени -
3,58кв.м., тоалетна жени - 4,77кв.м., съблекалня жени - 4,73кв.м., душ жени -
3,48кв.м., склад - 4,58кв.м. и тоалетна инвалиди - 3,78кв.м. ;
4. Ресторант "На кортовете" състоящ се от
зала за хранене - 107,09кв.м., бар - 7,86кв.м., кухня - 21,8кв.м., склад кухня
- 10,37кв.м., миялно помещение - 3,31кв.м., кухненски офис - 5,04кв.м., тераса
- 49,76кв.м., тераса втори етаж - 273,37кв.м., бар втори етаж - 16,47кв.м.,
тоалетна - 3,09кв.м., техническо помещение - 23,04кв.м. и техн. помещение ГРТ – 4,72кв.м.
5.Площадка състояща се от тенис кортове 5 и 6 с площ
от 1 228,57кв.м.
6. Игрище за падел с площ от 224кв.м., заедно с цялото обзавеждане ,
оборудване и материали, находящи се на територията на комплекса.
Така
посочените имоти се отдават под наем както следва:
С
Договор за наем от 08.11.2016г. ООД „Био Вис" предоставя
за временно и възмездно ползване на ЕООД "Хемус Спорт" с управител Г.Й.Г. на Площадка, състояща се от Тенис кортове 1, 2, 3 и 4, съставляващи част от УПИ №ХХХII-7309 с индентификатор 10447.502.309 с
административен адрес: гр. Велико Търново ул."Липа" №2. Договорената цена за месечен
наем е 1000,00 лв. без ДДС. Към
договора е сключен Анекс от
01.11.2017г., с който месечната наемна цена е намалена на 300,00 лв. без ДДС . Същевременно
наемателят ЕООД "Хемус Спорт" сключва договор
за наем на същия обект на 08.11.2016г. със Сдружение „Тенис клуб Хемус”,
представлявано от Г.Й.Г. за сумата от 2 400лв. на месец, изменена
на 720лв. на месец с анекс от 01.11.2017г.
С
Договор за наем от 08.11.2016г. ООД „Био Вис" предоставя
за временно и възмездно ползване на ЕООД "Хемус Спорт" с управител Г.Й.Г. на Спортен комплекс "Хемус" състоящ се от
Администрация включваща фоайе и администрация, Спортен център, включващ зала за фитнес, складове, съблекални, ресторант "На кортовете" и Площадка състояща се от Тенис кортове 5 и 6, с административен адрес: гр. Велико Търново ул."Липа" №2. Договорената цена за месечен
наем е 4000,00 лв. без ДДС. С Анекс от 15.12.2016г. е уговорено, че всички разходи за обзавеждане, оборудване и материали, свързани с
увеличаване на стойността на обекта се поемат от наемателя, а с Анекс от 01.11.2017г. месечната наемна цена е намалена на 1 200,00 лв. Същевременно
наемателят ЕООД "Хемус Спорт" сключва договор
за наем на ресторант „На кортовете” на 08.11.2016г. със ООД „Света гора –
Велико Търново” за сумата от 2 000лв. месечно. На 01.02.2018г. ресторантът
е отдаден под наем от ЕООД „Хемус спорт” на ЕТ „Здраве – Здравка Славева” за
сумата от 833лв., която с анекс от 01.11.2018г. е променена на 1000лв.
Предвид
сключените сделки между свързани лица в хода на ревизионното производство е
възложено извършването на експертиза със задача определяне на пазарни наемни
цени на отдадените под наем имоти за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. В
писмено заключение е определен месечен наем за целия имот от 5 000лв.
През 2018г. по сметка 601 "Разходи за материали" са отразени разходи за закупуване на озеленяване растения на стойност 11412,00лв., инвентар за фитнес –
огледала, закачалки, пейки, душ кабини, ламперия на стойност - 23264,15 лв., поцинковане – 1317 лв., платнища – 1008 лв., доставка на сгур, шамот - 48584,14лв.,
тротоари и бордюри -1380,42лв. или общо 94 579,51лв.
По сметка 602 „Разходи за услуги" са отчетени разходи в общ размер 236 166,40лв. за присъединяване на мощност с доставчик „Енерго про" ЕАД - 11966,67 лв., одобряване инвестиционен проект - 2258,00 лв.,
извършени промени в ПУП - 1000,00 лв., платени такси проучване - 1152,60 лв., извършени СМР -
озеленяване, паркинг алеи - 9800,50 лв., настилка шамот - 30417,98лв., както и доставки по фактура №
103/28.09.2016г. с предмет на доставка земни асфалтови работи, тротоари, бордюри, дъждовна канализация
на стойност – 108673,21 лв., по фактура № 89/22.08.2016г. – земни асфалтови работи - 26169,05лв. и по
фактура №112/26.10.2016г. площадка дъждовна канализация, алейна мрежа, паркинги - 24230,41лв.
За данъчен период 2014г. е подадена е ГДД по чл.92 от ЗКПО със счетоводен
финансов резултат- счетоводна печалба – 694 667.53лв., общо приходи - 1 394
761.70лв., общо разходи – 700 094.17лв., увеличения на финансовия резултат – 15
163.90 по реда на чл. 54, ал.2 от ЗКПО, намаления на финансовия резултат – 15 163.90
лв. по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО, данъчна печалба – 694 667.53лв. и дължим
корпоративен данък – 69 466.75лв. Дължимият корпоративен данък с отстъпка по
чл.92, ал.5 от ЗКПО /694,67лв./ е платен в законоустановения срок.
За
данъчен период 2015г. е подадена ГДД по
чл.92 от ЗКПО със
счетоводна печалба в размер на 561 547.18лв., общо приходи – 1 741 367.66лв.,
общо разходи – 1 179 820.48лв.,
увеличения на финансовия резултат – 46 631.40лв. по реда на чл. 54, ал.2 от ЗКПО и 16 811.29лв по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, намаления на финансовия резултат – 466 631,40лв. по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО, данъчна печалба – 578 358,47лв., дължим корпоративен данък – 57 835,85лв.,
отстъпка, съгласно чл.92, ал. 5 от ЗКПО – 578,36лв., направени авансови вноски за годината – 69 750,00лв. и надвнесен данък – 12 492,51лв.
За
данъчен период 2016г. е подадена Годишна
данъчна декларация
с финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 261 151,90лв., общо приходи – 1 434 424,75лв.,
общо разходи – 1 173
272,85лв., увеличения на финансовия резултат – 92
188,80лв. по реда на
чл.54, ал.2 от ЗКПО; 2 960лв. по реда на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО и 50 000лв. по реда на чл.42, ал.1, 5 и 8 от ЗКПО, намаления на финансовия резултат 92 188,80лв. по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО, данъчна печалба – 316 111,90лв.,
дължим корпоративен данък – 31 611,19лв., отстъпка по чл.92, ал.5 от ЗКПО – 316,11лв., авансови вноски за годината 39 750лв.
и надвнесен данък 8 454,92лв.
За
данъчен период 2017г. е подадена ГДД по
чл.92 от ЗКПО със счетоводен финансов резултат - счетоводна печалба в размер на
525
974.82лв., общо приходи – 1 672
640.11лв., общо разходи – 1 146
665.29лв., увеличения на финансовия резултат – 128
679.69лв. по реда на чл. 54, ал.2 от ЗКПО; 4 557.02лв. по реда на
чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО; 17
100.00лв. по реда на чл.42, ал.1, 5 и 8 от ЗКПО и 1 268.05лв. по реда на чл.66, ал.1 от ЗКПО, намаления на финансовия резултат – 128 679.69лв. по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО; 1 268.05лв. по реда на чл.66, ал.2 от ЗКПО и 50
000.00лв. по реда на чл.42, ал.1, 5 и 8 от ЗКПО, данъчна печалба в размер на 499 631.84лв.,
дължим корпоративен данък
49
963.18лв., направени авансови вноски 43 500,00лв. и корпоративен данък за довнасяне в размер на 6 463,18лв.
За
данъчен период 2018г. е подадена Годишна
данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО със счетоводен финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 534 558,02 лв., общо приходи
– 1 871 836,41лв., общо разходи – 1 337 278,39лв., увеличения на финансовия резултат – 158
507,08лв. по реда на чл. 54, ал.2 от
ЗКПО; 2
060,59лв. по реда на
чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО и 40 100,00лв. по реда на чл.42, ал.1, 5 и 8 от ЗКПО, намаления на финансовия резултат – 158
507,08лв. по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО и 17 100,00лв. по реда на чл.42, ал.3 и 6 от ЗКПО, данъчна печалба в размер на 559
618,61лв., дължим корпоративен данък 55 961,86лв., направени авансови вноски 43 500,00лв., корпоративен данък за внасяне – 12 461,86лв.
Въз
основа на така установените факти органите по приходите намират следните
основания за коригиране на декларираните данни:
По отношение на
начислените, но незаплатени дължими суми на Г.Г.през ревизираните периоди по
Договор за управление и контрол, дължима рента и дължими лихви за предоставени
в заем парични средства, органите по приходите приемат наличието на хипотезата
на чл.42, ал.1 от ЗКПО - разходите, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данък върху доходите на физически лица,
които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на
счетоводното им отчитане.
На това основание е увеличен финансовия резултат на дружеството през всеки един
данъчен период в обхвата на ревизията.
Налице са данни за укрити доходи от страна на
ревизираното лице, под формата на отдаден под наем собствен актив между свързани лица, като същия се
преотдавана на трето свързано лице или друго несвързано на по-висока месечна наемна цена за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2018г. Тези действия са
квалифицирани като основание по чл.122 ал.1 т.2
от ДОПК
за преминаване към ревизия по особения ред и за данъчни периоди 2017г. и 2018г.
ревизионното производство е проведено по общия ред.
По отношение на отчетените през 2017г.
разходи за почистване на земеделски земи, органите по приходите приемат, че те
са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като с
извършването им е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от
първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Разходите
е следвало да бъдат отчетени в увеличение стойността на активите – земеделски
земи – а не като преки разходи. На основание чл.77, ал.1, т.1 от ЗКПО тези
разходи не са признати за данъчни цели.
Относно отдаването под наем на спортни
съоръжения и ресторант органите по приходите приемат наличието на сделки между
свързани лица, сключени в отклонение от пазарните. На основание чл.15 от ЗКПО е
прието, че дружеството следва да отчете приход в размер на 5 000лв.
месечно от отдаване под наем на комплекса, тъй като това е неговата пазарна
цена, определена от експерт. На основание чл.78 от ЗКПО финансовият резултат на
дружеството за 2017г. и 2018г. е увеличен с размера на неотчетения приход
съответно 7 000лв. и 42 000лв.
По
отношение на извършените през 2018г. разходи за стоки и услуги, подробно описани
по-горе, органите по приходите приемат, че те са част от извършваните СМР по
спортния комплекс и са с характер на дълготрайни материални активи. Предвид факта, че за спортното съоръжение се отчитат
приходи от 01.01.2017г., като инвестиционен имот, отдаващ се под наем, за 2017г. се начислят разходи
за амортизации в размер на 9 446,65лв. и за 2018г. - 9446,65лв., както и се увеличава финансовия резултат с текущо отчетените разходи за придобиване на ДМА в
размер на 236
166,40лв. за 2018г.
Въз
основа на тези съображения са извършени намаления и увеличения на декларирания
финансов резултат на дружеството за всеки един данъчен период.
За
данъчен период 2014г. на основание чл.42, ал.1 от ЗКПО финансовият резултат на
дружеството е увеличен със сумата от 69 561,45лв., представляваща
начислени, но незаплатени към края на годината дължими суми на Г.Г.по договор
за управление и контрол и за рента. След извършеното увеличение на финансовия
резултат данъчната печалба на предприятието възлиза на 764 228,98лв.,
дължимият корпоративен данък 76 422,90лв., от който се приспада 694,67лв.
отстъпка и 68 772,08лв. внесен данък и е определен корпоративен данък за
внасяне в размер на 6 956,15лв.
За
данъчен период 2015г. на основание чл.42, ал.1 от ЗКПО финансовият резултат на
дружеството е увеличен със сумата от 342 252,23лв., представляваща
начислени, но незаплатени към края на годината дължими суми на Г.Г.по договор
за управление и контрол и лихви на предоставени заемни средство. На основание
чл.42, ал.3 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е намален със сумата от
69 561,45лв. – непризнати през 2014г. начислени разходи, заплатени през
2015г. След извършените увеличение и намаление на финансовия резултат данъчната
печалба на предприятието възлиза на 851 049,55лв., дължимият корпоративен
данък 85 104,95лв., от който се приспада 578,36лв. отстъпка и
57 257,49лв. внесен данък и е определен корпоративен данък за внасяне в
размер на 27 269,10лв.
За
данъчен период 2016г. на основание чл.42, ал.1 от ЗКПО финансовият резултат на
дружеството е увеличен със сумата от 289 160,83лв., представляваща
начислени, но незаплатени към края на годината дължими суми на Г.Г.за лихви на
предоставени заемни средство. На основание чл.42, ал.3 от ЗКПО финансовият резултат
на дружеството е намален със сумата от 50 000лв. – непризнати през 2015г.
начислени разходи, заплатени през 2016г. След извършените увеличение и
намаление на финансовия резултат данъчната печалба на предприятието възлиза на
555 272,73лв., дължимият корпоративен данък 55 527,27лв., от който се
приспада 316,11лв. отстъпка и 31 295,08лв. внесен данък и е определен
корпоративен данък за внасяне в размер на 23 916,08лв.
За
данъчен период 2017г. въпреки преминаването към облагане по особения ред
основата за облагане с корпоративен данък е определена като на основание чл.42,
ал.1 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е увеличен със сумата от 239 178,61лв.,
представляваща начислени, но незаплатени към края на годината дължими суми на Г.Г.за
лихви на предоставени заемни средство, на основание чл.78 от ЗКПО със сумата от
7 000лв. неотчетени приходи от сделки със свързани лица и на основание
чл.77 от ЗКПО със сумата от 32 950,50лв. отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство за услуги за почистване на земя. На основание чл.75,
ал.4 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е намален със сумата от 27 567,05лв.
– неотчетени амортизации. След извършените увеличение и намаление на финансовия
резултат данъчната печалба на предприятието възлиза на 751 193,90лв.,
дължимият корпоративен данък 75 119,39лв., от който се приспада 49 963,18лв.
внесен данък и е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 25 156,21лв.
За
данъчен период 2018г. въпреки преминаването към облагане по особения ред
основата за облагане с корпоративен данък е определена като на основание чл.42,
ал.1 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е увеличен със сумата от
151 456,52лв., представляваща начислени, но незаплатени към края на
годината дължими суми на Г.Г.за лихви на предоставени заемни средство, на
основание чл.78 от ЗКПО със сумата от 42 000лв. неотчетени приходи от
сделки със свързани лица и на основание чл.77 от ЗКПО със сумата от
330 745,91лв. отчетени в нарушение на счетоводното законодателство разходи
за стоки и услуги увеличаващи стойността на актив и представляващи
самостоятелен актив. На основание чл.75, ал.4 от ЗКПО финансовият резултат на
дружеството е намален със сумата от 26 612,23лв. – неотчетени амортизации. След
извършените увеличение и намаление на финансовия резултат данъчната печалба на
предприятието възлиза на 1 057 205,81лв., дължимият корпоративен
данък 105 720,58лв., от който се приспада 55 961,86лв. внесен данък и
е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 49 758,72лв.
В хода на настоящото производство от страните са
представени нови писмени доказателства.
По делото са приети без оспорване основно и
допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира
като обективно, безпристрастно и компетентно дадени, с изключение на частите
касаещи счетоводна грешка. Изводите на вещото лице са дадени въз основа на
представени за пръв път пред съда документи, които са в противоречие с
останалите писмени доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, с оглед представените в
оригинал електронни документи и доказателства за наличието на валиден
квалифициран електронен подпис на издателите им. Ревизионният акт е издаден при
спазване на процесуалните правила.
По приложението на материалния закон
съдът намира следното:
Правилно
органите по приходите извършват корекция на декларирания от дружеството
финансов резултат за 2014г. и 2015г. с начислени, но незаплатени дължими суми
на физическото лице Г.Г.– управител на дружеството. Разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗКПО е категорична - разходите, представляващи доходи на местни
физически лица по Закона за данък
върху доходите на физически лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в
годината на счетоводното им отчитане. Изключение е предвидено за разходите,
представляващи основно трудово възнаграждение. Заплащането на труда на
управителя по договор за управление и контрол не представлява основно трудово
възнаграждение, тъй като са налице различни правоотношения между страните. При
трудовото възнаграждение е налице трудов договор и наличие на трудово
правоотношение, а при договора за управление и контрол е налице облигационно
правоотношение между страните. За дохода от рента е налице отдаване за ползване
на собственост, което е вещно правоотношение, непопадащо в изключенията на
чл.42 от ЗКПО. Следва да се отбележи, че през данъчни периоди 2016г., 2017г. и
2018г. дружеството само извършва корекция на финансовия резултат в посока
намаление по реда на чл.42, ал.1 от ЗКПО със сумата от 50 000лв. –
възнаграждение за м.12 по договор за контрол и управление. Следователно самото
дружество прилага материалния закон правилно през следващи данъчни периоди, но
не е поправило допусната през 2014г. и 2015г. грешка. Въз основа на изложеното,
настоящият състав намира за постановен при спазване на материалния закон
ревизионния акт в частта, в която за данъчен период 2014г. е определен
корпоративен данък за внасяне в размер на 6 956,15лв.
За
останалите данъчни периоди в обхвата на ревизията спорен между страните е
въпросът за непризнатите разходи за лихви, начислени в счетоводството на
дружеството и дължими от него на Г.Г.за предоставени парични средства. Размерът
на лихвите не се оспорва от приходната администрация, както и начисляването им
в счетоводството. Не се спори между страните и факта, че начислените лихви не
са заплатени на физическото лице нито в годината на начисляване, нито в обхвата
на ревизирания период. Въз основа на представените им доказателства органите по
приходите приемат, че дружеството няма право да признае разхода за лихви в
годината на начисляването им, тъй като тези лихви представляват облагаем доход
за получателя – физическо лице, а разход следва да се признае в годината на
заплащането им. В хода на съдебното производство от жалбоподателя се представят
Протоколи от общото събрание на съдружниците от 20.12.2015г., 20.12.2016г.,
20.12.2017г. и 20.12.2018г., в които е взето едно решение – дължимите лихви /с
посочване на конкретен размер/ на Г.Й.Г. следва да се изплатят до 31.12. на
съответната година. Тези протоколи са представени и на органите по приходите.
Пред съда са представени и документи, които не са предоставени на ревизиращите
– Споразумение от 31.12.2015г. между Г.Й.Г. и ООД „Био вис”, с което страните
се споразумяват начислената лихва в размер на 292 252,53лв. директно да се
трансформира в нова временна финансова помощ предоставена от Г.Г.на ООД „Био
вис”.; Споразумение от 31.12.2016г. между Г.Й.Г. и ООД „Био вис”, с което
страните се споразумяват начислената лихва в размер на 289 160,83лв. директно
да се трансформира в нов заем предоставен от Г.Г.на ООД „Био вис”.;
Споразумение от 31.12.2018г. между Г.Й.Г. и ООД „Био вис”, с което страните се
споразумяват начислената лихва в размер на 149 052,36лв. директно да се трансформира
в нов заем предоставен от Г.Г.на ООД „Био вис” и Протокол от заседание на
общото събрание на съдружниците от 31.12.2020г., в който е взето решение поради
открита счетоводна грешка, касаеща начислени лихви по договори за заем предоставени
от Г.Г.на дружеството, които не са прехвърлени като нов заем, а са оставени в
сметката за разчети по лихви, следва всички суми по начислени лихви да се
прехвърлят като нов заем наведнъж през 2020г. на основание сключените
споразумения. Тези документи са в подкрепа на тезата на жалбоподателя за
допусната счетоводна грешка в отразяването на лихвите. В жалбата и писмените
бележки на процесуалния представител на жалбоподателя се твърди непризнаване на
заеми от страна на приходната администрация, но това не отговаря на
съдържанието на оспорения ревизионен акт. Признати са както получените през
годините заеми, така и начислените лихви, въпреки, че техния размер от 4%
вероятно е по-нисък от пазарния поне за част от ревизираните периоди. Единствената
извършена корекция е за непризнаване на тези лихви за разход на дружеството за
данъчни цели в данъчния период на начисляването им, тъй като не са платени на
физическото лице. Настоящият състав намира представените за пръв път пред съда
споразумения от 31.12 на 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. за частни документи с
недостоверна дата и вероятно съставени за целите на съдебното оспорване. Тези
документи не са представени на ревизиращите органи при проведени две ревизионни
производства за тези данъчни периоди, не са представени при проверката на място
в офиса на дружеството, не са представени и при две оспорвания пред решаващия
орган и дори не са приложени към жалбата до съда. За наличието на постигнато
споразумение за предоставяне на лихвите на дружеството като заем дори не са
наведени твърдения при множеството възражения и жалби. Представеното по делото
писмо от 30.05.2020г. от Ива Ламбева /счетоводител/ до ООД „Био вис” за открита
счетоводна грешка е в противоречие с останалите доказателства по делото. Настоящото
ревизионно производство е повторно след отмяна на ревизионен акт № Р-04000419006426-091-001/30.03.2020г. по административен ред.
Следователно най-късно на 30.03.2020г. дружеството е уведомено от констатациите
на органите по приходите за неизпълнение на споразуменията за лихвите. Данни за
това са налични и в първия ревизионен доклад. Ако тази счетоводна грешка беше
установена към 30.05.2020г., то при спазване на чл.75 от ЗКПО данъчно
задълженото лице е длъжно в 30 дневен срок да уведоми органите по приходите.
Настоящото ревизионно производство започва на 26.06.2020г. и приключва на
27.01.2021г. и в този срок няма данни за подадено уведомление за допуснати
счетоводни грешки през данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., нито
има наведени твърдения за това в писмени обяснения на ревизираното лице. Отделно
от изложеното, ако на 31.12.2015г. е налице споразумение между Г.Г.и ООД „Био
вис” за предоставяне на сумата от 292 252,53лв. като временна финансова
помощ, то в сключеният на 14.05.2016г. договор за заем между същите лица
споразумението следваше да бъде упоменато като основание за предоставяне на
временна финансова помощ, заедно с другите посочени. Все пак и двете страни
знаят, че освен с протоколи от общото събрание на съдружниците на дружеството е
предоставена временна финансова помощ и от управителя със споразумение.
Позоваване на получена временна финансова помощ със споразумение в договор за
заем липсва, което води до извода, че такова споразумение липсва изготвено. По изложените съображения съдът не
кредитира представените от жалбоподателя Споразумение от 31.12.2015г. между Г.Й.Г.
и ООД „Био вис”, с което страните се споразумяват начислената лихва в размер на
292 252,53лв. директно да се трансформира в нова временна финансова помощ
предоставена от Г.Г.на ООД „Био вис”.; Споразумение от 31.12.2016г. между Г.Й.Г.
и ООД „Био вис”, с което страните се споразумяват начислената лихва в размер на
289 160,83лв. директно да се трансформира в нов заем предоставен от Г.Г.на
ООД „Био вис”.; Споразумение от 31.12.2018г. между Г.Й.Г. и ООД „Био вис”, с
което страните се споразумяват начислената лихва в размер на 149 052,36лв.
директно да се трансформира в нов заем предоставен от Г.Г.на ООД „Био вис”.
Настоящият
състав не приема и твърдението за коригиране на допуснати счетоводни грешки
/неотразяване на начислени лихви като заемни средства/ през 2020г. В случая са
представени решение на общото събрание на съдружниците за открита счетоводна
грешка и коригирането й с отразяване на сумата като заем и счетоводна справка
за отразяване по сметка 6210 „разходи за лихви” на начислените лихви по
средствата от Г.с натрупване и прехвърляне на пълната сума по сметка 499. Твърдяното
споразумение между дружеството и Г.включва две насрещни волеизявления на
страните – дружеството изплаща на физическото лице дължимите лихви по
предоставени парични средства, а физическото лице дава тези изплатени средства
отново на дружеството като заем. Счетоводното отразяване на това споразумение
не е просто прехвърляне на средства от сметка в сметка, тъй като изплатените
лихви представляват облагаем доход на Г.по ЗДДФЛ в годината на изплащането им,
като платеца на дохода, в случая ООД „Био вис” следва да удържи и внесе
дължимия данък върху доходите в размер на 10 % от сумата и да декларира
изплащането на сумата пред ТД на НАП. Следователно при спазване на материалния
закон в счетоводството на дружеството следва да бъде извършена корекция на
начисления данък върху доходите, удържан от платеца на дохода през съответната
година и на размера на предоставените на дружеството заемни средства за всеки
отделен данъчен период. Дори да се приеме, че едва през 2020г. е налице
споразумение за предоставяне на начислените лихви като нови заемни средства, то
през 2020г. дружеството следва да удържи данък върху доходите върху сумата от
1 221 887,30лв. и да го внесе за сметка на Георги Георгиев, който пък
следва да отрази в годишната си данъчна декларация както получения доход, така
и авансово внесения от платеца на дохода данък. И след изпълнение на законовото
задължение за удържане и внасяне на данък върху доходите размера на
предоставените на дружеството парични средства като заем следва да бъде
различен от посочения в счетоводните справки – 1 221 887,30 – 10% /
122 188,73/ - 1 099 698,57лв. Липсата на данни и през 2020г. да
е изпълнен закона води до извода, че твърдяната счетоводна грешка,
установяването й и изправянето й през 2020г. е защитна теза за целите на
настоящия съдебен процес, за която са съставени частни документи.
По
изложените съображения съдът намира за постановен при спазване на материалния
закон ревизионния акт в частите, в които за данъчни периоди 2015г., 2016г.,
2017г. и 2018г. е извършено преобразуване на финансовия резултат в посока
увеличение на основание чл.42, ал.1 от ЗКПО с разходи за лихви.
Основателно
е възражението на жалбоподателя за неправилно определен приход от отдаване под
наем на спортен комплекс поради безкритично приемане на заключение за
определяне на пазарна цена от ревизиращите органи. Действително изготвената в
хода на ревизионното производство експертиза не отговаря на изискванията на
закона, тъй като за съпоставими сделки са приети последващите сделки за същия
имот. Същевременно определената пазарна цена на имота от вещото лице в хода на
съдебното производство възлиза общо на 8 900лв., която е по-висока от
определената в хода на ревизионното производство – 5 000лв. Заключението
на вещото лице потвърждава твърдението на органите по приходите за наличие на сделки
между свързани лица, сключени при условия различаващи се от сделки между
несвързани лица. Тези сделки подлежат на корекция за данъчни цели като
дружеството следва да отчете резултата от тях такъв, какъвто би бил при сделки
между несвързани лица. С оглед забраната за влошаване на положението на
жалбоподателя от съда, настоящият състав намира, че следва да се приеме за
пазарна цена сочената от ревизиращите органи сума от 5 000лв. въпреки
определянето й в нарушение на закона. От процесуалния представител на
жалбоподателя е развита теза в писмените бележки, че финансовия резултат на
дружеството би бил отрицателна величина ако имота не се отдава под наем, т.е
биха били пропуснати приходи в размер на 19 500лв., съгласно заключението
на вещото лице. Тази теза е в противоречие с материалите по делото. Видно от
описаните и приети от съда за безспорни факти всяка една година от ревизирания
пет годишен период дружеството декларира приходи от над един милион лева, а
процесните 2017г. и 2018г. милион и шестстотин, милион и осемстотин хиляди
лева. Липсата на приход от 20 000лв. не само не би довел до отрицателна
величина на финансовия резултат, но не би бил и съществен за печалбите на
предприятието и платените данъци.
По
изложените съображения съдът намира, че при спазване на материалния закон
органите по приходите увеличават финансовия резултат на дружеството за 2017г. и
2018г. с неотчетени приходи по сделки между свързани лица.
За
извършените корекции през 2017г. и 2018г. в посока намаление и увеличение на
финансовия резултат с разходи, отчетени в нарушение на Закона за счетоводството
и разходи за амортизации, свързани с разходи за стоки и услуги, представляващи
част от активи или самостоятелни активи липсват възражения от страна на
жалбоподателя. При извършена служебна проверка за правилно приложение на
материалния закон, съдът установи, че действително вида на стоките и услугите
са всъщност част от оборудване, част от инвентар или необходими дейности за
изграждане на актива – присъединяване към електропреносната мрежа,
инвестиционни проекти, промяна ПУП, изграждане на тротоари, озеленяване, инвентар за фитнес, такси за проучване, настилка шамот,
дъждовна канализация и др. Всички стоки и услуги са във връзка със спортния
обект, собственост на дружеството. Този обект е въведен в експлоатация и отдаден
под наем още в края на 2016г., съгласно цитираните по-горе договори за отдаване
под наем. Следователно всички разходи са извършени през данъчни периоди преди
2017г., но са отчетени през 2018г. – вероятно услуга промяна на ПУП е извършена
преди започването на строително-монтажните дейности. Органите по приходите не
отказват да признаят тези разходи, а поправят извършената счетоводна грешка и
ги отнасят в увеличение стойността на заприходения през 2017г. Освен това при
спазване на правилата на Закона за счетоводството начисляват и амортизации
върху тази увеличена стойност на актива и то не само през 2018г. /когато са
отчетени от дружеството разходите/, но и през 2017г. когато активът е заведен в
счетоводството на дружеството и е използван като инвестиционен актив за
отдаване под наем. При служебната проверка за правилно приложение на
материалния закон, настоящият състав не установи нарушения при непризнаването
на разходи в размер на 330745,91лв. за 2018г.
Не
се спори между страните и факта, че извършеното
"риголване" на изоставените лозя води до изменение предназначението на актива в обработваема нива , което от
своя страна води до икономически
по-изгодна промяна във функционалното му предназначение. След като е
налице промяна във функционалното предназначение на актива, то извършените за
това разходи не са за поддържане на актива, а за неговото изменение и следва да
се отчетат в увеличение на стойността му, а не като преки разходи, както са
отчетени разходите по почистване на лозя. Следователно е налице соченото от
органите по приходите отчитане на разходи в нарушение на счетоводното
законодателство и правилно е увеличен финансовия резултат на дружеството за
2017г. със сумата от 32 950,50лв. на основание чл.77 от ЗКПО.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи и обстоятелството, че независимо от преминаване към облагане по реда
на чл.122 от ДОПК за данъчни периоди 2017г. и 2018г. фактически облагането е
извършено по общия ред. Извършени са преобразувания на финансовия резултат в
посока намаление и увеличение на основание чл.77, чл.78, чл.42 и чл.15 от ЗКПО
и е определен нов финансов резултат и дължим данък. Това представлява нарушение на процесуалния
закон, но не е основание за отмяна на ревизионния акт, тъй като задължение на
съда е да се произнесе по определените задължения за данъци – съда е съд по
същество на спора.
По изложените съображения ревизионния
акт в частта, в която е потвърдена от решаващия орган е постановен при спазване
на процесуалния и материалния закони и жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора основателно се явява искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Претендираният размер
на възнаграждението следва да бъде редуциран от съда, тъй като в нарушение на
закона юрисконсултско възнаграждение е определено по реда на Наредба № 1 /
2004г., а не по Наредба за заплащането на правна помощ. Съгласно чл. 161,
ал.1 изречение трето от ДОПК на администрацията
вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В ДОПК
не е посочено по кой ред се определя минималното възнаграждение за един
адвокат, вероятно тъй като към момента на приемането му в правния мир
съществува единствено разпореденото в Наредба № 1 / 2004г. Към настоящият
момент обаче в два подзаконови акта се определя минимално възнаграждение за
адвокат - Наредба № 1 / 2004г. и Наредба за заплащането на правна помощ. След като въпросът
по кой ред следва да се определи минималното възнаграждение за един адвокат не е
уреден в ДОПК то по силата на § 2 от ДР на същия кодекс следва да се приложат
разпоредбите на Административнопроцесуалния
кодекс и Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл.143, ал.3 когато
съдът отхвърли оспорването ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Посочената норма на Закона за правната помощ предвижда
заплащането да се определя в наредба на Министерския съвет, която е именно Наредбата за заплащането на правна помощ. В нея е
предвидено /чл.24/ по административни дела възнаграждението за една инстанция е
от 100 до 240лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението
е от 100 до 360лв. Настоящото производство е административно с правен интерес
от 176 911,09лв. Същото е с фактическа и правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в максималния
предвиден размер – 360лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на ООД „Био
вис“ с адрес на
управление гр.Велико Търново, ул.„Ген. Сава Муткуров“ № 2 против Ревизионен акт № Р-040004420003792-091-001 / 27.01.2021г.
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико
Търново,
в
частта потвърдена с Решение № 34 / 19.01.2021г. на Директора
на Дирекция
„ОДОП“ Велико Търново, с който за
данъчни периоди 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. е определен допълнително корпоративен данък за внасяне
в размер общо на 132 816.15лв. и за невнесените в срок задължения за
данъци са начислени лихви.
ОСЪЖДА ООД „Био вис“
с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.„Ген.
Сава Муткуров“ № 2 да заплати на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП сума в размер на 360лв. ( триста и
шестдесетдесет лева ).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 –
дневен срок от получаването му.
Съдия: