гр.София, 01.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в
публичното заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Райкинска
при участието на секретаря Антоанета С.ова, като взе
предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.
№ 2185 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ.
Молителят „П.Б.(Б.)“ ЕАД твърди в молбата си по чл. 625 ТЗ, че има
вземания срещу ответника „Б е.М К.“ ЕООД, произтичащи от Договор за банков
кредит № 907-1091667/28.08.2015 г., Договор за банков кредит №
011-1028875/23.06.2014 г. и Договор за овърдрафт № 904-1024776/09.06.2014 г.
Сочи, че ответникът преустановил всякакви плащания по посочените договори,
считано от 09.06.2016 г. и до настоящия момент. С решения на Кредитния съвет на
банката-молител вземанията по процесните договори били обявени за предсрочно
изискуеми на основание Общите условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“ ЕАД.
Длъжникът бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост лично чрез
уведомителни писма, връчени му на 09.09.2016 г.
Твърди, че
за събиране на неудовлетворените вземания по Договор за банков кредит № 011-1028875/23.06.2014
се снабдил с изпълнителен лист въз основа на Заповед за незабавно изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 67261/2016 г. по описа на СРС, 32 с-в и било образувано
изпълнително дело № 20178580400492 по описа на ЧСИ У.Д.. В 6-месечен срок след
получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът по изпълнителното
дело не погасил задълженията си и вземанията на молителя и към настоящия момент
оставали непогасени.
Поддържа,
че общият размер на непогасените задължения от страна на ответника възлиза на
201 946, 42 евро, равняващи се на 394 972,87 лева.
В
депозирана допълнителна молба „П.Б.(Б.)“ ЕАД уточнява, че по Договор за банков
кредит № 907-1091667/28.08.2015 г. неплатените пет на броя погасителни вноски
до обявяване на предсрочна изискуемост са както следва – вноска, дължима на
05.05.2016 г., включваща главница в размер на 1055,35 евро и договорна лихва –
669,35 евро; вноска, дължима на 05.06.2016 г., включваща главница в размер на
1037,81 евро и договорна лихва – 686,89 евро; вноска, дължима на 05.07.2016 г.,
включваща главница в размер на 1064,51 евро и договорна лихва – 660,19 евро;
вноска, дължима на 05.08.2016 г., включваща главница в размер на 1047,32 евро и
договорна лихва – 677,38 евро; вноска, дължима на 05.09.2016 г., включваща
главница в размер на 1052,05 евро и договорна лихва – 672,65 евро, както и
наказателна лихва в размер на 733,53 евро за периода от 05.05.2016 г. до
08.06.2016 г. Пълният размер на вземанията по процесния договор към настоящия
момент молителят посочва по следния начин – 152 993,54 евро – главница,
4 481,44 евро – лихва и 21 875,93 евро – разноски.
Молителят
уточнява, че по Договор за банков кредит № 011-1028875/23.06.2014 г.
неплатените пет на брой погасителни вноски до обявяване на предсрочната
изискуемост на договора са както следва
- вноска, дължима на 09.05.2016 г., включваща главница в размер на
428,44 евро, договорна лихва – 47,80 евро и наказателна лихва за периода от
09.05.2016 г. до 08.06.2016 г. включително - 28,66 евро; вноска, дължима на
09.06.2016 г., включваща главница в размер на 429,98 евро, договорна лихва –
46,26 евро и наказателна лихва за периода от 09.06.2016 г. до10.07.2016 г.
включително - 29,58 евро; вноска, дължима на 09.07.2016 г., включваща главница
в размер на 434,52 евро, договорна лихва – 41,72 евро и наказателна лихва за
периода от 11.07.2016 г. до 08.08.2016 г. включително - 26,81 евро; вноска,
дължима на 09.08.2016 г., включваща главница в размер на 436,31 евро, договорна
лихва – 39,93 евро и наказателна лихва за периода от 09.08.2016 г. до
09.08.2016 г. включително - 0,93 евро; вноска, дължима на 09.09.2018 г.,
включваща главница в размер на 439,50 евро. Пълният размер на вземанията по
процесния договор към настоящия момент молителят посочва по следния начин – 4
922,27 евро – главница, 261,69 евро – лихва и 964,28 евро – разноски.
Молителят
уточнява също, че по Договор за овърдрафт № 904-1024776/09.06.2014 г. основание за
обявяване на предсрочна изискуемост били неплатени задължения, включващи
главница в размер на 18 699,50 лв. и наказателна лихва за периода 14.06.2016 г.
- 17.07.2016 г. в размер на 174,19 лв. Актуалният размер на задълженията по
договора молителят сочи на 1 468,81 лева – главница и 445,71 лв. –
наказателна лихва.
Молителят
твърди, че ответникът не бил обявил годишните си финансови отчети за последните
две години, а от справка в Търговския регистър било видно, че последният обявен
ГФО е за 2015 г. Счита, че неплатежоспособността му следва да се предполага,
тъй като е спрял плащанията, както и защото по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на молителя и вземането му е
останало неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за
доброволно изпълнение.
Молителят иска да бъде обявена неплатежоспособността с начална
дата 09.06.2016 г., съответно свръхзадължеността на ответника. Претендира
разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ
-„Б е.М К.“ ЕООД, не заявява становище по нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:
По
делото е представен договор за банков кредит № 907-109 1667/28.08.2015 г.,
сключен между „П.Б.(Б.)“ АД и „“Б енд И К.“ ЕООД за сумата 160 000 евро, който
кредит е платим на 120 вноски, последната от които на 05.09.2025 г. Уговорено е
и заплащането на годишна лихва в размер на шестмесечния Еурибор плюс надбавка.
Представен е погасителен план, видно от който вноските се състоят от главница и
лихва, като размерът на главницата по всяка вноска е 1 724.70 евро.
Представен е и Договор
за банков кредит № 011-1028875/23.06.2014 г., сключен между „П.Б.(Б.)“ АД и „“Б
енд И К.“ ЕООД за сумата 15 000 евро, който кредит е платим на 36 вноски.
Уговорена е лихва в размер на годишния Еурибор плюс надбавка в размер на 8
пункта. Представен е погасителен план за първите шест вноски, като първата е
дължима на 09.08.2014 г. и се състои от главница и лихва. Размерът на
главницата винаги е 476.25 евро.
Представен е Договор за
овърдрафт № 904-1024776/09.06.2014 г. сключен между „П.Б.(Б.)“ АД и „“Б енд И К.“
ЕООД. Размерът на овърдрафта е 20 000 лева. Договорена е лихва в размер на
шестмесечния Еурибор плюс 9 пункта. Крайната дата на погасяване на кредита е
09.06.2024 г.
Представен
е изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по гр.д. № 67261/2016 г. по описа на СРС, 32 състав, с който „Б е.М К.“ ЕООД е
осъдено да заплати на „П.Б.(Б.)“ ЕАД сумата 6 748.76 евро – главница по
договор за банков кредит № 011-1028875/23.06.2014 г., ведно със законната лихва
за периода 24.11.2016 г. до изплащане на вземането, разноски в размер на 46.53
евро, лихва в размер на 85.98 евро за периода от 09.05.2016 г. до 09.08.2016 г.
и 951.11лева разноски по делото. Представена е и заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден изпълнителният лист.
Видно от Удостоверение,
издадено на 15.10.2018 г. от ЧСИ У.Д. по изп.д. № 20178580400492, същото е
образувано по молба на „П.Б.(Б.)“ АД против „Б е.М К.“ ЕООД въз основа на
изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по гр.д. № 67261/2016 г. по описа на СРС, 32 състав. ПДИ е изпратена на
длъжника и връчена по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 03.04.2017 г. Към датата на
издаване на удостоверението по изпълнителното дело не са постъпвали суми в
погашение вземането на взискателя.
Представена е Справка от
Агенция по вписванията относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по
партидата на „Б енд М К.“ ООД, видно от която върху недвижими имоти,
собственост на длъжника са наложени възбрани.
Представена е и справка
от КАТ- АИС, според която на името на „Б е.М К.“ ЕООД не са регистрирани ППС
към 21.12.2018 г.
Според писмо на НАП изх.
№ 10-00-3055Н1/28.12.2018 г. върху имуществото на „Б енд М К.“ ОДД има наложени
обезпечителни мерки. Видно от част от представените Постановления за налагане
на обезпечителни мерки, такива са наложени за следните установени и изискуеми
публични вземания по изп.д. № 22150010497/2015 г. – главница в размер на
329 296.11 лева и лихви в размер на 114 755.63 лева.
По делото е представен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, т. 5, рег. № 28764,
дело № 734/08.09.2016 г. на нотариус Р.Д., с който „Б енд М К.“ ООД е продало
на „Е. Б.“ ООД свой поземлен имот в гр. нови Искър за 2 500 лева.
Представен е и нотариален
акт за учредяване право на ползване върху недвижими имоти и покупко-продажба на
недвижими имоти № 51, т. 1, рег. № 3549, дело № 48/04.02.2016 г. на нотариус Р.Д.,
с който „Б енд М К.“ ООД е учредило в полза на М.И.Т.право на ползване за 10
години върху триетажна сграда в гр. София, бул. „Ломско шосе“ заедно с ½
ид.ч. от имота, върху който е построена сградата, за цена от 20 000 лева.
Със същият нотариален акт посочената сграда, ведно с ½ ид.ч. от земята,
върху която е построена, е продадена на Г.Б.К.за 180 000 лева, от които
30 000 лева изплатени, а 150 000 лева са платими в срок до 5 години.
Вземането в размер на 150 000 лева е прехвърлено с договор за цесия от
18.11.2016 г. на С. Г. К. вместо изпълнение на задължение на дружеството за
изплащане дела на посочения съдружник.
С решение от 20.11.2018
г. по т.д. № 4635/2016 г. на 6-9 състав на СГС „Б е.М К.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „П.Б.(Б.)“ АД сумата 155 171.34 евро, от които 152 993.54
евро – главница по договор за банков кредит № 907 1091667/28.08.2015 г.,
включващи всички неплатени погасителни месечни вноски, считано от м. май 2016
г. до края на периода на договора; 1 444.27 евро – просрочена договорна
възнаградителна лихва за периода 05.04.2016 г. до 08.06.2016 г., съгл. Чл. 1 от
Договор за банков кредит № 907-1091667/28.08.2015 г.; 733.53 евро – наказателна
лихва съгласно същия договор, ведно със законната лихва върху главницата от
152 993.54 евро, считано от 09.09.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 22 054.55 лева разноски по делото. С определение от 10.01.2019
г. са присъдени на банката още 1 575.63 лева разноски. В мотивите на посоченото
решение е прието, че банката валидно е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане на вноските дължими за м. май и юни 2016
г. и поради неучредяване на уговореното обезпечение с исковата молба, която е
достигнала до длъжника, тъй като той е депозирал отговор на исковата молба на
09.09.2016 г. При служебна справка в деловодната система на СГС се установява,
че решението е влязло в сила на 15.12.2018 г.
По делото е изслушано
заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.З.. Тя е установила, че относно
изследвания период 2014 – 2018 г. ответното дружество е подало ГФО в ТР и НАП
само за 2014 г. и 2015 г. Не успяла да се свърже с управителя на ответното
дружество. От счетоводната къща, изготвила ГФО за 2014 г. и 2015 г. я
уведомили, че не са извършвали счетоводно обслужване на дружеството за следващи
години.
Посочила е, че в
структурата на активите за 2014 г. текущите активи са предимно материални
запаси – стоки на стойност 431 000 лева и вземания в размер на 8000 лева.
Парични средства липсват. За 2015 г. текущите активи са също предимно
материални запаси – стоки на стойност 621 000 лева и вземания в размер на
39 000 лева. Парични средства липсват
Краткосрочните
задължения за 2014 г. са в размер на 406 000 лева, а за 2015 г. –
854 000 лева. Задълженията към финансови институции имат най-съществен
дял.
Вещото лице е посочила
задълженията на ответника към „П.Б.(Б.)“ АД по отделните кредити и към отделни
периоди, така:
По договор за банков
кредит № 907-1091667/28.08.2015 г. за периода 2014 г и 2015 г. няма задължения.
Към 09.06.2016 г. просрочените задължения са в общ размер на 3 449.40
евро, към 30.09.2016 г. са 166 612.35 евро, а към 31.12.2018 г. са 181 294.73
евро.
По договор за банков
кредит № 011-1028875/23-06.2014 г. за периода 2014 г и 2015 г. няма задължения.
Към 09.06.2016 г. просрочените задължения са в общ размер на 952.48 евро, към
30.09.2016 г. са 6 527.20 евро, а към 31.12.2018 г. са 5 876.80 евро.
По договор за овърдрафт
№ 904-1024776/09.06.2014 г. за периода 2014 г и 2015 г. няма задължения. Към
09.06.2016 г. просрочените задължения са в общ размер на 19 714.17 лева,
към 30.09.2016 г. са 19 145.21 лева, а към 31.12.2018 г. са 1914.52 лева.
За 2014 г. и 2015 г.
вещото лице е определила следните показатели за ликвидност:
За 2014 г. – обща
ликвидност -1.08 (при референтна стойност от 1 до 3), бърза ликвидност – 0.02
(при референтна стойност от 0.6 до 0.7), незабавна ликвидност – 0 (при
референтна стойност от 0.3 до 0.4) и абсолютна ликвидност – 0 (при референтна
стойност 0.2 и повече).
За 2015 г. - обща
ликвидност -7.50 (при референтна стойност от 1 до 3), бърза ликвидност – 0.44
(при референтна стойност от 0.6 до 0.7), незабавна ликвидност – 0 (при
референтна стойност от 0.3 до 0.4) и абсолютна ликвидност – 0 (при референтна
стойност 0.2 и повече).
Вещото лице е
установила, че в баланса за 2015 г. не са включени като текущи около
50 000 лева задължения към „П.Б.“ АД. При преизчисление на коефициентите
за обща и бърза ликвидност с тези текущи задължения същите се изменят на 4.78 и
0.28.
Коефициентът на
финансова автономност за 2014 г. е 0.16 (при референтна стойност повече от
0.5), а за 2015 г. е 0.16. Тези коефициенти показват, че дружеството не
разполага с достатъчно капитал, който да му осигури финансова автономност,
поради което е изцяло зависимо от кредиторите си.
Коефициентът за
задлъжнялост за 2014 г. е 6.44, а за 2015 г. е 6.10, т.е., пасивите надвишават
шест пъти собствения капитал, което показва висока степен на задлъжнялост към
кредиторите.
Вещото лице е
установила, че към 31.12.2018 г. ответникът има непогасени задължения освен към
„П.Б.(Б.)“ АД в посочените по-горе размери и публични задължения в общ размер
на 471 806.33 лева, в т.ч. лихви в размер на 142 510.22 лева и
главница в размер на 329 296.11 лева.
Вещото лице е установила
още, че за 2014 г. и 2015 г. имуществото на длъжника превишава паричните му
задължения със 104 000 лева, съотв. -140 000 лева.
С определение от 21.03.2019
г. съдът е дал възможност на участниците в производството и всички кредитори да
представят доказателства, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество,
което да обезпечи производството по несъстоятелността или да привнесат разноски
по сметка на СГС в размер на 6000 лева, в едноседмичен срок от вписване на
определението в книгата по чл. 634в ТЗ, с предупреждение, че в противен случай
производството по делото ще бъде спряно на основание чл. 632 ТЗ. Определението
е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 22.03.2019, но до изтичане на дадения
срок по делото не са постъпили доказателства относно привнесени разноски в
указания размер.
При така установената фактическа обстановка приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по
подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, или от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
В настоящия случай съдът е сезиран от „П.Б.(Б.)“
АД, която твърди, че е кредитор на „Б енд М К.“
АД по абсолютни
търговски сделки – договори за банков кредит, поради което кредиторът е
процесуално легитимиран да иска откриване производство по несъстоятелност. Дали
действително молителят е кредитор на ответника по търговска сделка е въпрос
на материалноправна легитимация,
съответно – на основателност на молбата, а не по нейната допустимост.
Молителят в настоящото производство твърди, че
ответникът е неплатежоспособен. Съгласно разпоредбата на чл. 608 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане
на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
В чл. 608, ал. 2 ТЗ законът е въвел оборима презумпция,
че търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години.
В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът е установил презумпция за
неплатежоспособност при спиране на плащанията, а в чл. 608, ал. 4 ТЗ презумпция
за неплатежоспособност, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молба по чл. 625,
вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца
след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Молителят се позовава на посочените оборими презумпции при обосноваване
твърденията си за неплатежоспособността на ответника.
Молителят е твърдял в условия на
евентуалност, че ответникът е свръхзадължен. Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ
търговецът е свръхзадължен, ако неговото имущество не е достатъчно да покрие
паричните му задължения. Това основание за откриване производство по
несъстоятелност следва да бъде разгледано при условие, че твърдението за
изпадане на ответника в неплатежоспособност не бъде установено.
По наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ
Несъмнено длъжникът „Б енд М К.“
АД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано
съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър
с ЕИК*********, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.
Установи се още, че
ответникът има изискуеми парични задължения към „П.Б.(Б.)“
АД по три валидно сключени договори за банков кредит от 08.11.2013 г.,
които са абсолютни търговски сделки.
Настоящият състав приема за доказано
твърдението на банката, че за нея е възникнало потестативно право да обяви
договорите за предсрочно изискуеми поради просрочие на една или повече вноски
при условията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, но намира за доказано твърдението за
валидно упражняване на това потестативно право само по отношение на договор за
банков кредит № 907-1091667/28.08.2015 г., във връзка с който е представено
влязло в сила решение на СГС по т.д. № 4635/2016 г. по описа на СГС, с което
ответникът е осъден за да плати на банката суми по този кредит именно на
основание предсрочна изискуемост. По отношение останалите два договора за
кредит банката не е представила доказателства, че е направила изявление за
предсрочна изискуемост и то е достигнало до длъжника. Въпреки това, от
събраните по делото писмени доказателства и заключение на ССЕ се установяват
задължения за падежирали вноски по тези договори за кредит, считано от май 2016
г. насам, за които ответникът не е ангажирал доказателства, че е погасил. Или
установени са непогасени задължения на ответника по договорите за кредит към
настоящия момент в размер на 181 294.73 евро по Договор за банков кредит №
907-1091667/28.08.2015 г. с първа просрочена вноска от 05.05.2016 г.;
5 876.80 евро по Договор за банков кредит № 011-1028875/23.06.2014 г. с
първа просрочена вноска от 09.05.2016 г. и 1914.52 лева по Договор за овърдрафт
№ 904-1024776/09.06.2014 г.
По делото се установиха
презумпционните предпоставки само на една от презумпциите по чл. 608, а именно тази по чл.
608, ал. 3 ТЗ, но тя е достатъчна, за да се предполага състояние на
неплатежоспособност у ответника.
Съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. Спиране на плащанията е налице тогава, когато
длъжникът не е в състояние да плати, предвид финансовото си състояние, дори
задълженията си към един кредитор, когато те са значителни. По делото се
установи, че ответникът е преустановил изцяло плащанията към молителя през май
2016 г., а през септември 2016 г. вземанията по банков кредит №
907-1091667/28.08.2015 г. са обявени за предсрочно изискуеми с предявяване на
искова молба срещу длъжника, като с влязло в сила решение е прието, че към септември
2016 г. задълженията по този договор са над 155 000 евро или около
300 000 лева. За 2016 г. длъжникът не е обявявал в ТР ГФО, нито е
представял такъв в НАП, поради което вещото лице не е могло да изследва
икономическото състояние на длъжника през този период. Поради това и при липса
на данни за извършвана от ответника дейност след 2015 г. или за извършени
плащания на задължения следва да се приеме, че задълженията през 2016 г. са същите,
като към текущите задължения от 2015 г. във варианта, преработен от вещото
лице, но следва да се прибавят и задълженията по предсрочно изискуемия кредит в
размер на 300 000 лева. Или при текущи активи в размер на 660 000
лева и задължения в размер на 438 000 лева, коефициентът на обща
ликвидност става 1.51 през 2016 г. Този коефициент е в рамките на референтните
стойности. Следва обаче да се отчете и обстоятелството, че текущите активи на
длъжника са стоки. Според практиката на ВКС (така Решение № 71/30.04.2015 г. по
т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о.), фактът, че предприятието притежава
краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да
формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално
ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси
или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да
бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването
на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на
предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай,
предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения
чрез останалите елементи на краткосрочните активи. Така например, ако
материалните запаси са непродаваеми, от значение за преценката на възможността
на предприятието да изпълни текущите си дългове ще бъде не коефициентът на
обща, а на бърза ликвидност, при изчислението на който се вземат предвид всички
краткотрайни активи без материалните запаси. Следва да се съобрази и реалната
ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните
вземания.
По делото липсват доказателства за вида и състоянието
на притежаваните от длъжника стоки, съответно – не може да се направи обоснован
извод за тяхната пазарна реализируемост и ликвидност изобщо. Тъй като обаче
невъзможността за оценката им се дължи изцяло на поведението на ответника,
който, от една страна не е изпълнил задължението си по чл. 190 ГПК да представи
ГФО за периода 2016 – 2018 г., а от друга страна не поддържа офис на адреса си
на управление и счетоводството му не може да бъде открито и анализирано за
целите на настоящото производство, то следва да бъде прието, че посочените в
баланса за 2015 г. стоки през 2016 г. са неликвидни, поради което за оценка
финансовото състояние на дружеството през тази година следва да бъде използван
не коефициента на обща ликвидност, който очевидно не дава реална представа за това
състояние, а останалите коефициенти. Липсват данни за тяхната промяна след 2015
г., а за тази година те са далеч под референтните показатели. Ето защо следва
да се приеме, че спирането на плащанията към „П.Б.(Б.)“ АД през 2016 се дължи
на лошо икономическо състояние и невъзможност на „Б енд М К.“ ООД да плаща
задълженията си, настъпило през 2016 г.
Доказателствената тежест за оборване презумпцията за
неплатежоспособност е на ответника, но той не е ангажирал доказателства в тази
насока. Презумпцията не е оборена и от никое от събраните по делото
доказателства.
Както бе посочено, ответникът
не изпълнил и вмененото му задължение по реда на чл. 190 ГПК да представи по
делото годишните си финансови отчети за периода 2016 г. – 2018 г., поради което
са налице предпоставките за прилагане и на последиците по чл. 161 ГПК във вр. с
чл. 621 ТЗ и съдът следва да приеме за доказани твърденията на молителя за
наличие състояние на неплатежоспособност у длъжника за продължителен период от
време, продължаващо и към настоящия момент.
Същевременно, горното
установява и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 631 ТЗ –
затрудненията не са временни и длъжникът няма имущество, с което да покрие
задълженията си без опасност за кредитора. Длъжникът, в чиято тежест е да
установи наличието на тези отрицателни предпоставки не е представил
доказателства за тях.
Не се установиха сочените от
молителя презумпционни предпоставки по чл. 608, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, тъй като на
първо място се установи, че към датата на молбата по чл. 625 ТЗ ответникът не е
обявил два ГФО, а за приложение на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ законът
изисква да не са обявени поне три ГФО, а на следващо място, макар молителят да
установи, че е образувал изпълнително дело срещу длъжника и по него няма
плащане повече от шест месеца, не се установява от събраните писмени
доказателства изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, да е издаден въз основа на влязъл в сила акт – не са представени
доказателства, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила.
При констатираната неплатежоспособност,
следва да се установи началната дата на това състояние. Както бе посочено,
спирането на плащанията се установява по сигурен начин към 05.05.2016 г. –
датата, на която ответникът не е могъл да погаси вноската за м. май 2016 г. по
Договор за банков кредит № 907-1091667/28.08.2015 г. Както бе посочено по-горе,
към тази дата релевантните коефициенти на ликвидност – бърза, незабавна и
абсолютна са или далеч под референтните стойности, или направо 0, поради което следва
да бъде прието, че това е началната дата на неплатежоспособност на „Б енд М К.“ АД.
Предвид установяването на първата посочена
от молителя предпоставка за откриване производство по несъстоятелност –
неплатежоспособност, не следва да бъде разглеждана втората, евентуално заявена
предпоставка – свръхзадълженост.
Тъй като в хода на съдебното
дирене не се установи ответникът да притежава каквото и да било ликвидно
имущество или парични средства, нито молителят или друг кредитор е привнесъл
разноски, съобразно дадените с определение от 21.03.2019 г. указания по чл.
629б ТЗ, то следва да се постанови решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, като
производството по делото бъде спряно.
По разноските: На молителя се дължат разноски, каквито е
доказал в размер на 5 021.78 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното и на
осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б Е.М К.“ ЕООД, *** и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 05.05.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за
„Б Е.М К.“ ЕООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на „Б Е.М К.“ ЕООД, ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б Е.М К.“ ЕООД, *** и СПИРА производството по
несъстоятелност.
ОСЪЖДА„Б Е.М К.“ ЕООД, *** да
заплати на „П.Б.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 5 021.78
лева (пет хиляди двадесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) – разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на кредиторите на „Б Е.М К.“ ЕООД, ***, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
от вписване на решението в Търговския регистър, ако удостоверят, че е налице
достатъчно имущество или ако депозират по сметка на СГС необходимата сума за
първоначални разноски в размер на 6000 лева.
УКАЗВА на кредиторите на „Б Е.М К.“ ЕООД, ***, че ако в посочения
едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от вписването му в Търговския
регистър, от страните по делото и трети лица,
които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл
в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които
имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър
преди датата на подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност.
Решението да се изпрати за вписване в
Търговския регистър.
СЪДИЯ: