РЕШЕНИЕ
№ 13848
гр. С, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20251110104795 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В. Л. П. е предявил срещу С О осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 20 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и душевни страдания, получени вследствие на падане на
12.09.2024 г., около 22:00 часа, на ул. „Е К“ №12, ведно със законната лихва, считано от дата
на увреждането 12.09.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението.
Ищецът твърди, че на 12.09.2024 г., около 22:00 часа, в гр. С, кв. „О“, по ул.„Е К“ с
посока на движение от ул. „В Х“ към ул. „О Ш“ се движил, придружаван от баща си - Л Л.
П.. В района на №12, докато вървели плътно до поставените бордюри от дясната страна на
пътя, поради липса на прилежащ тротоар, изведнъж пропаднал с левия си крак и губейки
равновесие ударил цялото си тяло в асфалта. За момент изгубил съзнание, а когато се
свестил, усетил, че кракът му е заклещен в дупка на пътя. Твърди, че причината за падането
е образувалата се дупка с дълбочина 50-60 см, представляваща шахта с метална рамка, с
липсващ капак, в непосредствена близост до бордюрите от дясната страна на пътя. Същата
не била обозначена, нито обезопасена. Въпреки, че е бил подходящо и удобно облечен,
както и предвид сезона, посоченото място не е било оградено или обозначено и съответно не
е очаквал, че преминаването му оттам крие подобен риск. След падането си усетил силна
болка в областта на лявото коляно, като с помощта на баща си излязъл от дупката, след
което посетили УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД - гр. С, където потърсили спешна медицинска
помощ. Твърди, че изпитвал силни болки в областта на лявото коляно, двете ръце, врата и
лицето, усещал болезненост в дланите и главата. След извършени консултации със
съответните специалисти е поставена диагноза: открита рана на лявата подбедрица. Посочва,
че по отношение на получената травма е извършена антисептична обработка, като
впоследствие е бил стабилизиран и освободен от болничното заведение с указания да
потърси отново лекарска помощ ако състоянието му се влоши, дадени са препоръки за
спазване на хигиенно-диетичен и двигателен режим и посещение на контролни прегледи.
Твърди, че след като се прибрал у дома усетил силно главоболие, придружено от гадене и
1
световъртеж, а впоследствие се е появил се оток в областта на лявата ръка и лявото коляно.
В допълнение на това изпитвал затруднения при движението на челюстта и затварянето на
устата си. На 17.09.2024 г., поради нестихваща болезненост в областта на травмираното
коляно, отново потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. П“ ЕАД-гр. С, където е
приет с оплаквания от засилващи се болки и нестабилност в областта на лявото коляно, като
е била поставена диагноза изкълчване, навяхване и разтягане на елементи на коленната
става. В допълнение на това при преглед на челюстта му било установено нарушения на
темпоромандибуларната става, изразяващи се тризмус от II степен и луксация вдясно, като
под местна анастезия е било предприето мануално възстановяване на оклузията на ТМС.
Посочва, че по време на инцидента е бил 12-ти клас, като се наложило да отсъства от
занятия, да ограничи социалните си контакти и излизанията с приятели. Преди инцидента
имал желание да започне да работи след училище, но поради претърпените наранявания не
успял. С оглед гореизложеното моли за уважаването на иска и присъждането на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че вината за настъпването на инцидента
е изцяло на ищеца, доколкото въпреки наличието на тротоар ищецът е избрал да ходи по
пътното платно, поставяйки се в риск както от преминаващите автомобили, така и от
настъпване на случайно събитие, каквото е реализирано. Оспорва механизма на инцидента,
като счита, че е невъзможно ищецът да падне настрани в шахта 50-60 см. Оспорва да е
налице причинна връзка между виновно поведение на служителите на С О и твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Оспорва наличието на противоправно действие или
бездействие от служители на С О. Оспорва размера на иска, като счита, че претендираното
обезщетение е прекомерно. Оспорва твърдението на ищеца, че контузията на врата и
разкъсно-контузната рана на бузата са констатирани и в лечебното заведение на следващия
ден, доколкото счита за невъзможно разкъсно-контузна рана на лицето да не бъде забелязана
и третирана в спешния медицински център. Прави възражение за съпричняване от страна на
ищеца. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – 1. деяние
(действие или бездействие); 2. противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3. вреди (неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения); 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени вреди, вкл. размерът на същите; 5. вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 3) виновното
лице да е причинило вредите при или по повод извършването на възложената му работа –
чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа,
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземането, както и направеното от
него възражение за съпричиняване.
От фактическа страна:
Приет е амбулаторен лист за преглед на ищеца на 12.09.2024 г. в 23.12 ч. в
УМБАЛСМ „Н.И.П“ ЕАД с основна диагноза „открита рана на други части на
подбедрицата“. Съгласно анамнезата той е пострадал при падане в необозначена дупка на
ул. „Е К“. Приет са и още два амбулаторни листа за преглед на ищеца в същото лечебно
2
заведение на 18.09.2024 г. В единият от тях са посочени оплаквания от засилващи се болки и
нестабилност в областта на лявото коляно, като при прегледа е била поставена основна
диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната
става. В другия амбулаторен лист са посочени оплаквания от засилващи се билки в
челюстта, невъзможност да затвори и допре горна и долна челюст, затруднено хранене и
говор, болки във врата. При този преглед са били извършени рентгенография на шийни
прешлени, лицева рентгенография на цял череп и профилна рентгенография на цял череп –
десен профил. Била е поставена основна диагноза „нарушения на темпоромандибуларната
става“ и „открита рана на устните и устната кухина“, като под местна анестезия оклузията е
била възстановена, назначен е контролен преглед на 20.09.2024 г. за сваляне на конци на
бузата.
Приети са и снимки, на които се вижда дупка в асфалт на пътното платно и рана на
лява подбедрица на мъж.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л П., баща на
ищеца, очевидец на процесната случка. Ищецът бил завършил училище и си намерил работа
в складова база в жк „О“. Във въпросната вечер свидетелят закарал ищеца с кола до
складовата база, спрели до близка баничарница и отишли пеша до складовата база. Приятел
на ищеца го посрещнал, за да му покаже какво представлява работата, забавили се около 20-
30 минути. Ищецът и свидетелят тръгнали да се прибират към колата, било сумрак, не било
напълно тъмно. Ищецът бил пред свидетеля, разговаряли и изведнъж ищецът изчезнал.
Свидетелят чул удар и вик, видял, че ищецът е на земята и стене, бил пропаднал в дупка на
пътното платно. Ищецът бил неадекватен, не знаел къде се намира. Свидетелят го измъкнал
от дупката, отишъл да вземе колата и го закарал до „П“, където го прегледали. Ищецът се
оплаквал от болки в ръката, главата, кръста, крака. Дупката се намирала на около 40 до 70 см
от бордюра навътре към пътното платно, с размери приблизително около 50 см. на 40 см.
Нямало друг вариант за придвижване пеша освен по пътното платно. Свидетелят се върнал
на следващия ден да я огледа на светло, представлявала шахта с метална рамка без капак,
вътре имало бетонни блокчета, а под тях нещо като кофраж от дъски, който бил изгнил.
Половината от това „съоръжение“ била пропаднала. В дните след инцидента ищецът останал
в дома на приятелката си А. Не се чувствал добре, гадело му се, имал проблем с храненето,
не можел да дъвче и приемал само течни неща. Имал цицина на главата, която поспаднала
след около 4-5 дена. Останала болка в челюстта и се наложило свидетелят отново да закара
ищеца в „П“, защото не можел да се храни. В болничното заведение му наместили челюстта
с упойка, започнал да се храни нормално след две седмици.
Разпитана бе и свидетелката А Г, приятелка на ищеца, с която живеят заедно. Тя
разбрала за процесния инцидент, когато същата вечер ищецът й се обадил вечерта след 22.00
ч. да й каже, че баща му ще го закара в „П“ и после ще й разкаже какво е станало. След
около 2 часа баща му го докарал. Ищецът имал огромно охлузване на левия крак, отзад на
главата имал цицина. Бил доста унил и неактивен. Приемал аналгин, не се хранел и казвал,
че не се чувства добре. След няколко дни свидетелката помолила бащата на ищеца да дойде
и той го завел за втори път в болницата. От раната на крака му течали лимфа и кръв. Имал
проблеми със съня, бил неспокоен, будел се през нощта. Отнело около 2 месеца и нещо да
започне да се храни нормално и да ходи.
Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
В него е посочено, че в следствие на процесното падане ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузия на главата; контузия на врата и разкъсно-контузна рана
на лигавицата на бузата вдясно; нарушения в темпоро-мандибуларната става, изразяващи се
в тризмус от втора степен и луксация вдясно; контузия на лявата подбедрица с открита рана;
контузия на двете ръце с охлузвания; изкълчване, навяхване и разтягане на елементи на
лявото коляно с нарушена функция. При изслушване на заключението в откритото съдебно
заседание вещото лице разясни допълнително, че тризмусът (затруднено отваряне на устата)
се е получил вследствие оток на мускулите масетери, които осъществяват дъвкателната
3
функция на челюстите, което е довело до неспособност да се отвори докрай устата, като в
конкретния случай е имало контузия с частична сублуксация, но няма пълно разместване,
тъй като при пълна двустранна луксация човек не може да затвори челюстите си и стои с
отворена уста. Вещото лице посочи още, че е налице пълно възстановяване без усложнения,
което е отнело около 25-30 дни, като е останал белег на подбедрицата върху площта на
раната с размери 15 см на около 20-25 см. Не се наблюдават затруднения при ходене.
Съгласно заключението непосредствено след травмата болките са били силни във връзка с
контузията, подкожните микрохематоми и охлузванията на добре инервираната
повърхностна част на кожата, като през следващите дни болките са се засилвали поради
развиващия се мекотъканен оток и нарушената функция на дясната темпоромандибуларна
става и лявото коляно. След това постепенно болката е затихвала и функцията се е
подобрявала.
От правна страна по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД:
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и заключението на вещото лице, съдът приема, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване настъпването на процесния инцидент, а именно
падането на ищеца в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на 12.09.2024
г., около 22:00 часа, в гр. С, кв. „О“, по ул.„Е К“, в района на номер 12, при което той е
получил контузия на главата; контузия на врата и разкъсно-контузна рана на лигавицата на
бузата вдясно; нарушения в темпоро-мандибуларната става, изразяващи се в тризмус от
втора степен и луксация вдясно; контузия на лявата подбедрица с открита рана; контузия на
двете ръце с охлузвания; изкълчване, навяхване и разтягане на елементи на лявото коляно с
нарушена функция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са
установени всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Отговорността по чл. 49
ЗЗД по своята правна същност има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва
след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа,
причини виновно вреди на пострадалия. За да се приеме, че съществува основание за
ангажиране на отговорност на възложителя в хипотезата на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, въпросът
за неговата вина е ирелевантен за изхода на спора. Необходимо е кумулативното наличие на
предвидените в тези две норми предпоставки, а именно: да е осъществено деяние - действие
или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено виновно,
като деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението
на която са причинени така установените вреди. В някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За възложителя бездействието е
основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила и от характера на
възложената работа.
В настоящия случай е налице неизпълнение на задължения, произтичащи от Закона за
общинската собственост ("ЗОС") и Закона за пътищата ("ЗП"). Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС
имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно 30, ал.
4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 ЗП общинските
пътища се управляват от кмета на съответната община, като управлението на пътищата
включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на
пътищата. В пар. 1, т. 14 ДРЗП е посочено, че "поддържането на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
4
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Обхватът на пътя съобразно чл. 5,
ал. 2 ЗП е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от
двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с
нормите за проектиране на пътищата. По смисъла на пар. 1, т. 2 ДРЗП земното платно е част
от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите
и другите конструктивни елементи на пътя. В чл. 31 ЗП изрично е посочено, че общините
осъществяват изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища.
Следователно, С О има задължението да подържа процесния участък от пътното
платно на ул. "Е К", която дейност включва осигуряването на необходимите условия за
безопасно движение през цялата година. В разглеждания случай това задължение не е
изпълнено. От събраните по делото доказателства се установява, че на ул. "Е К" в района на
номер 12 е имало дупка с размери около 50 см. на 40 см. Тази дупка е видяна от свидетеля
П., който макар и баща на ищеца, е очевидец на случилото се, той е огледал дупката на
следващия ден на светло, а по делото е приложен и снимков материал, на който дупката се
вижда. Именно неизпълнението на задължението за поддържане на процесния пътен участък
е в причинна връзка пропадането на ищеца в дупката, което му е причинило увреждания.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение в конкретния случай следва да се
вземе предвид обстоятелството, че вследствие на падането ищецът е получил множество
травматични увреждания в различни части на тялото – глава, врат, лице, челюст,
подбедрица, лява подбедрица и ляво коляно. Увреждането в челюстта довело до тризмус,
затруднено отваряне на устата, което е било възстановено под локална анестезия. Откритата
рана на лявата подбедрица е на сравнително голяма площ, като вещото лице даде
заключение, че на това място ще остане белег – не много тежък – л. 68 по делото, с размери
15 см на около 20-25 см. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се равнява на 10 000 лв.,
като в тази връзка взе предвид периодът на възстановяване от около 30 дни, липсата на
счупвания, болничен престой, настъпили усложнения и извършени операционни
интервенции, както и младата възраст на ищеца. Следва да се посочи и че въпреки белега,
който ще остане на лявата подбедрица, няма засегнато сухожилие, нито затруднения в
ходенето или промяна в походката.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
бъдат присъдени направените по делото разноски за депозит за експертиза в размер на 300
лв. (от общо платените 600 лв.), съразмерно с уважената част от предявения иск. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 400 лв., представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част
от иска, от заплащане на която ищецът е освободен.
В полза на адв. А. В. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. от общо определеното по реда на чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа от 2200 лв.,
съразмерно с уважената част от предявения иск.
5
Ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., съразмерно с отхвърлената
част от иска, от общо определеното възнаграждение от 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. С, ул. "М" № 33, да заплати на В. Л. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. С, ул. "К П" № 2, вх. ..., на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и душевни страдания, получени вследствие на падане на
12.09.2024 г., около 22:00 часа, на ул. „Е К“ №12, ведно със законната лихва, считано от дата
на увреждането 12.09.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. С, ул. "М" № 33, да заплати на В. Л. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. С, ул. "К П" № 2, вх. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. С, ул. "М" № 33, да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 400 лв., представляваща държавна
такса, съразмерно с уважената част от иска, от заплащане на която ищецът е освободен.
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. С, ул. "М" № 33, да заплати на адв. А. С. В., ЕГН
**********, вписан в САК, с адрес: гр. С, ул. „А“ № 36, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. сумата от 1100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ищеца В. Л. П., съразмерно с уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА В. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. "К " № 2, вх. ..., да заплати на
С О, с адрес: гр. С, ул. "М" № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6