№ 572
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110138374 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД от ищеца ******************, ЕИК ********* срещу ответника
**************, БУЛСТАТ ********* за заплащане на сумата от 419,92 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
по щета № ******** за настъпило на 13.06.2022 г. пътно-транспортно произшествие от
виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със
законната лихва от предявяване на иска- 26.06.2024 г., до окончателното й плащане, и сумата
от 87,81 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2022 г. до 24.06.2024 г.
Ищецът ******************, ЕИК *********, твърди, че между него и собственика
на увредения лек автомобил марка и модел „*******“, рег. № ********, бил сключен
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна
полица № ***************, въз основа на който заплатил на автосервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил, сумата от 404,92 лв. с преводно нареждане от 27.06.2022 г.
Платената сума представлявала обезщетение за имуществени вреди, заведени по щета №
********, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 13.06.2022 г. на територията на
**************, гр. *****, при движение по ул. *************, с посока на движение от кв.
************* към кв. ********. Вредите били причинени от попадане на застрахования
автомобил в необозначени и необезопасени дупки. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение бил встъпил в правата на застрахования за възстановяване
на платеното обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
1
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника, получена на
30.09.2022 г., за заплащане на процесната сума, но ответникът отказал да удовлетвори
претенцията. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************, БУЛСТАТ *********, депозира
отговор на исковата молба, чрез М. Р., с който оспорва исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Посочва, че от доказателствата по делото не се установява
механизмът на ПТП, наличието на дупки на пътното платно и техните размери, нито
твърдените вредите. Поддържа, че посочените от ищеца вреди могат да настъпят и при друг
механизъм. Излага твърдения, че е следвало да бъде съставен протокол за ПТП, какъвто в
случая липсвал. Поддържа, че водачът на увредения лек автомобил е управлявал същото с
несъобразена спрямо пътните условия скорост. Счита, че стойността на настъпилите вреди е
по-малка по размер. В условията на евентуалност моли да се намали размера на
претендираното обезщетение поради съпричиняване. Липсвало данни увредените части да
са били в изрядно състояние преди настъпване на процесното ПТП. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД КЗ: В тежест на ищеца е да установи наличието на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния
резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък,
наличието на необезопасени и необозначени дупки на същия, вид и размер на претърпените
вреди. Вината на съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в
тежест на ответника. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи възражения, които са за положителни факти. С
оглед твърденията за съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него
действия/ бездействия, с които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
2
С определението от 24.10.2024 г. за безспорни между страните са обявени следните
обстоятелства: наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № ***************, спрямо МПС „*******“, рег. №
********, при ищцовото дружество, както и изплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, заведени по щета № ********, в размер на 404,92 лв. от ищеца в полза
на собственика на увреденото МПС. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано.
От приетото по делото като неоспорено от страните заключение на САТЕ, което съдът
възприема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че на
13.06.2022 г. около 17:00 часа , лек автомобил „*******“ с рег. № ******** се движи по ул.
************* , където превозно средството преминава през дупки на платното за
движение. От техническа гледна точка вещото лице определя, че причина за настъпване на
ПТП може да е наличието на дупки по платното за движение и уврежданията по
автомобила могат да настъпят вследствие на настъпилото на 13.06.2022 г. произшествие.
Към тази дата, процесното МПС е било в експлоатация 6 месеца и 4 дни, считано от датата
на първоначалната регистрация – 09.12.2021 г. Стойността необходима за възстановяване на
процесния лек автомобил изчислена на база пазарни цени съгласно приложената по делото
Фактура № *********/24.06.2022 г./ л. 33 по делото издадена от ************* в качеството
му на официален за марката **** Сервиз/ към датата на ПТП е 404,92 лева. Според вещото
лице, стойността за възстановяване на щетите, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 405,83 лева. Вещото лице заключава,че е било необходимо да бъдат
извършени възстановителните действия в приложената фактура за отстраняване на
уврежданията.
Съгласно прието по делото удостоверение от „********“ от 03.12.2024 г., процесният
автомобил е бил с валидна удължена гаранция към 13.06.2022 г.
От показанията на свидетеля П. С. П. се установява, че през м. 06.2022 г. е претърпял
пътен инцидент настъпил в гр. ***** на ул. „*************“ при разминаване с тежка
техника - камион, на пътното платно в лентата, в която свидетелят се движил, попаднал в
огромна дупка. Свидетелят пояснява, че става въпрос за пропадане на асфалта с дупка вътре
в него. Цялата кола влязла в пропадналата част на асфалта, а дупката била по средата. Зад
него също имало кола, в другата лента бил камион, нямал възможност да намали или да
отбие, тъй като колата зад него била много близо. Влязъл много силно в дупката, чул се удар
и амортисьорът след това се повредил. Дупката се намирала на участъка от
„*************“ между ************* и ********. Дупката по никакъв начин не е била
обезопасена или обозначена. Показанията на свидетеля П. са логични, последователни и се
възприемат от съда като достоверни.Следователно по делото се установяват механизма на
ПТП и настъпилите от същото вреди - счупен амортисьор.
Изготвеното въз основа на искането за оценка на вреди /в което са възпроизведени
същите обстоятелства, заявени от свидетеля пред съда/ заключение на САТЕ /неоспорено от
страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/ и опис на увредени детайли доказва причинната
3
връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.
Възражението на ответника за съпричиняване е извършено в срока по чл. 131 ГПК ,
но е неоснователно. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с
превишена или несъобразена скорост. Напротив, от показанията на свидетеля се установява,
че автомобилът се е движил с позволена скорост, като дупката не е могла да бъде избегната,
тъй като не е била обозначена, нито обезопасена. Противно на доводите на ответника в
отговора на исковата молба, несигнализираните неравности на пътя не представляват
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Предвид изложеното
съдът намира, че ПТП е настъпило единствено поради наличието на неравности на пътя.
Предвид горното, съдът приема, че е налице основание за възникване на регресното
право, като в КЗ конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право включва
правата на увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата/ ЗП/, поради което и на основание чл. 19, ал. 1,
т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно
ответникът, който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо,
съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Съдебната практика приема, че стойността на застрахователно обезщетение се
определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три
години /а в някои хипотези - не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален
сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се застрахователно обезщетение
4
е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен
сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури;
при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането
е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя
на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото. В разглеждания случай, видно от фактура № *********/24.06.2022 г., издадена
от „************ и съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на
щетите, извършен от официален за марката „****“ сервиз възлиза на 404,92 лева. Доколкото
тази сума е платена от застрахователното дружество, то за този размер възниква регресното
вземане. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата от 15 лева,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза
на 419,92 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло
уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към застрахователя е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. От представената обратна разписка се
установява, че регресната покана е получена от ответника на 30.09.2022 г., като в нея е даден
15-дневен срок за плащане, поради което към началната дата на посочения от ищеца период
– 31.10.2022 г., ответникът е бил в забава. За процесния период, размерът на мораторната
лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 87,81 лева. Ето защо искът
следва да бъде уважен за посочените размер и период.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 500 лева /за държавна такса,
депозит за САТЕ и свидетел и възнаграждение за юрисконсулт, определено по чл. 78, ал. 8
ГПК/. Ответникът няма право на разноски предвид изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **************, адрес: *********************, да заплати на
*******************, ЕИК *********, с адрес: *********************** на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 419,92 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за
вреди на лек автомобил марка „*******“, рег. № ********, причинени вследствие на ПТП,
5
настъпило на 13.06.2022 г., в гр. *****, на ул. „*************“, и ликвидационни разноски,
заедно със законната лихва от 26.06.2024 г. до погасяване на задължението, сумата от 87,81
лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2022 г. до 24.06.2024 г. и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6