№ 661
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500854 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 12.10.2020г по гр.д. № 10250/2018г СГС,ІГО, 13 състав е осъдил
ЗД”Евроинс”АД да заплати на Б. Н. П. сумата от 15 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 599.70лв- обезщетение за имуществени вреди,
всички вреди причинени от ПТП, настъпило на 19.12.2017г, реализирано от водач ,
застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до
60 000лв. Съдът е приел, че не се установява ищцата да е съпричинила своето
увреждане
С определение от 11.12.2020г по същото дело СГС е оставил без уважение
молбата на ищцата да измени решението си в частта за разноските, на осн. чл.248 от
ГПК.
Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби от двете страни.
Ищцата Б.П. , представлявана от адв. В., обжалва решението на СГС в
отхвърлителната част , касаеща искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
1
вреди. Поддържа, че решението в тази част е незаконосъобразно. Въззивникът- ищец
поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички
относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил
всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния характер и
интензитет. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част
и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявеният иск изцяло.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД”Евроинс”АД в
осъдителната част , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС
неправилно е приложил материалния закон чл.45 от ЗЗД и необосновано е приел,че
водачът на МПС , застрахован при ответника има виновно и противоправно поведение.
Поддържа още, че дори и да се установи деликт на водача на МПС то неправилно
съдът е приложил разпоредбите на чл. 52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, че определеното
обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищцата вреди,
че е несправедливо. Поддържа, че неправилно и необосновано съдът е приел, че по
делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищцата.
Застрахователят оспорва и извода на съда за дължимост на законна лихва, като счита,
че не е получил поискано съдействие от ищцата, поради което не дължи обезщетение
за забава. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им
страна , с който оспорват жалбата.
Ищецът Б.П. , представлявана от адв. В., е депозирала и частна жалба против
определението на СГС постановено по реда на чл.248 от ГПК. Поддържа, че същото е
неправилно и моли молбата по чл.248 от ГПК да бъде уважена.
В о.с.з. въззивникът – ищец се представлява от адв. А., който поддържа жалбата
на ищцата и оспорва жалбата на застрахователя. Моли предявените искове да бъдат
уважени в пълен размер, като се съобразят аргументите, развити в отговора на ВЖ и
писмената защита пред първата съдебна инстанция. Претендира разноски по делото , за
които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът-ответник ЗД”Евроинс”АД не се представлява. Депозира молба, с
която заявява, че поддържа жалбата на застрахователя и оспорва въззивната жалба на
ищеца. Моли жалбата на ответника да бъде уважена. Претендира разноски по делото,
за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
2
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивните жалби на двете страни.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото е представен препис от споразумение, обективирано в протокол от
о.с.з. от 30.06.2020г по НОХД №453/2020г по описа на Врачански районен съд , от
който се установява, че М. Д. се признава за виновен в това, че на 19.12.2017г в гр.
***, като водач на л.а. С. Й. Р. с ДК № *** , нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.119,ал.1 от ЗдвП –не е намалил скоростта си на движение при
приближаване на пешеходна пътека и по този начин причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на Б.П., изразяваща се в счупване на 12 гръден прешлен и
четвърти поясен прешлен- като дейнието е извършено на пешеходна пътека и на осн.
чл.343,ал.3,б”а” пр.1вр. чл.342 от НК му е наложено наказание. Споразумението е
влязло в сила на 30.06.2020г
3
Споразумението, одобрено от съда по реда на чл. 384 от НПК, съгласно чл. 413,
ал.3 вр. ал.2 от НПК е приравнено по последици на влязла в сила присъда и съответно
на осн. чл.300 от ГПК обвързва гражданския съд относно обстоятелствата има ли
деяние, кой е неговия автор и дали то е противоправно.
С оглед изложеното съдът приема, че по обвързващ съда и страните начин е
установено с представеното споразумение, че виновен за процесното ПТП , при което е
пострадала ищцата, е М. Д..
Видно от заявеното от застрахователя в отговора на ИМ между страните по
делото няма спор относно обстоятелството, че ответникът е бил застраховал
гражданската отговорност на водача на л.а С. Й. Р. към момента на ПТП.
Изложеното мотивира извод, че предявеният иск е доказан по своето основание.
Водачът на л.а. С. Й. Р. е причинил виновно и противоправно вреди на ищцата, за
което й дължи обезщетение на деликтно основание, а като функционално отговорен за
причинените вреди материалноправно легитимиран да заплати обезщетение е и
застрахователят на увреждащото лице по договор за ЗГО.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД, както и за
наличието и обема на съпричиняване на увреждането.
По отношение на размера на обезщетение
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
45години.
Обвинението , което е било повдигнато на водача на МПС С. Й. Р. М. Д. е било
за причиняване на телесна повреда при управление на МПС, поради нарушаване на
ЗДвП . Тъй като претърпените увреждания от пострадалия и нарушенията на
извършителя са част от състава на чл.343 и чл.342 от НК, по които членове водачът на
МПС Д. е признат за виновен следва, на основание чл. 300 ГПК и чл. 413,ал.3 вр. ал. 2
от НПК установените в решението увреждания на Б.П. и установените нарушения на
ЗДвП от водача на МПС, да се приемат за установени и в гражданския процес,
обезщетяващ вредите от същия деликт.
Освен от споразумението , причинените на ищцата увреждания от ПТП се
установяват от изслушаната по делото СМЕ и ДСМЕ.
От изслушаната СМЕ , изготвена от в.л. д-р М. се установява,че следствие на
4
претърпяното ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение, контузия на главата и
тялото, фрактура на IV поясен прешлен /Л4/ и фрактура на тялото на XII гръден
прешлен /Тх12/.Според вещото лице мозъчното сътресение е протекло без пълна
загуба на съзнание, със зашеметяване, липса на спомен за инцидента и бързопреходна
общомозъчна симптоматика. Контузията на главата и тялото е предизвикала болки за
срок до 10дни. Фрактурата на поясния прешлен е довела до затрудняване движението
на снагата за период от 8-10 месеца.Фрактурата на гръдния прешлен е довела до
ограничаване движението на снагата за срок от 6 месеца.Според вещото лице
непосредствено след инцидента е проведено 10-дневно лечение в МБАЛ „Христо
Ботев” АД, гр. Враца, ,като по време на болничното лечение не е регистрирана
огнищна и отпадна неврологична симптоматика.Според вещото лице в резултат на
получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и
страдания за срок от 45 дни, значителни до три месеца, умерени до 10 месеца и
продължаващи в по-лека степен до момента. Според вещото лице възстановителния
период при ищцата е продължил около 12 месеца. Травмата й е протекла на фона на
развиващи се дегенеративни промени на гръбначния стълб. Според вещото лице
неблагоприятно значение за продължителността на възстановителния период на
ищцата имат и установената левостранна коксартроза и наднорменото тегло.
По делото е прието и заключение на СМЕ, изготвено от в.л. д-р К., който дава
категорично заключение за това, че уврежданията при процесната катастрофа нямат
връзка с последвалата операция и смяна на тазобедрената става на ищцата.
В о.с.з. на 27.02.2020г е изслушана свид. Г., майка на ищцата, която установява,
че непосредствено след катастрофата дъщеря й била в болница на легло, с подлога.
Имала поставен корсет. След като я изписали от болницата около 3-4 месеца
свидетелката гледала ищцата на легло. Установява,че ищцата имала затруднения да се
обслужва сама. Започнала да става след 3-ия, 4-ия месец. Установява, че до м.10.2018г
ищцата била в болнични. Според свидетелката ищцата има страх да се движи по
улиците,изпитва болки в кръста и лесно се уморява.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и дават
информация за факти , лично възприети от свидетеля.
Видно от описаното в ИМ ищцата не претендира като последица от процесното
ПТП да е претърпяла операция за смяна на тазобедрена става. Тази връзка между
инцидента и операцията се твърди от свид. Г., но липсва претенция за заплащане на
обезщетение за тавака вреда. Независимо от всичко следва да се посочи, че
свидетелските показания не са годно доказателствено средство за установяване
причинна връзка между деликт и травма. По делото е събрана СМЕ, която
5
безпротиворечиво установява, че липсва причинна връзка между процесното ПТП и
операцията , претърпяна от ищцата за смяна на тазобедрена става. С оглед изложеното
и като съобрази, че такива болки и страдания ищецът не е описал в ИМ и не
претендира обезщетение за тях, а и не се установява тази операция да е в причинна
връзка с настъпилото ПТП на 19.12.2017г, съдът приема, че за такива вреди не следва
да присъжда обезщетение.
По отношение на установените неимуществени вреди и справедливия размер на
тяхното обезщетяване – съдът като съобрази претърпените от ищеца травми- мозъчно
сътресение , две фрактури, контизии по цялото тяло , като съобрази продължителния
възстановителен период, продължителния период през който ищцата е търпяла силни
болки, като съобрази и невъзможността й в продължение на месеци да се грижи за себе
си и семейството й , съответно и продължителния период през който ищцата е имала
нужда от помощ в ежедневието си и изпитаните от това неудобства, стреса от
преживяното, намиращ отражение и досега при движение по улиците съдът приема ,
че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени
вреди възлиза на сума от 40 000лв. При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване на увреждането ,
както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях
да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на
настъпване на увредата, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на
увреждането поради противоправно поведение на ищцата , а именно това ,че
пресичайки като пешеходец не се е съобразила с правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото е изслушан като свидетел Д. М. , който установява, че си спомня за
процесното ПТП, че не е имал добра видимост към пешеходната пътека, по която се е
появила ищцата, тъй като имало джип, паркиран отчасти на пешеходната пътека.
Пешеходецът излязъл пред джипа, не се е движил бързо. Свидетелят установява, че е
видял пешеходеца непосредствено пред колата. Според свидетеля уличното осветление
не е било включено, а фаровете на неговия автомобил били включени.
6
В о.с.з. на 27.02.2020г е изслушано заключение на САТЕ, изготвена от в.л. инж.
Д., който установява,че процесното ПТП е настъпило като л.а. С. Й. Р. се е движил по
бул. „Втори юни“ с посока от центъра на гр. Враца към гр. Мездра. Скоростта на
автомобила в района на произшествието е била около 40 км/ч. В даден момент
автомобила е достигнал района на пешеходната пътека пред входа на ДКЦ -1. В
същото време пострадалата пешеходка е започнала да пресича платното за движение
движейки се от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Според
вещото лице водачът на автомобила е предприел спиране със закъснение от 0,74
секунди. Скоростта на автомобила в момента на удара е била 17 км/ч. Последвал е удар
между предната дясна част на автомобила и левия крак на пешеходката. След този удар
тялото е отхвърлено напред и вдясно и е паднало върху пътната настилка.Според
вещото лице когато пешеходката е стъпила за първи път на платното за движение
автомобилът се е намирал на 34-35метра и пешеходката е била осветявана от фаровете
на автомобила и видима за водача.
В допълнително заключение , дадено с оглед показанията на свид. М. Д., вещото
лице сочи, че ако е имало паркиран джип на пешеходната пътека водачът на л.а. С. Й.
би могъл да предотврати ПТП само при движение със скорост от 30.40км/ч или по-
ниска.
По делото е представен протокол за оглед на местопроизшествие, съставен за
процесното ПТП , от който се установява, че местопроизшествието е нарушено.
Установява се, че пешеходната пътека е маркирана със знак А18, като в протокола и
скицата към него не е отразено наличие на паркиран или спрян джип пред
пешеходната пътека.
Представен е протокол за разпит на свидетел от 11.01.2018г, съставен при разпита
на Б.П., която установява, че преди да пресече по пешеходната пътека се е огледала,
видяла е приближаващите фарове, но е преценила,че ще може да премине.
При така установените факти съдът приема, че ищцата е предприела пресичане на
пътното платно в нарушение на чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП като не се е съобразила с
приближаващото се МПС. Автомобилът С. Й. е бил видим за ищцата, движещ се с
включени светлини и тя е следвало след като го е възприела да изчака неговото
преминаване по пътното платно и след това да предприеме пресичане. Предприемането
на пресичане , макар и на пешеходна пътека, вечер, на изкуствено осветление, при
ясно възприет приближаващ се автомобил е нарушение на разпоредбата пешеходците
да се съобразят с приближаващите ППС преди да навлязат на платното за движение.
Поведението на ищцата е противоправно, в нарушение на чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП и
това негово противоправно поведение се намира в причинна връзка с настъпилото
ПТП, при процесния механизъм, поради което ищцата се явява съпричинител на
7
деликта, съответно и на увреждането си. Съдът намира, че приносът на ищцата за
нейната собствена увреда е в размер на 10%. Определяйки обема на съпричиняване
съдът съобразява допуснатите нарушения от всеки от участниците в ПТП и тяхната
тежест и връзка с настъпилото ПТП, както и обстоятелството , че пешеходецът се
явява в сравнение с автомобила по-уязвим участник в пътното движение и към него
водачите на МПС следва да проявяват засилено внимание.
От изложеното следва , че обезщетението, което следва да се възложи за
изплащане върху застрахователя възлиза на сумата от сумата от 36 000лв- обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ПТП , настъпило на 19.12.2017г.
Решението на СГС в частта, с която е присъдил обезщетение за имуществени
вреди се обжалва от застрахователя бланкетно. Представени са доказателства за
направени от ищцата разходи, които първоинстанционния съд е приел, че са във връзка
с нейното лечение и като имуществени вреди във връзка с ПТП следва да бъдат
обезщетени от застрахователя- ответник. Против така възприетите изводи не се
развиват въззивни оплаквания и при проверка на решението на СГС в тази част
въззивният състав не намира допуснати нарушения на императивни материално
правни разпоредби, поради които да следва решението да бъде отменено в посочената
част.
Следва да се съобрази възприетото съпричиняване на увреждането от страна на
ищцата и по отношение на обезщетението за имуществени вреди. С оглед това върху
застрахователя следва да се възложи обезщетение за имуществени вреди в размер на
539.73лв.
Върху така определените главници застрахователят дължи лихва за забава-
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, като началният
момент на дължимост на лихва е уреден в чл.429, ал.3 КЗ- лихва за забава се плаща в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице. В този смисъл е и практиката на ВКС по спорния
въпрос- решение № 128/2020г по т.д. № 2466/2018г на ІТО-в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
В настоящият случай ищцата е заявила претенция за заплащане на лихва от по-
късен момент, от който й се дължи лихвата за забава.
8
Неоснователни са оплакванията на ответника за неоказано съдействие от страна
на ищцата . Съгласно чл.497 вр. чл.106,ал.3 от КЗ застрахователят има право да изисква
документи от пострадалото лице , установяващи основанието и размера на претенцията
, но се подразбира, че те следва да са съществуващи доказателства към момента на
предявяване на застрахователната претенция и задължителни за произнасянето на
застрахователя по същата/в този смисъл решение №93/2020г по т.д. №2013/2019г на
IТО на ВКС/. Видно от описанието на приложените документи към заявлението до
застрахователя ищцата е представила наличните към този момент документи,
намиращи се в нейно държане и най- важно- костативен протокол, от който се
установяват участниците в ПТП, медицинска документация и е описано като
приложение удостоверение за банкова сметка. Към този момент воденото досъдебно
производство не е било приключило, така че ищцата не е могла да разполага и
представи пред застрахователя акт, с който наказателното производство приключва, а
и не е установено дали обективно е съществувала изготвена САТЕ, каквато е изисквал
застрахователя. След катко ищцата – пострадала е представила пред застрахователя
държаните от нея документи касаещи настъпването на ПТП, участниците и размера на
претенцията й липсва основание застрахователят да изисква от същата да представи
още доказателства и съответно липсва основание ищцата да бъде санкционирана-
лишена от лихва за забава поради нейно бездействие и неокозване съдествие на
застрахователя.
Ето защо в разглеждания случай съдебният състав приема, че върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди застрахователят дължи лихва
за забава считано от 12.03.2018г до окончателното изплащане на сумата.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата до 36 000лв и в тази част предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен. Решението
на СГС следва да бъде отменено в частта, с която застрахователят е осъден да заплати
обезщетение за имуществени вреди за сумата над 539.73лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на частната жалба
Спорно по частната жалба е дали се дължи възнаграждение на адвокат по реда на
чл. 38 от ЗА при липса на представен по делото писмен договор за правна защита и
съдействие.
Практиката на ВКС по този въпрос е константна- съгласно определения
№213/2021г по т.д. 997/2021г, определение № 163/2016г по ч.гр.д. № 2216/2016г ,
9
определение № 515/2015г по ч. т.д. № 2340/2015г договорът за адвокатска услуга е
неформален, а писмената форма е такава за доказване. Следователно, липсата на
писмен договор не е пречка да бъде прието в процеса , че представителството ,
учредено с представено пълномощно, е безплатно за клиента , а възнаграждеието за
него се урежда съобразно чл.38 от ЗА. Договарянето на осъществяваната правна
помощ като безплатна не се предполага, а следва да бъде установено от данните по
делото. Съдът не дължи проверка само на фактите, пораждащи конкретната хипотеза
на чл.38,ал.1 от ЗА. За да се уважи искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е необходимо да се
установи, че правната помощ по делото е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението на адвоката, да се отправи заявление
, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които да го опровергават, да са настъпили предпоставките за отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК . От изложеното
следва,че липсата на писмен договор за правна помощ с уговорена в него безплатно
предоставяна помощ не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА , ако са
налице горепосочените предпоставки за пораждане на право на адвоката да получи
възнаграждение по този ред.
По делото е представено пълномощно от ищцата на адв. В. и на „Адвокатско
дружество В. и Б.” , като във второто пълномощно /л.72 от делото на СГС/ е посочен,
че представителството е по реда на чл.38 от ЗА. Заявено е искане за определяне на
възнаграждение за адвокатска помощ по реда на чл.38 от ЗА и липсват доказателства
ищцата да е заплатила възнаграждение на совя процесуален представител.
С оглед изложеното следва да се приеме,че за предоставената правна помощ на
адвокатското дружество се дължи възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, поради
което определението по чл.248 от ГПК на СГС по делото е неправилно и следва да
бъде отменено, а постановеното решение изменено в частта за разноските, като на
упълномощеното адвокатско дружество следва да се присъди възнаграждение за
адвокатска защита по реда на чл.38 от ЗА.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
С оглед изменения изход от спора на ищцата следва да бъдат присъдени още
264.25лв- съдебно деловодни разноски, до пълната сума, която й се дължи от 452.25лв.
На АД”В. и Б.” на осн. чл.38 от ЗА следва да се заплати възнаграждение по чл.38
от ЗА в размер на 1699.01лв с ДДС. Исковете са уважени за 36540лв от общо
претендирани 60 600лв, при минимален размер на адвокатското възнаграждение
10
съгласно чл.7 от НМРАВ – 2348лв.
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от от 861.60лв.
На застрахователя се дължат разноски от 158лв и юрк. възнаграждение от 170лв,
над които суми решението на СРС следва да бъде отменено.
По сметка на САС застрахователят дължи държавна такса от 730.70лв.
Пред настоящата инстанция на АД”В. и Б.” се дължи възнаграждение за защита
по чл.38 от ЗА в размер на 1699.01лв с ДДС.
Застрахователят доказва разноски за заплатена държавна такса в размер на 313 лв
и претендира юрк. възнаграждение. С оглед изхода от спора му се дължат разноски от
101.20лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260516 от 12.10.2020г , постановено по гр.д. №
10250/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-13 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от Б. Н. П. против ЗД”Евроинс”АД за сумата от 15 000лв до 36 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди , както и в частта, с която е уважен предявеният
иск за заплащане обезщетение за имуществени вреди за сумата над 539.73лв до
599.70лв, както и в частта, с която Б. Н. П. е осъдена да заплати разноски за сумата над
158лв и юрк. възнаграждение над 170лв и определение от 11.12.2020г по делото ,
постановено по реда на чл.248 от ГПКи ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс”АД с ЕИК ********* да заплати на Б. Н. П. с ЕГН
********** сумата от още 21 000лв, представляващи разликата между присъдените
15 000лв и дължимите се 36 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 19.12.2017г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата , считано от 12.03.2018г до окончателното й изплащане, както и да
й заплати сумата от още 264.25лв- направени по делото разноски, на осн. чл.78,ал.1 от
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Б. Н. П. с ЕГН ********** против
ЗД”Евроинс”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
за сумата над 539.73лв до 599.70лв, на осн. чл.432,ал.1 от КЗ, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260516 от 12.10.2020г , постановено по гр.д. №
10250/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-13 състав в останалата обжалвана част.
11
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс”АД с ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество
В. и Б. сумата от 3398.02лв- възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции,
с включен ДДС , на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от още 861.60лв- държавна такса, а по сметка на Софийски
апелативен съд- сумата от 730.80лв- държавна такса за въззивното производство, на
осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Н. П. с ЕГН ********** да заплати на ЗД”Евроинс”АД с ЕИК
********* сумата от 101.20лв- разноски по делото пред въззивната инстанция , на осн.
чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12