РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. Плевен , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430101392 по описа за 2021 година
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от М. М. П., ЕГН **********, от ***, чрез
адв.П.П. от ПАК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, ***. В молбата се
сочи, че ищцата е наследник на ***, починала на 18,12,2001 г., от който е наследила
недвижим имот – ПИ в ***, заедно с построените в имота две жилищни сгради. Сочи се, че
към настоящия момент електроснабдяването на имота е преустановено от служители на
ответното дружество поради натрупани задължения, като последната издадена фактура е от
26,08,2014 г. Твърди се, че на 20,01,2021 г. ищцата е подала заявление да бъде вписана като
титуляр на партидата, но й е указано, че това може да стане след като се заплатят
натрупаните задължения. Твърди се, че задължението на ищцата е погасено по давност, но
било отказано същите да се отпишат, тъй като следвало това обстоятелство да се установи
по съдебен ред. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че сумата от 4155,81 лева е недължима от ищцата, поради
погасяването й по давност. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на
ищцата моли се съда да се уважи претенцията в размер съобразно направеното по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК изменение на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез юрк.С.Т., в който се
сочи, че искът е недопустим, алтеративно – че е неоснователен. Твърди се, че при забавено
плащане се начислява неустойка ежедневно, поради което вземането не е погасено по
давност. В с.з. проц.представител на ответното дружество моли съда да отхвърли иска, като
прави и възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение от ищцата.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез юрк.С.Т., в който се
сочи, че искът е недопустим, алтеративно – че е неоснователен. Направено е искане да се
даде срок на ответника до първото по делото заседание да представи справка за
задълженията за клиентски номер 300207319648. Възразява се за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В с.з. процесуалният представител на ответника сочи, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното копие от удостоверение за наследници се установява, че наследник по
закон на ***, ЕГН **********, починала на 18,12,2001 г., е ищцата по делото.
От представеното копие на нот.акт /прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане/ №70, том 3, дело №1041 от 1987 г. на нотариус при ПлРС, се установява, че *** е
прехвърлил на *** недвижим имот – дворно място от 980 кв.м., с находящите се в него
жилищна сграда, стопанска постройка и други подобрения, съставляващо парцел II, пл.№180
в кв.21 по плана на ***, при граници – от две страни улица, *** и наследници на ***
От представената по делото скица на поземлен имот №15-1084754 от 19,11,2020 г. е видно,
че собственик на имота, находящ се в с.***, е М. М. П..
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че титуляр на партидата по кл.
№300221992612, на адрес с.***, ***, е ***. ВЛ е установило, че задължението на абоната е в
общ размер на 4226,46 лева за периода 30,01,2009 г. – 08,09,2014 г., като последната
издадена фактура е с №**********/26,08,2014 г. на стойност 384,71 лева и срок за плащане
08,09,2014 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В ИМ ищцата твърди, че не дължи суми за ел.енергия, начислени от 30,01,2009 г. до
08,09,2014 г. поради погасяването им по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който
носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото
на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Според чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената
ел.енергия е посочен във всяка от издадените фактури, като за последната издадена фактура
падежът е бил на 08,09,2014 г. и от тази дата длъжникът е изпаднал в забава за последното
задължение и върху задължението е започнато да се начисляват лихви. Задължението е
срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора.
2
Задълженията за лихви върху всяка от главниците са започнали да се натрупват от датите,
посочени както в заключението на ВЛ, така и в справката по клиентския номер, представена
по делото от ответника, и се дължат за всеки изминал ден след изпадане в забава на
длъжника.
Съгласно задължителното за приложение от съдилищата тълкувателно решение №3/2011 г.
на ВКС, ОСГТК, задълженията за плащане на потребена ел.енергия са такива за периодично
изпълнение. Щом това е така, спрямо вземанията на ответника за главницата е приложима
кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в”, предл.3 от ЗДД. Съгласно чл.119 от ЗЗД с
погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни
задължения, макар давността за тях да не е изтекла, тоест погасява се и акцесорното вземане
за обезщетение за забава върху главницата. Съгласно чл.111,"б"вземанията за обезщетение и
неустойки от неизпълнен договор се погасяват с тригодишна давност,така че отпада
претендираната от ответника неустойка за забава.
По делото няма представени доказателства, а не са наведени и доводи в тази насока от
ответната страна, че в периода както до 08,09,2014 г., така и до настоящия момент
ответникът *** в качеството си на кредитор на ищцата по горепосоченото задължение, е
предприел някакви действия по принудителното им събиране, с които да се прекъсне
погасителната давност
С оглед изложеното съдът счита, че така направеното твърдение за недължимост на
вземането на ответника за главница и лихва за посочения период до 08,09,2014 г. е
основателно, което води и до основателност на предявения отрицателен установителен иск.
Ето защо следва да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата
от 4226,46 лева за потребена топлинна енергия за периода до 08,09,2014г. /от която сума
2135,58 лева главница и 2090,88 лева начислена лихва/.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски, които са в размер на 169,06 лева за ДТ, 120,00 лева за
депозит за ВЛ и 550,00 лева за адвокатско възнаграждение, като следва да бъде отбелязано,
че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
доколкото минималния размер по Наредба №1/2004 г. на ВАдвС, определен по чл.7, ал.2,
т.1 възлиза на 525,85 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК, ЧЕ М. М. П., ЕГН
**********, от ***, НЕ ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
сумата от 4226,46 лева, начислена за консумирана електроенергия до 26,08,2014 г. за имот с
3
клиентски номер 300221992612, на адрес ***, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, да заплати на М. М. П., ЕГН **********, от гр.***, сторените деловодни разноски в
размер на 169,06 лева за държавна такса, 120,00 лева за депозит за ВЛ и 550,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4