№ 298
гр. П., 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235200500378 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №403/13.04.2023г., постановено по гр.д.№3797/2021г. по
описа на РС- П. е отхвърлен предявения от Национален осигурителен
институт, ЕИК *********, с адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на
НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано от директора Е.С.Г., против А. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: с.Мало Конаре, ул.„30-та“ №52 и „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Завоя на Черна“
№11, ет.1, ап.2, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 КТ, да
признае сключения между „ГРГ Е.“ ЕООД и А. Б. А. трудов договор с №15 от
05.05.2020г. за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на
закона, като неоснователен и недоказан.
Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с адрес:
гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано от
директора Е.С.Г. да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „ГРГ Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Завоя
1
на Черна“ №11, ет.1, ап.2, разноски в размер на 400лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от гл.юриск.Ц.М., в
качеството й на пълномощник на Управителя на НОИ.
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Сочи се, че при постановяване на решението, първоинстанционният
съд е допуснал съществени процесуални нарушения. В този смисъл се визира,
че сключения между А. Б. Юруков и „ГРГ Е.“ ЕООД, трудов договор е
действителен, респективно не противоречи на закона.
Приема се, че първоинстанционнния съд при постановяване на
решението си не е поставил на обсъждане приетото по делото писмо на ТР на
НОИ- П. с изх.№1029-12-1786 от 05.08.2022г. до ДГС- П. и получения
отговор с изх.№16-421#1 от 12.08.2022г., че становището на държавния орган
в тази област, е че не може да се добие такова количество гъби, каквото е
деклариран от „ГРГ Е.“. Счита се, че това е съществен момент от
производството, тъй като, протоколите за добив са единствените първични
документи, които могат да обезпечат последвалите ги счетоводни операции,
реално върху които съдът стъпва, за да признае, че дружеството е
упражнявало търговска дейност в пълен обем.
Твърди се, че съдът е обсъдил останалия доказателствен материал
едностранно, не е обсъдил и взел предвид доводите на ищеца подробно
развити в неговата писмена защита и застъпвани в течение на цялото
производство, поддържани и в настоящата въззивна жалба.
Визира се, че на практика, съдебното решение и изводът, че г-н А.
реално е упражнявал трудова дейност почиват единствено от дадените от
него сведения и приложените от „ГРГ Е.“ ЕООД документи. Това е така,
защото нито един останал документ по делото не сочи пряко, че лицето
действително е престирало труд. Приема се, че наличието на справки-
декларации по ЗДДС за процесния период, платежни ведомости и фактури не
установяват по категоричен начин реалното изпълнение на трудова дейност
от страна на А. в полза на дружеството. Тези доказателства, сами по себе си и
разглеждани в контекста на събрания в хода на делото доказателствен
материал не свидетелстват по безспорен начин за реализиране на търговска
2
дейност от дружеството, но те могат да бъдат индиция за такива.
Твърди се, че не е достатъчно сключването на трудов договор, по силата
на който възникват осигурителни права. Необходимо условие е и
упражняването на търговска дейност по него за което по делото няма данни, а
доказателствата сочат еднозначен извод, че такава дейност не е била
извършвана.
Твърди се, че следва да се има предвид и разпоредбата на чл.40, ал.1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която осигурителния
стаж се установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с трудови, служебни и
осигурителни книжа и с документи по утвърден образец. Приема се, че такива
по настоящото дело не са представени.
Сочи се, че представените ведомости от своя страна са частни
документи, които не доказвали реално осъществяване на трудова дейност. На
основание чл.180 от ГПК, подписаните частни документи доказвали, че
съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали и
в това се състои формалната им доказателствена сила.
По отношение на представени документи, а именно: позволително за
ползване на недървесни горски видове, удостоверение за вписване в списъка
на обекти за изкупуване на диворастящи гъби, договори за наем се приема, че
от тях не следва извод, че дружеството е осъществявало дейност, като от тях
може да се стигне до извода, че то е имало право на упражнява дадения вид
дейност, но не и че такава е имала.
Твърди се, че съдът не е обърнал внимание на явни противоречия
изразени в приложен по делото трудов договор и дадени обяснения от г-н А..
Съответно, противоречие между твърдяното и обективната действителност се
извежда и от обстоятелството, че според ответниците, дружеството е
осъществявало търговска дейност от началото на 2020г. до месец януари
2021г. Отбелязва се, че са налице други данни извеждани от приложено по
делото писмо с вх.№Ц9101-12-287/17.09.2020г. на ТД на НАП- Б.. Цитира се и
друго писмо от 20.08.2020г. в което са изложени данни, които не
кореспондират с твърдяното от ответниците.
Визира се, че при извършена проверка от контролните органи на ТП на
НОИ- Б. на адреса на „ГРГ Е.“ ЕООД в гр.Б., бул.“М.Л.“ №29 е установено, че
на този адрес се намира магазин за сервизни части за автомобили, което
3
стопанисва магазина е „Булсервиз БГ“, като в последния не познават такава
фирма и не познават Д.П.Б.- управител на „ГРГ Е.“ ЕООД. Сочи се, че на този
адрес са доставяни много писма с получател, последно цитираното
дружество, но са отказвани, поради липса на такъв осигурител.
Твърди се, че управителят си противоречи, като не е съдействал на
административния орган, с оглед установяване на обективната истина.
Визира се, че ГФО не е публикуван от дружеството, като твърдение
отново, че това би било административно нарушение и не би следвало да
влече други правни последици е несъстоятелно.
Сочи се, че по отношение на твърдението на ответниците, че е
възможно работодателят да е представил изискани от административния
орган доказателства, но че незаконосъобразните действия и бездействия от
негова страна, не следва да води до неблагоприятно засягане на правната
сфера на работника се приема, че е важно да се отбележи, че на г-н Минчев са
изискани документи. Последният обаче не се е явил в ТП на НОИ- П. и не е
представил нито един документ, от който да се установява, че реално е
осъществявал трудова дейност, т.е. твърдението за евентуалните
незаконосъобразни действия на работодателя, в случая не са релевантни.
Твърди се, че в последното по делото съдебно заседание е било
представено съобщение от Окръжен съд- П. от което е видно, че последния е
постановил Определение №198/08.06.2022г., с което разследването е върнато
на Окръжна прокуратура- П. за продължаване на процесуалните действия.
Приема се, че същото не е обвързващо за съда, нещо повече, последното е
протестирано от прокурора пред Апелативен съд- Пловдив, но констатациите
в него са от основно значение за настоящото дело, а именно: противоречие на
изводите на прокурора с мнението на разследващия по делото следовател от
НСлС гр.С..
Освен гореизложеното, се поддържа и казаното от ищеца в писмената
защита и в исковата молба по делото.
Искането е да се отмени изцяло, като неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения от
НОИ, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ, за обявяване на
трудов договор №15 от 05.05.2020г. сключен между „ГРГ Е.“ ЕООД и А. Б. А.
4
за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.
Моли са за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и сторени
разноски.
Писмен отговор от другата страна в процеса- „ГРГ Е.“ ЕООД в срок е
постъпил, чрез пълномощника му адв.К. С. П.- Г..
Приема се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
като такава се оспорва изцяло.
Счита се, че възраженията на НОИ са неоснователни, като
първоинстанционното решение не страда от наведените пороци.
Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е
достигнал до законосъобразни правни изводи, като е постановил едно
обосновано, правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде
потвърдено.
В този смисъл се излагат подробни доводи.
Искането е да се отхвърли, като неоснователна подадената въззивна
жалба и се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на сторените във въззивната инстанция
разноски.
Писмен отговор от страна на А. Б. А. в указания му срок не е постъпил.
В съдебно заседание, за жалбоподателят Национален осигурителен
институт- Териториално поделение П., редовно призован, представител не се
явява. От пълномощникът на същия е постъпила молба, в която се поддържа
подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата- А. Б. А., редовно призован не се явява. Не се
явява и пълномощникът му- адв. П..
Ответникът по жалбата- „ГРГ Е.“ ЕООД, редовно призован не се явява
законен представител. От страна на неговия процесуален представител- адв.К.
П.- Г. е постъпило писмено становище. В последното се изразява становище в
насока искане да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно и се отхвърли подадената въззивна жалба, като
неоснователна. В тази връзка се приема, че първоинстанционното
5
производство не страда от наведените пороци в жалбата. Съответно се
приема, че първоинстанционния съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е
достигнал до едни законосъобразни изводи. Моли са за присъждане на
направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по повод
на подадена искова молба от Национален осигурителен институт,
представлявано от Е.С.Г. директор, против А. Б. А. и „ГРГ Е.“ ЕООД, с което
е направено искане от съда да постанови решение, с което да признае
сключения между „ГРГ Е.“ ЕООД и ответника А. трудов договор за
недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.
Твърди се в исковата молба, че ответника А. е подал заявление вх.№351
от 08.02.2021г. в Дирекция „Бюро по труда” гр.П. за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл.54а от КСО като е
декларирал, че правоотношението му с „ГРГ Е.“ ЕООД, гр.Б., ЕИК *********
е прекратено, считано от 31.01.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от
Кодекса на труда- при намаляване на обема на работа, като е приложил и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №34 от 31.01.2021 г.
Твърди се, че на основание чл.74, ал.1, във връзка с чл.74, ал.3 от КТ,
трудовият договор, сключен между А. Б. А. и „ГРГ Е.“ ЕООД е
недействителен, тъй като противоречи на закона и го заобикаля. Сочи, че
заобикаляне на закона по смисъла на чл.74, ал.1 от КТ, във връзка с чл.26,
ал.1, предложение второ от ЗЗД е налице в случаите, когато страните по
трудовия договор са постигнали споразумение по основните въпроси на
трудовото правоотношение, съзнавайки че целят нещо забранено от закона
като резултат, а именно- привидно извършване на трудова дейност от
работника, без да е налице реално осъществяване.
Посочва, че на 18.08.2020г. във връзка с възложена със Заповед №ЗР-5-
12- 00799252/18.08.2020г. проверка и при извършен обстоен анализ на
данните в информационната система на НОИ, в Търговския регистър и в
информационния справочник ,.А.” и „Л.” е установено, че осигурителят „ГРГ
Е.“ ЕООД е регистриран на 18.03.2015г. като дружество с ограничена
6
отговорност и с едноличен собственик на капитала и управител Г.Р. Г., с
адрес по седалище и управление на дружеството гр.С., район „Младост 1“, бл.
№89„ вх. Ж, ет.1, ап.113.
Визира се, че считано от 16.04.2019г., дружество „ГРГ Е.“ ЕООД е
прехвърлено, като за едноличен собственик на капитала и управител е вписан
Д.П.Б. и адрес по седалище на дружеството: гр.П., ул.„А. I“ №21, вх.Б, ет.2,
ап.29. Считано от 20.03.2020г. дружество „ГРГ Е.“ ЕООД е с едноличен
собственик на капитала и управител Д.П.Б. и с адрес по седалище и
управление в гр.Б., ул.„М.Л.“ №29. Посочва се, че на Д.Б. са му били
прехвърлени и притежава или е управител на общо около 36 търговски
дружества.
Твърди се, че за установяване на извършвана стопанска дейност от
дружество „ГРГ Е.“ ЕООД, с писмо изх. №Ц9101-12-287/24.08.2020г. до ТД
на НАП- Пловдив е изискана информация, включително за наличие на
търговски обекти, регистрирани фискални устройства и отчетени обороти,
подадени годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети, както и
друга данъчно осигурителна информация. В отговор с писмо вх. № Ц9101-12-
287#2/17.09.2020г. от ТД на НАП- Б. е предоставена информация, че за „ГРГ
Е.“ ЕООД имало следните данни, които са подробно описани в исковата
молба.
Сочи, че с цел ограничаване на неправомерни осигурителни плащания
от ДОО, поради наемане на работа на голям брой лица с висок осигурителен
доход, с писмо изх. №Ц9101-12- 288/24.08.2020г. е изискана информация от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П. относно извършени проверки в
осигурителя. С писмо изх.№20064796/21.08.2020г., Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.П. уведомява, че не е извършвана проверка по спазване на
трудовото законодателство и на ЗБУТ на горепосоченото дружество.
Сочи се, че с писмо изх. №Ц1056-12-117#1/20.08.2020г. до едноличния
собственик и управител на „ГРГ Е.“ ЕООД, Д.П.Б. било изискано представяне
на ведомости за заплати, трудови досиета на наетите лица в дружеството и
други документи, необходими за извършване на проверката. На 21.09.2020г.,
Д.П.Б. е представил декларация с вх.№Ц 1056-12-117#3/21.09.2020г., с която е
декларирано, че управляваната от него фирма „ГРГ Е.“ ЕООД се намира в
гр.Б. на ул.„М.Л.“ №29. Всички документи се намират на друг адрес също в
7
гр.Б., но същият не посочва точен адрес и лице за контакт/упълномощено
лице за извършване на проверката в гр.Б..
Твърди се, че при извършена проверка от контролните органи на ТП на
НОИ- Б. на адреса по седалище и управление на „ГРГ Е.“ ЕООД в гр.Б., бул.
„М.Л.“ №29 е установено, че на този адрес се намирал магазин за сервизни
части за автомобили. Дружеството, което стопанисвало магазина било
„Булсервиз БГ“ ЕООД. В магазина не познавали такава фирма и не познавали
Д.П.Б. /управител на „ГРГ Е.“ ЕООД/. На този адрес били доставяни много
писма с получател „ГРГ Е.“ ЕООД, но са отказвани, поради липса на такъв
осигурител. В констативен протокол №КВ-5-02- 00789845/27.07.2020г. на
контролните органи на ТП на НОИ- Б. било отбелязано, че в проведения
разговор по телефона с Д.П.Б. е установено следното: Лицето е с постоянен
адрес- гр.П., ул.„А. I“ 21, ет.2, ал.2, ап.29 и настоящ адрес- гр.П., ул.„Завоя на
Черна“ №11, ет.2, ап.2 и тъй като е в гр.П., г-н Б. желаел проверката да се
извърши на територията на гр.П.. Счетоводителят на дружеството е от гр.П. и
документацията била на територията на гр.П..
Сочи, че от контролен орган на НОИ на основание чл.108, ал.1, т.3 от
КСО на „ГРГ Е.“ ЕООД са издадени задължителни предписания №ЗД- 1-12-
00809586/11.09.2020г. за представяне на документи относно осигуряването на
наетите от него лица. Задължителните предписания не били изпълнени и на
контролния орган не били представени никакви документи от управителя,
свързани с трудовоправните и осигурителни правоотношения с наетите лица.
Твърди се, че на 06.10.2020г. на едноличния собственик и управител на
„ГРГ Е.“ ЕООД, в качеството на работодател, било изискано в тридневен срок
да осигури явяването на лицата, наети по трудови правоотношения в „ГРГ Е.“
ЕООД в ТП на НОИ- П., за изясняване на обстоятелства, свързани с трудовата
им дейност в дружеството. Същият бил уведомен, че при непредставяне на
документи и неявяване на наетите лица ще бъде приложена процедурата по
заличаване на подадените по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Последният не е
съдействал на административния орган. Напротив бил възпрепятствал
проверката. Във връзка с гореизложеното, в хода на проверката не били
установени данни за реално осъществявана търговска/стопанска дейност от
„ГРГ Е.“ ЕООД.
Твърди се, че за дружеството нямало подавани годишни данъчни
8
декларации по чл.92 ЗКПО за финансовата 2020г. в Търговския регистър.
Посочва се, че изложеното довело до обоснования извод, че дружество „ГРГ
Е.“ ЕООД, не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за
периода от 31.08.2016г. до 30.09.2020г., която да поражда необходимост от
назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не
е изпълнен състава на чл.10 от КСО и § 1, ал.I, т.3 от ДР на КСО и те не
влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни права.
Сочи се, че от контролния орган, извършил проверката, на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО на дружеството „ГРГ Е.“ ЕООД, били издадени
задължителни предписания № ЗД-1-12-00837193 от 06.11.2020г. за
заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от месец
09.2016г. до месец 09.2020г.
Излагат се твърдения за образувани преписки от Специализираната
прокуратура, ОП П. и РП П..
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А. Б. А., чрез адвокат И. П. от АК-
П. депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на
предявената искова претенция.
Твърди се, че А. е започнал работа при ответника „ГРГ Е.“ ЕООД по
силата на трудов договор №15/05.05.2020г., на длъжност „общ работник-
бране на диворастящи растения и гъби на територията на ДГС П.“.
Сочи се, че конкретното му работно място било в планинските землища
на села в Пазарджишка област: с.Паталеница и местността „Добра вода“ в
землището на с.Дебръщица, където изпълнявал основните си трудови
задължения- бране на диворастящи гъби, трюфели и горски плодове.
Трудовите си задължения изпълнявал заедно с колеги- Ф. А., Т. А., П.Б., И.Г.,
Г.И., М.П. и др. Тъй като повечето от колегите й живели постоянно в гр.П. и в
с.Мало Конаре, всяка сутрин с организиран транспорт- обикновено лек
автомобил на някой от колегите или бусове на фирмата- Мерцедес Спринтер,
управлявани от шофьорите И.Г., Н.П. или Д.П.в ги забирали и отивали до
посоченото от ръководството място. Работели в гората от сутрин- рано изгрев
слънце. По време на кампанията са работили по 7 дни в седмицата. Гъбата и
трюфелите берели в касетки, които след това сортирали и предавали на други
купувачи. За цялото време през което същия работил, работодателят му
заплатил договорената заплата. Така работил, докато не го съкратили със
9
Заповед №34/31.01.2021г.
Счита се, че е неоснователно твърдението, че трудовия договор
противоречи със закона, че го заобикаля. Оспорва се твърдението на ищеца,
че привидно е извършвал трудова дейност, без да е налице реално
осъществяване. Оспорва се твърдението, че работодателят „ГРГ Е.“ ЕООД не
е извършвал търговска дейност, която да поражда необходимост от
назначаване на лица по трудови правоотношения.
Сочи се, че възможно е работодателят „ГРГ Е.“ ЕООД да не е
представил изискани от административния орган доказателства, но наличието
на незаконосъобразни действия и бездействия от негова страна не следвало да
води до неблагоприятно засягане на правната му сфера.
Направено е искане, на основание чл.219, ал.1 ГПК да бъде привлечено
трето лице, което да му помага- неговият работодател „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П. 4400, ул.“Завоя на
Черна“ 11, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Д.П.Б..
Заявява, че предявява иск с правно основание чл.3, ал.1 от ЗУТОССР,
както следва: обратен иск срещу третото лице- работодателят „ГРГ Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. 4400,
ул.“Завоя на Черна“ 11, ет.1, ап. 2, представлявано от управителя Д.П.Б., на
основание чл.219, ал.3 от ГПК и насрещен иск срещу ищеца по настоящето
дело- ТП на НОИ- П., ЕИК 1210825210124, гр.П., ул.“Е.Й.“ 15 А,
представлявано от Е.С.Г., на основание чл.211, ал.1 ГПК.
Искането е да бъде допуснат и разгледан предявения от нея иск с
правно основание чл.3, ал.1 ЗУТОССР, за който представя отделна искова
молба с доказателства.
С изрично определение, първоинстанционният съд е отделил за
разглеждане в друго производство предявения от А. Б. А. против ТП на НОИ-
гр.П., ЕИК 1210825210124, представлявано от Е.С.Г. директор и „ГРГ Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Завоя на Черна“ №11, ет.1, ап.2, иск с правно основание чл.3, ал.1 от
ЗУТОССР, от разглежданото настоящо гр.дело №3797/2021г. по описа на РС-
П..
На ответникът „ГРГ Е.“ ЕООД е редовно връчен препис от исковата
молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор, в който
10
се приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Оспорва се твърдението, че търговското дружество „ГРГ Е.“ ЕООД не е
извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за периода от
31.08.2016г. до 30.09.2020г., която да поражда необходимост от назначаване
на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не бил изпълнен
състава на чл.10 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на
осигурените лица., за да ползват осигурителни права.
Оспорва се твърдението, че търговското дружество „ГРГ Е.“ ЕООД
няма подавана годишна данъчна декларации по чл.92 от ЗКПО за
финансовата 2020г. в Търговския регистър.
Оспорва се твърдението, че причина за сключване на трудовия договор
между „ГРГ Е.“ ЕООД и ответника К. е ползване на осигурителни права
/краткосрочни и дългосрочни/, поради което сключения трудов договор
между страните е недействителен, поради противоречие и заобикаляне на
закона.
Твърди се, че „ГРГ Е.“ ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС и
притежава фискално устройство, което е регистрирано в приходната
администрация под peг.№4412868, за което се прилага Свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 18.05.2020г.
Сочи се, че от началото на 2020г., дружеството извършва стопанска
дейност бране /добив и продажба на сурова /прясна диворастяща гъба, бял и
черен трюфел и горски плодове на Територията на ТП ДГС- П. в районите
около селата: с.Црънча, с.Паталеница, с.Баткун, с.Дебръщица и местността
Добра вода. За целта на дружеството са издадени необходимите
разрешителни от Министерство на земеделието и храните, които представя а
именно: Позволително за ползване на недървесни горски продукти,
Разрешително за достъп до горските територии на МПС, както и превозни
билети от изпълнителната агенция по горите. Посочва се, че дружеството,
притежава необходимите трудови, материални, финансови и интелектуални
ресурси на обезпеченост за извършване на дейността.
С оглед обема на работа през 2020г. са назначени около 85 човека на
Трудов договор, предимно Общи работници които добиват гъбите,
трюфелите и горските плодове. Има 5 човека с висше образование, които
организират дейността, двама от които на длъжност „Мениджъри“. Има
11
назначени трима професионални шофьори, кантарджия и осем служители и
работници, които имали необходимата квалификация за работа и боравене с
диворастящи гъби, които са преминали успешно курс в асоциацията на
преработвателите на диворастящи гъби и горски плодове в Република
България. Добитата от работниците продукция- диворастящи гъби, трюфели и
горски плодове се продават на трети лица в страната. Добивът на
диворастящи гъби е започнал през м. април 2020г., като първата продукция е
продадена през м. май 2020г.
Твърди се, че за обезпечаване на дейността си, съгласно Договор за
наем от 20.04.2020г., дружеството е наело складова база и офис в землището
на с. Мало Конаре, местност Капаница. В базата домуват МПС-та на фирмата,
съхранява се празния амбалаж и инвентар. Същата е и пункт за изкупуване на
сухи/пресни гъби и горски плодове, регистриран в Агенция по храните.
Сочи се, че дружеството е наело 10 броя МПС, от който- 3
специализирани буса и един камион за превоз на гъбите и горските плодове и
шест леки автомобила за превоз на работниците и служителите и е закупило
собствен строителен фургон. За търсене на диворастяща гъба- трюфели,
дружеството използвало седем специално обучени кучета, от които три
собствени и четири под наем.
Посочва се, че за финансовата 2020г., дружеството е подало на
29.04.2021г., годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в териториална
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице, за което представя Съобщение за резултати от обработката
на Декларация чл.92 от ЗКПО за 2020г. с вх.№ 1300И0245937/29.04.2021г., че
подадената от дружеството Декларация по чл.92 от ЗКПО е приета и Годишна
данъчна декларация за 2020г.
Смята се за неоснователно твърдението, че годишната данъчна
декларация се публикува в Търговския регистър. Смята се за неоснователно и
твърдението, че управителят на дружеството не е съдействал на
административния орган, тъй като не е представил каквито и да е било
документи и по този начин възпрепятствал проверката.
Счита се, че обстоятелството, че при извършената проверка,
приключила с Констативен протокол, не е открит офис, обекти или
представител на дружеството в гр. Б. и не представяне на каквито и да било
12
документи от страна на управителя не означава, че дружеството не е
извършвало търговска дейност.
Твърди се, че през 2020г., дружеството е извършвало търговска дейност
по смисъла на Търговския закон, която поражда необходимост от
назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите е
изпълнен състава на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и те влизат в
кръга на осигурените лица и могат да ползват осигурителни права. За
неоснователно се приема твърдението, че причина за сключване на трудовия
договор между „ГРГ Е.“ ЕООД и К. е ползване на осигурителни права
(краткосрочни и дългосрочни), поради което сключения трудов договор
между страните е недействителен, поради противоречие и заобикаляне на
закона.
Искането е да се постанови решение, с което се отхвърли предявения
иск.
Претендират се сторените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
По делото са приложени писмени доказателства от които се установява,
че на 13.05.2020г. между „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на
работодател и А. Б. А.- в качеството му на работник е сключен трудов
договор №15 от 05.05.2020г. По силата на този договор се установява, че
ответникът е бил назначен на длъжност „общ работник“, с код по НКПД:
96220001, с място на работа „територията на ДГС П.“- бране на диворастящи
растения и гъби, при 8 часов работен ден при основно трудово
възнаграждение в размер на 1000лв., със срок- неопределено време.
Процесният трудов договор е прекратен, считано от 31.01.2021г., на
основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, със заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение №34 от 31.01.2021г.
Прието е като доказателство по делото заявление от ответника А. Б. А.
до ТП на НОИ П., за отпускане/изплащане на парично обезщетение за
безработица. Представени и приети са като доказателства са заповеди,
констативни протоколи, писма, протоколи и декларации, от които се
установява, че по отношение на ответника „ГРГ Е.“ ЕООД е предприета
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване. Представени
13
са доказателства в подкрепа на изложените от ищцовата страна твърдения, че
ТД на НАП Пловдив е извършвала насрещни проверки на дружества,
купували продукция от „ГРГ Е.“ ЕООД.
Постъпило е писмо от ТД на НАП, офис П., от което се установява, че
срещу „ГРГ Е.“ ЕООД имало данни за извършена ревизия с издаден РА № Р-
02000220006666-091-001/27.07.2021г., връчен на 30.07.2021г., като същият е
бил обжалван и ревизията е върната за повторна проверка.
Представено и прието е писмо от ТП ДГС- П., в което е посочено, че
могат да се добиват средногодишно по 15 тона билки по 10 тона горски
плодове и по 10 тона диворастящи гъби, като тези количества имат характер
на прогноза, тъй като добивът зависил от плодоносенето, годишните промени
в климатичните условия, особеностите на климатичната среда, антропогенни
фактори и др.
От ответникът „ГРГ Е.“ ЕООД са ангажирани доказателства, от които
се установява, че дружеството е имало регистрирано фискално устройство от
18.05.2020г., позволително за ползване на недървесни горски продукти,
превозни билети от изпълнителната агенция по горите, удостоверения,
издадени от Сдружение „Асоциация на преработвателите на диворастящи
гъби и плодове в България”. Установява се, че за обезпечаване на дейността
си, съгласно Договор за наем от 20.04.2020г., дружеството е наело складова
база и офис в землището на с.Мало Конаре, местност Капаница, наело е наело
10 броя МПС, както и че използва седем специално обучени кучета, от които
три собствени и четири под наем. Гореописаните документи, ведно с
документацията, находяща се при ответника „ГРГ Е.“ ЕООД, вкл.
представените по делото ведомости, фактури, цялата документация касаещи
извършването на търговска дейност от посочения ответник са изследвани от
вещото лице Б.Д..
Съгласно предоставената от ДГС- П. информация, към издаденото
позволително за ползване на НГП- диворастящи гъби се установява, че ДГС-
П. не разполага с поименен списък на лицата, заети с добива на горски
недървесни продукти на фирма „ГРГ Е.“ЕООД.
От извлечение т Трудова книжка на А. Б. А. се установява, че същия
има прослужено време в „ГРГ Е.“ ЕООД в периода от 05.05.2020г. до
31.01.2021г.
14
Видно от заключението на извършената съдебно- почеркова експертиза
се установява, че подписите за „работник“ в трудов договор №15 от
05.05.2020г. и изпълнен от ответника А.. Подписите срещу името на Т. А. А.
във Ведомости за заплати на „ГРГ Е.“ ЕООД за периода от месеците май,
юни, юли август, септември, октомври, ноември и декември на 2020г. и за
месец януари 2021г. са изпълнени от А. Б. А..
Изслушан по реда чл.176 ГПК, ответникът А. заявява, че е започнал
работа в ГРГ Е.“ ЕООД някъде към май 2020г. и е работил там до след Нова
година. Заявява, че е берял гъби, като трудовото му възнаграждение било в
размер от 1000лв., но е имало и удръжки, като е взимане по 960,97лв. не е
взимал бележки за получена сума, като само се е подписвал на ведомост.
Пред въззивният съд е прието Решение по жалба срещу ревизионен акт
№4/10.03.2023г. от което е видно, че е потвърден Ревизионен акт №Р-
020002210005903-091-001/18.10.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.74,
ал.1 от КТ.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно
обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите
правни изводи изведени от първата инстанция.
15
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
В случая, не са налице основания да се приемат възраженията на
жалбоподателят в насока, че са допуснати съществени нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост.
Същественият момент е дали има наличие на противоречие на
процесния трудов договор сключен между физическото лице- А. Б. А. и „ГРГ
Е.“ ЕООД със закона, както и налице ли е заобикаляне на закона.
Доказателства по делото, които да установяват тази хипотеза на
практика не са налице.
В тази насока, не може да се извежда основание за промяна на изводите
на районният съд. Това е така, тъй като, съществените данни са извеждани от
констатациите, че на практика има добив на диворастящи гъби. Съответно,
безспорно е установено от същите, че във ведомостите за работна заплата за
месец май 2020г. до месец декември 2020г. в „ГРГ Е.“ ЕООД са начислявани
работни заплати и срещу име на работника и сумата за получаване е положен
подпис на получателя. Не е оспорено, че лицето А. Б. А. не е присъствал в
тези ведомости. Напротив, по делото са ангажирани доказателства
установяващи, че същия е работел в процесното дружество, реализирано чрез
бране на гъби, трюфели и плодове, като затова е получавал заплата. В този
смисъл неопровергани са приложените по делото доказателства, а именно:
Трудов договор, Длъжностна характеристика, Заповед за уволнение, Трудова
книжки. Съответно е получавал заплата от 1000лв., което се е изплащало в
брой и срещу подпис във ведомостите. На практика не са оспорени по
какъвто и да е начин тези твърдения на този свидетел. Навеждат се
възражения, че подписът положен на процесния трудов договор не е на
ответника. Доказателства в тази насока също не са налице.
Не могат да се приемат, че твърдените във въззивната жалба
противоречия касаещи посочени в нея документи, реално следва да бъдат
основание за приемане, че горните доказателства, възприети правилно от
районния съд са опровергани.
Констатациите в насока, че от страна на работодателят на А. са
16
допуснати определени нарушения, не дава основание да се приема, че то
следва да води до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника,
доколкото в случая са налице достатъчно доказателства, които да
обосновават факта, че последния е осъществявал реално трудова дейност в
„ГРГ Е.“ ЕООД.
Не може да се игнорира фактът, че в случая, от представения по делото
трудов договор се съдържат всички реквизити, които той следва да съдържа.
Това определя и извода на съдът, че процесния договор не е недействителен, а
е сключен между страните с цел действително възникване на трудово
правоотношение между тях с настъпването на типичните за трудовия договор
правни последици.
Следва да се посочи, че за доказване действителността на трудовото
правоотношение е достатъчно наличието на валидно годно основание да
пораждане на правоотношение и готовността на работника/служителя да
престира работната си сила срещу заплащане.
В конкретният казус, тези предпоставки са налице и не са опровергани
на база възприетия доказателствен материал. Факт е, че по делото са
приложени като доказателства, процесния трудов договор, заповедта за
прекратяване на трудовия договор, както и трудова книжка на същата, които
доказателства са относими към съществото на спора.
Няма основание да се приемат за относими и твърденията, че има
висящо досъдебно производство, което на практика не е и приключило с
краен акт и въз основа на събраните по него данни да се извеждат конкретни
изводи в настоящото такова.
Не може да се приеме за относимо и представеното пред въззивния съд
писменото доказателство по отношение съществото на спора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.74, ал.3,
във вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействителен на сключения между
ответниците трудов договор №15/05.05.2020г. е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени във
въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като
17
неоснователна следва да се остави без уважение.
Разноски на ответните страни по делото, предвид този изхода на
процеса не следва да се присъждат. В тази насока следва да се посочи, че от
страна на „ГРГ Е.“ ЕООД в подадения отговор на въззивната жалба са
претендирани разноски, но доказателства за реално извършени такива не са
представени. Относно А. Б. А., то същия не е правил разноски пред
въззивната инстанция, респективно не е претендирал такива.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №403/13.04.2023г., постановено по гр.д.
№3797/2021г. по описа на РС- П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18