№ 86
гр. Велико Търново, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500088 по описа за 2022 година
С Решение № 501/16.12.2021 год. по гр. д. № 339/2021 год. Великотърновският
окръжен съд осъдил на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 429 ал. 1, чл. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ,
чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД – гр. София да заплати на К. Л. К. от гр. Горна Оряховица 70 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (физически болки и душевни
страдания) от получени телесни увреждания, виновно и противоправно причинени от
Д. И. П. – застраховано лице по см. на чл. 477 ал. 2 от КЗ по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите, вследствие на настъпило на 28.10.2019 год. ПТП,
изразяващи се в травматичен шок, закрито счупване на илиачната кост, фрактура на
ребро, дифузна травма на главния мозък, травма на черен дроб, хематоми по тялото и
сумата 5 493.23 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото
застрахователно събитие, изразяващи се в парични разноски за лечение на
уврежданията и последиците им и действителната стойност на пораженията
(деформации и пълно унищожаване на някои от частите) по собствения му лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Ноте“ с рег. № ВТ 86**** – до степен на тотална
щета, след приспадане на годните за употреба части, заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 05.03.2020 год. до окончателното изплащане на
обезщетенията.
Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск за обезщетение за
1
имуществени вреди за разликата над 5 493.23 лв. до пълния предявен размер от 6
343.23 лв., както и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетенията от датата на застрахователното събитие - 28.10.2019 год. до 05.03.2020
год.
Осъдил „ЗАД Армеец“ АД да заплати на К. Л. К. разноски по делото съобразно
уважената част на исковете в размер на 6 147.08 лв.
Осъдил К. Л. К. да заплати на „ЗАД Армеец“ АД сумата 3.56 лв. разноски по
делото съобразно отхвърлената част на исковете и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивна жалба против решението в частта, с която исковете за обезщетение за
неимуществени вреди и за имуществени вреди са били уважени за сумите 70 000 лв. и
5 493.23 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от ответника „ЗАД
Армеец“ АД чрез пълномощника юрисконсулт В. А.. Счита решението за
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Анализът на доказателствата е
непълен, неточен и едностранен. Съдът не е взел предвид събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност. Исковете не са доказани по основание и размер.
Не е доказан по категоричен начин механизма на ПТП и противоправното поведение
на застрахования водач на МПС. Първопричина за произшествието е поведението на
водача на л. а. „Форд“, с рег. № СВ 0***, но неговото поведение не е изследвано. Не е
доказано, че ищецът се е движил при спазване на правилата за движение и че с
поведението си не е допринесъл за противоправния резултат. Не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на водача на застрахования автомобил,
съответно – на застрахователя. При условията на евентуалност заема становище за
прекомерност на присъденото обезщетение. Неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД.
Моли съда да отмени решението и вместо това да отхвърли предявените искове като
присъди направените разноски.
В писмения си отговор, ответникът по въззивната жалба К. Л. К. чрез
пълномощника адв. Д. Д. заема становище за нейната неоснователност. Изложени са
подробни съображения по оплакванията в жалбата. Моли съда да остави без уважение
жалбата като присъди направените разноски.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът К. Л. К. е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника „ЗАД Армеец“ АД да му заплати сумата 70
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в
резултат на ПТП, реализирано на 28.10.2019 год., ведно със законната лихва от
2
28.10.2019 год. до окончателното изплащане и сумата 6 343.23 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото ПТП – разноски
за лечение и за ремонтно-възстановителни работи на изцяло деформираното МПС,
ведно със законната лихва от 28.10.2019 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 5 493.23 лв. до 6 343.23 лв., ведно със съответната законна
лихва, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху
обезщетенията за периода 28.10.2019 год. – 05.03.2020 год., решението не е обжалвано
от ищеца и е влязло в сила.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
Механизмът на настъпилото на 28.10.2019 год. ПТП се установява от
заключението на приетата от първостепенния съд автотехническа експертиза,
извършена от инж. Н. Анчев. На 28.10.2019 год., около 17.15 ч., по общински път от с.
Козаревец към гр. Г. Оряховица се движел л. а. „Форд“ с рег. № СВ 0*** НР,
управляван от К. Х. Л., а след него – л. а. „Шкода“ с рег. № ВТ 12****, управляван от
Д. И. П.. Участъкът от пътя е прав, асфалтиран, с видимост над 100 м., без неравности,
завои и наклони. Водачът на л. а. „Форд“ се почувствал зле, намалил скоростта и
предприел спиране (показанията на свидетелката Н. К. Т. – пътувала в същия
автомобил). В момента, в който л. а. „Форд“ бил почти спрял (движел се е с 3.6 км/ч
според автотехническата експертиза), водачът на движещия се след него със 70.7 км/ч
(според експертизата) автомобил „Шкода“, не предприел спиране, въпреки
възникналата опасност и настъпил удар между предната челна дясна част на л. а.
„Шкода“ и задната лява част на л. а. „Форд“. Последният се придвижил напред и се
установил извън платното. От удара л. а. „Шкода“ се завъртял по посока на
часовниковата стрелка, преминал в насрещната лента, където в същото време, със
скорост 91.7 км/ч, се движел л. а. „Нисан“, управляван от ищеца К. Л. К., при което
настъпил удар – челен за л. а.“Нисан“ и заден кос за л. а.“Шкода“. След удара л.
а.“Нисан“ се придвижил напред и надясно извън пътя, а л. а. „Шкода“ се завъртял
обратно на часовниковата стрелка, назад, върху платното за движение, с предната част
към северозапад. Според експерта опасната зона за спиране на л. а. Шкода“ при
скорост 70.7 км/ч е 49.1 м. и ако е предприел спиране, намаляване на скоростта или
заобикаляне на л. а.“Форд“, водачът е разполагал с достатъчно разстояние за
предотвратяване на удара. Вещото лице заключава, че причина за настъпване на ПТП е
непредприетото от водача на л. а. „Шкода“ намаляване на скоростта, спиране или
заобикаляне на движещия се пред него автомобил „Форд“. Ако някоя от тези маневри е
била предприета, за което е имало възможност, то ударът е щял да бъде избегнат.
Въз основа на заключението на автотехническата експертиза следва да се
3
приеме, че водачът на л. а. „Шкода“ с рег. № ВТ 12****, управляван от Д. И. П. е бил
длъжен да намали скоростта и да спре при възникване на опасността за движението.
Като не е сторил това, той е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20 ал. 2
от ЗДвП, съответно-налице са основанията по чл. 432 от КЗ за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество за репариране на вредите,
настъпили в резултат на деликта.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недоказаност на претенцията
по основание. Твърденията, че причина за настъпването на ПТП е поведението на
водача на л. а. „Форд“, са недоказани. По делото няма данни за внезапно спиране на
това МПС на пътното платно, заради което водачът на л. а. „Шкода“ да не е успял да
реагира и като резултат от това да е последвал първия удар. Напротив, от показанията
на изслушания пред първата инстанция свидетел Н. К. Т. – пътник на дясната седалка в
л. а. „Форд“, след като водачът му се почувствал зле, той спрял плавно автомобила в
дясната страна на пътната лента – максимално в дясно, подавайки мигач и пуснал
аварийни светлини. Показанията на свидетеля се подкрепят от заключението на
автотехническата експертиза – относно скоростта на л. а. „Форд“ в момента на удара
(3.6 км/ч) и механизма на произшествието – ударът е в челната дясна част на л. а.
„Шкода“ и задна лява част на л. а.„Форд“). Отделно от това, видимостта в участъка е
над 100 м. и водачът на л. а. „Шкода“ е имал достатъчно време и разстояние да
предприеме действия за предотвратяване на удара – чрез намаляване на скоростта,
спиране и заобикаляне (според заключението на автотехническата експертиза).
Безспорно по делото е, че към датата на ПТП деликвентът - водачът на л. а.
„Шкода“ с рег. № ВТ 12**** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответното „ЗАД Армеец“ АД.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди:
От представените медицински документи и от заключението на
съдебномедицинската експертиза пред първата инстанция, изготвена от д-р Н. Г., се
установява, че при ПТП ищецът – водачът на л. а. „Нисан“, е получил следните
увреждания: закрита черепно-мозъчна травма (дифузна травма на главния мозък,
закрито счупване на лява илиачна кост на тазовия пръстен, разкъсно-контузна рана на
лице и главата, кръвонасядания по гърдите и коремната стена, подкапсулен хематом на
черния дроб, закрито счупване на ребро. Счупването на лява илиачна кост на тазовия
пръстен е причинило трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за над 30
дни, а дифузната травма на главния мозък – разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Видно от представените епикризи, ищецът е бил на болнично лечение в МОБАЛ
„Д-р Ст. Черкезов“ – гр. В. Търново за времето от 28.10.2019 год. до 31.10.2019 год. (в
„Отделение по анестезиология и интензивно лечение“) и от 31.10.2019 год. до
4
04.11.2019 год. (във „Второ хирургично отделение“). Проведено е консервативно,
медикаментозно лечение, имобилизация на легло, курс физиотерапия и рехабилитация.
Раната на лицето – в областта на дясната вежда, е обработена като са поставени
множество прекъснати конци след приложена подкожна локална анестезия с лидокаин.
Срокът на лечение и възстановяване на ищеца е продължил около 8 месеца за
счупването на илиачната кост на тазовия пръстен и черепно-мозъчната травма.
Останалите травми са отшумяли за около 25 дни. Вещото лице е извършило преглед на
ищеца и е установило, че движенията в левия крак са напълно възстановени. Налични
са само субективни оплаквания от тръпнене и слаба чувствителност на скалпа на
главата и поносима болка в дясната половина на гръдния кош.
Търпените от ищеца страдания, приложеното лечение и периодът на
възстановяване се установяват и от показанията на свидетеля В. В. К. – фактическа
съжителка на ищеца. В болницата се наложило да остане при него, за да го обслужва
(бил на подлога). След това два месеца бил вкъщи на легло, после започнал да се движи
с инвалиден стол, а след това с патерици. Продължила да го обслужва – водела го до
тоалетна, къпела го. Всичко продължило около 5 месеца. Много време след това куцал.
От представените болнични листи се установява, че ищецът е в бил в отпуск
поради временна нетрудоспособност за периода от 28.10.2019 год. до 02.02.2020 год.
При така установеното по делото, въззивната инстанция приема, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. е
прекомерно спрямо доказаните по делото болки и страдания, претърпени от ищеца в
резултат на ПТП. Първоинстанционният съд не е дооценил в достатъчна степен
пълното възстановяване на ищеца към настоящия момент (оплакванията за слаба
чувствителност на скалпа на главата, предвид субективното им естество, не могат да
бъдат установени като обективен факт), както и липсата на извършени хирургични или
други интервенции, съпътствани от значителни по сила и интензитет болки. Освен
това, травмата на главния мозък не е тежка и не дава основание да се обоснове
„картина на разгънат травматичен шок“, а чернодробната травма е подкапсулна и също
не е толкова тежка (вещото лице д-р Г. в съдебно заседание на 19.03.2021 год.). Като
отчита всички тези обстоятелства, въззивният съд приема, че обезщетение в размер на
50 000 лв. е напълно адекватно да репарира претърпените от ищеца неимуществени
вреди, съобразено е със социално-икономическите условия в страната към датата на
деликта и е съответно на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.
Няма основание за определяне на обезщетение в по-нисък от този размер. В тази
насока следва да се съобрази временната опасност за живота на ищеца в първите 24
часа от получаване на черепно-мозъчната травма; силните физически болки
непосредствено след уврежданията и по-слабите такива при раздвижването; трайното
5
затруднение в движението на левия долен крайник в продължение на общо 8 месеца;
неудобствата от ползваната чужда помощ за обслужване и лична хигиена в този
период, белегът в областта на дясната вежда.
С оглед на изложеното по-горе, изводът на първостепенния съд за основателност
на предявения от К. Л. К. иск по чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, за разликата над 50 000 лв. до
70 000 лв., ведно със съответната законна лихва, се явява неправилен, като постановен
в противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Обжалваното решение следва да
бъде отменено в тази част и вместо това, на осн. чл. 271 от ГПК, искът за тази разлика
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди:
За да уважи иска в размер на 5 493.23 лв., първоинстанционният съд е приел за
доказани разходи за лекарства и консумативи в размер на 343.23 лв. и наличието на
тотална щета по см. на чл. 390 ал. 2 от КЗ на стойност 5 150 лв.
Въззивният съд напълно споделя извода за основателност на иска по чл. 432 от
КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер
5 493.23 лв. Решението в частта, с която иска е уважен до този размер, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Сумата 343.23 лв. за закупени лекарства и консумативи, необходими за лечение
на ищеца от получените травми, е имуществена вреда в пряка причинна връзка с
деликта, доказана от представените писмени доказателства – касови бонове и
удостоверение от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“.
Сумата 5 150 лв. е определена като е съобразено наличието на тотална щета на
автомобила и начина за определяне на стойността й съгласно чл. 390 ал. 2 от КЗ, въз
основа на заключението на автотехническата експертиза относно пазарната стойност
на автомобила (5 450 лв.), наличието на 70% невъзстановими дефектирали елементи на
автомобила и 87% амортизация, годните за употреба части на стойност 300 лв.,
разходите за демонтиране на които възлизат на 80 лв., както и стойността на отпадъка
като метален скраб – 150 лв. При тези показатели, след приспадане стойността на
годните за употреба части (300 лв.) от пазарната стойност на автомобила (5 450 лв.),
размерът на обезщетението за тези имуществени вреди възлиза на 5 150 лв.
При този изход на делото решението следва да бъде отменено изцяло в частта за
присъдените разноски, вместо което те следва да бъдат разпределени по следния начин:
Съразмерно на уважената част на исковете (55 493 лв.) ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 6 481
лв. разноски (общ размер на направените разноски: 8 916.30 лв., от които: пред първа
инстанция- 6 216.3 лв. съгласно представени списък по чл. 80 от ГПК и 2 700 лв.
6
платено адвокатско възнаграждение пред втора инстанция).
Съразмерно на отхвърлената част на исковете (20 850 лв.) ищецът следва да бъде
осъден да заплати на застрахователното дружество сумата 587 лв. (общ размер на
направените разноски: 340 лв. разноски пред първата инстанция съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК, 1 509.86 лв. платена ДТ по въззивната жалба и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции).
След компенсация на разноските, „ЗАД Армеец“ АД следва да понесе
отговорността за разноски, направени от ищеца К. Л. К. в размер на 5 894 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 501/16.12.2021 год. на Окръжен съд – Велико Търново по
гр. д. № 339/2021 год. по описа на същия съд в частта, с която „Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“ АД – гр. София е осъдено на осн. чл. 432 ал. 1 във вр.
с чл. 429 ал. 1, чл. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ, чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ да
заплати на К. Л. К. от гр. Горна Оряховица разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (физически болки и душевни
страдания) от получени телесни увреждания, виновно и противоправно причинени от
Д. И. П. – застраховано лице по см. на чл. 477 ал. 2 от КЗ по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите, вследствие на настъпило на 28.10.2019 год. ПТП,
изразяващи се в травматичен шок, закрито счупване на илиачната кост, фрактура на
ребро, дифузна травма на главния мозък, травма на черен дроб, хематоми по тялото,
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 05.03.2020 год. до
окончателното изплащане на обезщетенията; в частта, с която „ЗАД Армеец“ АД е
осъдено да заплати на К. Л. К. разноски по делото съобразно уважената част на
исковете в размер на 6 147.08 лв. и в частта, с която К. Л. К. е осъден да заплати на
ЗАД „Армеец“ АД сумата 3.56 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част на
исковете и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. Л. К. от гр. Горна Оряховица,
у********“, с ЕГН ********** против „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД – гр. София, 1000, район „Средец“, *********, ЕИК ********* иск за
сумата 20 000 лв., представляваща разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 28.10.2019 год.,
причинено от водача на л. а. „Шкода“ с рег. № ВТ 12**** Д. И. П., чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при „ЗАД Армеец“ АД, ведно със законната лихва от 05.03.2020 год.
до окончателното изплащане.
7
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД – гр. София,
1000, район „Средец“, *********, ЕИК ********* да заплати на К. Л. К. от гр. Горна
Оряховица, у********“, с ЕГН ********** сумата 5 894 лв. (пет хиляди осемстотин
деветдесет и четири лева) разноски по делото пред двете инстанции по компенсация.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8