ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 313
гр. Велико Търново , 23.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500163 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Н.К. от ВТАК, в качеството му на процесуален
представител на А. Д. А., против Определение №51/14.01.2021г., постановено по Гр. д.
№1198/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което по реда на чл.248 ал.1 ГПК е
изменено постановеното по делото съдебно решение №380/20.11.2020г. в частта за
разноските, като е намалено присъденото в полза на адв.Н.К. от ВТАК на основание чл.38
ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 300лв. на 100лв. Релевирани са оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт с твърдения, че с него присъденото в полза на
адв.К. от ВТАК адв. възнаграждение е намалено под минималния размер, предвиден в чл.7
ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изложено е, че претендираното от ищеца и първоначално присъдено от
съда адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо, а е съобразено с материалния
интерес по делото и е изчислено в минималния размер по чл.36 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
разпоредба гласи, че за защита по дела с материален интерес до 1000лв., минималното
възнаграждение е 300,00лв., а не както погрешно е приел съда – 100лв. Посочено е, че
възражението на ответника по чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно, т.к. съдът не следва да
намалява претендираното възнаграждение под размера, до който страната, която е
направила възражението за прекомерност, също е оценила труда на своя адвокат, в случая в
размер на 360лв. с вкл. ДДС, уговорила е и получила възнаграждение, позовавайки се на
практика на ВКС. Позовава се на чл.38 ал.2 ЗА, според който съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда
другата страна да го заплати. Не споделя изводите на съда, че фактическата и правна
сложност на делото не оправдават присъждането на адвокатско възнаграждение в
1
минималния размер по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.
В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна „Е. – П. П.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно
преупълномощена, с който моли да бъде оставена без уважение като неоснователна частната
жалба и обжалваното определение от 14.01.2021г. по гр.д.№1198/2020г. по описа на ГОРС
потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага, че ниската фактическа и правна
сложност на делото обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение в размер по-
нисък от предвидения в Наредба №1/№9.07.2004г., което е и правно обосновано,
позовавайки се на Решение С-427/2016г. и С-428/2016г. на Съда на Европейските общности
в Люксембург.
Съдът, след като съобрази доводите на частния жалбоподател и отговора на
насрещната страна, както и данните по Гр.д.№1198/2020г. по описа на РС – Горна
Оряховица, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на производството по гр.д.№1198/2020г. по описа на ГОРС е предявен от А.
Д. А. против „Е. – П. П.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за
сумата от 38лв., представляваща сбор от начислените и събрани без основание суми по
фактура №**********/26.11.2018г. и фактура №ТП **********/08.07.2020г. Между ищеца
и адв.Н.К. от ВТАК е сключен Договор за правна защита и съдействие от 09.07.2020г. за
оказване на правна защита и съдействие по делото, в т.ч. и процесуално представителство, в
хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Съгласно представен списък по чл.80 ГПК в
първоинстанционното производство са претендирани 350лв. съдебни разноски, от които
50лв. вн.ДТ и 300лв. адв. възнаграждение за първа инстанция, изчислено върху материалния
интерес по делото, съглласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм., бр.68 от 2020г./.
С постановеното по делото съдебно решение №380/20.11.2020г. осъдителният иск с
цена от 38лв. е уважен изцяло, като ответникът „Е. – П. П.“ АД е осъден да заплати на
адв.Н.К. от ВТАК на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
300лв., като е отхвърлено своевременно инвокираното от ответника до приключване на
устните състезания пред първата инстанция ответно възражение по чл.78 ал.5 ГПК.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е постъпило искане от ответника „Е. – П. П. АД за
изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като бъде намалено
присъденото в полза на адв.Н.К. от ВТАК адв. възнаграждение от 300лв. на 100лв. под
минималния размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., обосновано с
твърдение за ниска фактическа и правна сложност на делото и позоваване на Решение С-
427/2016г. и С-428/2016г. на Съда на Европейските общности в Люксембург.
С подадения в срока по чл.248 ал.2 ГПК писмен отговор от адв.Н.К. от ВТАК,
действащ в качеството на процесуален представител на ищеца по делото А. Д. А. е оспорил
2
ответното искане по чл.248 ал.1 ГПК като неоснователно.
С обжалваното определение №51/14.01.2021г. по гр.д.№1198/2020г., постановено по
реда на чл.248 ал.1 ГПК, първостепенният съд, след като е приел, че ответното възражение
по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е своевременно
въведено още преди приключване на устните състезания по делото, което не е с фактическа
и правна сложност, е изменил постановеното по делото съдебно решение в частта за
разноските, като е намалил присъденото в полза на адв.Н.К. от ВТАК по реда на чл.38 ал.2
ЗА адвокатско възнаграждение от 300лв. на 100лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК, съдебен акт и в предвидения за това
срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, като съображенията за
това са следните:
На основание чл.38 ал.2 ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
В производството по гр.д.№1198/2020г. по описа на ГОРС адв.Н.К. е оказал
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по делото в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2
от ЗА, поради което и доколкото в производството насрещната страна е осъдена за разноски,
на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Договорът
за правна защита и съдействие между ищеца по делото А. Д. А. и адв.Н.К. от ВТАК е
сключен на дата 09.07.2020г., т.е. при действието на Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата й към тази релевантна
дата редакция, изм. ДВ, бр.45/15.05.2020г., съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от която
предвидения минимален размер адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес
по делото до 1000лв., е 100лв. Или, противно на оплакванията в частната жалба,
претендираното по реда на чл.38 ал.2 ЗА в размер на 300лв. и първоначално присъдено от
съда с решението по делото адвокатско възнаграждение не е изчислено в минималния
размер от 100лв. по чл.36 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно приложимата й редакция изм. ДВ,
бр.45/15.05.2020г. към релевантната дата на сключване на договор за правна защита и
съдействие – 09.07.2020г., която предхожда изменението на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата,
изм.ДВ, бр.68 от 31.07.2020г., поради което и последното е неприложимо. Своевременно в
процеса до приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция е
инвокирано от ответника възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
3
претендираното по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.,
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, което е основателно.
Материалният интерес по делото при цена на предявения осъдителен иск от 38лв. е
изключително нисък, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото по
спорния му предмет е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика, по същото,
с изключение на представените с ИМ, са събрани само писмени доказателства и то по
инициатива на ответника, разгледано и приключило е в рамките на проведено едно открито
съдебно заседание, като от ищеца, чрез процесуалния му представител, не е представена
писмена защита. Предвид изложеното, присъденото с постановеното по делото съдебно
решение в полза на адв.Н.К. от ВТАК адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. се
явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
поради което и правилно и законосъобразно с обжалваното определение по реда на чл.248
ал.1 от ГПК съдебното решение е изменено в частта на присъдените разноски по чл.38 ал.2
ЗА, като присъденото в полза на адв.Н.К. от ВТАК адвокатско възнаграждение от 300лв. е
редуцирано до минималният, предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от „Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения“ размер от 100лв., съобразно
приложимата й в случая редакция, изм.ДВ, бр.45/15.05.2020г. към датата на сключване на
договор за правна защита и съдействие от 09.07.2020г., поради което частната жалба следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. атакуваното определение
№51/14.01.2021г., постановено по гр.д.№1198/2020г. по описа на ГОРС, следва да бъде
потвърдено. Доколкото с обжалваното определение по чл.248 ал.1 ГПК съдът не е присъдил
адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗА,
като неотносими не следва да бъдат обсъждани оплакванията в частната жалба, че съдът не
разполага с правомощие да присъжда адвокатско възнаграждение по-ниско от определеното
с Наредбата, както и доводите в писмения отговор на частната жалба за възможността съда
по искане на насрещната страна да присъди разноски за адв. възнаграждение под минимално
определения размер съобразно чл.36 ЗА, основани на Решение С-427/2016г. и С-428/2016г.
на СЕС.
По разноските:
Частният жалбоподател не е претендирал разноски за настоящото производство и
съдът не дължи произнасяне.
Претенцията на ответник – жалба за присъждане на съдебни разноски за настоящото
производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От една страна, по делото
липсват доказателства от ответника по жалбата да са направени съдебни разноски за
настоящото производство /вкл. и за заплатено адв. възнаграждение/, а от друга страна,
съгласно трайно установената съдебна практика производството по чл.248 ГПК има
несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски, като
изложеното е валидно и за настоящото производство по чл.248 ал.3 ГПК. /в т.см. –
Определение №393/17.09.2018г. по гр.д.№2845/2018г., IV г.о, Определение
4
№489/17.10.2017г. по ч. гр.д.№3926/2017г., IV г.о, Определение №552/25.11.2016г. по ч.
гр.д.№4894/2016г., IV г.о. на ВКС и др./.
Водим от изложените съображения и на основание чл.248 ал.3 ГПК,
Великотърновски окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №51/14.01.2021г. , постановено по Гр.д.
№1198/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5