Решение по дело №6548/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 септември 2017 г. (в сила от 10 октомври 2017 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20174430106548
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

 гр.Плевен, 26.09.2017г.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 26.09.2017 година, в състав:

                                                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

          като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гр.д. №6548  по описа                     за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

     

          Производство по чл.8 т.1 и сл.  вр. чл.15 от ЗЗДН.

Делото е образувано въз основа на депозирана молба от П.А.И., ЕГН **********, адрес: *** против Р.А.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в която се твърди следното: страните живели на съпружески начала от 3 години, до сега, и имат едно малолетно дете - А.П.И.- на възраст една година и десет месеца. Живели съвместно в апартамента на родителите на молителя, заедно с тях, на горния адрес.

На 24.08.2017г., сутринта, молителят бил в дома си и се грижил за детето, което трябвало да заведе на лекар. Дошла ответницата с нейна приятелка и проявила агресия спрямо молителя /твърди, че такава е типична за нея, когато е дрогирана/ : започнала да упражнява над него психически и физически тормоз; обиждала го и му нанесла удари, от които останали видими зачервявания и насинявания, като молителят изпитал болки и страдания. Твърди, че ответницата доказано употребява амфетамини и в такова състояние напоследък напуска дома им за неопределени периоди и изобщо не се грижи за детето. Посочва се, че родителите й не я допускат у дома си, поради което тя ходи в дома на леля си, на горния адрес. Молителят посочва, че в момента ответницата е в състояние на трайно отсъствие от семейното жилище и идва периодично да го предизвиква, след което посещава всички възможни институции да подава жалби срещу него. Молителят твърди, че той и баща му А.П.И. отишли в съдебна медицина за освидетелстване на следите, оставени му от К.. Заявява, че това се случва вероятно поради обстоятелството, че е предявил иск за родителските права над детето, тъй като състоянията, в които изпада Р. са опасни за неговия живот и развитие. Излага се, че молителят е в постоянен страх, че Р. отново ще дойде, ще вземе детето и ще го заведе на място, където животът и здравето му би бил застрашен; ще нападне отново него или някой от родителите му и ще ги излага пред съседите.

         Съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавна защита, съгласно която на ответницата да се забрани да доближава жилището на родителите му, където живее с детето си.

         В о.с.з., молителят се явява и  се представлява от адв.Ц., който поддържа молбата и  прави  искане за постановяване на  мярка по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН. Молителят заявява ,че след постановяване на заповедта за незабавна защита не е имал  каквито и да било проблеми с ответницата по молбата; имат определени привременни мерки по отношение малолетното им дете по висящ процес на основание чл.127 ал.2 от СК и детето се взема и връща от  ответницата без да създава  грижи на  молителя.

         В о.с.з. ответницата се явява и оспорва  молбата, като заявява, че не е упражнявала описаното от молителя физическо и психическо насилие.

         Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становището на страните и характера на производството по реда на ЗЗДН намира, че искането на молителя за защита по реда на този закон се явява основателно, като следва да се наложи само общата мярка за защита на основание чл.5 т.1 от ЗЗДН. Съдът приема, че на този  етап и предвид  състоянието на отношенията между страните, тази мярка ще се яви адекватна на нуждата на молителя от защита по реда на ЗЗДН. Не е спорно, че между страните има  все още неприключил процес с искане на основание чл.127 ал.2 от СК, постановени са привременни мерки, като  временно родителските права спрямо малолетното дете са предоставени на  молителя.

          Макар  ответницата да отрича да е  упражнила на 24.08.2017год.  описания от  молителя акт на домашно насилие спрямо  него, тези твърдения се доказват от показанията на свидетелите Д.И.и Х.Х.. Действително съдът отчита заинтересоваността на  първата свидетелка /майка на  молителя/, но цени същите съгласно правилата в ГПК,  и  разгледани  в съвкупност с показанията на  всички останали свидетели, както и предвид становищата на страните, съдът ги кредитира. Свидетелката  Д.И.категорично заявява, че на въпросния ден  ответницата  не само обиждала сина й /молителят/, но го и  ритала  и успяла да го одере по врата, като дори не й попречил и фактът, че в това време детето  било в ръцете на баща си. Свидетелката е предупредена за наказателната отговорност, която носи /както и останалите други двама свидетели/ и категорично заявява, че молителят не е провокирал ответницата по никакъв начин; че въпреки, че детето трябвало да бъде заведено на лекар, молителят дал възможност на ответницата да се види с него/установява се от показанията на свидетелката В.Б., че срещата продължила около час и половина/. Установява се, че когато  бащата понечил да прекрати срещата, т.к. детето имало час при лекар, тогава изведнъж  ответницата  се нахвърлила срещу него. За такава разправия, инициирана от страна на молителката свидетелства и Х.Х. /съсед/, който в онзи момент бил пред блока и станал свидетел на отношението и физическото нападение на ответницата спрямо молителя. С категоричност и св.И., и този свидетел заявяват, че молителят не е отвръщал на ответницата, дори когато тя го ритала.

            Ответницата твърди, че не е извършила нето едно от деянията, описани  от молителя в молбата. Твърди, че преди, в миналото, самата тя е била пострадала от  упражнявано от молителя спрямо нея  домашно насилие, много пъти била малтретирана от него. Доказателства в тази връзка същата не  представя, а от друга страна относими  за това дело са отношенията между страните на посочената от молителя дата - чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Ответницата твърди също така, че за да не може молителят „да си измисля“ нейно поведение, като описаното в молбата, навсякъде ходи със свидетел. В тази връзка заявява, че на посочената дата нарочно взела придружител – свидетелката В.Б.. Последната при разпита твърди, че ответницата не е удряла, нито обиждала   молителя. Първоначално заявява следното: “Да, бях свидетел. Ходихме с Р. да видим А., доколкото си спомням, защото беше доста отдавна. Тогава се случи някакво сдърпване. П. упражни някакво насилие над Р.. Той започна да у обижда, да я нарича всякак. Аз отидох с нея да види детето, защото тя ако беше сама той  щеше да упражни по-голямо насилие………. На въпрос на съда  как се е стигнало до обиди и насилие, свидетелката отговаря следното: „Не помня какво точно й каза, защото не помня.  Бях там, но не мога да кажа какво точно каза.   …… Нямам представа защо се разрази този конфликт, за да се стигне до това дело сега.“На въпрос на съда да каже какво точно се е случило на 24.08.2017год. свидетелката  отговаря: “ Аз казвам това, което съм видяла. Оттам нататък не знам какво е станало.На въпрос на съда какво е видяла точно, кога се е разразил конфликтът между страните и  имало ли е  изобщо такъв, свидетелката отговаря: “Не мога да кажа.“ От една страна е видно, че първоначално свидетелката започва да дава показанията си напълно сигурна в спомените си, а впоследствие  заявява, че няма  спомен и дава уклончливи показания. Всичко това, разгледано във вр. с останалите доказателства по делото, дава основание на съда да приеме, че показанията й не могат да опровергаят установеното от показанията на свидетелите И.и Х.. С оглед изложеното, съдът приема, че е доказан извършеният от ответницата  спрямо молителя на 24.08.2017год. акт на домашно насилие/описан в молбата/. Молителят е представил медицинско  удостоверение  и  декларация по чл.9 от ЗЗДН. По делото има данни за употреба /макар и в близкото минало / на амфетамини от страна на  ответницата, което е упоменато в амбулаторен лист от 26.05.2017год., приложен с молбата. Съдът няма  специални знания и не може да направи с категоричност извод дали тази употреба на амфетамини  е могла да окаже  някакво  отрицателно влияние върху психиката  и поведението на  ответницата спрямо  молителя на посочената по-горе  дата, дали  би могла да бъде причина за проявата й и т.н.. Тези данни, разгледани във вр. с изложеното от свидетелката И., дават основание на съда да приеме молбата за доказана. Иска се налагане на мярка по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, което  искане съдът намира за основателно и адекватно понастоящем на нуждата на  молителя от  закрила по реда на този  закон.

            При този изход на процеса и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв. и глоба на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН в минималния размер, визиран в закона -  200лв.

           Молителят не е направил  искане за присъждане на разноски.

           Воден от горното, съдът

  

  Р   Е   Ш   И   :

 

           ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение П.А.И., ЕГН **********, адрес: ***, както следва:

           ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН Р.А.К., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо П.А.И., ЕГН **********, адрес: ***.

              ДА СЕ ИЗДАДЕ  ЗАПОВЕД за наложената мярка за закрила.  

          ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

          СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3.

          СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

         ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН Р.А.К., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса в размер 30лв., а на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН я ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ  глоба в размер 200лв.

           ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН на  РУП по местоживеенето на молителката и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на страните.

          Решението може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок от връчването му.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :