№ 74
гр. Г.Т., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен М. С.ов
при участието на секретаря Радостина Ил. С.ова
като разгледа докладваното от Росен М. С.ов Гражданско дело №
20253220100113 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№758/21.03.2025г. от Г. М. В. с ЕГН - ********** с поС.ен адрес гр.Г.Т., обл.
Д., ул. „Г. К.“ № 9, Т. Т. Т. с ЕГН - ********** с поС.ен адрес гр.Д., ул. „С.С.“
№ 10, вх.ет.6, ап.11, Н. Т. Т. с ЕГН - ********** с поС.ен адрес гр.Д., ул.
„С.С.“ № 10, вх. ет.6, ап.11, тримата чрез адв. Д. Ч. от АК – Б. със съдебен
адрес – гр. Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 8, срещу О. Г.Т., представлявана от В. в.
Д. - К., адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5, с посочено правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК и цена на иска 14592,00 лева.
Претендира се да се признае за установено по отношение на ответника,
правото на собственост на ищците върху дворно място с площ от 6400 кв.м,
съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 по
КККР на с. Л., одобрени със Заповед № РД-18-881/08.12.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 16869 кв.м, вид на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, с номер
по предходен план 075001, разположена в източната част от имота с граница
на изток и на север - поземлен имот с идентификатор 44179.75.73, граница на
юг - поземлен имот с идентификатор 44179.83.82 - път, а на север - имоти на
наследници на И. В. Г. и на наследници на Д. В. Г., съставляващи реална част
1
от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1, на основание давностно
владение и наследство от М. В. Г., б.ж. на гр. Г.Т., обл. Д., поч. 10.08.1987г., за
периода от 1936г. до настоящия момент, при квоти: Г. М. В. с ЕГН -
********** - 2/4 идеални части, Т. Т. Т. с ЕГН - ********** - 1/4 идеална част
и Н. Т. Т. с ЕГН - ********** - 1/4 идеална част.
Релевирани са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищците твърдят, че са наследници но закон на М. В. Г., б.ж. на гр. Г.Т.,
обл. Д., поч. 21.08.1987г. Ищецът Г. М. В. е син на общия наследодател, а
ищците Т. Т. Т. и Н. Т. Т. са внуци на общия наследодател М. Г., деца на
починалата на 25.06.2016г. дъщеря - Г. М.а Т.. С Договор за доброволна делба
на недвижим имот от 27.09.1947г., вписан в /Д.ки областен съд със Записка №
96, том IV, вх.рег.№ 917 от 29.09.1947г. на нотариус при Д.ки областен съд, И.
В. Г., М. В. Г., Д. В. Г., П. В. Г. и Т. В.а Г.а, в качеството на наследници на В. Г.
П., б.ж. на с. Л., Д.ка околия, поч. 10.08.1936г. поделили оставеното им в
наследство дворно място, находящо се в с. Л., Д.ка околия, с площ от 12 дка,
при съседи: П.П., С.П. Й.Н.Й. и излаз на път, ведно с построените в описаното
дворно място: жилищна сграда и хамбар, както следва: И. В. Г. получава в дял
2700 кв.м от гореописаното дворното място, при съседи: П.П., път, Д. В. Г. и
М. В. Г.; Д. В. Г. получава в дял 2700 кв.м от описаното дворно място, при
съседи: път, Й.Н.Й., М. В. Г. и И. В. Г.; М. В. Г. получава в дял 6400 кв.м от
дворното място, ведно с построената в имота жилищна сграда и хамбар, при
съседи: път, излаз, С.П., П.П., И. В. Г. и Д. В. Г.. Останалите наследници -
страни по договора за доброволна делба: П. В. Г. и Т. В.а Г.а не получили
реален дял, а получили парично уравнение на дела си от останалите
съделители и право на пожизнено ползване върху части от жилищната сграда
в имота. Със същият договор за доброволна делба съделителите И. В. Г., Д. В.
Г. и М. В. Г. се уговорили, че между дяловете на И. В. Г. и Д. В. Г., от една
страна, и дела на М. В. Г. се оставя една ивица от свободна земя, широка 3
метра и дълга по цялото продължение на дворното място, от юг на север,
която ще служи за общо ползване на тримата братя - съделители. М. Г.
получил своето дворно място от 6400 кв.м, ведно с жилищната сграда и
хамбар в източната част на имота, Д. Г. получил своето дворно място от 2700
кв.м в югозападната част на имота, а И. Г. получил своето дворно място от
2
2700 кв.м в северозападната част от имота, като между имотите на И. и Д.
била оставена за общо ползване и площ по протежението на имота, до
границата с имота на М. Г., за общо ползване на тримата братя, като така
поделен, имотът се владял дългогодишно от тримата братя, а след смъртта им,
от техните наследници. Ищците твърдят, че във връзка с намерения за
продажба на дворното място от 6400 кв.м, в качеството на наследници по
закон на М. Г., предприели постъпки за снабдяване със скица и удостоверение
за данъчна оценка за имота. Предвид влязлата в сила кадастрална карта и
кадастрални регистри за землището на с. Л., общ. Г.Т. - неурбанизирана
територия, след направена справка установили, че тяхното дворно място не е
обособено в самостоятелен имот със съответен идентификатор, а съставлява
реална част от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 но КККР на с. Л.,
общ. Г.Т., приети със Заповед № РД 18-881/08.12.29017г. на изп. директор на
АГКК, с номер по предходен план 075001, целият с площ от 16869 кв.м, с
трайно предназначение на територията - земеделска и с начин на трайно
ползване - друг вид нива, III категория. В кадастралните регистри е налице
вписване на ответника О. Г.Т. като собственик на имота. След извършено
сравнение между поземлен имот с идентификатор 44 179.75.1 по КККР на с.
Л. и план на с. Л., изработен през 1995 г. по програма ФАР – не влязъл в сила и
комбиниране на двата плана за посочения имот, се установява, че същият е
образуван от имота на молителите - наследници на М. В. с № 54 по плана по
Програма ФАР, на площ от 10497,92 кв.м (с вписан като собственик единия от
наследниците на общия наследодател - низходящ на Д. В. Г. - последния
съделител по доброволката делба), и от имота на трето лице - Г. Петров П. с №
53 по плана по Програма ФАР, на площ от 6336,67 кв.м. Общата площ на имот
№ 54 и № 53 е 16834,59 кв.м и съответства по граници и площ на поземлен
имот с идентификатор идентификатор 44179.75.1 по КККР на с. Л. с
допустима техническа грешка от 34,41 кв.м. Според ищците, нито по плана по
програма ФАР, нито по регистъра на имотите към него е налице достоверно
вписване на площта и границите на имотите, нито на техните собственици.
При налични безспорни писмени доказателства за поземлен имот на площ от
12000 дка, който е бил обект на доброволната делба, заснемането на имота с
площ от 10497,92 кв.м е необосновано, доколкото към момента на създаването
на този невлязъл в сила план, трайно материализирани граници на терен не е
имало нито за имот № 53, нито за имот № 54 по този план, съответно не С. В. е
3
собственик на този имот (за него изрично е налице вписване в регистрите, че
няма документ за собственост), а наследниците на В. Г. П., б.ж. на с. Л., Д.ка
околия, поч. 10.08.1936 г. Съответно за имот № 53 също няма данни за
произход на собствеността. Процесният недвижим имот - дворно място от
6400 кв.м, разположено в източната част на имота е придобито по доброволна
делба от наследодателя ни М. В. Г. през 1947 г., като наследник на В. Г. П.,
собственик на целия поземлен имот от 12дка, като от описанието на имота е
видно, че същият е бил включен в строителните граници на селото и се е
ползвал и за жилищно предназначение на семейството. Процесният имот на
наследниците на М. Г. е продължил да е основно жилище на семейството до
смъртта на наследодателя през 1987г., а впоследствие - от неговите
наследници, основно за зеленчукова градина за задоволяване на лични нужди
на наследниците, като имотът никога не е предаван/завземан от ТКЗС. В
периода на учредяване на ТКЗС (1950 - 1951 г.), процесният имот е бил в
строителните граници на селото, респ. в застроената част на селището, и
собствеността е запазена в реални граници към датата на учредяване на ТКЗС,
поради което и на основание чл. 10, ал.2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950
г. имотът може да се придобива по давност, да се наследява, респ. да бъде
предмет на разпоредителни сделки. Процесният имот, съставляващ
понастоящем част от ПИ с идентификатор А А 179.75.1 не е от категорията на
имотите, собствеността върху които подлежи па реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Този имот никога не е бил отнеман от собствениците му, кои то са го владели
и продължават да го владеят непрекъснато и необезпокоявано от никого, като
поради липсата на правно основание за възникване на собственост върху
целия поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 по КККР на с. Л., не са били
налице и предпоставките за съставянето на Актове за частна общинска
собственост, вписани под № 43, том VII, вх.рег.№ 3415/08.10.2015 г. и № 198,
том II, вх.рег.№ 882/04.04.2023 г. на СлВп гр.Г.Т..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О. Г.Т., представлявана от В. в. Д. –
К., представя отговор на исковата молба, според който исковата претенция е
допустима и основателна, а исковата молба за редовна от външна страна, като
се излагат следните твърдения:
Твърди се, че се признава правото на собственост на ищците върху
процесния недвижим имот. Ответната О. твърди, че никога не е считала себе
си за собственик на имота, никога не го е владяла, не е извършвала действия
4
по управление и разпореждане с правото му на собственост, в това число не е
провеждала процедури за отдаването му под наем или продажба, както и че не
е съставила акт за общинска собственост върху процесния недвижим имот.
ПридобИ.ето на статут на имота като земя но чл. 19 от ЗСПЗЗ е следствие от
бездействието на ищците, респективно техните наследодатели да заявят
своите собственически, реституционни претенции по административен или
съдебен ред при действието на чл. 12 от ЗСПЗЗ /отм./. ПридобИ.ето на статут
на имота на земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предаването му за стопанисване на О.
Г.Т. е възникнало по силата на административен акт на трето лице -
поземления орган и по силата на законова разпоредба, а не по искане и
инициатива на О. Г.Т.. Ищците не са отправяли до О. Г.Т. искане за
доброволно уреждане на собствеността по административен ред. Ответната О.
твърди, че липсва спор, който да бъде разрешен от съда и не е станала
причина за завеждане на делото, поради което не следва да понася
отговорността за заплащане на разноски в производството.
С оглед събраните писмени доказателства съдът е допуснал направеното
искане за изменение в петитума на исковата молба, а именно:
Да се признае за установено по отношение на О. Г.Т., представлявана от
В. в. Д. - К., адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5, правото на собственост на Г. М. В.
с ЕГН - ********** с поС.ен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „Г. К.“ № 9, Т. Т. Т. с
ЕГН - ********** с поС.ен адрес гр.Д., ул. „С.С.“ № 10, вх.ет.6, ап.11, Н. Т. Т.
с ЕГН - ********** с поС.ен адрес гр.Д., ул. „С.С.“ № 10, вх. ет.6, ап.11 върху
Д.М. с площ от 6400 кв.м с проектен идентификатор 44179.75.5,
съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1
по KKKP на c. Л., одобрени със 3аповед № PД-18-881/08.12.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 16869 кв.м, вид на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, с
номер по предходен план 075001, разположена в източната част oт имота
с граница на изток и на север - поземлен имот с идентификатор
44179.75.73, граница на юг - поземлен имот с идентификатор 44179.83.82
- път, a на север - имоти на наследници на И. В. Г. и на наследници на
Д. В. Г., съставляващи реална част от поземлен имот с идентификатор
44179.75.1, на основание давностно владение и наследство от М. В. Г.,
б.ж. на гр. Г.Т., обл. Д., поч. 10.08.1987 г., за периода от 1936 г. пo
5
настоящия момент, при квоти: Г. М. В. с ЕГН - ********** - 2/4 идеални
части, Т. Т. Т. с ЕГН - ********** - 1/4 идеална част и Н. Т. Т. с ЕГН -
********** - 1/4 идеална част.
Районен съд – Г.Т., след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на направеното от ответника
признание на иска и стореното в съдебно заседание искане от страна на ищеца
по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, което
не противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес на ищеца, Районен
съд – Г.Т. е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение
съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата
хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства
признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави и са в интерес
на ищеца.
С оглед на направеното признание на исковете трябва да бъде признато за
установено по отношение на О. Г.Т., правото на собственост на Г. М. В. с ЕГН
- ********** - 2/4 идеални части, Т. Т. Т. с ЕГН - ********** - 1/4 идеална
част и Н. Т. Т. с ЕГН - ********** - 1/4 идеална част, върху дворно място с
площ от 6400 кв.м с проектен идентификатор 44179.75.5, съставляващо
реална част от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 по KKKP на c.
Л., одобрени със 3аповед № PД-18-881/08.12.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, целия с площ от 16869 кв.м, вид на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, с номер по
предходен план 075001, разположена в източната част oт имота с
граница на изток и на север - поземлен имот с идентификатор
44179.75.73, граница на юг - поземлен имот с идентификатор 44179.83.82
- път, a на север - имоти на наследници на И. В. Г. и на наследници на
Д. В. Г., съставляващи реална част от поземлен имот с идентификатор
44179.75.1, на основание давностно владение и наследство от М. В. Г.,
6
б.ж. на гр. Г.Т., обл. Д., поч. 10.08.1987г., за периода от 1936г. пo настоящия
момент.
На основание на чл.78 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени
заплатените и поискани по гр. дело №113/2025г. по описа на Районен съд - Г.Т.
разноски в размер на:
На ищецът Т. Т. Т. – 1940,51лева, от които Д.Т. иск - 145,92 лв.; Д.Т. за
вписване на искова молба в имотен регистър - 14.59 лв.; Разноски геодезист
изработване на проект за изменение на КККР за ПИ с идентификатор
44179.75.1 по КККР на с. Л. - 280.00 лв.; възнаграждение за адвокат - 1500.00
лв.
На ищецът Г. М. В. – 1500,00 лева, от които възнаграждение за адвокат –
1500,00 лв.
На ищецът Н. Т. Т. – 1500,00 лева, от които възнаграждение за адвокат -
1500.00 лв.
Ответникът възразява срещу тези разноски. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая процесният имот е вписан в кадастралните регистри като
собственост на О. Г.Т.. През 2015г. и през месец април 2023г., след като имота
е придобили кадастрален номер, О.та на два пъти е актувала за частна
общинска собственост целия процесен поземлен имот с №075001 в землището
на с. Л., поради което е и налице конкуренция на титули на собственост между
ищците и ответника, което обстоятелство обуславя и правният интерес на
ищците от настоящия спор. Имотът е бил неоснователно включен в
земеделските земи подлежащи на възстановяване за което са представени и
приети писмени доказателства. В комисията която определя обема и
местонахождението на тези земи участват и представители на общинска
администрация. След изтичането десет годишен срок от влизане в сила на
плана за земеразделяне на съответното землище включително и на с. Л. по
силата на разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ тези имоти, които са включени в
обема на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ стават по силата на Закона общинска
собственост. В случая тези предпоставки за включването на имота в
общинския поземлен фонд не са били налице с оглед факта, че имота е
ситуиран в строителната част на с. Л., поради което и за ищците е налице
7
правен интерес да установят спрямо ответната О. правото си на собственост.
Така единствената възможност за ищците се явява предявяване на иск за
установяваното на правото им на собственост върху имота, като без значение
е факта, че имотът не е бил завладян от ответника, поради което възражението
срещу присъждане на разноски на ищците е неоснователно.
Относно възражението за прекомерност на платения ищците адвокатски
хонорар, ответникът по иска следва да възстанови в пълен размер всички
направени от ищците разходи.
Съобразно установения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимален размер на адвокатското възнаграждение за всеки един от ищците
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, като в случая е именно 1713,28 лева. Съдът отчита, че ищците по
делото са трима, фактическата и правна сложност на делото по чл.124, ал.1 от
ГПК и, че цената на иска предявен от ищците е в размер на 14592,00 лева, то
не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което възражението
е неоснователно и следва да се отхвърли.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Г.Т. с
административен адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5, представлявана от В. в. Д. – К.,
ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на Г. М. В. с ЕГН - ********** с поС.ен адрес
гр.Г.Т., обл. Д., ул. „Г. К.“ № 9, Т. Т. Т. с ЕГН - ********** с поС.ен адрес
гр.Д., ул. „С.С.“ № 10, вх.ет.6, ап.11, Н. Т. Т. с ЕГН - ********** с поС.ен
адрес гр.Д., ул. „С.С.“ № 10, вх. ет.6, ап.11 върху Д.М. с площ от 6400 кв.м
с проектен идентификатор 44179.75.5, съставляващо реална част от
поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 по KKKP на c. Л., одобрени със
3аповед № PД-18-881/08.12.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК,
целия с площ от 16869 кв.м, вид на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - друг вид нива, с номер по предходен план 075001,
разположена в източната част oт имота с граница на изток и на север -
поземлен имот с идентификатор 44179.75.73, граница на юг - поземлен
8
имот с идентификатор 44179.83.82 - път, a на север - имоти на наследници
на И. В. Г. и на наследници на Д. В. Г., съставляващи реална част от
поземлен имот с идентификатор 44179.75.1, на основание давностно
владение и наследство от М. В. Г., б.ж. на гр. Г.Т., обл. Д., поч.
10.08.1987г., за периода от 1936 г. до 21.03.2025г - депозиране на исковата
молба, при квоти: Г. М. В. с ЕГН - ********** - 2/4 идеални части, Т. Т. Т. с
ЕГН - ********** - 1/4 идеална част и Н. Т. Т. с ЕГН - ********** - 1/4
идеална част.
ОСЪЖДА О. Г.Т. с административен адрес: гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5,
представлявана от В. в. Д. – К., да заплати:
На ищецът Т. Т. Т. сторените по делото разноски в размер на 1940,51лева,
от които Д.Т. иск - 145,92 лв.; Д.Т. за вписване на искова молба в имотен
регистър - 14.59 лв.; Разноски геодезист изработване на проект за изменение
на КККР за ПИ с идентификатор 44179.75.1 по КККР на с.Л. - 280.00 лв.;
възнаграждение за адвокат - 1500.00 лв.
На ищецът Г. М. В. сторените по делото разноски в размер на 1500,00
лева, от които възнаграждение за адвокат – 1500,00 лв.
На ищецът Н. Т. Т. сторените по делото разноски в размер на 1500,00
лева, от които възнаграждение за адвокат - 1500.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Д..
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
9