МОТИВИ към Решение № 519/18.05.2020г. по
НАХД № 1358/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр.
Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Д.А.Б. с ЕГН: **********
за извършено от него престъпление по
чл. 313, ал.1 НК, а именно за това, че на 15.02.2019 г., в гр. Бургас, сектор „Пътна
полиция“, пред орган на властта - Десислава Любомирова Димитрова, на длъжност
системен оператор в група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ при сектор „Пътна
полиция“ - КАТ Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1
от ПИБЛД, която се дава пред орган на властта за удостоверяване на някои
обстоятелства, а именно, че е загубил притежаваното от него свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********, след като е знаел, че
посоченото СУМПС му е било отнето на 08.10.2018 г. от полицейските власти в
Италия.
Пред районния съд делото
протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият се явява лично и заяви, че не
желае да ползва адвокатската защита и не желае да се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, а на основание чл. 378, ал.2 НПК да се ползват
протоколите от досъдебното производство. Депозира кратки обяснения, в които
застъпи, че действително СУМПС му е било отнето от италианските власти, както и
че с цел да се снабди с ново е депозирал декларация с невярно съдържание пред
Сектор „ПП“-Бургас.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че
фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по
несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият Б. заявява, че е съгласен с казаното от
прокурора, като в предоставената възможност за последна дума заявява, че желае
минимално наказание, по възможност под 1000 лева.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият
Д.А.Б. с ЕГН: **********, е роден на ***г***. Той е българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование и адрес: к-с „***”,
бл.70, ет.13, ап.52. По настоящем Б. е безработен.
Към началото на месец октомври
2018г., обв. Д.А.Б. бил правоспособен водач на МПС, категории AM, Al, А2, A,
В1, В, С1, С, Dl, D, BE, С1Е, СЕ, DIE, D, ТКТ и се водил на отчет в ОД МВР -
гр. Бургас, като притежавал Свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********, валидно до 13.07.2023г.
През 2018г. обв. Д.А.Б. работел в
Словения. На 08.10.2018г. изпълнявал международен курс с товарен автомобил и
спрял на паркинг, разположен на международен път в Италия. След извършена
проверка и установено нарушение, италианските полицейски власти отнели СУМПС с
№ ********* на обв. Д.Б., а товарният автомобил бил оставен на наказателен
паркинг в Италия.
Обв. Б. се прибрал в България в
началото на януари 2019г., като не взел свидетелството си за управление на МПС
от италианските власти. Тъй като бил без работа, решил, че му трябва
свидетелство за управление на моторно превозно средство, за да може да работи
като шофьор. Решил да заявил в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - гр. Бургас,
че е изгубил свидетелството си за управление на моторно превозно средство, за
да може да му бъде издадено ново такова.
На 15.02.2019г. обв. Д.Б. се явил в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - гр. Бургас. В този момент на работа била св.
Десислава Любомирова Димитрова на длъжност системен оператор в група „АНД,
ОПТП, Профилактика и ПОВ“ при сектор „Пътна полиция“ КАТ-Бургас. Обв. Б.
заявил, че си е изгубил свидетелството за управление на моторно превозно
средство и искал да му бъде издадено ново такова. Св. Димитрова го запитала
дали свидетелството за управление на МПС е било отнето от властите, но обв. Б.
отговорил, че не му е било отнето, а го е изгубил. Св. Димитрова му дала
декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, за да я попълни. Обв. Д.Б. взел декларацията и саморъчно написал в
нея: „Направиха ми контрол в Италия
всичко е нормално при връщането на документите някъде съм я затрил. Декларирам,
че свидетелството не е отнето от властите. Подпис“. По този начин, в
декларацията обв. Б. заявил невярното твърдение, че притежаваното от него СУМПС
с № ********* е било изгубено и не е било отнето от италианските полицейски
власти.
Обв. Д.Б.
подал заявление вх. №
1877/15.02.2019г. за издаване на ново СУМПС, бърза поръчка. Св. Димитрова
приела подадените от обв. Б. документи, вкл. декларацията по чл.17, ал.1 от
ПИБЛД. Въз основа на подадените документи на 18.02.2019г. на Д.А.Б. било
издадено СУМПС № *********, валидно до 13.07.2023г., което му е било лично
връчено на 20.02.2019г.
С писмо от Генералното консулство на
Словения в Триест, отнетото в Италия СУМПС с № ********* на Д.А.Б. било
изпратено в Посолството на Република България в Любляна. С писмо документът бил
изпратен в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - гр. Бургас. В Сектор „ПП“ при
ОДМВР - гр. Бургас бил получен на 15.06.2019г. В приложението към писмото
изрично било посочено, че свидетелството за управление на моторно превозно
средство с № ********* на Д.А.Б. е било отнето от италианските полицейски
власти на 08.10.2018г.
Въз основа на така получената
информация от Словения била образувано преписка, а в последствие и досъдебно
производство, в рамките на което Б. бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. В проведения разпит обвиняемият направил
пълни самопризнания и заявил, че съжалява за стореното.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното и съдебното производство доказателствен
материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля – Десислава Димитрова (л. 42-43 от ДП) и обяснения на обвиняемия Д.Б. (л.10 гръб от съдебното
производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л.9 от съдебното производство);
писмо от Генералното консулство на Словения в Триест, ведно с писмени документи
(л.15-18 от ДП); заявление (л. 21 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за взимане на сравнителни образци (л.27-28).
От експертизите: съдебно-графическа експертиза (л. 44-47 от ДП).
От веществените доказателства: декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД (л.48 от ДП) и
СУМПС №********* (л.49 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия,
поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ
на доказателствените материали. Доколкото доказателствата са непротиворечиви,
то такъв анализ се явява и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 313, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
От
обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а
именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – св. Димитрова.
На следващо място въпросната декларация се изисква от водачите по силата на
изричен закон - чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 16, ал.2 от Наредба №
I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските
лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. Декларацията се поддава пред
орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК - Началник на Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР-Бургас, като на последно място в нея обвиняемият обективно е
потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че притежаваното от него СУМПС с №
********* е било изгубено и не е било отнето от италианските полицейски власти,
когато в действителност същото е било иззето от контролните органи в Италия и
той е бил наясно с това. Горепосочената декларация има удостоверителен характер
и е годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е
истинска, тъй като е съставена от обвиняемото лице, посочено като неин автор.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото Б. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия,
че СУМПС му е иззето от италианските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП,
вр. с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира
пред българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези
обстоятелствата се удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл. 17,
ал.1 ПИБЛД.
Същият е съзнавал, че подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат
достояние на орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото
деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното
положение, но въпреки това от волева страна обвиняемият е искал именно това, за
да може по този начин да се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки че е бил
предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под
който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до три година или глоба от сто до триста лева. В същото време по отношение
на обвиняемия Б. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за умишленото престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е бил неосъждан
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са
налице множество престъпления.
Доколкото практиката на съдилищата е
константна, че винаги, когато са налице, предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи този ред, то и настоящата
инстанция намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и на същия да се наложи административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени други криминални прояви
(същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо
обстоятелство чистото съдебно минало на Б., доколкото същото е отчетено веднъж
като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв. Б. е
оказал съдействие в хода на разследването, признал е вината си и е изразил
искрено съжаление и разкаяние за стореното. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е
лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно деяние е
инцидентна проява в живота му, както и че той е осъзнал стореното. Поради тези
съображение и като съобрази имущественото положение на обвиняемия (към момента
той е безработен), съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание
при наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния
размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Същевременно, въпреки
наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът няма как
да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да определи наказание под минимума от
1000 лева, както иска Б.. Това е така, доколкото още с т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено задължително тълкуване, съгласно
което в производството по приложение на чл.78а НК не се прилагат разпоредбите
на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато
съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен го осъжда да заплати сторените по
делото разноски. В настоящия случай по делото има доказателства за сторени на
досъдебната фаза разноски в размер на 150,99 лева за изготвена експертиза, поради
което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в полза на
ОДМВР-гр.Бургас. Същият на основание чл. 190, ал.2 НПК следва да заплати по
сметка на РС-Бургас и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото има приложени веществени доказателства, като
предвид характеристиките им – декларацията, приложена на л.48 от ДП следва да
остане приложена по делото в срока на съхраняването му в архив, след което да
се унищожи заедно с унищожаването на делото по предвидения в ПАС ред, а СУМПС,
приложено на л.49 от ДП, следва да се върне на Сектор „ПП“ – ОДМВР-Бургас.
Мотивиран от
горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.