Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260006
06.01.2022 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На осми декември Година
2021
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина М.
като
разгледа докладваното гр.д. № 1148 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от М.И.М.-К.
против Т.К.Д. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 14 000 лв., представляваща
обезщетение за лишаването й от ползване на нейната ½ идеална част от
съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Б********, ж.к. **********, за
периода 01.04.2014 г. – 31.01.2020 г.
(по 200 лв. месечно), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че
с ответника са бивши съпрузи и процесният имот е съсобствен между тях. Твърди
също така, че имотът е бил семейно жилище на страните, като с бракоразводното
решение ползването му не е било предоставено на никого от тях, но след
прекратяването на брака им в него е останал да живее ответникът, поради което й
дължи обезщетение за лишаването й от ползване на нейната част от имота, за
което тя му е изпратила нотариална покана, връчена на 26.03.2014 г.
В хода на делото и във връзка с
отговора на ответника ищцата е предявила и инцидентен установителен иск, с
който моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че тя е
изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********
по КККР на гр. Б*******, находящ се в гр. Б******, ж.к. **********,
представляващ жилище, апартамент с площ от 61,05 кв.м., ведно с избено
помещение № * с площ от 2,67 кв.м., както и 0,493 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена. Изложени са твърдения, че
горепосоченият недвижим имот е нейна еднолична собственост, тъй като макар и да
е бил придобит по време на брака й с ответника чрез договор за
покупко-продажба, той й е бил дарен от нейните родители, а договорът за
покупко-продажба, сключен между нея и родителите й и обективиран в нотариален
акт № **, том ***, нот. дело № 5405 от 28.06.1994 г. на нотариус Д. Р., е
относително симулативен и прикрива извършено от родителите й дарение в нейна
полза.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично и с процесуален представител, поддържа исковете, оспорва възраженията на
ответника, ангажира доказателства.
Така предявеният главен иск е с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, а инцидентният установителен иск за
собственост е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2,
предл. 5 от ЗЗД, като същите са допустими.
Първоначално е бил предявен и иск за осъждане на
ответника да заплаща на ищцата наем в размер на 200 лв. месечно на осн. чл. 57,
ал. 2 от СК за собствената й идеална част от процесния имот, считано
предявяването на иска до настъпване на основания за изменение или прекратяване
на наема, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, а с
допълнителна искова молба е предявен и иск за приемане за установено, че
ответникът ползва самостоятелно процесния имот, като с влязло в сила определение
от 28.07.2020 г. производството по тези искове е прекратено поради тяхната
недопустимост.
С подаден в законоустановения срок писмен отговор
ответникът оспорва главния иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС като неоснователен и моли
същият да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените разноски по
делото. Ответникът не оспорва, че процесният имот е съсобствен между страните
по делото, както и че той живее в него от 2014 г. до момента (което е заявено в
съдебно заседание на 04.11.2021 г. и е прието от съда за безспорно между
страните), но твърди, че никога не е препятствал ищцата да ползва имота, като
тя е разполагала с ключ от него и е можела да го ползва по предназначение.
Твърди също така, че никога не е бил канен писмено от ищцата да й заплаща
обезщетение по смисъла на чл. 31 от ЗС, а е бил поканен да й заплаща наем,
какъвто той не й дължи. На следващо място се твърди, че страните притежават и
друг съсобствен имот – апартамент, находящ се в гр. Б***, ж.к. **********,
който се ползва само от ищцата и до който ответникът няма достъп, като с
едноличното ползване на този имот ищцата е била компенсирана за това, че не е
ползвала процесния апартамент, ако се установи, че тя е била лишена от неговото
ползване. Оспорен е и размерът на претендираното обезщетение, като се твърди,
че същият е прекомерен. Заявено е и възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на претендираното от ищцата обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС за периода преди 17.02.2017 г. При условие на алтернативност е
направено възражение за прихващане, уточнено с молба от 20.05.2021 г. и в
съдебно заседание на 08.11.2021 г., между претендираното от ищцата обезщетение
и дължимо от нея на ответника обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за лишаването
му от ползване на съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Б*****, ж.к. ****************,
в размер на 200 лв. месечно за периода 01.05.2014 г. – 10.06.2020 г., или общо
14 600 лв., което възражение е прието за разглеждане по делото. При
условие на алтернативност е направено и второ възражение за прихващане между
претендираното от ищцата обезщетение и вземане на ответника от ищцата за сумата
от 24 029,50 лв., представляваща ½ от платената от него сума в общ
размер от 48 059 лв. за погасяване на теглен по време на брака им банков
кредит от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по който ищцата също е кредитополучател и
който е бил погасен изцяло от ответника.
В законоустановения срок ответникът е оспорил и
инцидентния установителен иск, като твърди, че същият е неоснователен. Оспорени
са изложените от ищцата твърдения във връзка с придобиването на имота. Ответникът
твърди, че този имот е бил придобит от него и ищцата по време на брака им чрез
договор за покупко-продажба, като те са заплатили посочената в нотариалния акт
продажна цена със свои семейни спестявания.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответника, който поддържа отговорите и направените оспорвания и възражения,
ангажирани са доказателства.
С молби от 07.07.2020 г. и от 27.07.2020 г. ищцата е
оспорила заявените от ответника възражения. Твърди, че вземането й за
процесното обезщетение се погасява с общата 5-годишна давност, а не с
тригодишна такава, както твърди ответникът. Твърди също така, че е налице
прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, тъй като през есента
на 2015 г. ищцата се е върнала от Г**** в Б***** поради здравословен проблем и
е престояла тук почти една година, като е разговаряла с ответника във връзка с
исканото от нея обезщетение за лишаването й от ползване на апартамента им и той
я е помолил да изчака известно време, през което той да събере необходимата
сума, което според ищцата представлява признаване на вземането от страна на
ответника и със същото е прекъсната давността. Ищцата също така твърди, че
ответникът винаги е имал ключ за апартамента в ж.к. ***********, имал е достъп
до него и често е ходил там до смъртта на нейната майка в края на 2014 г., а
след това също е имал ключ за него и го е наглеждал, което е допълнително
основание да се приеме, че възражението му за прихващане с негово вземане против
ищцата с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС (освен претенцията на ищцата, че
този имот е нейна собственост) е неоснователно. Ищцата е оспорила и другото възражение
за прихващане на ответника, като твърди, че никога не е отказвала да плаща
вноските по кредита, а напротив - имала е желание и готовност за продължи да ги
плаща, но ответникът я е възпрепятствал. Твърди също така, че това възражение е
недоказано, тъй като липсват доказателства, че ответникът е изплатил напълно
кредита, както и че за погасяване на кредита е изплатил сумата от 48 059
лв.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие на
Решение № 591/17.03.2014 г., постановено по гр.д. № 8087/2013 г. на БРС, с
което е прекратен сключеният на 09.06.1985 г. граждански брак между ищцата и
ответника.
Представено е и копие на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, т. **, рег. № *****, дело № 464 от 22.08.2006 г., с който
ищцата и ответникът са закупили по време на брака си недвижим имот,
представляващ двустаен апартамент, находящ се в гр. Б*****, ж.к. ********************,
с площ от 58,47 кв.м., ведно с избено помещение с полезна площ от 7,19 кв.м.,
ведно с 0,535 % ид.ч. от общите части на сграда и 0,535 % ид.ч. от правото на
строеж върху мястото от 66,53 кв.м. В нотариалния акт е посочено, че продажната
цена от 23 841,50 лв. е следвало да бъде платена на продавача в срок от
един месец от сключване на договора с кредитни средства, предоставени на
купувачите от ТБ „Алианц банк” АД.
Като доказателство по делото е
представено копие на Договор за кредит „Жилище” № ******/********** г., с който
ТБ „Алианц България” АД е предоставила на Т.К. и М. Кунева кредит в размер на
26 000 евро за закупуването на горепосочения недвижим имот, със срок на
погасяване до 25.07.2023 г., като е уговорена солидарна отговорност на двамата
кредитополучатели за изпълнението на задълженията по договора. Представени са и
вносни бележки за платени от ответника вноски по договора за кредит през
периода 25.03.2014 г. – 09.12.2019 г. в общ размер от 48 059 лв.
Представено е и удостоверение от
03.11.2021 г., издадено от „Алианц Банк България“ АД, съгласно което всички
задължения на кредитополучателите Т.Д. и М.М.-К. по договор за кредит „Жилище“
от 22.08.2006 г. са погасени на 09.12.2019 г., като кредитът се е ползвал и
обслужвал по разплащателна сметка в банката с титуляр Т.К.Д. и за периода
17.03.2014 г. – 09.12.2019 г. погасените суми по договора възлизат на
24 612,47 евро, равняващи се на 48 137,79 лв. Към удостоверението са
приложени справка за плащанията по договора за кредит за периода 17.03.2014 г.
– 22.07.2018 г., справка за плащанията за периода 23.07.2018 г. -09.12.2019 г.,
както и такава справка за периода м. октомври 2007 г. – м. юли 2018 г., от които
е видно, че ищцата е платила само 2 погасителни вноски – на 14.10.2010 г. и на
25.10.2010 г., в общ размер от 474,73 евро, а платец на всички останали вноски е
бил ответникът Д..
Като доказателство по делото е
представен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том ****,
нот. дело № 5405 от 28.06.1994 г. на нотариус Д. Р., с който И. М. М. и И. К. М.
са продали на М.И. Д. собствения си недвижим имот – апартамент, находящ се в
гр. Б*****, ж.к. ***************, ведно с прилежащото му избено помещение № * и
заедно с 0,493 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е
построен блокът, за сумата от 160 000 лв., като е посочено, че сумата е
била изплатена изцяло в брой в деня на ключването на договора и продавачите са
заявили, че са я получили.
Видно от представеното удостоверение
от 04.03.2014 г., издадено от Местна комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при
Община Б****, М. Д. е ползвала левова компенсация през IV-тото тримесечие на 1994 г. за
покупка на жилище за 169 309 спестовни числа, първа група по
времепрестояване, като по банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД й е била
изплатена левова компенсация в размер на 157 047 неденоминирани лева на база
Нотариален акт № **, т. ***, дело № 5405 от 28.06.1994 г.
По делото е приложена нотариална
покана, с която ищцата е поканила ответника да й заплаща наем в размер на 200
лв. месечно за собствената й част от горепосочения недвижим имот, като искането
е мотивирано с това, че имотът е съсобствен между тях, но се ползва от
ответника и той препятства достъпа и служенето на ищцата с имота и я лишава от
дохода, който й се следва като собственик и който тя би получавала, ако би
отдала имота под наем. Видно е от нотариалното удостоверяване, че тази покана е
била връчена лично на ответника на 26.03.2014 г.
Представено е и удостоверение № **/21.05.2020
г., издадено от нотариус И. К., рег. № *** на НК, съгласно което в Общия
регистър на нотариуса на дата 01.04.2014 г. е извършено вписване на нотариална
покана с подател Т.Д.К. и получател М.И.М., с която Т.К. е заявил, че не дължи
на М.М. исканото от нея обезщетение, тъй като той не ползва апартамента в гр. Б****,
ж.к. *********** и не й създава пречки относно ползването на този имот, като
същевременно е посочено, че само тя ползва съсобствения им апартамент в гр. Б****,
ж.к. ******** и К. няма достъп до него, поради което той я е поканил да му
заплаща наем в размер на 300 лв. месечно за този апартамент, считано от
01.04.2014 г. Липсват обаче доказателства тази покана да е била връчена на
ответницата преди настоящото дело.
По делото са разпитани свидетелите Е.
К., К. В., Ж. К. и К. Н..
Св. К. (съпруг на ищцата) твърди, че
апартаментът на страните в ж.к. ***********, се ползва от ответника, като
ищцата няма ключове за този имот. Свидетелят заявява, че ответникът е изгонил
ищцата от апартамента при раздялата им, взел е ключовете й и й казал, че
апартаментът е негов, като свидетелят не знае ответникът да е давал ключ от
апартамента на ищцата след развода им. Твърди, че ищцата е изпратила на
ответника нотариална покана да й плаща наем, защото ползва сам апартамента.
Заявява също така, че е присъствал на среща между ищцата и ответника през 2015
г., на която ответникът казал, че ще й плаща наем, но я помолил да изчака,
защото имал затруднения. Свидетелят твърди, че лично е чувал как ответникът е
казвал на ищцата, че апартаментът в бл. * е негов и е заплашвал ищцата, че ще й
отреже главата, ако отиде там. Твърди също така, че през 2015 г. той и ищцата
са се върнали от Г****** и са останали една година в Б******, през който период
са отседнали в апартамента в бл. ** на ж.к. **********. Заявява, че знае от
майката на ищцата, че този апартамент е бил прехвърлен на М.К. от родителите й
с договор за покупко-продажба, но ищцата не е давала никакви пари на родителите
си за апартамента, а прехвърлянето е било оформено като покупко-продажба, за да
вземат родителите й лихвоточки. Свидетелят заявява, че ответникът и двамата
синове на страните имат ключове за апартамента в бл. ** и го ползват за склад.
Заявява също така, че когато той и ищцата отседнали в този апартамент, те са
сменили входната врата, като М. е оставила на ответника ключове за новата врата
в семейния им автомобил „*******“ и му се обадила да ги вземе от там, тъй като
се страхувала от него и не искала да се срещат. Свидетелят също така твърди, че
ищцата не е отказвала на ответника да плащат заедно кредита за апартамента в
бл. *, но той й казвал, че апартаментът е негов и той ще си плаща кредита. Според
свидетеля, в апартамента в бл. ** има вещи на ответника, като той и синовете на
страните имат отделни ключове за този имот.
Св. В. заявява, че тя и ответникът
живеят на семейни начала от 2015 г. в процесния апартамент в ж.к. **********.
Твърди, че от тогава до настоящия момент бившата съпруга на ответника не е
искала да й бъде предоставен достъп до апартамента, както и че не й е известно
ищцата да има някакви претенции към този апартамент. Твърди също така, че
ответникът има лек автомобил „***********“, който тя ползвала от 2015 г. до
миналата година, но не знае дали ищцата има ключ за този автомобил.
Свидетелката заявява, че знае от ответника, че той и ищцата притежават и
апартамент в ж.к. ***********, в който е живял единият от синовете на страните,
но ответникът й е казвал, че в този апартамент няма негови вещи, нито е ходил там,
откакто живеят заедно със свидетелката, нито има ключ за този апартамент. Ответникът
също така й е казвал, че в апартамента в бл. ** е живяла майката на ищцата, за
която той се грижел до смъртта й, но това е било преди запознанството му със
свидетелката. Свидетелката твърди, че откакто живее с ответника, той не й е
казвал да се е виждал с ищцата, нито свидетелката ги е виждала да се срещат.
Св. К. (приятел на ответника) заявява,
че след раздялата на страните в апартамента в бл. * е останал да живее
ответникът, като свидетелят не знае ищцата да е имала претенции за това жилище,
но знае, че тя е отправила към ответника покана да й плаща наем за него. Твърди
също така, че след сключването на брака им ищцата и ответникът са живели в
апартамент на родителите на ищцата в бл. ** на ж.к. ********, но не знае
ответникът да е живял в този апартамент след раздялата на страните. Заявява, че
в този апартамент е живяла майката на ищцата и ответникът се е грижел за нея до
смъртта й през 2012 г. или 2013 г., като свидетелят не знае дали Т.Д. има ключ
за това жилище.
Св. Н. заявява, че е била съученичка
с племенницата на ищцата и познава същата от 1995 г., както и че знае всичко,
което се е случвало в тяхното семейство. Заявява, че от племенницата на ищцата
знае, че и след развода на страните ответникът е посещавал жилището в бл. ** и
има ключ от него, като и към момента той има достъп до този имот. Свидетелката
твърди, че апартаментът в бл. ** е бил на родителите на ищцата и е бил
прехвърлен на нея, за да вземе майка й пари от лихвоточки, като майката на М.К.
е искала да й дари имота, а не да й го продава
и нито ищцата, нито ответникът са плащали пари за този апартамент. Според
свидетелката в този апартамент сега не живее никой, а той се ползва като склад
и ответникът има ключ за него. Свидетелката също така твърди, че страните по
делото са купили апартамента в бл. * докато са били женени, като първоначално
са го изплащали заедно, а след раздялата им ответникът е продължил да го
изплаща. Заявява също така, че ответникът е заплашвал ищцата да не стъпва в
апартамента в бл. **, както и в апартамента в бл. *, както и й казал да остави
ключовете и от двата апартамента. Твърди, че ответникът Д. е гледал майката на
ищцата, а след нейната смърт ищцата е сменила вратата на апартамента в бл. ** и
е дала ключа на ответника, като не си е оставила ключ от този апартамент за
себе си. Според свидетелката страните са имали лек автомобил - „*****“, като ищцата
няма ключ от този автомобил, тъй като след развода им ответникът я е принудил да
му върне ключа.
По делото е назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало заключение относно
размера на наема за процесния имот за всеки месец от периода април 2014 г. –
януари 2020 г. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е изготвило
заключението си на база оферирани наеми, а не на база на реално сключени
сделки, тъй като липсва информация относно такива сделки. С оглед на това
процесуалният представител на ответника е оспорил заключението на вещото лице
като неправилно, но не е поискал назначаване на повторна или допълнителна експертиза,
нито е ангажирал други доказателства, от които да се установи, че представеното
по делото заключение е невярно. Поради това съдът намира, че приетото по делото
експертно заключение следва да бъде кредитирано изцяло.
При така събраните доказателства, от
правна страна съдът намира следното:
По отношение на предявения главен иск
с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, съдът намира следното:
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване, т.е. за да бъде
уважен предявеният иск, следва да бъде доказано от ищцата, че
тя и ответникът са съсобственици на процесния имот, че целият имот се ползва
само от ответника, както и че ищцата го е поканила писмено да й заплаща
обезщетение за ползата, от която тя е лишена, като обезщетението се дължи от
датата на получаване на писмената покана.
В случая по делото се установи, че по
време на брака си страните са придобили в режим на СИО апартамент в гр. Б*****,
ж.к. ***************, като след развода им съпружеската имуществена общност се
е трансформирала в обикновена съсобственост върху имота при равни квоти.
Страните по делото не спорят, че след
фактическата им раздяла в този имот е останал да живее ответникът Д., както и
че той ползва целия имот от 2014 г. до настоящия момент, т.е. ищцата не ползва
собствената си ½ ид.ч. от него.
По делото също така се установи, че с
нотариална покана ищцата е поканила
ответника да й заплаща „наем“ в размер на 200 лв. месечно, считано от 01.04.2014
г., поради това, че той ползва и собствената й част от съсобствения им
апартамент, като поканата е била връчена на ответника на 26.03.2014 г., но по
делото липсва доказателства след тази дата ответникът да е предоставил
възможност на ищцата да ползва нейната част от имота. Напротив – от
свидетелските показания се установява, че през процесния период в имота е живял
ответникът, а от 2015 г. там с него на семейни начала живее друга жена (св. В.),
като водените от ищцата свидетели сочат, че ответникът е взел от ищцата нейния ключ
от процесния апартамент и я е заплашил да не ходи там.
Съдът намира, че макар в нотариалната
покана претендираното от ищцата плащане да е посочено като „наем“, претенцията
й е с характер на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, което е видно от
съдържанието на самата покана, от което несъмнено става ясно, че сумата от 200
лв. месечно се претендира от ищцата не като наемна цена (в нотариалната покана
липсват твърдения за наличие на договор за наем между страните), а именно като
обезщетение за това, че е лишена от ползата от общата вещ. Поради това съдът счита,
че възражението на ответника, че никога не е бил канен писмено от ищцата да й
заплаща обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, е неоснователно и такава
писмена покана му е била връчена на 26.03.2014 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че в случая са налице всички предвидени в чл. 31, ал. 2 от ЗС предпоставки за
заплащане от ответника на ищцата на обезщетение за лишаването й от ползване на общата
вещ за процесния период 01.04.2014 г. – 31.01.2020 г. (исковата молба е
предявена на 17.02.2020 г., т.е. след крайната дата на процесния период).
Видно от мотивите на ТР №
7/02.11.2012 г. на ВКС, размерът
на дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС се определя в съответствие с
наемното възнаграждение за частта, от ползването на която е лишен
претендиращият съсобственик. В случая
от заключението на вещото лице е видно, че за целия процесен период наемната
цена за целия имот е в размер на 25 163 лв., съответно за собствената на
ищцата 1/2 ид.ч. от имота наемната цена е в размер на 12 581,50 лв.,
поради което съдът намира, че дължимото от ответника на ищцата обезщетение е именно
в този размер, а за сумата над 12 581,50 лв. до предявения размер от
14 000 лв. искът е неоснователен.
Ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на част от претенцията на ищцата, като
съдът намира това възражение за основателно, но в случая приложение намира
общата петгодишна давност, а не тригодишната такава, както твърди ответникът,
тъй като обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС, макар и да е претендирано като
месечно плащане, няма характера на нито едно от вземанията, посочени в чл. 111
от ЗЗД (в този смисъл са изложени мотиви в ТР № 7/02.11.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГК). Поради това и тъй като исковата молба е предявена
на 17.02.2020 г., съдът намира, че погасена по давност е претенцията на ищцата
за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ½ ид.ч. от имота
за периода 01.04.2014 г. – 16.02.2015 г., като същото е в размер на 1 763,35
лв. (по изчисления на съда въз основа на даденото от вещото лице заключение), а
такова обезщетение й се дължи от ответника за периода 17.02.2015 г. – 31.01.2020
г.
От
заключението на вещото лице се установява, че за непогасения по давност период,
за който ответникът дължи обезщетение на ищцата (17.02.2015 г. – 31.01.2020 г.)
наемната цена за целия съсобствен на страните апартамент е в общ размер от 21
636,29 лв., съответно за притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от имота наемната
цена е в размер на 10 818,15 лв., поради което се налага изводът, че дължимото
от ответника на ищцата обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е именно в този
размер.
С оглед гореустановената частична основателност на
предявения главен иск – до размера от 10 818,15 лв., следва да бъдат разгледани
заявените от ответника две възражения за прихващане, а именно: 1/ възражение за
прихващане със сумата от 14 600 лв., представляваща дължимо от ищцата на
ответника обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за лишаването му от ползване на
съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Б****, ж.к. *************, за
периода 01.05.2014 г. – 10.06.2020 г. (по 200 лв. месечно), алтернативно 2/ възражение
за прихващане със сумата от 24 029,50 лв., представляваща ½ от
платената от ответника сума в общ размер от 48 059 лв. за погасяване на
теглен от страните по време на брака им банков кредит от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, който е бил използван за покупката на процесния недвижим имот.
Тъй като произнасянето по съществото на първото възражение
за прихващане е обусловено от решението на съда по предявения от ищцата
инцидентен установителен иск за собственост, то преди произнасянето по възражението
на ответника следва да бъде разгледан този иск, по който съдът намира следното:
Съгласно нотариален акт № **, том **, нот. дело № 5405/1994
г. на нотариус Д. Р., на 28.06.1994 г. ищцата е закупила апартамент в гр. Б****,
ж.к. *********, за сумата от 160 000 лв., като в нотариалния акт е записано,
че сумата е изплатена изцяло в брой от купувачката на продавачите в деня на
сключването на договора. Ищцата твърди, че така сключеният договор за
покупко-продажба е симулативен, като същият прикрива договор за дарение на
недвижимия имот, извършено в нейна полза от родителите й. В случая обаче по
делото липсва представен писмен документ (т.нар. обратно писмо), който да разкрива
твърдяната симулация и да установява, че действителните отношения между
страните по договора са били други, а не тези, които са отразени в нотариалния
акт. Липсва и писмен документ (т.нар. начало на писмено доказателство) по
смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, който да прави вероятно твърдението за
привидност на съгласието за сключване на договор за покупко-продажба и който би
направил допустими свидетелски показания за доказване на това твърдение. Поради
това съдът намира, че в тези им части показанията на свидетелите К. и Н. са
недопустими и не следва да бъдат кредитирани.
С оглед на гореизложеното и при липсата на ангажирани от
ищцата допустими доказателства, които да доказват твърдяната от нея относителна
симулация, съдът намира, че предявеният инцидентен установителен иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради това и тъй като по
делото се установи, че апартаментът в гр. Б*****, ж.к. *********** е придобит
от ищцата чрез възмездна сделка по време на брака й с ответника, то следва да
се приеме, че на осн. чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) същият е станал съпружеска
имуществена общност на двамата съпрузи, а след развода им тази СИО се е
трансформирала в обикновена съсобственост между тях при равни дялове.
По отношение на заявеното от ответника възражение за
прихващане между дължимата от него на ищцата сума и сумата от 14 600 лв., претендирана
от него като дължимо от ищцата обезщетение за периода 01.05.2014 г. –
10.06.2020 г. (по 200 лв. месечно) за лишаването му от ползване на съсобствения
им недвижим имот в гр. Б*****, ж.к. *************, съдът намира следното:
Както бе посочено по-горе в
настоящото решение, за
да бъде уважена претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да
бъде доказано, че страните са съсобственици на процесния имот, че целият имот
се ползва само от ответника по иска (в случая по възражението за прихващане),
както и че той е бил поканен от другия съсобственик с писмена покана да му
заплаща обезщетение за ползата, от която е лишен, като обезщетението се дължи
от датата на получаване на писмената покана.
В случая по делото се установи, че по
време на брака си страните са придобили в режим на СИО апартамент, находящ се в
гр. Б****, ж.к. **************, като след развода им съпружеската им
имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове
- по ½ ид.ч. за ищцата и за ответника.
По делото обаче не се доказа
твърдението на Т.Д., че през периода, за който е заявена претенцията му по чл.
31, ал. 2 от ЗС, а именно от 01.05.2014 г. до 10.06.2020 г., М.М.-К. е ползвала
целия апартамент, както и че го е лишила от ползването на неговата 1/2 ид.ч. от
имота. От показанията на водените от ищцата свидетелите К. и Н. се установи, че
ответникът има ключ за този апартамент, както и че там има негови вещи, което
опровергава твърденията на ответника, че ищцата ползва целия имот и го лишава
от ползите от притежавана от него идеална част.
По делото също така не се установи
ответникът да е поискал писмено от ищцата да му заплаща обезщетение за
лишаването му от ползване на имота преди предявяване на възражението за
прихващане.
Предвид горното, съдът намира за
недоказана и неоснователна претенцията на ответника, предявена под формата на
възражение за прихващане, че ищцата му дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС
в размер на 14 600 лв. за лишаването му от ползване на апартамента на
страните в ж.к. ************, през периода 01.05.2014 г. - 10.06.2020 г.,
поради което така заявеното възражение за прихващане между сумата, която ответникът
дължи на ищцата и негово вземане към последната в размер от 14 600 лв., е
неоснователно.
По отношение на другото направено от
ответника възражение за прихващане, а именно със сумата от 24 029,50 лв.,
представляваща ½ от платената от него сума в общ размер от 48 059
лв. за погасяване на теглен от страните по време на брака им банков кредит от
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, съдът намира същото за основателно, тъй като от
представените по делото вносни бележки е видно, че през периода 25.03.2014 г. –
09.12.2019 г. ответникът е внесъл суми в общ размер от 48 059 лв. за
погасяване на кредита, като липсват доказателства част от тези суми да са били
предоставени от ищцата, каквито твърдения са наведени в нейна молба от
15.11.2021 г. Според съда е без значение дали ищцата е имала готовност да плаща
задълженията по кредита, както се твърди в нейна молба от 27.07.2020 г., а от
значение е само кой от солидарните длъжници е платил общото задължение, като в
случая се доказа, че ответникът е направил това, поради което на осн. чл. 127,
ал. 2 от ЗЗД ищцата му дължи половината от платените от него суми по договора
за кредит, а именно дължи му сумата от 24 029,50 лв.
С оглед на гореизложеното и предвид
установените насрещни изискуеми и ликвидни задължения на страните по делото,
съдът намира, че следва да бъде извършено прихващане между дължимата от
ответника на ищцата сума в размер на 10 818,15 лв. и дължимата от ищцата на
ответника сума в размер на 24 029,50 лв., в резултат на което вземането на
ищцата към ответника се погасява изцяло.
Предвид гореизложеното и с оглед на установената
неоснователност на главния иск за размера над 12 581,50 лв. до предявения
размер от 14 000 лв., както и предвид основателността на част от заявените
от ответника възражения, а именно на възражението за погасяване по давност на
вземането на ищцата за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 1 763,35
лв., дължимо за периода 01.04.2014 г. – 16.02.2015 г., както и на възражението
за прихващане с насрещно задължение на ищцата към ответника по чл. 127, ал. 2
от ЗЗД в размер на 24 029,50 лв., съдът намира, че предявеният главен иск
за осъждане на ответника за заплати на ищцата сумата от 14 000 лв., представляваща
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода 01.04.2014
г. – 31.01.2020 г.,
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед отхвърлянето на предявените от ищцата главен иск и
инцидентен установителен иск, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК тя следва да заплати
на ответника направените от него разноски по делото, които са в размер на 5 лв.
– държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, като липсват
доказателства за уговорено и платено от ответника адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.М.-К., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, против Т.К.Д., ЕГН **********,***, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 14 000 лв. (четиринадесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за лишаването й от
ползване на собствената й ½ идеална част от съсобствения им недвижим
имот, находящ се в гр. Б****, ж.к. **********, дължимо за периода 01.04.2014 г.
– 31.01.2020 г. (по 200 лв. месечно),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.М.-К., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, против Т.К.Д., ЕГН **********,***, инцидентен
установителен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищцата е изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********** по КККР на гр. Б****, находящ се в гр. Б******, ж.к. **********,
представляващ жилище, апартамент с площ от 61,05 кв.м., ведно с избено
помещение № * с площ от 2,67 кв.м., както и с 0,493 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена.
ОСЪЖДА М.И.М.-К.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, да заплати на Т.К.Д., ЕГН **********,***, сумата от 5,00 лв. (пет лв.), представляваща направените от
него съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала!
ИМ