О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 6
гр. Перник, 11.03.2021 г.
Административен
съд-Перник, в закрито заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Ивайло Иванов
Членове: Слава Георгиева
Лора
Стефанова
като разгледа ч.
КАНД № 40 по описа за 2021г. на Административен съд-Перник докладвано от съдия
Георгиева, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 407 от ГПК, вр. чл 144 от АПК.
Постъпила е частна жалба от ТД на НАП-София, със съдебен
адрес: гр.София, ул.”Аксаков” №21, чрез юрисконсулт П. П. П., против Разпореждане постановеното по
адм.нак.дело № 737/2020г. по описа на Пeрнишки районен съд, в частта, с която е оставено без
уважение искане да се посочи в изпълнителния лист като задължение и сумата от 5
лева, представляваща държавна такса във връзка с неговото издаване. В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като разноските
за издаването на изпълнителен лист не се включвали в разноските по изпълнението
и не можели да се събират от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния
лист. Прави искане разпореждането да бъде отменено и искането му да се уважи в
цялост.
В частта, с която искането
за издаване на изпълнителен лист е уважено, разпореждането е влязло в сила.
Ответникът по частната жалба “Тостерите”ЕООД,
чрез адв. Дарина Данчова-от АК-Перник, в указания срок депозира становище
за нейната неоснователност.
Административен съд-Перник, в касационен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Доводите за това
са следните:
С решение № 296/28.07.2020г., постановено по АНД № 737/2020г. по описа на
районен съд Перник е осъдено
“Тостерите”ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е влязло в сила
на 14.10.2020г.
С молба по чл. 405, ал. 1 от ГПК от 20.01.2021г. процесуалния
представител на ТД на НАП София - юрисконсулт
П. П., прави искане за издаване
на изпълнителен лист за сумата от 80 лева, представляваща направени разноски по
АНД № 737/2020г. - юрисконсултско възнаграждение,
както и за сумата от 5 лева, която сума ще бъде заплатена като такса за
издаването на изпълнителния лист.
За да уважи искането да бъде издаден
изпълнителен лист в полза на Национална агенция по приходите за сумата от 80
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, въз основа на влязло в сила
решение № 296/28.07.2020г. по АНД №
737/2020г. по описа на Пeрнишки районен съд, и да остави без уважение искането
да бъде посочено в изпълнителния лист като задължение и сумата от 5 лева,
представляваща държавна такса във връзка с неговото издаване, районният съд е
приел, че постановеното решение № 296/28.07.2020г. по АНД № 737/2020г. по описа на ПРС е годно изпълнително основание и за
посочената в него сума следва да се издаде изпълнителен лист. Според съда
разноските за издаване на изпълнителния лист, обаче, се включват в разноските
по изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 от ГПК и следва да се събират от
съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист, поради което същите не
следва да се посочват като задължение в него.
Настоящият състав намира, разпореждането
на районния съд е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност ще се отбележи следното:
Изпълнителният процес
предпоставя наличие на право на принудително изпълнение, за да бъде допустим.
За да възникне и съществува правото на принудително изпълнение, следва да са
налице изпълняемо право, тоест притезание, което не е доброволно изпълнено и
поради това се нуждае от принудително удовлетворяване, и изпълнително
основание, тоест предвиден от закона документ, който доказва съществуването на
неудовлетвореното притезание. Наред с изпълняемото право и изпълнителното
основание, като условие за допустимост на изпълнителния процес и абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на принудително
изпълнение, се явява и наличието на издаден изпълнителен лист.
Проверката по чл. 406, ал.1
от ГПК, която съдът извършва преди да разпореди издаване на изпълнителния лист,
цели да провери дали правото на принудително изпълнение е възникнало – налице
ли е изпълнително основание, удостоверява ли то изпълняемо право, в полза на
кого, спрямо кого и за какво изпълняемо право то съществува. Увери ли се, че
кредиторът има право на принудително изпълнение, а то следва от изпълнителното
основание, съдът разрешава издаването на изпълнителен лист. Затова и
изпълнителният лист се издава само въз основа на изпълнителното основание.
Самото изпълнително основание очертава предмета и страните на принудителното
изпълнение, като след издаването му, изпълнителният лист следва да поеме тази
функция. Поради тази причина изпълнителният лист трябва точно да възпроизведе
съдържанието на изпълнителното основание и по този начин да очертае спрямо
съдебния изпълнител предметните и лични предели на принудителното изпълнение.
В обжалваното разпореждане,
районният съд точно е възпроизвел осъдителния диспозитив на решение
№ 296/28.07.2020г., постановено по АНД № 737/2020г. по
описа на Пeрнишки районен съд, с който е
осъдено “Тостерите”ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите сумата от
80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и правилно е разпоредил изпълнителният лист да бъде издаден само за тази
сума. Върху тази сума следва се разпростира предметния обхват на принудителното
изпълнение, тъй като само тя е посочена в изпълнителното основание.
Искането за вписване в
изпълнителния лист като задължение и на сумата от 5 лева, която молителят ще
внесе като държавна такса за издаването на изпълнителния лист, районният
съд правилно е оставил без уважение.
Съобразно изложеното
по-горе, за допустимостта на изпълнителния процес е нужно наличие на
изпълнително основание, но и на изпълняемо право. Това изпълняемо право по
същността си може да бъде само притезание и то не всякакво притезание, а само
изискуемо и ликвидно притезание, което е удостоверено в изпълнителното
основание. Това е така, защото след като поради неизискуемост на притезанието
не може да се иска доброволно изпълнение, на още по-голямо основание не може да
се иска и принудителното му изпълнение. Затова нямат качеството на изпълняемо
право срочните, условните и бъдещите притезания.
В настоящия случай,
посочената от жалбоподателя ТД на НАП София сума от 5 лева, представляваща държавна такса за издаването на
изпълнителния лист, е нямала характер на изискуемо и ликвидно притезание към
момента на подаването на молбата по чл. 405 от ГПК до районния съд. Този извод
следва от обстоятелството, че в искането си за издаване на изпълнителен лист,
молителят изрично е посочил, че тази сума „ще бъде заплатена“. Следователно
разноски за издаване на изпълнителния лист все още не са били направени към
момента на искането за записването им като задължение в изпълнителния лист и
пред районния съд не са представени доказателства за реалното им заплащане. Същите представляват бъдещо притезание и като такова нямат
характер на изпълняемо право и не следва да бъдат посочвани в изпълнителния
лист като задължение.
Съобразно
гореизложеното съдът намира, че като е достигнал до аналогичен краен извод,
въпреки че мотивите му в тази част не се възприемат изцяло, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт.
По изложените от касационната инстанция съображения обжалваното разпореждане следва да се остави в сила.
Водим от
гореизложеното, Административен съд-Перник, в касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила Разпореждане, постановено по АНД № 737/2020г. по описа на
районен съд Перник, в частта, с което е оставено без уважение искане да се
посочи в изпълнителния лист като задължение и сумата от 5 лева, представляваща
държавна такса във връзка с неговото издаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
/п/
Членове: /п/