Р Е Ш Е Н И Е
№ 471
гр. Пловдив 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 360/2020
г. по описа на РС Пловдив ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 1578/20.12.2019 г. на *** Община Пловдив, с което на Н.М.К. с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв., за
нарушение по чл.4А от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ на
основание чл.43 ал.4 от НРСППППСТГП.
Жалбоподателят Н.М.К. се явява в
съдебно заседание. Отправя се искане до съда за отмяна на наказателното
постановление. Не се оспорва паркирането на автомобила в зоната на
забранителния знак „В27“, но се твърди маловажност на нарушението.
Въззиваемата страна Община Пловдив чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание заявява искане до съда за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което същата е ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 15.11.2019 г. свидетелят Ф.Д. – ***
към Второ РУ при ОД на МВР Пловдив, заедно със свой колега изпълнявали служебни
задължения в района на Второ РУ Пловдив, като на *** около 16.25 ч. възприели
паркиран в зоната на поставен пътен знак от категория „В” – за въвеждане на
забрана, а именно знак „В27” – „Забранени са престоят и паркирането”, лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ***. Автомобилът „БМВ“ с рег. № *** бил регистриран
като собствен на М.Н.Д., но се ползвал от жалбоподателя Н.М.К., живущ ***. За
паркирането на автомобила в зоната на знак „В27” – „Забранени са престоят и
паркирането”, св. Д. съставил фиш – с № **********/15.11.2019 г. – за прието за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.4А от НРСППППСТГП, като във фиша като
име на нарушител било вписано това на собственика на автомобила М.Н.Д.. Още
докато се изготвял фиша, при *** дошъл жалбоподателя К., който заявил, че
автомобилът е негов, че бил инвалид, а на булеварда имало и други паркирани
автомобили.
Жалбоподателят К. поискал да му се
състави акт на него, за да можел да го обжалва, като това му искане било
формулирано в молба до *** Второ РУ Пловдив. Въз основа на установеното на
място на 15.11.2019 г. и снети допълнителни обяснения от жалбоподателя К. и по
повод на молбата на последния от страна на св. Д. на 10.12.2019 г. бил съставен
в присъствието на Н.К. акт за установяване на административно нарушение – АУАН
№ 038607/10.12.2019 г., за приетото извършено на 15.11.2019 г. в ***
административно нарушение по чл.4А от НРСППППСТГП. При предявяване на акта на
нарушителят вписал, че автомобилът бил със знак за инвалиди и бил паркиран пред
дома му. Против констатациите по АУАН не били направени възражения в срока за
това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите
материали по административната преписка административно – наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Д., АУАН, фиш,
обяснения, молба, разписка, експертно решение, оправомощителни заповеди.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Д. като последователни и логични, кореспондиращи си с писмените доказателства,
неоспорени от страните по делото.
С оглед на така възприетата
и изложената фактическа обстановка съдът прие, че с действията си към 15.11.2019 г. жалбоподателят Н.М.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по см. на чл.4А от НРСППППСТГП, тъй
като същият ден в зоната на поставен
пътен знак от категория „В” – за въвеждане на забрана, а именно знак „В27” –
„Забранени са престоят и паркирането”, на *** е бил паркирал ползван от него лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ***, с което не е съобразил поведението си като
участник в движението с пътен знак.
Въпреки наличието на осъществен състав
на административно нарушение, съдът прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя Н.М.К.
административна отговорност за нарушение по см. на чл.4А от НРСППППСТГП, следва
да отпадне, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Като основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление се прие от настоящата инстанция
неправилното приложение на закона в хода на административното производство. Съгласно чл.4А от
НРСППППСТГП „Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.”. За това нарушение по чл.4А от НРСППППСТГП административно
– наказващият орган е наложил на нарушителя К. административно наказание глоба
в размер на 20 лева на основание чл.43 ал.4 от същата Наредба – Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ - „На
водач, нарушил разпоредбата на чл.4 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.6 и т.7 и чл.4 ал.2
т.1, т.2 и т.5, чл.4а и чл.4б от настоящата Наредба, се налага глоба в размер
на 20 (двадесет) лв.“. Според чл.41 обаче от приложената НРСППППСТГП „При
констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които
няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на
лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в
настоящата наредба.”. За нарушаване обаче на правило за паркиране и то същото
като процесното по чл.4А от НРСППППСТГП е предвидена изрична и конкретна
санкция в Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на лице извършило нарушението –
в разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДВП – „Участниците в движението: 1. съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и пътната маркировка.“. Разпоредбата на чл.4А от НРСППППСТГП
преповтаря разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДВП. В Закона за движение по пътищата
/ЗДВП/ има и специална санкционна норма при нарушаване на чл.6 т.1 от ЗДВП, а
именно чл.180 ал.1 т.1 от ЗДВП. Наличието на изричната и конкретна санкция в
ЗДВП за нарушаване на правило за паркиране – за несъобразяване на участник в
движението с пътен знак, въвеждащ забрана за паркиране – забрана за паркиране в
зоната на поставен пътен знак от категория „В” – за въвеждане на забрана, а
именно знак „В27” – „Забранени са престоят и паркирането”, изключва по аргумент
от цитираната норма на чл.41 от НРСППППСТГП налагането на санкция /на
административно наказание/ на основанието посочено от административно –
наказващият орган – на основание чл.43 ал.4 от НРСППППСТГП.
Съобразено от разпоредбата
на чл.3 ал.2 вр. ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ подзаконови
нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на
други обществени отношения, които не са били първично регулирани със закон.
Съгласно пък разпоредбата на чл.7 ал.2 ЗНА „Наредбата е нормативен акт, който се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен.“. В настоящия случай с посочените разпоредби на Наредбата –
на чл.4А от НРСППППСТГП и на чл.43 ал.4 от НРСППППСТГП не се уреждат обществени отношения, които да не са
уредени и първично регулирани от закон.
Налице е с оглед на горното
неправилно приложение на Закона – на материалния закон относно квалифициране на извършеното
административно нарушение и приложение на санкционната разпоредба /в този см. е
и Решение № 468/18.02.2020 г. по КАНД № 3586/2019 г. на Административен съд
Пловдив/. Неправилното пък приложение на
Закона се преценя за допуснато съществено нарушение, а наличието му налага и
отмяна на порочно издаденото наказателно постановление.
По тези съображения съдът счита обжалваното
наказателното постановление за незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ
н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1578/20.12.2019
г. на *** Община Пловдив, с което на Н.М.К. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв., за нарушение
по чл.4А от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ на основание чл.43 ал.4
от НРСППППСТГП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.