Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 18.05.2020г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАЯ
НЕДКОВА
ИВАН СТОЙНОВ- мл.съдия
секретар : ПЕТЯ
ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в.гр.дело № 293 по
описа за 2020г.
Производството
е по реда на чл. 268-271 ГПК.
С въззивна
жалба от „Енерго-Про-Продажби“ АД, предявена чрез адв.Н.Б., е обжалвано решение № 5505/
09.12.2019г. постановено по гр.д.№ 9972/ 2019г. на Районен съд- Варна, с което е прието да установено в отношенията
между страните, че Г.Н.Н. не дължи на дружеството- ответник, сумата 2959.58лв.-
стойност на служебно начислена / след прочит на скрит регистър/ ел.енергия за
периода 14.06.2017г.- 13.06.2018г., за обект в гр.Варна, ул.“ Девня“ № 11 А,
вх.Б, ап.25, с посочен аб./кл.номер, на основание чл.124, ал.1 ГПК .С решението
са присъдени разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Поддържа
възражения за неправилност и необоснованост на решението, постановяването му в
разрез със събрания доказателствен материал. Счита, че за дружеството е налице правно основание за възникване на вземането.
Начислената сума представлява цената за потребеното в обекта количество
неотчетена ел.енергия, установено след прочит на регистър 1.8.3 – 16052кВтч,
която е дължима от абоната съгласно разпоредбите на чл.50 от ПИКЕЕ, вр.чл. 200,
ал.1 ЗЗД. Предпоставките на правопораждащия фактически състав са доказани в
процеса /т.1-7/. По същество отправя искане за отмяна и постановяване на
решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, и да се присъдят направените в производството съдебно-деловодни
разноски.
Въззиваемата страна- Г.Н., представляван от адв.Ц.Д.,
оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли решението да
бъде потвърдено и да се присъдят сторените по делото разноски, за двете
инстанции.
.
Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към
делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
за установяване недължимостта на претендирано от ответника вземане към ищеца в
размер на сумата 2959.58лв., начислена за обект в гр.Варна, ул.“Девня“,бл.11А,
вх.Б, ап.25. Оспорва начисленото задължение в корекционно
производство,основанието, начина и методиката по която е определено. Излага
конкретни възражения срещу вписаните в протокол от проверката данни и
констатациите на метрологичната експертиза, за отчет в невизуализиран регистър
1.8.3.
Ответникът
„Енерго-Про-Продажби“ АД изразява становище за неоснователност на иска. Твърди
, че начислената сума представлява стойност на
реално доставено и потребено, но неотчетено количество ел.енергия, определено при
условията на чл. 50 от ПИКЕЕ, и се дължи от купувача, на основание чл. 200,
ал.1, предл.1-во ЗЗД.С идентични аргументи поддържа това становище пред
въззивния съд.
Релевантни за настоящото производство са всички факти и
обстоятелствата, обсъдени в мотивите на решението, кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Във връзка
с отправените възражения следва да се посочи, че проверка на електромера на адреса на
потребление е извършена на 13.06.2018г. по данни вписани в КП № 104644 /
13.06.2018г. СТЕ е демонтиран със
снети показания от всички регистри /
1.8.1-1.8.0/ и подменен нов.
Съгласно КП № 1015/ 03.06.2019г.,
БИМ-РО- гр.Лусе, съставен за резултатите от извършената метрологична експертиза
провереният електромер, тип МЕ 162-D1A52-MЗКО, е статичен, еднофазен, двутарифен, без дефекти на кутията, клемите
и клемния блок, с необходимите обозначения на табелата. При изпитване не е
измерена грешка над максимално допустимата/ 4.2-4.4/.В заключение е прието, че
СТИ съответсва на метрологичните характеристики и изискванията за точност, не
отговаря на техническите характеристики – при софтуерен прочит е установено
наличие на преминала ел.енергия на тарифа 1.8.3.-016052.779 kWh, невизуализирана на дисплея.
Въз основа на констатираното отчитане в неактивен
регистър е издадено становище за начисляване на електроенергия, общо 16052кВТч,
за период от 14.06.2017г. до 13.06.2018г., фактурирано със стойност 1959.58лв.
с ДДС. Изпратени са съобщения до абоната за задължението, срок на погасяване.
По искане на ответника е назначена
съдебно-техническа експертиза. Заключението не е оспорено от страните, но се
преценява като обективно и непротиворечиво данено по т.1 и т.4, и частично по
т. 2, за предполагаемо допустимото количество потребление. Отговорът по т. 3 е
условен, предвид отсъствието на други данни насочващи към манипулирано
въздействие от потребителя.
По
същество на спора:
Разрешаването на
конкретния спор е обусловено от
нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството
доставена ел.енергия за период, предхождащ
датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент
разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.
Правната регламентация на процесните отношения
между доставчика и потребителя на ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР,
приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание
чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на
проверката са отменени, съответно чл.1 - 47 и чл.52 - 56 от ПИКЕЕ с
Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15
от 14.02.2017г. Действащи за
разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№
3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.
Съобразно всички установени факти по делото енергийното
дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество
електроенергия за реално потребление в
посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с решение
2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила към датата на проверката. Начисленото количество е
определено по показанията от регистър 1.8.3 / Т3-/ като реално потребление на
доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка
на електромера в лабораторни условия. Потвърдени са измерените показания по
активни регистри- дневна и нощна тарифа. Електромерът е без външни дефекти, с
необходимите обозначения на
табелката,знаци и пломби, т.е. без индикация за неправомерен достъп до
вътрешната конструкция. Срокът на метрологична годност не е изтекъл и
отчитането на потребяваната електроенергия е по две тарифи- дневна и нощна.В
информационната база данни на дружеството няма отчитане на натрупани количества в останалите регистри,
невизуализирани на дисплея, и
следователно възможност да бъде установено несъответствие при редовен отчет на
показанията при доставчика. Прочит на невизуализиран регистър е извършен със
специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество.
Разглеждащият състав не приема за основателно
възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на
приложеният чл.50 ПИКЕЕ. При установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и
въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да
начисли допълнителна сума / в рамките на минал отчетен период/ за срок от допускане на грешката до нейното
констатиране. Корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни
данни за показанията от всички регистри-активни и неактивни, при които в условията
на последваща проверка е възможно да се установи точното количество електроенергия потребено на обекта в лимитирания от закона корекционен
период.
Поради изложеното, ответникът не доказва главно и пълно предвидените в чл.50 от ПИКЕЕ
предпоставки. Предявената искова
претенция е основателна.
Решението на първостепенния съд е правилно и
законосъобразно.
На основание чл.78, ал.
3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски. Искането е направено
своевременно с писмения отговор, а доказателства за направен разход в размер на
450лв., внесено адвокатско възнаграждение, са представени с молбата от
15.05.2020г. Посоченият размер е близък до нормативния минимум и не се явява
прекомерен по критериите на чл. 78, ал. 5 ГПК. За този извод преценява и двукратно по високия размер на
възраграждението, претендирано от насрещната страна при същите показатели.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
5505/ 09.12.2019г. постановено по гр.д.№ 9972/ 2019г. на Районен съд- Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“ АД ,ЕИК
*********, да заплати на Г.Н.Н., ЕГН-**********,сумата 450/ четиристотин и петдесет / лева, представляващи направени в
производството съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.