№ 512
гр. С., 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110214607 по описа за 2021 година
и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М. 2“ ЕООД, ЕИК ************ против
Наказателно постановление № 555639-0346359 от 14.01.2021г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“-С. в ЦУ на НАП, с което на М. 2“
ЕООД, ЕИК ************, на основание чл.185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
Министерството на финансите.
С жалбата „М. 2“ ЕООД, ЕИК ************ оспорва посоченото
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по мотиви,
изложени в жалбата. Моли то да бъде отменено. В хода на делото по
същество адв. К., представляваща дружеството претендира присъждането на
разноски в размер на 120 лева, посочени в адвокатското пълномощно.
Въззиваемата страна, ТД НАП, редовно призована се представлява от
1
юрисконсулт Г., която счита депозираната жалба за неоснователна. Моли
съдът да потвърди изцяло атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на възнаграждение в
размер на 120 лева.
Актосъставителят С. М. П., редовно призована, се явява лично.
От показанията на актосъставителя С. М. П. и материалите по
административно- наказателната преписка, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 22.07.2020г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 0346359 от актосъставителя С. М. П. в присъствието на един
свидетел, присъствал при установяване на нарушението и връчването на акта
за това, че на 22.07.2020г. в 16.20 часа е извършена проверка в търговски
обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- студио „М.“ за
фризьорски и козметични услуги, находящ се в гр.С., кв.“М.“-4, бл. 404,
магазин № 4 до вх. 2, стопанисван от „М. 2“ ЕООД, ЕИК ************.
Установено е, че в обекта има функциониращо и регистрирано фискално
устройство, модел „ Deisy PERFECT S01-KL„ с ИН на ФУ №DY501873 и ИН
на ФП №36660346. Установено е, че разчетената касова наличност в момента
на проверката е в размер на 63.00 лева, платени в брой, съгласно дневния
финансов отчет №000696/ 22.07.2020г. Фискалното устройство притежава и
са активирани операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми
за регистриране на извършената промяна в касовата наличност, за които няма
въведени суми. Установената фактическа наличност в касата на обекта е в
размер на 105.00 лева, съгласно описа на наличните пари в касата към
момента на започване на проверката от 22.07.2020г. Установената
положителна разлика е в размер на 42.00 лева между фактическата касова
наличност в касата и отчетената от ФУ. Представлява въвеждане на пари в
касата, което не е било регистрирано във фискалното устройство на
22.07.2020г., като „служебно въведена“ сума в касата извън случаите на
продажби, видно от дневния финансов отчет №000696/ 22.07.2020г.
С оглед горното е констатирано, че „дружеството -жалбоподател не е
изпълнило задължението си извън случаите на продажба всяка промяна в
касовата наличност да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми.
2
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и Наказателно
постановление № 555639-0346359 от 14.01.2021г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“-С. в ЦУ на НАП, с което на М. 2“ ЕООД, ЕИК
************, на основание чл.185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
Министерството на финансите.
В съдебно заседание е разпитан актосъставителят С. М. П., която
заявява, че е извършила проверката заедно с нейния колега, който е и
свидетел при установяване на нарушението. С показанията си потвърждава
констатираното нарушение. Показанията на този свидетел се подкрепят от
писмените доказателства по преписката, включително и от приложения
дневен „Х“ отчет и описа на фактически намерените и описани парични
средства в касата на търговския обект.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по- голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във
вр. с чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и
сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН тримесечен
срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от
3
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в шестмесечния преклузивен
срок. Поради това съдът счита, че са спазени всички преклузивни срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
Не са налице основания на чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай са
били застрашени обеществените отношения, свързани с отчетността, като
сумата е намерена в касата на търговския обект и тя следва да се разглежда
като постъпление от търговска дейност, поради което нарушението води до
неотразяване на приходи и обуславя неговата висока степен на обществена
опасност. Това е довело до предвиждането на административно- наказателна
отговорност за извършването му. В тази връзка съдът намира, че
законосъобразно е ангажирана административно- наказателната отговорност
на дружеството-жалбоподател, като същото е било санкционирано с размер
на имуществената санкция към минимума съгл. чл.185,ал.2 от ЗДДС.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно . Съгласно разпоредбата
на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение от 120 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата
страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат
възложени на дружеството- жалбоподател.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1
от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 555639-0346359 от
14.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-С. в ЦУ на
НАП, с което на М. 2“ ЕООД, ЕИК ************, на основание чл.185, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000
4
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства на Министерството на финансите.
ОСЪЖДА „М. 2“ ЕООД, ЕИК ************ да заплати на ТД- НАП-
С. направените по делото разноски в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Настоящото решение може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна
жалба пред Административен съд – гр. С., по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5