РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на тридесети септември двехиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 7778 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение от 03.01.2019г., постановено по гр.
дело № 31730/2017г. на Софийски районен съд, 155 състав в частта, с която е
отхвърлен предявения от дружеството – жалбоподател срещу П.Г.П. осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на разликата над сумата 577. 24
лв. до пълния предявен размер от 956. 58 лв. – главница за незаплатена топлинна
енергия, като погасен чрез извършено плащане, както и в частта за отхвърляне
изцяло на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД срещу ответника Г.И.П..
В жалбата се поддържат
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част,
поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Въззивникът
поддържа, че от ответника не е доказано плащане на процесното вземане, съгласно
представените по делото писмени доказателства. Сочи, че представените по делото
доказателства за плащане не се отнасят до процесните задължения и неправилно
искът е отхвърлен като погасен чрез плащане срещу ответника П.. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло исковете, с присъждане на
разноски.
Въззиваемият – ответник П.Г.П.
оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Твърди, че СРС правилно е
кредитирал представеното платежно нареждане, с което е удостоверено плащане на
сумата 379. 34 лв. за периода 01.10.2015г. -30.08.2016г., който е част от
исковия период. Предвид изложеното, моли съда да потвърди решението в
обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата Г.И.П. /починала
в хода на въззивното производство/ оспорва жалбата по изложени в писмен отговор
съображения. Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства за
възникнало облигационно правоотношение между страните. Моли съда да потвърди
решението, с присъждане на разноски.
Въззиваемите З.П.П. и П.П.П.,
както и П.Г.П., конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата
Г.И.П., в хода на устните прения оспорват жалбата и молят въззивния съд да
потвърди решението в обжалваната част.
Решението в частта за частично
уважаване на иска за главницата и изцяло на иска за мораторна лихва срещу П.Г.П.
е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на
първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК,
въззивният съд намира следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на дружеството – ищец главница в размер общо
на сумата 956. 58 лв., от която сумата 878. 94 лв. – незаплатена топлинна
енергия за периода м.09.2013г. – м.04.2016г. и сумата 77. 64 лв. – цена на
услугата дялово разпределение за същия период и на сумата 112. 62 лв. –
мораторна лихва за забава, от която 94. 73 лв. – лихва върху главница за
топлинна енергия и сумата 17. 89 лв. – лихва върху главницата за дялово
разпределение.
СРС
е уважил частично иска за главницата срещу ответника П.Г.П., като погасен чрез плащане за сумата 379. 34 лв.
съгласно представено платежно нареждане, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна
на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение с него по
доставяне на топлинна енергия. По отношение на ответницата Г.И.П. е приел, че
същата не е пасивно материалноправно легитмирана по исковете при условията на
солидарна отговорност, поради липса на представени доказателства в тази връзка
от ищеца, чиято е доказателствената тежест.
С
оглед влязлата в сила част осъдителна част на обжалваното решение, е налице
установено със сила на присъдено нещо наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника П., сключено при Общи
условия, както и доставката на топлинна енергия за процесния период.
Единственият
релевиран в жалбата довод досежно отхвърлената част на иска за главницата срещу
ответника П. е липсата на частично плащане, както е приел СРС. В
първоинстанционното производство в срока по чл. 131 ГПК е представено платежно
нареждане от 17.10.2016г., за сумата 379. 34 лв. с наредител П.Г.П., видно от
което същият е заплатил на ищцовото дружество посочената сума с основание за
превод – топлинна енергия за период от 01.10.2015г. до 30.08.2016г.
Съгласно
заключението на приетата СТЕ, стойността на потребената топлинна енергия за
процесния период 01.09.2013г. – 30.04.2016г. е в размер общо на сумата 1202. 27
лв., от които сумата 823. 04 лв. – прогнозно начислена сума по фактури и сумата
379. 23 лв. - сума за доплащане от
изравнителните сметки. Съгласно заключението на приетата ССчЕ, стойността на
потребената ТЕ с включени изравнителни сметки за периода
м.09.2013г.-м.04.2016г., с отчетени текущи плащания и прихващания е в размер на
841.49 лв., тъй като е налице сума от 37. 45 лв., която неправилно е включена в
изравнителни сметки извън процесния период. Съгласно заключението на ССчЕ,
дължимата сума за услугата дялово разпределение е в размер на претендираната от
77. 64 лв.
По
изложените съображения искът за главницата срещу ответника П. е основателен и
доказан до размера общо на сумата 919. 13 лв., от които 841. 49 лв. – стойност
на незаплатена топлинна енергия и сумата 77. 64 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение. Основателно е оплакването в жалбата, че по делото не е доказано
плащане от ответника на претендираната главница. Съгласно заключението на
приетите по делото СТЕ и ССчЕ, заплатената сума от ответника в размер на 379.
34 лв. /стойност на сумите за изравнение за целия процесен период/ не е предмет на делото, а искът за главницата е
предявен за останалата част на начислената от ищеца стойност за топлинна
енергия. Предвид изложеното, констатациите на вещите лица, че за процесния по
делото период не е налице плащане на претендираната главница, не са опровергани
от ответника, чиято е доказателствената тежест и представеното платежно
нареждане е неотносимо към спора.
По отношение на исковете
срещу ответницата П. / с правоприемници в хода на въззивното производство П.Г.П.,
П.П.П. и З.П.П./ в жалбата не са релевирани конкретни доводи. Правилни са
изводите на СРС, че по делото не е доказано качеството й на потребител на
топлинна енергия по възникнало договорно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД при условията
на солидарна отговорност с ответника П. за процесния период. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителните указания, дадени
в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците/ползвателите
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В случая са
представени доказателства за правото на собственост на ответника върху
процесния имот, но липсват доказателства имотът да е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, респ. хипотезата на чл. 32 СК, на която се позовава ищецът. Ето защо по
делото не е доказано ответницата да е клиент на топлинна енергия, както
правилно е приел първоинстанционният съд.
По изложените съображения
жалбата е частично основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта за отхвърляне на иска за главницата срещу П.П. за разликата над сумата
577. 24 лв. до размера на сумата 919. 13 лв.
и вместо него постановено друго за уважаване на иска до посочения
размер, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, решението
следва да бъде отменено и в частта за присъденото в полза на адв. Т., като
пълномощник на П.П., на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв адвокатско
възнаграждение над сумата 12 лв. до пълния присъден размер от 300 лв.
При този изход на спора, съобразно
уважената част на жалбата, въззиваемият П. следва да бъде осъден да заплати на
въззивника –ищец разноски за въззивната инстанция в размер общо на 112. 50 лв.
– държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, определено в общ размер на
сумата 50 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК.
На адв. Р., като
пълномощник на П.Г.П. за въззивното производство следва да се присъди на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т. 3 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на сумата 20
лв., съобразно изхода на спора. На адв. Р., като пълномощник на правоприемниците
на Г.П., следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т. 3 ЗАдв адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв. или общо сумата 220 лв.
На основание чл. 280, ал. 3
от ГПК и предвид цената на предявените искове, настоящото решение е
окончателно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 03.01.2019г., постановено по гр. дело № 31730/2017г.
на Софийски районен съд, 155 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от
„Т.С.“ ЕАД срещу П.Г.П. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на разликата над сумата 577. 24 лв. до размера на сумата 919. 13
лв. – главница за незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода 01.09.2013г. – 30.04.2016г., както и в частта,
с която ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на адв. В.В.Т., като пълномощник
на П.П., на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв адвокатско възнаграждение над
сумата 12 лв. до пълния присъден размер от 300 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Г.П.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата отоще 341. 89 лв. – разликата над сумата 577. 24 лева до пълния дължим размер от 919. 32 лв., както и на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК – сумата 112. 50 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 03.01.2019г., постановено по гр. дело № 31730/2017г. на Софийски районен съд,
155 състав в останалата обжалвана част за отхвърляне на иска за главницата
срещу П.Г.П. за разликата над 919.
32 лв. до пълния предявен размер от 956. 58 лв. и за отхвърляне изцяло на
исковете за солидарно осъждане на Г.И.П. /с правоприемници в хода на процеса на
основание чл. 227 ГПК - П.Г.П., П.П.П. и З.П.П./.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** да заплати на адв. Р. К. Р., на основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал.1, т. 3 ЗАдв, адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на сумата 220 лв.
Решението в частта за прекратяване
на производството и за уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.