№ 1188
гр. *** , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
Секретар:МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20204430103966 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК чл. 43б от ППЗИХУ (отм.); ввр. чл. 43а ал. 4 от ППЗИХУ (отм.); ввр. чл. 41
от ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 35 от ЗИХУ (отм.); чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.) с цена на иска
380,00 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.), вр. чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ с цена на иска 13,84 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** против З. Т. И., с ЕГН **********, ***, в която се
твърди, че на ответницата въз основа на подадени от нея заявления-декларации за отпускане
на целеви помощи е предоставена на 31.09.2015г. целева помощ за хора с увреждания по
смисъла на чл. 44,ал.2 ЗИХУ/отм/ за следните помощни средства/медицински
приспособления и съоръжения/ : два чифта ортопедични обувки с единична цена по 190
лева, или обща стойност в размер 380 лева. За отпускането на посочената сума като целева
помощ е издадена от *** на Дирекция Социално подпомагане *** заповед № 4480 от
28.08.2015г. Срокът за реализиране на целевата помощ за изработка, покупка и ремонт на
помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия е 3-месечен от
датата на съобщаване на заповедта, с която се отпуска помощта- чл. 42,ал.9 ППЗИХУ/отм/.
Твърди, че ответника не е използвал по предназначение отпуснатата му целева помощ.
Същата не е представила в *** в 3-месечен срок разходооправдателни документи-
1
оригинална фактура, касов бон и приемо- предавателен протокол, с които да удостовери
изразходването на отпуснатата целева помощ по предназначение- за закупуването и
получаването на два чифта ортопедични обувки. Съобразно чл. 436 от ППЗИХУ /отм./
лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на
помощта. Твърди, че със заповед № РД05-2843/12.05.2016г. директорът на *** е разпоредил
ответникът З. Т. И. да възстанови - сумата 380 лева главница затова, че ответникът не е
използвал отпуснатата му и заплатена целева помощ по предназначение и сумата 13,84 лева
-законоустановена лихва за забава при неизпълнение на парично задължение за период от
02.01.2016г. до 11.05.2016г. Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил
исковата сума на ищеца. Моли да бъде признато за установено, че ответникът З. Т. И. с ЕГН
********** с адрес *** дължи на *** със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от Р.Д.П.- *** , БУЛСТАТ ***, сумата 380 лева главница , ведно със
законната лихва в размер 13,84 лева- лихва за забава за период 02.01.2016г. -11.05.2016г.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор ответницата по делото, в който не
оспорва вземането, но прави искане да бъде разрешено разсрочено погасяване на сумата,
тъй като има ТЕЛК-решение и живее под наем.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Заявление-декларация от 28.08.2015г. З. Т. И. е заявила отпускане на целева
помощ за два чифта ортопедични обувки и 20 броя батерии.
Със Заповед № 4480/28.08.2015г. на *** на *** на З. Т. И. е отпусната целева помощ
в размер на 380 лв. за два чифта ортопедични обувки.
С Покана за доброволно изпълнение от 06.01.2016г., З.И. е поканена доброволно да
погаси задължението си са върне получената и неизползвана по предназначение целева
помощ в размер на 380 лв. Поканата е изпратена на адреса на лицето.
Със Заповед за възстановяване № РД052843/12.05.2016г. на *** на ТД на ***-*** е
наредено З. Т. И. да възстанови сумата от 380,00 лв. главница, както и лихва за периода
02.01.2016г. до 11.05.2016г. в размер на 13,84 лв. Заповедта е изпратена с обратна разписка
на адресата. Няма данни заповедта да е обжалвана, поради което е влязла в сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
С разпоредбите на чл.44, ал.2 ЗИХУ, респ. чл.39 ППЗИХУ е прогласено
правото на хората с увреждания да получават целеви помощи. В чл.44, ал.2
ППЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите
2
потребности имат право на целеви помощи за изработване, закупуване и
ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински
изделия, посочени в списъците по чл. 35, ал.1, с изключение на медицинските
изделия, които се изплащат изцяло или частично от Националната
здравноосигурителна каса.
Във всички случаи обаче тези помощи се отпускат за покриване на
конкретни, реални, неотложни потребности и за да се използват тези средства
само за тази цел от нуждаещите се лица и за да се избегне възможността от
злоупотреба с тях, е регламентиран подробно редът, по който те се отпускат,
разходват и отчитат – чл.43а, ал.4 ППЗИХУ, както и санкцията, предвидена в
чл.43б ППЗИХУ - лицата неизползвали целевата помощ по предназначение
възстановяват пълния размер на помощта. Съгласно чл.43, ал.4 ППЗИХУ в
срок от 30 дни от получаване на помощта правоимащото лице, негов законен
представител или упълномощено от него лице представя в съответната ***
оригиналната фактура и касова бележка за справка и прилага копие от двата
документа ведно с приемо-предавателен протокол за получаване на
изделието. Според ал.5 срокът е 90 дни ако се касае за медицински изделия,
изработени по индивидуална поръчка.
В настоящия случай е видно от приложените документи, че на
ответницата е била отпусната целева помощ за изработването и закупуването
на ортопедични обувки. Сумата е надлежно преведена в полза на
ответницата. Няма данни в законния срок тя да е закупила ортопедични
обувки. Напротив, в отговора си ответницата не оспорва дължимостта на
връщането на сумата и не излага твърдения, че е използвала помощта по
предназначение. След като ответницата не е закупила ортопедични обувки, тя
не е могла и да изпълни задълженията си по закон и да приложи фактура и
касова бележка за закупени стоки в срока по чл.43а, ал.5 ППЗИХУ. Налице са
условията на чл.43б ППЗИХУ за възстановяване пълния размер на помощта.
Ето защо *** е издала заповед за връщане на сумата. Видно е, че заповедта е
изпратена с обратна разписка на ответницата, не е обжалвана и е влязла в
сила. При това положение последната доказва по основание и размер частно
държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.4, вр. с ал.2 ДОПК. Тя
представлява изпълнително основание по чл.268, т.1 АПК, но на основание на
чл.269, ал.2 АПК породеното и удостоверено с нея частно държавно вземане
3
подлежи на изпълнение по реда на ГПК. (в този смисъл вж. Решение №
52/29.04.2011 г. по т.д.№ 512/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда
на чл.290 ГПК). С други думи, доколкото заповедта е влязла в сила, тя
обвързва съда да приеме за доказано вземането по основание и размер.
По горните съображения претенцията се явява основателна и доказана и
предявените претенции да бъдат уважени в предявените си размери.
Съдът намира за доказан по основание и акцесорния иск за
обезщетение за забава по чл.84, ал.2 ЗЗД. Според чл.45, ал.4 ЗИХУ
недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се
възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания.
Лихвата се дължи с изтичането на законовия срок за представяне на
разходнооправдателни документи. В случая срокът изтича на 30.12.2015г. и
следователно оттогава настъпва и забавата. Изчислена по реда на чл.162 ГПК,
лихвата за забава за периода от 02.01.2016г. до 11.05.2016г. се равнява на
13,84 лева. Ето защо основателен и доказан се явява и иска за лихва за забава,
пради което следва да бъде оважен в предявения си размер от 13,84 лв.
Ответницата е направила искане за разсрочване на задължението, тъй
като е лице с намалена работоспособност 97 % с чужда помощ и живее под
наем. Съдът намира искането за недоказано. Към молбата е представено само
ЕР на ТЕЛК, което е от дата 20.03.2003г. и в него е посочено, че е със срок на
валидност до 01.03.2005г. Не е представено актуално такова, което да
отразява текущото здравословно състояние на ответницата. Не са ангажирани
никакви доказателства за реализираните от ответницата и нейното семейство
доходи, както и имущественото състояние- дали притежава недвижимо
имущество, МПС, земеделски земи, спестявания и други, за да бъде направен
извод за възможността или невъзможността на ответницата да изплати без
разсрочване на задължението. Не се доказва и твърдяното обстоятелство, че
ответницата живее в жилище под наем, нито за размера на заплащания наем.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
4
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 25,00 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на РС-*** държавна такса в размер на 50,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
чл. 43б от ППЗИХУ (отм.); ввр. чл. 43а ал. 4 от ППЗИХУ (отм.); ввр. чл. 41 от ППЗИХУ
(отм.); вр. чл. 35 от ЗИХУ (отм.); чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.) по отношение на З. Т. И., с
ЕГН **********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата 380,00 лева, представляваща неизползвана по предназначение
целева помощ, за връщането на която е издадена Заповед № РД-05-2843/12.05.2016г. на ***
на ***-***, в едно с лихвата за забава от 22.11.2016г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5383/23.11.2016г. по ч.гр.д.
№8646/2016 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, чл. 45,
ал. 4 от ЗИХУ (отм.), вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ по отношение на З. Т. И., с ЕГН **********,
***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
сумата 13,84 лв., лихва за забава за периода от 02.01.2016г. до 11.05.2015г. върху 380 лв.
неизползвана по предназначение целева помощ, за връщането на която е издадена Заповед
№ РД-05-2843/12.05.2016г. на *** на ***-***, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 5383/23.11.2016г. по ч.гр.д.№8646/2016 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК З. Т. И., с ЕГН **********, *** ДА ПЛАТИ
на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 25,00 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.8646/2016 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК З. Т. И., с ЕГН **********, *** ДА ПЛАТИ
5
по сметка на РС-***, сумата от 50,00 лв. държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6