РЕШЕНИЕ
№
26.05.2017г. гр.Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,
I - ви граждански
състав
На 17.05. 2017 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Д.Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело № 682 по описа за
2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.7 ал.1, във вр.с чл.12 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е
по молба
от А.Б.А. с ЕГН **********, с
адрес: *** за защита срещу домашно насилие, осъществено от брат му С.Б.А. с ЕГН ********** също с адрес: ***. Молителят твърди, че пострадали от домашно
насилие са той, децата му: К.А.Б. с ЕГН **********, Р.А. Б. с ЕГН ********** и Б. А. Б.
с ЕГН ********** и родителите му: З.М. П.
с ЕГН ********** и Б.А. П. с ЕГН **********.
Твърди, че неговото семейство и семействата на брат му и родителите им живеели
в един имот, находящ се в гр.П б. Молителят твърди, че живеел на семейни
начала с
К.А. М., с която имали родени три
дъщери. От 12.10.2016г. работел в
Германия и през по-голямата част от времето не бил при семейството си. На
02.02.2017г. се прибрал, защото работодателят му разрешил отпуск. От времето,
в което се прибрал в гр. П б между него, семейството му и родителите му от една
страна и брат му от друга страна имало неразбирания, скандали и побои. На
12.02.2017г. около 18,00 часа в гр. П б в техния двор брат му го нападнал,
нанесъл му побой, отправил заплахи срещу молителя, семейството му и родителите
им. Твърди, че на процесната дата / 12.02.2017г./ брат му го нападнал и му
нанесъл множество удари с юмруци по главата и тялото. Сложил на главата му
качулка и го бил с твърд предмет. Според лекарите, които прегледали
раната на главата му бил удрян с дървен кол. Предполагал, че бил налаган с
лопата. Посочва, че физическото и психическо насилие, които брат му упражнил
спрямо него станали пред погледите на децата на молителя. Твърди, че бил прегледан от съдебен медик,
който му бил издал медицинско удостоверение
№ 29 от 2017г. На 13.02.2017г. подал сигнал и жалба за случилото се в ПУ
– гр. П б. Пред служителите на реда брат му си признал, че го бил и това трябвало
да е записано в обясненията му. Това не бил първият случай, в който брат му
нападал семейството на молителя. Дните от разрешения му отпуск изтичали, а той
се страхувал да остави семейството си в имота, в който ще съжителстват със С.Б..
Децата и родителите му се страхували. Вечер се заключвали, защото били под
непрекъснато напрежение. Децата му били стресирани. Най-малката му дъщеря
получавала кръвоизлив от носа, в момента в който видела чичо си. Голямата им
дъщеря не можела да спи спокойно. Имала вродено заболяване на сърцето и всяко
нервно напрежение й се отразявало негативно. В училище децата били притеснени
от случващото се в дома им. Оплакали се, че родителите им, баба им и дядо им
били бити. Родителите му също били
неспокойни. Върху им се оказвал силен психически тормоз. Брат му пишел жалби
против тях до различни институции. От съда се иска да се произнесе с решение, с
което да постанови С.Б.А. с ЕГН **********
с адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя А.Б.А.
с ЕГН **********, децата му К.А.Б. с ЕГН
**********, Р.А. Б. с ЕГН ********** и Б. А. Б.
с ЕГН ********** и родителите му: З.М. П.
с ЕГН ********** и Б.А. П. с ЕГН **********,
всички с адрес: ***; да му се забрани да се приближава на разстояние по-малко
от 50 метра до пострадалите лица, жилището им с адрес: гр.П б, местоработата и
местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.
В съдебно
заседание молителят и пострадалите лица поддържаха молбата.
В молба с
вх. № 4275/07.04.2017г. ответникът С. Б А. оспорва молбата за защита от домашно
насилие и твърденията в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Възразява срещу
твърдението на молителя: „ от времето, в което се прибрах в гр. П б до
настоящия момент, между мен, семейството ми и родителите ми от една страна, и
брат ми от друга страна, има неразбирания, скандали и побои". Изцяло
невярно било твърдението, че „на 12.02.2017 г. около 18.00 часа в Павел баня, в
нашия двор на ул. „Цанко Комитата" № 26 брат ми ме нападна, нанеси ми
побой, отправи заплахи за мен и семейството ми, на родителите ни". С.А.
твърди, че бил нападнат от брат си, както и от родителите си, които държали в
ръцете си колове. Не отговаряло на истината, че пишел жалби против родителите
си до всички институции. Оспорвал
съдържанието на представеното по делото медицински удостоверение на живо лице. Твърди,
че в основата на влошените отношения между страните стоят неуредени финансови отношения. Посочва,
че бил платил хиляди левове за жилището на родителите им. Парите били
заработени от него с честен труд. Поискал от родителите му да му върнат парите,
но те отказали. Малко време след отказа им, брат му завел настоящото дело. Единствената
жалба, която бил подал е от 20.02.2017г. до Община – гр. П б за незаконни
строителства, извършени от баща му Б.А.. Твърди, че не бил осъждан, не са му били
налагани мерки по ЗЗДН и не се водел на психиатричен отчет. Претендира за
отхвърляне на молбата.
Ответникът
се яви лично в откритото съдебно заседание, проведено на 12.04.2017г.. Твърди,
че на 12.02.2017г. имал спречкване с
брат си за сено. Същата вечер около 17.30-18 ч. С. –шурея му и К. – баба му дошли
у тях на гости. С.А. излязъл да вземе цепеници зад къщата и отишъл до брат си
да му каже, че няма смисъл да се карат за едно сено. А.А. изкарал от джоба си
един метал и ударил С., без да разбере, за което не си бил извадил медицинско.
При самозащита С. клекнал, взел цепеница и ударил брат си по главата. Децата на
брат му не били там. След това дошли родителите им с колове и започнали да го удрят. Твърди, че след
случката баща му изгонил него и семейството му от дома и те се изнесли. Заяви,
че не иска да доближава семейството на
брат си и родителите си цял живот,
защото те му били врагове. Заяви, че работи в „Арсенал“ АД и месечната му заплата възлиза на 460 лева.
Съдът, след
като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно
от Удостоверение за съпруга и родствени
връзки с изх. № 72/15.02.2017г. на
Община Павел баня се установява, че
С. Б А. и А.Б.А. са братя.
Родители са им З. М. П. – майка и
Б.А. П. – баща.
Видно от три
броя Удостоверения за раждане на Общини Казанлък и Стара Загора, издадени въз
основа на актове за раждане с №№ 0402/ 15.07.2011г., 301/21.02.20116г. и
578/15.09.2003г. е, че родители на децата Б. А. Б.,
Р.А. Б. и К.А.Б. са К.А. М.– майка и
А.Б. А. – баща.
Отделен за
безспорен и ненуждаещ се от доказване е фактът, че молителят, семейството му,
семейството на ответника по молбата и родителите им са живели на един адрес
в имот в гр. П б. С договор за
покупко – продажба срещу издръжка
и гледане, обективиран в нотариален акт № 55, т. I, рег. № 435 от 01.03.2017г.
поземленият имот с идентификатор
55021.501.894.1 с административен адрес: гр. П б с построените еднофамилни
сгради и постройки е прехвърлен на А.Б.А..
На 20.02.2017г.
С.Б. е подал жалба до Кмета на Община Павел баня за извършени от баща му
Б. А. незаконни
строителства в процесния имот.
На основание чл. 9, ал.3 ЗЗДН молителят А.А.
е представил заедно с молбата си до съда и подписана от него декларация, в
която е отразил, че на 12.02.2017 г. около
18.00 часа брат му С.Б.А. го
нападнал, нанесъл му побой, отправил заплахи срещу молителя, семейството му и
родителите им. Трите му ненавършили пълнолетие деца станали свидетели на побоя
и оттогава живеят в страх.
В рамките на
развилото се съдебно производство страните ангажираха гласни доказателства.
Свидетелката
Г Р Т, баба на децата К., Р. и Б. по
майчина линия, даде показания, че не е била пряк свидетел на побоя. Детето К. й
се обадило и й казало „бързо, убиха майка и татко“. Свидетелката отишла
по-късно. К. и А. ги нямало, отишли в Бърза помощ. Видяла С. с нож в ръката и казвал на баща си „ще те
убия и ще те заколя“. Бил разярен. Свидетелката отишла да прибера децата, които
са видели случката. Децата били много стресирани, тъй като видели баща си в
кръв и мислели, че е умрял. Оттогава се
прибирали в дома на свидетелката, защото се страхували от С., че ще ги убие.
Свидетелят С.А.И.,
зет на С., даде показания, че отишъл да му поиска колата. Влязъл вътре в
стаята, говорили със С., който му споделил, че имали дразги със семейството
си заради бали сено. С. излязъл навън да цепи дърва.
След малко св. И. чул вътре от стаята, че навън се карат. Видял през прозореца,
че С. и брат му се карат и взаимно се удрят и бият. Според свидетеля те взаимно
се биели, а кога бил ударен А. той не видял. Не можал да види кървавата глава
на А.. Той излезнал по – късно и започнал да ги разтървава. Видял, че баща им
дошъл с един голям кол и искал да удари С..
После майка им излязла с тояга и тя искала да го удари. Но ударила сестрата на
свидетеля Ю.. Видял, че баща му хванал С.
за шията, да го души. След това дошла К. с тояга и тя
ударила С.. Св. И. ги разтървал и накарал С. да влезе в стаята. Минало известно време и след около половин
час дошла Галя с трите сестри на К. и почнали да викат. Дошли с колове.
Свидетелят излязъл и им викал „Недейте!“. Бутал ги вътре да не се бият. След това заедно със зет си излезнали. Не бил видял С. да държи нож. Децата
на А. не били навън. Навън били децата на С..
При очната
ставка между свидетеля С.И. и пострадалите Б.А.П. и З.М.П., отричащи, че са се
насочили с дървени колове срещу С. и съпругата му, свидетелят И. посочи, че „ П. дойде с кол ей-такъв ,/сочи с
ръка от пръстите на ръката до лакътя си /, аз взех кола и го хвърлих. Аз
като го дръпнах, той грабна С. да го души и му дръпнах ръцете, разбираш ли, ей-
така. После майка му дойде с една тояга, посегна, удари С. отзад и удари кака
по главата отзад.“ По отношение на твърденията кои лица са били навън по време
на инцидента между свидетеля и П нямаше разминаване.
Свидетелката
К.К.К., майка на съпругата на С., заяви,
че по време на инцидента била вътре в стаята. Зет й излязъл за дърва и
започнали да се карат с брат му А.. Като взели да се дразнят свидетелката заедно
със сина й С. излезли навън. А. държал нещо в ръката и през това време С. взел едно дърво, за да се защити. Синът на свидетелката тръгнал да ги
разтървава. Свидетелката казала на сина си: „спри ги, недей, да не стане
кавга“. През това време дошли родителите на С. с коловете. Направо било
„патагония“, всичко било на камара. Свидетелката нищо не могла да види.
Свидетелката
Ю.А.А., съпруга на ответника по молбата, даде показания, че вечерта, когато
двамата братя се скарали тя била в стаята. От прозореца видяла, че А. ударил
мъжа й. С. приклекнал. С. разкървавил главата на А., но това станало преди това
и свидетелката не го видяла. Тя и роднините й излезли навън. След това излезли
и родителите на А. и С. с колове и искали да удрят С.. Навън били децата на
свидетелката.
Свидетелката
З.С. Белалова, дъщеря на ответника по молбата, даде показания, че е видяла през
прозореца, че баща й и чичо й се карат. При самозащита баща й ударил чичо й, а
дядо й тръгнал с дървен кол срещу баща й. Дядо и започнал да души баща й и
тогава свидетелката извикала „недей, дядо, така!“ и той го оставил.
Свидетелката започнала да трепери и паднала на земята.
При очната
ставка между свидетелката Ю.А. и пострадалите Б.А.П. и З.М.П., които твърдят,
че А. изобщо не е удрял С., а С. и св. С.И.
сложили качулка на главата на А. и го били свидетелката А. заяви, че „А. взема
и му посяга в гърдите на мъжа ми с нещо метално, той клекна като го удари по
гърдите. Тогава взе цепеницата мъжът ми.“ А за Поканови заяви „ бяха с кол и
удариха мъжа ми.“
Свидетелят Р Б Р, племенник на С. и А., зави, че отишъл
у тях на гости. Отишъл с чичо си А. с колата
да вземат жена му от работа и се върнали. Чичо му С. бил на двора и
чупил тръби и започнал да се заяжда. А. му отговорил щом иска да ги чупи. А. не
предизвикал по никакъв начин С.. А. нямал нищо в ръката си. Тогава С.
хванал А. за врата. Главата на А. била в кръв и
свидетелят отишъл с него до поликлиниката. На двора имало много хора- С., Ю. и
други хора. Децата на А. били в къщата.
При очната
ставка между свидетелите С.И. и Риза Риза, св. И. заяви, че лично той не е
видял по време на инцидента св. Риза,
докато св. Риза потвърди, че е бил очевидец.
Свидетелките
Антония А.М. и Мима А.М., сестри на К., дадоха показания, че детето К.
позвънило на майка им, че С. и С. са пребили от бой А.. Като отишли у тях А.
бил откаран в Бърза помощ, а С. насочил нож срещу баща си Б. и казвал, че ще го
заколи. Карали се.
На осн. чл.
15 от ЗЗДет по делото бяха изслушани
децата Р. А.Б. и К.А.Б., в присъствието само на социален работник М.Кънчева, ОЗД- гр.П б. Р. А.Б., на
11 години, заяви, че на 12.02.2017г. баща й отишъл да вземе майка им от
работа и като се върнал С. и С. били в двора им. Детето и двете му сестри
гледали през прозореца. Видели как се
бият. Баща им бил беззащитен. С. му сложил качулка на главата и го държал, а С.
биел баща им. С. влачил майка им по земята. Баба им и дядо им излезли да
помагат, но и тях били. От ударите главата на бащата била в кръв. Майка им
помислила, че баща им е умрял, тъй като главата му бил ав кръв. Детето
съобщава, че се притеснило.
К.А.Б., на
13 години, възпроизведе пред съда, че на
12.02.2017г. баща им отишъл да вземе майка им от работа. След като се
върнали С. и други хора излезнали отвън
и започнали да се карат с баща им. С. натиснал баща им на земята, а С. го удрял
с юмруци. Баща им паднал на земята. След като майка им отишла да ги разтървава
и нея набили. Трите деца на
С. гледали през прозореца. Детето
К. сподели, че от тогава до сега се страхува от С.. Когато родителите им
отсъстват заедно със сестрите си отиват при баба си. Братовчедите им искали да
ги бият. Дядо им сменил ключалката, за де не
могат да влизат хора отвън.
След
надлежно проведено социално проучване по делото е депозиран в писмен вид
социален доклад/становище изготвен от служител на ДСП - Казанлък във връзка с
предмета на делото, което засяга и интересите на децата по смисъла на ЗЗДет, за които се
твърди, че са пострадали от домашно насилие. Изводите на Дирекцията са, че
предвид събраната информация, както и
проведените разговори с децата К., Р. и Б. Билалови се
е констатирало, че децата са развили чувство на страх, породен от физическия
конфликт между баща им и чичо им, което
води след себе си страдание.
Посочено е, че не е в интерес на
децата да живеят в условията на стрес.
Нямало данни децата да са били обект на физическо
насилие.
С постановление
от 24.04.2017г. РП – гр.Казанлък отказва да
образува досъдебно производство
по жалба на А. А. за престъпление
по чл. 129 от НК против брат му
С.А., съпругата му и С.И.. Прокурорската проверка била установила, че на
12.02.2017г. С.А., съпругата му и С.И. нанесли побой на него и баща му.
Проверката установила, че на 12.02.2017г. посочените лица влезли в двора на А.А.,
като нанесли побой на него и баща му без никакьв повод. По - късно конфликтът
между страните бил прекратен с помощта на съседи. От приложените сведения на
лицата, участвали в конфликта, а и очевидци на същия се установило, че между
страните има стари вражди и конфликти типично от битов характер, а относно
приложеното медицинско удостоверение, А. е получил увреждания представляващи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а това представлявало
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 НК. Съгласно чл.161 ал.1 от НК
подобни деяния се преследвали по реда на частното наказателно производство пред
Районен съд – гр. Казанлък, където А. можел да защити интересите си и да предяви
граждански иск за причинените му неимуществени вреди. От поведението на
участващите в конфликта лица не били събрани данни за престъпление по чл.131
ал.1, т. 12 НК, предвид характера на отношенията между страните, които били
системни, поради което и на осн. чл. 199 ал.1 и чл.213ал.1 от НПК прокурорът
при РП – гр. Казанлък е отказал да
образува досъдебно производство и е прекратил преписка вх.1667/17г. на РП -
Казанлък.
Съдът като
взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите
приложими такива, приема от правна
страна следното:
РС-Казанлък
е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която е подадена в
предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН и
следователно е процесуално допустима.
Съдът следва
да провери дали по отношение на молителя и другите, посочени от него като
пострадали лица е осъществено противоправно действие, което може да се подведе
под законовото определение за домашно насилие съгласно чл. 2 от ЗЗДН. За преценката си съдът изхожда от твърденията в молбата и
събраните доказателства - декларации по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, писмени и
гласни доказателства.
Съгласно
законовата дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, то
представлява акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат
молителят и ответникът.
В хода на
настоящото производство съдът намира да са налице достатъчно сбрани
доказателства, от които да се установява извършването от ответника С.А. на част
от твърдените в молбата по чл. 8, т.1 ЗЗДН актове на домашно насилие. След
съвкупен и задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства, настоящият съдебен състав, приема, че молителят проведе пълно и
главно доказване относно това, че на 12.02.2017г. около 18,00 часа в гр. Павел
баня в техният двор на ул. „Цанко
Комитата" № 26 брат му С. А. го
нападнал, нанесъл му множество удари с юмруци по главата и тялото. Сложил на
главата му качулка и го бил с твърд
предмет. Тези факти се установиха от събраните по делото доказателства –
непосредствените възприятия на свидетеля Р Р и показанията на свидетелите Г Т,
А и М М, съдебно удостоверение на живо
лице относно травматичните увреждания на пострадалия, установеното от
прокурорската проверка по преписка с вх. № 1667/17г. на РП – Казанлък.
Твърденията на С.А., че е посегнал на брат си при
самоотбрана не се установяват по делото по категоричен начин. На първо място
свидетелите на ответника по молбата са съпругата му и брат й, срещу които
видно от данните от прокурорска
преписка с вх. № 1667/2017г. на РП – Казанлък е била подадена жалбата от А.А.. С.А. не представи
медицинско удостоверение, от което да е видно, че на процесния ден са му
нанесени травматични увреждания от брат му. Следва да се отбележи, че оценката на
доказателствените средства е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд.
Настоящият
съдебен състав преценя
свидетелските показания с оглед вътрешната им последователност и логичност, а
също и във връзката им помежду им и с други обективни доказателства. С оглед на гореизложеното
дори и да се кредитират показанията на свидетелите на ответника /св. Ю.А.: „А. го
ударя мъжа ми“; св. З. Белалова: „ Баща ми при самозащита го удари чичо
ми….“/ е налице явно несъответствие
между нападение и защита. В този случай защитата е причинила вреди, които чувствително
надхвърлят необходимото за отблъскване на нападението и тяхното предизвикване
не е обществено оправдано. Това поведение на ответника било възприето
непосредствено от трите деца на пострадалия К.Б., Р. Б. и Б.Б., за които по делото не се спори, че
не са били на двора. Установи се, че децата са били в тяхната стая и са
наблюдавали случващото се през
прозореца. Поведение на ответника С.А. е предизвикало при трите деца на
молителя А.А. негативни преживявания, виждайки как чичо им удря баща им в
главата с твърд предмет, след което окървавената глава на баща си и нуждата той
да бъде откаран в Бърза помощ. Децата се
притеснили. Влошеното им емоционално състояние продължава и след осъществения
акт на домашно насилие, като се установи, че изпитват страх от физическа
саморазправа. Поради това съдът приема за доказан така извършения акт на
домашно насилие от което пострадали лица са А.А. и трите му дъщери – К., Р. и Б. Билалови, а негов автор е С. А..
По отношение
другите заявени с молбата актове на домашно насилие, за които се твърди, че са
осъществени от С.А. срещу пострадалите З.М.
П. и Б.А.П., изразяващи се в „отправяне
на заплахи срещу тях“ съдът ги намира за недоказани. По делото се установи, че
Поканови са се притекли на помощ на сина си
А.. Съдът кредитира показанията на свидетелите на ответника по молбата,
като житейски обосновани, че родителите, са се притекли на помощ на молителя
като са носели колове./ св. З.: „Дядо ми
тръгна с кола срещу баща ми…“; „Дядо ми
гледаше да задуши баща ми….“ ; св. Ю.А.
„ трите излизат с колове и искат да удрят Салито“; св. К. К. „ през това време дойдоха родителите
на С. с коловете…“./ Съдът счита, че З. и Б.
Поканови са станали участници във възникналия масов конфликт между
роднини, в които са отправяли взаимно заплахи и удари, поради което молбата в
тази част следва да се отхвърли.
С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
мерките по чл. 5, ал.1, т.1, т. 3 от
ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на пострадалите лица – молителят и трите му
деца.
По вида на мерките за защита.
В конкретния
случай, предвид характера и тежестта на извършеното домашно насилие и
последиците от него, съдът счита, че възможните, с оглед ефективност и
превенция мерки за защита, са тези по чл. 5, ал.1, т.1, 3 от ЗЗДН, които ще създадат достатъчно
гаранции за пострадалите лица, че в бъдеще няма да бъдат отново обект на
домашно насилие. Следва да се има предвид, че проявите му и условията, при
които са извършени са насочени към физическото и психическо здраве на
пострадалите лица и се характеризират с дързост и незачитане на законите в
държавата.
Съдът, счита, че следва на основание чл. 5,
ал.2 ЗЗДН да постанови наложените мерки по чл. 5, ал.1, т. 3 ЗЗДН да са с
времетраене от осемнайсет месеца. Срокът на налагане на мерките по чл.
5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН тече от датата на постановяване на решението, тъй като
обжалването му не спира изпълнението (чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН). На ответника по
молбата следва да бъде забранено да
приближава на по-малко от 50 метра: пострадалите, местата им за социални
контакти и отдих, месторабота, обитаваното от тях жилище в гр.П бл
По размера
на глобата.
Съгласно чл.
5, ал.4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Като съобрази, характера на акта на домашно насилие,
степента на интензивност на деянията, че обект на домашно насилие са станали и
деца, съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
300 лева.
Относно държавната такса и разноските за
делото.
Като
съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗЗДН, във вр. с чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
следва да осъди ответника по молбата да заплати по сметка на РС - Казанлък
държавна такса в размер на 25 лв.
Пострадалите
претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. С оглед изхода на спора, но и като взе
в предвид усложненията от фактическа и правна страна съдът преценя, че на
молителя и пострадалите лица следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв..
С
оглед частичното отхвърляне на мерките,
поискани още със сезиращата съда молба, в полза на ответника следва да се
присъдят една трета от претендираните разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по делото, т.е. в размер на 100 лв. от общо
платените 300,00 лева.
На основание
изложеното, КРС
Р Е Ш И:
Постановява мерки за защита на А.Б.А. с
ЕГН **********, К.А.Б. с ЕГН **********, Р.А. Б. с ЕГН ********** и Б. А. Б.
с ЕГН **********, всички с адрес: ***.
ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, С.Б.А. с ЕГН ********** с адрес: *** да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на А.Б.А. с ЕГН **********, К.А.Б. с ЕГН **********, Р.А. Б. с ЕГН ********** и Б. А. Б.
с ЕГН **********, всички с адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН,
на С.Б.А. с ЕГН ********** с адрес: *** да приближава на по-малко от 50 метра:
пострадалите лица А.Б.А. с ЕГН **********, К.А.Б. с ЕГН **********, Р.А. Б. с ЕГН ********** и Б. А. Б.
с ЕГН **********, месторабота, местата за социални контакти и отдих,
обитаваното от тях жилище, находящо се в гр.П б за
срок от 18/осемнадесет/ месеца, считано от датата на постановяване на
решението 26.05.2017г..
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.Б.А. с ЕГН
********** с адрес: ***, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал.3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА С.Б.А. с ЕГН
********** с адрес: ***, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, глоба в размер на 300 /триста/ лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН С.Б.А. с ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати по сметката на КРС ДТ в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА С.Б.А. с ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на А.Б.А. с ЕГН ********** с
адрес: ***, лично и в качеството му на законен представител на децата К.А.Б. с ЕГН **********, Р.А. Б. с ЕГН ********** и Б. А. Б.
с ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на
400/четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл.15, ал.2 от ЗЗДН заповед за защита на А.Б.А. с ЕГН **********, К.А.Б. с ЕГН **********, Р.А. Б. с ЕГН ********** и Б. А. Б.
с ЕГН **********, всички с адрес: ***, въз основа на решението.
ОТХВЪРЛЯ искането за задължаване на основание чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН С.Б.А. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо З.М. П. с ЕГН **********
и Б.А. П. с ЕГН **********
с адрес: ***.
ОТХВЪРЛЯ искането за налагане на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН забрана на С.Б.А. с ЕГН ********** с адрес: *** да приближава на по-малко
от 50 метра З.М. П. с ЕГН ********** и Б.А. П. с
ЕГН **********, местата им за социални
контакти и отдих, обитаваното от тях жилище, находящо се в гр.П б за срок от
18/осемнадесет/ месеца, считано от
датата на постановяване на решението 26.05.2017г..
ОСЪЖДА З.М. П. с ЕГН **********
и Б.А. П. с ЕГН **********
с адрес: *** да заплатят на С.Б.А. с ЕГН ********** с адрес: *** сторените по делото разноски в размер на 100
/сто/ лева адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
молбата.
Решението и заповедта да се връчат на страните по делото и на РУП по местоживеене на извършителя и на пострадалите лица.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му пред ОС – Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: