Решение по дело №1123/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260031
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150201123
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №260031

 

Град Несебър, 08.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1123 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба, подадена от “Б.М.Х.” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** Мицкевич 1Г, Бизнес център “Орион”, етаж 4, офис 11, представлявано от управителя З.Н.В., срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0005935 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.483, ал.1, т.1, във връзка с ччл.638, ал.1, т.2, връзка чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

              Жалбоподателят счита, че Електроният фиш е неправилен и незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон и неспазване на процесуалните правила. В него не са описани обстоятелствата, при които е извършено вмененото му нарушение, по който начин се ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като е лишено от възможността да разбере какво конкретно нарушение му е вменено и да организира ефективно защитата си. Не е ясно и кое е наказатното лице, а именно дали това е юридическото лице, собственик на моторното превозно средство, което е било управлявано, и предвид наложената  Имуществена санкция, която законът изисква тя да се налага само на юридическо лице, или пък санкцията е наложена на законния представител на това юридическо лице с оглед формулировката в Електронния фиш, че нарушението е извършено при управление на описания автомобил, което действие може да се осъществява единствено от физическо лице. Не е посочено обаче кой е управлявал автомобила. Позовава се на разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, въз основа на която прави извод, че налагането на санкция с Електронен фиш за управление на МПС без сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, е недопустимо. Моли Електронният фиш да бъде отменен.

               В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане да отмяна на постановлението. Претендира разноски.

              Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

              Съдът като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в яхната съвкупност, приема за установено следното:

             Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД МВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0005935, за това, че на 10.08.2019г. в 09:27 часа в на главен път І-9, 205,5-и км. Посока към град Бургас, управлява МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност“; МПС е посочено като лек автомобил “Ситроен Ц 4 Пикасо 2.0 ХДИ“ с рег.№ ***, а като негов собственик е посочен “Б.М.Х.“ ООД, ЕООД, ЕИК ***, чийто законен представител е З.Н.В.. В съдържанието на Електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 542. Имуществената санкция в размер на 2 000 лева е наложена за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

              Към административно наказателната преписка са приложени: снимков материал, Докладна записка от 12.08.2019г., Протокол от 10.08.2019г. за използване на АТСС съгласно Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., Протокол № 3 – 4 – 18 от 17.10.2018г. от последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1M“, разпечатка от проверка за сключена застраховка (всъщност от интернет страницата на Гаранционния фонд).

              Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

              В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба е било ограничено. По тази причина съдът приема, че пропускането на срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общостното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на гражданите, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

              По законосъобразността на електронния фиш съдът преценява два момента: законосъобразност от материалноправна страна и законосъобразност от процесуалноправна страна.

              Според разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. И на такова лице, в хипотезите на чл.638, ал.1 от Кодекса за застраховането, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага глоба или имуществена санкция, в зависимост дали е физическо лице или юридическо лице, съответно едноличен търговец.

              Разпоредбите на чл.483, ал.1, т.1 и чл.638, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането са по своята същност материалноправни разпоредби и следва задължително да се посочат, когато се реализира съответния вид административно наказателна отговорност, регламентирана в Кодекса за застраховането, но със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и впоследствие – издаване на наказателно постановление, т.е. по чл.647, ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането.

              В случая става въпрос за съвсем друга процедура, която не е упомената в обжалвания електрорен фиш. В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство: чл.647, ал.3 от КЗ гласи: “Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в остъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвиден в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Член 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага”. Изложеното обективира извод, че за всички останали случаи, извън изрично посочените в цитираната разпоредба, налагането на административно наказание с електронен фиш е недопустимо.

              Направеният извод се предпоставя от посоченото в Електронния фиш, че за допуснато нарушение на чл.483, ал.1, т.1 т КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, което е незаконосъобразно. Както бе посочено, с електронен фиш е допустимо да се налагат глоба или имуществена санкция единиствено по чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ в хипотеза на извършено нарушение, свързано с управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, което деяние следва да е установено и заснето по реда на чл.647, ал.3 от КЗ.

              Такава недопустимост за издаване на Електронен фиш е налице по отношение на процесното нарушение, поради което обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени и на това основание.

              Очевидно е, че законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 т КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, към момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. За съставомерността на деянието е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като съставът се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка “Гражданска отговорност” от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

              Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този случай законодателят е допуснал диференцирана процедура по чл.647, ал.3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран, посредством автоматизирано техническо средство или система, е наказуем при положение, че не е налице сключен застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, при наличие на задължение за това.

              Описаните по-горе съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален закон са довели до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради което същият следва да бъде отменен.

              Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско в размер на 450 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

              Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0005935 на ОДМВР Бургас, с който на “Б.М.Х.” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** Мицкевич 1Г, Бизнес център “Орион”, етаж 4, офис 11, представлявано от управителя З.Н.В., за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), като незаконосъобразен.

 

             ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на “Б.М.Х.” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** Мицкевич 1Г, Бизнес център “Орион”, етаж 4, офис 11, представлявано от управителя З.Н.В., сумата в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

 

 

              Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: