Решение по дело №15111/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262969/20.12.2021г.

гр.В.,20.12.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Ж.

при участието на секретаря Х. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15 111 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, заведена първоначално пред ОС В., като с Определение от 30.10.2020 г. постановено от ОС В.  по гр. д. № 1211/2020 год. ОС В. е прекратил висящото пред него производство и изпратил същото по подсъдност на РС В. .

Исковата молба е предявена от Главен публичен изпълнител към ***, офис Р., в качество на процесуален субституент на Държавата против ответниците ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „И.Х. – С.Б.“, ЕИК ***, представлявано от С.А.Б., ЕГН **********,***, седалище и адрес на управление:***, адрес за кореспонденция гр.В., ул. „К. Б.П.“ ***, ет. 3, ап. 2 и А.Х.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.

Производството по делото както бе посочено и по-горе е било първоначално заведено пред ВОС, изпратено по подсъдност на РС В. и в изпълнение на даваните от ВРС указания и в рамките на срока за това по надлежния ред ищцовата страна е уточнила исковете си и пасивната легитимация.С последната уточнителна молба от дата 27.1.2020 г. ищцовата страна напълно е отстранила нередовностите в исковата молба.

Съгласно последната уточнителна молба предявените пред РС В. искове против посочените ответници, са както следва:

1. Главен иск е с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК с искане за прогласяване на недействителността на правната сделка договор за продажба на търговско предприятие акт № 184, т. IV, вх.№ 5521/***г, с цена на иска 9500 лв.и

2. евентуален с правно основание чл. 216, ал. 1 т. 2 ДОПК с предмет същата сделка и същата цена на иска.

Ищцовата страна основава исковете си на следните твърдени факти и обстоятелства:

Твърди се, че на 20.11.2017 г. била връчена на лицето С.А.Б. заповед за възлагане на ревизия № Р – ***– 020 – ***/09.11.2017 г. Установени били публични вземания с Ревизионен акт № ***– ***– ***/***г., връчен на 3.5.2018 г. както следва: данък върху доходите по чл. 42, ал.2 ЗДДФЛ – главница 4918,00 лв., лихва 544,58 лв.ДДС по ЗДДС – главница 7600,00 лв., лихва 2034,57 лв. С писмо да откриване на производство за издаване на Решение за налагане на финансова корекция с УН 03/312/02602/3/01/01 и изх.№ 01 – 6500/3927 от 28.06.2017 г. ведно с писмо с изх.№ 01 – *********  от 26.07.2017 г. била стартирала процедура по издаване на решение за финансова корекция. С писмо с изх.№ 01 – 6500/ 3924 от 21.11.2017 г. **„З.“ издал Решение за налагане на финансова корекция № 03/312/02602/301/4.1., влязъл в сила на 28.08.2018 г. в размер на сто процента от получената финансова помощ по Договор № 03/312/02602/09.10.2014 г. в размер на 319 160 лв. Към 08.10.2020 г. публичните вземания на С. Б., твърди ищецът, че възлизали на : главница 410 187, 74 лв., лихва 91 707,94 лв. или общо 501 895,8 лв.

Сочи се още, че със съобщени за доброволно изпълнение С 1800003-048 – 0135095/05.06.2018 г. било образувано изпълнително дело срещу лицето за вземания в размер на 15 232,77 лв.

ЕТ и ФЛ не притежавали активи, върху които да се насочи изпълнението и удовлетвори Държавата.

Твърди се по същество, още със сезиращата ОС В. искова молба, че задълженото лице се разпоредило с цялото си имущество.

Освен, че прехвърлило с търговското си предприятие недвижим имот в с. И., представляващ семеен хотел, се разпоредило съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот 46 от ***г.с ПИ с ид.№ 14667.30.91., с площ от 2 662 кв.м с адрес с. Г.К., община В. д., заедно с построената в имота друг вид сграда за обитаване с ид . ***, с  РЗП 112 км., за сумата от 4529,10 лв., която сума представлявала данъчната оценка на имота, като сделката била между С.Б., К. К.Б., ЕГН ********** и купувачът Х.П. Н., ЕГН **********. /цитираната сделка не е предмет на настоящите искове видно и от уточнителните молби/.

Във висящото пред РС В. производство ГЛАВНОТО ИСКАНЕ на ищеца, в качеството му на публичен изпълнител, упражняващ правата по чл. 216, ал. 2 от ДОПК, по предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1 от ДОПК,/доп.-ДВ, бр. 105 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.,съгл. който: „Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.

По отношение на сделката от 23.05.2018г. единствено и само, ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ с Акт № ***, том ***, вх. рeг. №*** от **** година в град В. между: 1.С.А.Б., ЕГН: **********, действаща в качеството си едноличен търговец, упражняващ търговска дейност с фирма ЕТ„И. Х.- С.Б., ЕИК: ***, като ПРОДАВАЧ и 2.А.Х.М. ЕГН **********, в качеството си на КУПУВАЧ, с ПРЕДМЕТ НА ИСКОВАТА МОЛБА - ДОГОВОР по отношение, на който се иска обявяване на относителна недействителност на основание чл.216, ал. 1 т. 4 от ДОПК: както следва: продажба на ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ, заедно с фирмата ЕТ „И. Х.- С.Б.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения търговското предприятие, предмет на продажбата, съдържа и следните недвижими имоти, а именно-НЕДВИЖИМ ИМОТ, изграден в ***, в квартал *** по плана на с. И., общ. С., обл. В., при граници на парцела: от две страни улица, ***,***, представляващ СЕМЕЕН ХОТЕЛ във възрожденски стил на 2/две/ нива, със застроена площ от 473.97кв.м.,и разгъната застроена площ от 700 кв.м. на ПЪРВО НИВО е разположен ресторант с 64 места с кухня и подготвителни - Кухнята и ресторанта имат отделни входове от хотелската част и са разделени от двуетажно тяло с дилатационна фуга. Хотелското тяло разполага на това ниво с 4/четири/ самостоятелни двойни стаи със самостоятелни санитарни възли, рецепция с малко фоайе, с места за изкачване и място за обслужване на хора в неравностойно положение, санитарни възли за посетителите с клетка за хора в неравностойно положение, бак-офис за рецепцията и камериерски офис. Хотелът разполага общо с 10/десет/ двойни стаи-4/четири/ на първо и 6/шест/ на второ ниво. В ресторанта са предвидени подготвителни за яйца, месо, риба, зеленчуци и дивеч, битовка за персонала, два склада за продукти, мокър бюфет, две миялни помещения, сервитьорски офис и помещение за отпадъци. ВТОРО НИВО се състои от 6/шест/ самостоятелни двойни стаи, всяка от които със самостоятелен санитарен възел и оформена тераса, като и изградени II седем/броя паркоместа,при цена на плащане /цена на договаряне/: 9500.00лв.-цена на иска по чл.216, ал.1, т. 4 от ДОПК.

ЕВЕНТУАЛНОТО ИСКАНЕ е с правно основание чл. 216, ал. 1 от ДОПК,/доп.ДВ, бр.105 от 2020г., в сила от 01.01.2021г. /съгл. който: Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:т. 2 възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото ПРЕДМЕТ НА ИСКОВАТА МОЛБА е ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОР и по отношение, на който се иска обявяване на относителна недействителност на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК:

Изрично е уточнено,че по отношение на сделката от 23.05.2018г. единствено и само ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ с Акт № ***, том ***, вх. Peг. №*** от *** година в град В. между: 1.С.А.Б., ЕГН: **********, действаща в качеството си едноличен търговец, упражняващ търговска дейност с фирма ЕТ „И. Х.- С.Б., ЕИК: ***, като ПРОДАВАЧ и 2.А.Х.М. ЕГН **********, в качеството си на КУПУВАЧ, с ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОР и ПРЕДМЕТ НА ИСКОВАТА МОЛБА по отношение, на който се иска обявяване на относителна недействителност на основание чл.216, ал. 1 т. 4 от ДОПК: КАТКО СЛЕДВА: 1. продажба на търговско предприятие, заедно с фирмата ЕТ „ И. Х.- С.Б.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения 2.търговското предприятие, предмет на продажбата, съдържа и следните недвижими имоти, а именно-НЕДВИЖИМ ИМОТ, изграден в ***, в квартал 47 по плана на с. И., общ. С., обл. В., при граници на парцела: от две страни улица, ***,***, представляващ СЕМЕЕН ХОТЕЛ във възрожденски стил на 2/две/ нива , със застроена площ от 473.97кв.м.,и разгъната застроена площ от 700 кв.м. На ПЪРВО НИВО е разположен ресторант с 64 места с кухня и подготвителни - Кухнята и ресторанта имат отделни входове от хотелската част и са разделени от двуетажно тяло с дилатационна фуга. Хотелското тяло разполага на това ниво с 4/четири/ самостоятелни двойни стаи със самостоятелни санитарни възли, рецепция с малко фоайе, с места за изкачване и място за обслужване на хора в неравностойно положение, санитарни възли за посетителите с клетка за хора в неравностойно положение, бак-офис за рецепцията и камериерски офис. Хотелът разполага общо с 10/десет/ двойни стаи-4/четири/ на първо и 6/шест/ на второ ниво. В ресторанта са предвидени подготвителни за яйца, месо, риба, зеленчуци и дивеч, битовка за персонала, два склада за продукти, мокър бюфет, две миялни помещения, сервитьорски офис и помещение за отпадъци. ВТОРО НИВО се състои от 6/шест/ самостоятелни двойни стаи, всяка от които със самостоятелен санитарен възел и оформена тераса, като и изградени II седем/броя паркоместа.при цена на плащане/цена на договаряне/: 9500.00лв.-цена на иска по чл.216, ал.1, т. 4 от ДОПК.

По отношение на процесуалната легитимация на страните:

Твърди се, че физическото лице представител на едноличния търговец е сключила брак на 23.10.2009 г. с К. К.Б.. Съгласно НА за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № ***, том ***, peг. №*** от ***Х.П. Н. учредява право на строеж на ЕТ „И. Х.- С.Б., ЕИК: ***, върху 700 кв.м представляващи ид. част от ПИ ***, в квартал ** по плана на с. И., общ. С., обл. В., при граници на парцела: от две страни улица, ***, ***, за изграждане на хотелска сграда представляващ СЕМЕЕН ХОТЕЛ във възрожденски стил на 2/две/ нива.

На 23.05.2018г. ЕТ „И. Х.- С.Б.“, ЕИК: *** чрез С.Б. продава търговското предприятие, заедно с изградения вече недвижим имот. Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 27.12.2***г. по гр.д. № 2/2*** г, ОСГК НА ВКС - Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга нетърговец не е необходимо при сключване на предварителен договор и той не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.Ето защо продажбата на търговското предприятие от 23.05.2018г. на едноличен търговец,обобщава ищцовата страна, че няма отношение към съпружеска имуществена общност., съответно съпруг-нетърговец няма качеството на задължителен другар в настоящото производство.

По отношение на лицето Х.П. Н., ЕГН: **********, същата видно от последната уточнителна молба на ищеца, че е ответница по друг правен спор по вече образувано търговско дело № 1210/2020г.

Страни са държавата като ищец и ответници длъжникът и третото лице, с което е договарял, а именно :страни по исковата молба на Главен публичен изпълнител към ***-В., офис Р., в качеството на процесуален субституент на Българската държава, като ищец и ответници длъжникът и третото лице, с което е договарял, а именно: ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „И.Х.Б.“ ЕИК:***. представлявано С.А.Б., ЕГН:********** ***, седалище и адрес за управление:***, адрес за кореспонденция: ул. К. Б.П.“ №46, ет.3, ап.2 гр. В. и А.Х.М., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ***.

Основните фактически твърдения на ищеца относими към главното и евентуално искане са залегнали в депозираната пред ОС В. искова молба а именно:

1. Сделката била извършена след връчване на Ревизионен акт Р 03000317007674-***– ***/27.04.2018 г. връчване на 03.05.2018 г., писмо за откриване на производство по издаване на Решение за налагане на финансова корекция с УН 03/313/02602/3/01/22/01, въз основа на което било издадено Решение за налагане на финансова корекция № 03/312/02602/301/04.01. на **„З.“. Ликвидно било вземането, което било безспорно установено по основание и размер.Изискуемо било вземането, което подлежало на принудително изпълнение. 2. Действията били извършени с намерение да се увреди публичния взискател. Увреждащо кредитора действие било всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора /твърди ищецът, препращайки към съдебна практика/. Отделно от горното ищецът счита, че следва да се отчете още самото намерение за увреждане като факт представлявало мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. съзнание, че съответния акт се уврежда кредитора, в случая като се намалявало имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. 3. Твърди се, че не било налице друго имущество с което да се удовлетвори Държавата, не били постъпили суми за погасяване на публичното вземане, като за отчуждаване на имуществото си, с което длъжникът разполагал и то непосредствено след установяване на вземанията с ревизионен акт, било достатъчно основание да се приеме намерение за увреждане на публичните взискатели. В подкрепа на това твърдение, според ищеца било и цялостното поведение на задълженото лице,описано в първоначалната искова молба. 4. Твърди се, че е налице вреда НАП, т.к. лицето се лишавало от актив, който може да обезпечи и гарантира събиране на част от публичните задължения. 5. Сделката с търговското предприятие била на стойност 9 500 лв., като единствения актив на търговеца, по-късно бил продаден за сумата от 50 000 лв., а за изграждане на обекта Семеен хотел в с. И. били усвоени от ДФ“ З.“ средства на стойност 391 160,00 лв., съгласно справка 1 подадена от Ст. Б. от 5.1.2018 г. балансовата стойност на имота била 656200,09 лв. В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна желае събиране като доказателства на депозираните с исковата и уточнителни молби заверени за вярност с оригинали документи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕТ не е депозирал отговор.

Ответникът А. М.от своя страна, в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на искова молба, чрез адв. Н. Б. от ВАК, е изразил следното становище: 1. Становището по допустимостта на иска е следното: Според ответника Исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото макар и да е била с голям обем, изложените в същата обстоятелства били „хаотични и непоследователни“, с което било нарушено правото на защита на ответниците, доколкото същите били поставени в невъзможност да организират адекватно защитата си в рамките на исковия процес. 2. Становището по основателността на иска е следното:

В случай, че съда приеме, че така предявения иск е процесуално допустим, отв. М.моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на сторените от ответника по делото де разноски.

Съображенията на отв.М.за това са следните: С исковата молба се искало обявяването на недействителна спрямо държавата на сделка - прехвърляне на търговско предприятие.Следвало да се има предвид, че между страните на 20.11.2017 г. бил сключен Договор за продажба на търговско предприятие Акт № 85, том X, вх.рег. № 12816/2017 г. на нотариус К.К., peг. № *** в НК. Поради допуснат от нотариуса пропуск, при заявяване за вписване на договора в Търговския регистър длъжностно лице по регистрация установило, че данни за посочената заверка не се намирали в информационната система на Нотариалната камара, съобразно изискването на чл. 9а, т. 4 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, в сила от 13.04.2016 г., което представлявало пречка за вписване на извършеното прехвърляне. Поради невъзможност от страна на нотариуса да коригира допуснатия пропуск бил постановен отказ № 20180514103649/22.05.2018г. Именно постановяването на цитирания отказ било и причината сключения между страните договор за прехвърляне на търговското предприятие да бъде подписан с нова дата, с оглед вписване на извършената заверка в информационната система. Нещо повече,възразява отв. М.: видно било от представените от ищеца писмени доказателства, че уведомление по чл. 77 от ДОПК било депозирано още през месец октомври 2017 г., т.е. това бил релевантния момент към който между страните по сделката било постигнато съгласие за сключването й, а самото финализиране било осъществено на 20.11.2017 г. когато бил подписан и нотариално заверен договора.Към момента на сключване на сделката ЕТ „И. Х.- С.Б.“ нямал публични задължения, а само такива към частни кредитори, които задължения били част от търговското предприятие и били взети предвид при определяне на справедливата му пазарна стойност.Предвид гореизложеното, моли отв. М.РС В. да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, както и да присъди в полза на ответника направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В подкрепа на изложеното по-горе ответникът е направил доказателствени искания.С оглед становището на ищеца и разпределяне на доказателствената тежест, сочи ответника, че ще изложи и допълнително становище и ще представи допълнителни доказателства, ще направи доказателствени искания.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 19.11.2021г. ищецът, представляван от В.Б., моли съда да уважи иска в съответствие с исканията, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, в условията на евентуалност т. 4, като желае и предоставяне на срок за писмени бележки. Обективирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът да определи. В рамките на предоставения от съда срок , процесуалният представител на ищеца е представил подробна писмена защита по същество на спора.

В същото съдебно заседание адв. Н.Б. в качество на процесуален представител на ответника А.М.моли съда да остави без уважение както главния, така и евентуалния иск. Счита, че в рамките на настоящото производство не се доказали по безспорен и категоричен начин твърденията на ищцовата страна. В тази връзка ответника, чрез адв.Б. моли съда да отхвърли изцяло исковете и да присъди направените разноски съгласно чл. 38 ЗАдв.

В откритото съдебно заседание ответникът ЕТ „И.Х. – С.Б. „, редовно уведомен не изпраща представител .

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От ангажираните от ищцовата страна с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи, приобщени като писмени доказателства : договор за продажба на търговско предприятие от ***г.; нотариален акт № 115/19.02.2019 г.; нотариален акт ***/***г.; нотариален акт № 107 от 29.04.2013 г.; актуално състояние ЕТ „И. Х.- С.Б.”; актуално състояние ЕТ „И.Х.А.М.”***676ВН_***ВН/12.10.2020 г.; справка ЕСГРАОН Х.П. Н.; профил свързани лица: Х.П. Н.; профил свързани лица: С.П. Б.; справка за декларирани имоти в с. Г.К.2400-386/15.10.2020 г.; Учредителен акт на „Е.Б. Т.” ЕООД; Договор за продажба на дружествени дялове в „Е.Б. Т.” ЕООД от 06.11.2017 г.; Заповед за възлагане на ревизия Р-03000317007674-020-***/09.11.2017 г.; удостоверение за връчване; Заповед за изменение № Р-03000317007674-020-002/15.02.2018 г.; удостоверение за връчване; ревизионен доклад № Р-0З000З17007674-092-***/30.03.2018 г.; ревизионен акт № Р-03000317007674-091-***/27.04.2018 г.; удостоверение за връчване; писмо на Директор на ОДОП В. № 353-07/02.11.2018 г.; Решение по жалба срещу ревизионен акт № 153/20.07.2018 г.; разписка за връчване 353-5/31.10.2018 г.; Решение № 03/312/02602/301/04/01 за налагане на финансова корекция; съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С180003-048-0135095/05.06.2018 г.; писмо от **„З.” вх. № С20***8-000-0480155/16.10.2020 г.; договор за извършване на СМР; протокол образец № 19 № 1/14.09.2015 г.; писмо от **„З.” изх. № 02-1200/3476/11.01.2018 г. с приложения 19 л.; писмо Община С. изх. № 62-00-94/28.02.2018 г., ведно с приложения; експертиза вх. № 13886/08.03.2018 г.; протокол за извършена насрещна проверка № П-0З000З18017830-141-***/09.02.2018 г.; справка за подадени уведомления по чл. 77 от ДОПК; молба от С.А.Б. вх. № 25435/09.06.2020 г.; профил за имуществено състояние на Х.П. Н.; профил за имуществено състояние на И. Х.- С.Б.; профил за имуществено състояние на А.Х.М.; доклад изх. № С190003-176/0002783/20.11.2019 г.; писмо до Служба вписвания В. изх. № 22356/27.08.2019 г.; разпореждане на служебно вписване на запор по чл. 4 от ЗОЗ; Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С180003-023-0000331/30.01.2018 г.; протокол за опис от 04.09.2019 г.; справка за проучено имущество изх. № С190003-134-0004470/15.11.2019 г.; справка № 4 за ЕТ „И.Х. – С.Б.”; справка № 5 за ЕТ „И.Х. – С.Б.”; справка № 3 за ЕТ „И.Х. – С.Б.”; справка № 2 за ЕТ „И.Х. – С.Б.”; справка № 1 за ЕТ „И.Х. – С.Б.”; справка задължения на С.А.Б.; справка задължения на А.Х.М., по същество на спора ,от фактическа страна се установява следното :

ЕТ „И. Х.– С.Б. „, ЕИК *** ,е надлежно вписан едноличен търговец в ТР / л. 8 /, със седалище и адрес на управление ***. В., бл.***, вх.***, ап.** , с адрес за кореспонденция гр.В. ,бул. „К. Б.П. „***, ет. * , ап.*, с физическо лице – търговец С.А.Б. и предмет на дейност, към дата 8.10.2020 г.,: хотелиерство и ресторантьорство, покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален и преработен вид, търговия на едро и дребно,комисионна, спедиторска, складова, лизингова дейност, производствена дейност, търговско представителство и посредничество, рекламна , дизайнерска , информационна , маркетингова, програмна, импресарска  дейност, сделки с интелектуална собственост , издателска и печатна дейност , строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, транспортна дейност ; таксиметрови превози и товари и пътници в страната и чужбина, туризъм, всякакъв вид услуги на фирми и граждани ; селскостопанска дейност ,както и всякаква друга незабранена дейност .

Представения по настоящото дело на л. 35 – 36 в заверено за вярност с оригинала копие на Договор за продажба на търговско предприятие Акт № *** , т.***, вх.рег. № *** носи дата ** ** ** г. обективира сделката ,чиято недействителност се желае от ищеца да бъде прогласена на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК или в условията на евентуалност на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.

В цитирания договор е вписано, че С.А.Б. ЕГН ********** в качеството й на едноличен търговец упражняващ стопанска дейност с фирма ЕТ „ И.Х. – С.Б.“, ЕИК *** в качеството си на продавач продава на купувача А.Х.М. ЕГН ********** ТЪРГОВСКОТО СИ ПРЕДПРИЯТИЕ, заедно с фирмата ЕТ „И. Х.– С.Б. „като съвкупност от права и задължения и фактически отношения създадени при осъществяване на досегашната дейност срещу цена, която купувачът заплаща , при условията в договора . В чл.2 от договора е вписано : Търговското предприятие предмет на продажбата съдържа следните недвижими имоти , а именно – недвижим имот, изграден в УПИ VIII – 144, в ***по плана на с. И. , община С., обл. В. при граници на парцела : от две страни улица , ***, *** , а представляващ СЕМЕЕН ХОТЕЛ във възрожденски стил с две нива, със застоена площ от 473,97 кв.м., и РЗП 700 кв.м. На ПЪРВО НИВО е разположен ресторант с 64 места с кухня и подготвителни. Кухнята и двуетажното тяло с дилатационната фуга . Хотелското тяло разполага на това ниво с 4 самостоятелни двойни стаи със самостоятелни възли , рецепция и малко фоайе , с места за изчакване и място за обслужване на хора в неравностойно положение , бак – офис за рецепцията и камериерски офис на второ ниво. В ресторанта са предвидени подготвителни за яйца , месо, риба, зеленчуци и дивеч , битовка за персонала , два склада за продукти , мокър бюфет, две миялни помещения , сервитьорски офис и помещение за отпадъци. ВТОРО НИВО се състои от 6 самостоятелни двойни стаи , всяка от които със самостоятелен санитарен възел и оформена тераса, както и изградените 7 броя паркомерста. Данъчната оценка на имота е в  размер на 46 310,30 лв. В раздел Втори от договора, в чл. 3 е вписана цена и начин на плащане : чл. 3.Срещу правото на собственост на посоченото в раздел Първи търговско предприятие купувачът заплаща цена в размер на 9500 лева.Съгласно чл.4 плащането следва да се извърши в деня на подписване на договора или в срок 1 ден от подписването при посочените в буква а или б на чл.4 начини на плащане –в брой срещу разписка или по банков път .

Видно от л.36 –ти договорът носи подписи на продавач и купувач изписване на имената на страните, съдържа две нотариални заверки.Първата нот.заверка с ***на подписите на страните по договора, извършена от нот. И.М.– И. – пом. нот. по заместване на К.К. – нотариус с район на действие РС В. и ***на НК, а втората заверка на съдържание с ***, том * ,акт № *  от ***г. на същия нотариус .

Видно от приложения на л. 37 – ми в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за покупко продажба - акт № *** , т.* , рег. №  ***, дело ** от ***г., на ***г. пред нот. В.М.нот. с рег. ***5 с район на действие РС Д.А.Х.М., действащ в качеството си на едноличен собственик на ЕТ „И.Х.– А.М.“ продава на Х.П. Н., ЕГН ********** собствен на ЕТ недвижим имот ***в кв. ** по плана на с. И. , община С., обл.В. СЕМЕН ХОТЕЛ / т.е.имота част от търговското предприе описан по-горе / за продажната цена от 50 000 лв.

Видно от приложения на л. 39 – ти в заверено за вярност с оригинала копие на нот.акт за продажба на недвижим имот № *** , том *** ,д. ***/**** г. , на ***г. пред нотариус А.Н.нот. с рег.№  *** по описа на НК и район на действие РС Д., С.А.Б. и К. К.Б., ЕГН ********** , двамата чрез пълномощника си Я.Н.Я.ЕГН ********** продават на Х.П. Н. следния недвижим имот , находящ се в с. Г.К. община В. д. – поземлен имот с ид. № ***по КККР на ИД на АГКК с площ 2 666 кв.м. задно с построената в имота друг вид сграда за обитаване с ид. ***. с РЗП 112 кв.м за сумата от 4 592,10 лв.

От приобщения на л.41 в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот №  ****, т. *** , рег. № ***, д.*** от *** г. на нот. А.Н.се установява, че на дата 29.04.2013 г. Х.П. Н. учредява право на строеж на ЕТ „И. Х.– С.Б.“, представлявано от управителя С.А.Б. само върху 700 кв.м. върху южната част на парцела, представляваща идеална част от ПИ целия с площ 3 060 кв. м. , съставляващ ***в ***по плана на с. И. , община С., обл. В. за изграждане на хотелска сграда , представляваща СЕМЕЕН ХОТЕЛ във възрожденски стил на 2 нива със ЗП 473,97 кв м. На ПЪРВО НИВО е разположен ресторант за 4 места с кухня и подготвителни.Кухнята и ресторанта имат отделни входове от хотелската част и са разделени от двуетажно тяло с дилатационна фуга. Хотелското тяло разполага на това ниво с 4 самостоятелни двойни стаи със самостоятелни санитарни възли , рецепция с малко фоайе , с места за изчакване и място за обслужване на хора в неравностойно положение , санитарни възли за посетителите с клетка за хора в неравностойно положение , бак – офис за рецепцията и камериерски офис. Хотелът разполага с общо 10 двойни стаи – 4 на първо ниво и 6 на второ ниво . В ресторанта са предвидени подготвителни за яйца, месо, риба, зеленчуци и дивеч, битовка за персонала , два склада за продукти, мокър бюфет , две миялни помещения, сервитьорски офис и помещение за отпадъци.ВТОРО НИВО се състои от шест самостоятелни стаи , всяка от които със самостоятелен санитарен възел и оформена тераса. Покривът на сградата е с дървена конструкция , развит е на две нива с основни четири ската , покрит с керамични керемиди . Сградата ще бъде изпълнена по монолитен начин – тухлени стени и стоманобетонни носещи елементи . Към хотела ще бъдат изградени и 7 броя паркоместа.

В нотариалния акт за учредяване на право на строеж е посочена данъчна оценка на вещното право на стоеж върху описание идеални части от имота  като 2 389,30 лв.

Установено е по делото на база данните от Община В. / л.45/, че в регистъра на населението лицето С.А.Б. има следните родствени връзки : Х.П. Н. ЕГН ********* – сестра на майката на С.Б. и Я.Н.Я. ЕГН **********- син на сестрата на майката на С. Б..

Видно от л. 51 –ви лицето Х.Н.не е декларирала имот с ид. №  ***в с . Г.К. , номер по предходен план 017***, заедно с построената в имота друг вид сграда за обитаване с ид. ***.

От приложената на л.25 от първоначално образувано пред ВОС т.д. в заверено за вярност с оригинала копие на Заповед за възлагане на ревизия № Р - 03000317007674-020-***/09.11.2017 г.издадена от осн. чл. 112 и чл.113 ДОПК от *** се установява несъмнено, че е било възложено извършване на ревизия на С.А.Б. ЕГН ********** с регистрация като едноличен търговец „И.Х. – С.Б. „ и ЕИК ***2 , като ревизията е следвало да бъде извършена от Георги Костов – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и М.С.– И. – старши инспектор по приходите .

Съгласно Заповедта за възлагане на ревизия ревизията е следвало да обхване следните видове задължения по периоди 1 . Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 1.1.2015 г. до 31.12.2016 г. и 2. ДДС  за периода 22.6.2015 – 31.12.2015 г. , както и да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР / Заповед за възлагане на ревизия /.ЗВР е била връчена на 20.11.2017 г. на ДЗЛ, по ел.път , видно от л. 26 –ти и 27 –ми . Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № 03000317007674-020-002/15.02.2018 г. на *** е била изменена първоначалната заповед , като ревизията е следвало да бъде завърши до 20.03.2018 г. Видно от л. 29, 30, Заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизия също е била връчена на ДЗЛ по ел.път на дата 19.02.2018 г. В изпълнение на ЗВР и Заповед за изменение на ЗВР , на 30.03.2018г. е бил съставен ревизионен доклад / л. 31 -51 /, вречен на ДЗЛ на 2.4.2018 по ел.път .

В хода на ревизионното производство е установено, че С.А.Б. считано от 27.10.2009 г. е в граждански брак с лицето К. К.Б. ЕГН ********** (л.52).

От приложения на л. 53 - 56 Ревизионен акт № Р-03000317007674-091-***/27.04.2018 г. на ***, на осн. чл.119, ал.2 ДОПК , се установява, че към 27.04.2018 г. дължимия се от ревизираното лице данък по ЗДДС е 7600,00 лв. ,лихви 2034,57 лв., а годишен и авансов данък по ЗДДФЛ е 4918,00 лв., лихви 544,58 лв.

РА е бил връчен на ДЗЛ на 03.05.2018 г. по ел.път (л 57, 58), след което с уведомително писмо от НАП Централно управление *** е бил уведомен, че ревизионния акт е влязъл в сила, като е било изпратено копие на разписка за връчено Решение № 153 / 20.07.2018 г. на Директор Дирекция ОДОП В. при ЦУ на НАП , постановено по жалба срещу РА № Р-03000317007674-091-***/27.04.2018 г., за изпълнение класиране към данъчното досие на С.А.Б. с ЕТ И.Х. – С.Б..(л.59) .

С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 143 / 20.07.2018 г. ( л. 60- 64 )е бил потвърден издадения РА от *** като законосъобразен, като преписа от Решението е връчен лично на Ст.Б. срещу подпис на 20.07.2018 г.

При съставяне на данъчния доклад, РА , Решението против жалбата на ЕТ против РА, органите приходите са се спрели на пълен и подробен анализ на фактите и обстоятелствата,установени в ревизионното производство включително и продажбата на търговското предприятие от дата ***г. от страна на ЕТ към физическото лице А.Х.М. , вписването в ТР на продажбата на предприятие на 3.6.2018 г. ,включително и Решението на Държавен фонд „З. „ за налагане на финансова корекция .

Установява се от приложеното на л. 67-69 заверено за вярност с оригинала копие на Решение № 03 / 313 / 02602/301/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от **„ З. „ на осн. чл.20 а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители , чл. 73 , ал.1 и чл. 75, ал.2 във вр. с § 4,ал. 3 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове  (ЗУСЕСИФ )  и чл. 46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29 / 11.8.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „ Подкрепа при създаване и развитие  на микропредприятия от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., че на ЕТ И.Х. – С.Б. е определена финансова корекция в размер на 391 160,00 лв. съгласно Таблица 1 – оторизирана сума 319 160,00 лв. , финансова корекция 319  160,00 лв., сума за възстановяване 391 160,00 лв., доброволна платена сума – 00,00 лв., остатък за възстановява  391 160,00 лв ., като това Решение е било връчено по реда на чл. 61 , ал.3 АПК на 02.08.2018 г.

От ревизионния доклад, послужил за основа за издаване на РА, към предмета на спора са относими следните установен от данъчната администрация факти :

През 2015 г. ревизираното лице е извършвало СМР на обект Семеен хотел , къща за гости , еднофамилна къща и магазин, подобект : семеен хотел . В полза на ревизираното лице е посочено и в данъчния доклад, че е било учредено правото на строеж с цитирания и по-горе нот.акт от 29.04.2013 г. за 700 кв.м  от имота ***в ***по плана на с. И. , община С. .

Във връзка  със СМР на описания в нот. акт обект ЕТ „И.Х. – С.Б.“ е получател на строителни услуги по фактури издадени от строителя „С.И.„ ЕООД ЕИК ***, а обекта е въведен в експлоатация с Удостоверение №  22 / 14.09.2015 г. от Община С..На тази дата е издадена и окончателна фактура от строителя № 69/14.09.2015 г. на стойност 11 971,11 лв. и ДДС 2 395,02 лв. Обща данъчна основа на издадените от“С.И.“ ЕООД фактури във връзка с извършените СМР се сочи в ревизионния доклад че е 656 200,09 лв.

От ревизионния доклад е видно, че във връзка със строителството на описания обект е бил сключен Договор №  03 /12 / 02602/ 09.10.2014 г. с **„З.“, съгласно който ревизираното лице е „ ползвател „ на безвъзмездна финансова помощ по мярка  „Подкрепа за създаване и развитие на микро предприятия „ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Съгл. чл.1.1. от договора **З. предоставя на ползвателя финансова помощ представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването а проекта.Съгл. чл.2.1 от договора първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 391 160,00 лв.Съгл. чл.3.1. от договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на договора с **„ З. „  в срок до 15.09.2015 г.

В ревизионния доклад е констатирано, че ревизираното лице е ползвало консултантски услуги от „В.К.“ ООД , ЕИК ***във връзка с кандидатстване по проекта пред **„З. „ / събиране на необходимата документация по проекта /, а общата данъчна основа на издадените от“ В.К.“ ООД е 17 332,57 лв., окончателната фактура във връзка с консултантската дейност е издадена на 14.09.2015 г.

Непосредствено след въвеждане на обекта в експлоатация ревизираното лице издало ф-ра № 1/15.9.2015г. на клиента „ З.к. Н.„ ЕООД ЕИК ***с данъчна основа 12 000 лв.и ДДС 2400,00 лв. с която бил фактуриран наем на описания обект съгласно Договор за наем от 25.08.2015 г. –Акт №  ***, т. * , ***.

В т. 6 от ревизионния доклад са описани упражняваните от ЕТ дейности : За ревизирания период лицето е стопанисвало следните наети обекти :

Съгласно договор за наем на недвижим имот от 10.5.2015 г. със страни „С.И. „ ЕООД – наемодател и ЕТ “ И.Х. – С.Б. „– наемател . Предмет на договора за наем е ½ ид.ч. от нает от „С.И. „ЕООД в гр. В., бул.К. Б.П. , ет. 3 , ап.2 за срок от 1 г., при немна цена 200 лв.

Съгласно договор за наем № 2-31/10.5.2014 г. със страни Община С.- наемодател и ЕТ „И. Х.- С.Б.“ – наемател, с предмет 100 кв.м. за разполагане на преместваем обект в ***– обществено обслужване и обитаване , в кв.** по плана за регулация и застрояване на с.И.             , при наемна цена 2 лв. на кв.м. или 200 лв. на месец.

В т.7 от ревизионния доклад е установено относимото към спора по същество обстоятелство, че Ст.Б. е собственик на ЕТ И. Х.С.Б. , като първоначално ЕТ е бил регистриран по ЗДДС считано от 07.05.2013 г., след което дерегистриран по ЗДДС по инициатива на НАП на 28.11.2013г., при установени обстоятелства по реда на чл.176 ЗДДС.ЕТ е повторно регистриран по ЗДДС ,считано от 22.06.2015 г.

В т.11 от същия доклад в букви от „а“ до „ г“ хронологично са посочени всички ползвани от ЕТ кредити от банкова институция и други юридически лица, вкл. и резултатите от насрещни проверки .

В раздел Втори от данъчния доклад са описани хронологично процесуалните действия на осн. чл.45 ДОПК, на осн.124, ал.1 ДОПК са посочени връчени на ревизираното лице документи и установените обстоятелства : Установените обстоятелства по чл.122 ДОПК са следните за 2015 г. и 2016 г. Ст.Б. с ЕТ И. Х.– С.Б.не е подала ГДД  по чл. 50 ЗДДФЛ , което  е обстоятелство по чл.122 ДОПК. На осн . чл. 60 ДОПК е възложена експертиза с Акт за възлагане на експертиза от 13.2.2018 г.,приета с протокол за приемане на резултати от 12.03.2018г. , като са били предприети и вписаните в т.5 действия за събиране и обезпечаване на доказателства.

Фактическите и правни изводи и основания за облагане са посочени в ревизионния акт в буки А и Б , като в буква А е посочено, че въз основа на изготвената и приета експертиза по метода на сравнимите неконтролирани цени за сградата семеен хотел е изведена стойност от 1 м2 евро , или пазарна цена на сградата 134 300 евро или 262 700 лв. ,респ. пазарна цена на наем от обекта към края на 2015 г. – 16 100 лв.,а към края на 2016г. 16 900 лв.

С ревизионния доклад е определена данъчна основа за 2015г. по чл.122 ДОПК ,респ.и дължими данъци, както следна :

годишно облагане 1.1.2015г. – 31.12.2015 г. –данъчна основа 7569,21 лв., съобразена с разпоредбите на ЗКПО , както следва : счетоводна загуба 29649,34 лв., увеличение на осн. чл.122 ДОПК – счетоводни разходи за амортизации 63735,30 лв., увеличение на осн. чл.122 ДОПК , вр. чл.16, ал.1 ЗКПО 4100,00 лв., увеличение на осн. чл.122 ДОПК вр. чл.26,т.1 ЗКПО 1942,52 лв., увеличение на осн. чл.122 ДОПК , вр. чл.26, т 6 ЗКПО 62,24 лв. т .ч. 50,00 лв. и 12,24 лв., увеличение на осн. чл.122 ДОПК, вр.чл. 43,ал.1 КЗПО 27 202,21 лв., намаление на осн. чл. 122 ДОПК  вр. чл. 54, ал.1 ЗКПО – данъчните разходи за амортизация 2823,72 лв., установен данък 1135,38 лв., дължими лихви на осн. чл.175 ДОПК вр. чл.1 ЗЛДТДПДВ за периода 3.5.2016 – 30.3.2018 г., в размер на 219,86 лв.

годишно облагане 1.1.2016 – 31.12.2016 г. – данъчна основа определена по реда на чл.122 ДОПК 29 323,56 лв., счетоводна загуба 30184,69 лв., увеличение на осн. чл.122 ДОПК, вр. чл. 54,ал.2 ЗКПО – счетоводни разходи за амортизация 26941,20 лв., увеличение на осн. чл. 122 ДОПК вр. чл. 16, ал.1 ЗКПО – 16900 лв., увеличение на осн. чл. 122 ДОПК вр. чл. 43,ал.1 ЗКПО – 26909,52лв., намаление на осн. чл.122 ДОПК , вр. чл. 54,ал.1 ЗКПО – данъчните разходи за амортизация 11294,88 лв., установен размер на данъка 4398,53 лв., на осн.чл.175 ДОПК , вр. чл.1 ЗЛДТДПДВ, за периода -3.5.2016 – 30.3.2018 – 4625,53 лв.

В раздел Пети ревизионния акт съдържа констатации и изводи за дължимия се данък по ЗДДС. Съгласно констатациите в т.IV 2 , на осн. чл. 86, ал.1 ЗДДС, вр.чл. 25,ал.1 и ал. 6 т.1 ЗЗД е прието , че следва да бъде начислен ДДС в размер на 7600 лв. през м. 08.2015 г. съгласно договор за наем /договор за наем от 25.8.2018г. / и на осн. чл. 175 ДОПК вр. чл.1 ЗЛДТДПДВ върху сумата от 7600 лв. лихва за просрочие – от датата на възстановяване с АПВ за периода от 15.10.2015 – 30.03.2018 г. в размер на 1896,64 лв.

За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е проведена в настоящото исково производство съдебно – счетоводна експертиза, възложена на в. л. М.И. .

От констативно съобразителната част на ССчЕ и разпита на вещото лице в о.с.з. се изяснява, че експертизата е изготвена на база материалите по делото, извършена проверка в счетоводството на ответника, в частност – проверени оборотна ведомост, отчет на приходите и разходите, главна книга, отчет на паричните средства. В констативно – съобразителната си част в.л.И. е посочило ,че ЕТ „И. Х.– С.Б.“ с ЕИК по БУЛСТАТ ***е вписан в ТР на 5.3.2013г. , като се управлява от ЕТ физическо лице . През 2015 г. ЕТ извършва СМР на обект :“ Семеен хотел, къща за гости, еднофамилна къща и магазин „, подобект „ Семеен хотел „ . Във връзка със СМР на обект „ Семеен хотел , къща за гости , еднофамилна къща и магазин „, подобект „ Семеен хотел „ , ЕТ И.Х. – С.Б. е получател на строителни услуги по фактури, издадени от строителя „ С.И.  „ ЕООД , ЕИК *** ,като общата данъчна основа по издадените фактури възлиза на 656 200,09 лв., а обекта е въведен в експлоатация с Удостоверение № 22 / 14.9.2015 г. от Община С..

ЕТ финансирал дейността си с привлечени средства – като кредити от банкова институция, така и кредити от други юридически лица.

Във връзка със строителството на обект „ Семеен хотел, къща за гости, еднофамилна къща и магазин „ подобект „ Семеен хотел „ ЕТ е сключил Договор №  03/312/02602/ 9.10.2014 г. с **„ З. „ в размер на 391 160,00 лв.За ползването на консултантски услуги при оформяне на документите по горепосочения договор , от „ В.К. „ ООД ЕИК ***към ЕТ били издадени фактури с обща данъчна основа 17 332,57 лв., последната от дата 14.09.2015 г.

Съгласно СС 20 – Отичане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, стойността на сградата – семеен хотел, сочи в.л.И. в констативно съобразителната част на ССчЕ, че се формира като сбор от стройността на строителните услуги по фактури, издадени от строителя  „С.И.“ ЕООД, в размер на 656 200,09 лв. и стойността на издадените фактури за консултантски услуги от “ В.К.“ ООД ЕИК ***с обща данъчна основа 17 332,57 лв. , или стойност на сградата семеен хотел е равна на 673 532,57 лв. Вещото лице е дало отговор на поставените въпроси : Каква е балансовата стойност на търговското предприятие ЕТ И.Х. – С.Б. , както към дата 20.11.2017г.,така и към дата ***г. вземайки предвид описаните в табличен вид данни по счетоводните баланси на едноличния търговец, като и към двете дати стойността е отрицателна величина – към дата 20.11.2017 г. минус 96 177,85 лв. а към дата ***г. минус 118 549,99 лв.

От разпита на вещото лице се установява, че при изготвяне на експертизата вещото лице е дало отговор на поставените въпроси само на база данните по делото и данните описани в констативно съобразителната част, без доказателствата представени от процесуалния представител на ищеца, а именно приобщените на листи от 256 до 270 заверени за вярност с оригинала копия на счетоводен баланс към 31.12.2016 г. , отчет за приходите и разходите за 2016 г., отчет за паричните потоци по прекия метод за 2016 г. , справка за нетекущите /дълготрайните / активи към 31.12.2016 г. , отчет за приходите и разходите за 2017 г. , отчет за приходите и разходите за 2018 г.При разпита на вещото лице и при задаването на въпроси към в.л.от страна на процесуалния представител на ищеца се изяснява, че едноличните търговци нямат задължение „ да качват „ счетоводния си баланс в ТР , като НАП със специален достъп извличат тази информация от съдържанието на „Бюджет и статистика“, от където по закон всички търговци са задължени за качват този баланс като цяло , поради което и процесуалния представител на ищеца е представил цитираните по-горе писмени доказателства касаещи 2016, 2017, 2018 г.

На първия още поставен по този повод въпрос от процусуалния представител на ищеца В.Б. към в.л. И. – досежно баланса за 2016г. – към 31.12.2016 г. по повод записа на втора страница неразпределена печалба 304 000 лв., 2000 лв. покрити и 302 000 лв. непокрити , в.л. отговоря че сумата от 302 000 лв. е печалба.

Видно от л. 254 –ти в счетоводния баланс за 2016г. на ЕТ- ответник е вписана печалба към 31.12.2016 г. от 302 000 лв.- общо група V , 2 000 лв. непокрити загуби и 304 000 лв. неразпределена печалба. За следваща 2017 г. към 31.12.2017 г. е вписан краен финансов резултат 44 000 лв., при предходна година 41 000 лв., т.е. налице е печалба /л. 156 /, а от отчета за приходите и разходите за 2018 г.–л. 268 , на л. 268 гръб е записан краен резултат 135 000 лв. , при предходна година 44 000 лв., или ЕТ отново е на печалба.

Вещото лице е обяснило при разпита си , че едноличните търговци нямат собствен капитал, като в случая финансирането получено през 2015 година от ДФ“ З. „се води като финансиране за бъдещи периоди , че финансовия резултат показва състоянието на активите в момента, т.е. разликата между активите и пасивите, а ако едноличния търговец е бил на печалба, в случая като няма актив, това ще бъде стойността на предприятието.В.л. е обяснило, че актива на ЕТ намалява във всеки отчетен период, т.е. амортизациите начислени служат за корекция на финансовия резултат намалявайки загубата .

За оспорване на основателността на исковете само ответника А.М.е представил писмени доказателства а именно приложения на лист 208 заверен за вярност с оригинала копие на ОТКАЗ № 20180514104649/22.05.2018 г. на АВ СВ В. и заверено за вярност с оригинала копие на договор за продажба на търговско предприятие на л. 209.

Приложения на л. 209 договор за продажба на търговско предприятие дори и визуално е идентичен с процесния от ***г. / л.35 , 36/.

Представения от отв.Ал.М.договор носи дата 20.11.2017 г. , Акт № 85, т.Х , вх. рег. № 12816/2017 г. за разлика от представения с исковата молба . Различието между двата договора се съдържа само в датите и номерата на договорите и нотариалната заверка . От л. 211 се вижда , че договорът от 20.11.2017 г. има нотариална заверка с рег. № 12816 , дата 20.11.2017 г. , като заверката на подписите е удостоверена от нот. К.– нот. с ***на НК . Така представения от ответника договор от 20.11.2017 г. е оспорен още в първото открито съдебно заседание, като са релевирани възражения, че представлява недействително съглашение поради неспазена форма съгл. чл.15 ТЗ и невписване в СВ , в която връзка е направено и доказателственото искане да се изиска от нотариуса препис и копия регистър да се установи какво е реално вписано . На л. 271 – 273 се съдържа изисканата от нот. К.информация по повод оспорването на договора за продажба на търговско предприятие, като от общия регистър се констатира извършената заверка с вписания в договора номер на заверка .

Не е оспорено от отв.Ал.М., че договорът от 20.11.2017 г. не е вписан в АВ , като самият ответник е представил отказа на АВ за вписване , приложен на л. 208.

От цитирания отказ носещ дата 22.5.2018 г. се установява, че по повод заявление с вх. № 20180514103649 от 14.5.2018 г. от Н.Б.Б.,на осн. чл.24 от ЗТР и регистъра на ЮЛНЦ  АВ СВ В. отказа вписването в ТР по партидата на ЕТ „И.Х. – С.Б.“ с мотиви : С цитираното заявление било постъпило искане за прехвърляне на търговско предприятие ЕТ „И.Х. – С.Б.“ , при проверката на осн. чл.21 ЗТРРЮЛНЦ се установило, че в представения към заявлението договор липса нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието , извършени едновременно. На следващо място е вписано, че данни за посочената сделка не се намират в информационната система на НК , поради което и е бил постановен отказа.

Установено е по делото от л.145 – ти , че в масивите на НАП има два записа за подадени уведомления от едноличния търговец по чл. 77 ДОПК -  прехвърляне на предприятие по чл.15 ТЗ с дати на уведомленията 10.04.2018 г. и 17.10.2017 г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

С доклада по делото,неоспорен от страните съдът е направил правна квалификация на предявените в условията на главен и евентуален искове,като е разпределил тежестта на доказване.

Исковете с които съдът е сезиран, са предявени в условията на главен и евентуален като почиват на института на недействителност, визиран в нормите на ДОПК –главен иск по т.4 и евентуален по т.2 на ал.1 на чл. 216. Нормата на чл. 216. (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) гласи: Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; 4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.

Съгласно общата норма на чл. 154 ГПК съдът е указал на страните, че всяка страна в исковия процес следва да установи фактите и обстоятелствата на които се позовава и черпи за себе си положителни права. По главния иск: съдът е указал на страните, че за да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател.

Този фактически състав поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните сделки или действия. Съгласно чл. 108 от ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт, респективно се считат за установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК.Публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е задължителната практика на ВКС по 290 ГПК :Решение от 30.12.2009 г. по т.д. №430/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. с влязло в сила съдебно решение. Тази практика, макар че е във връзка с уредбата на отменителния иск по чл.180 ал.1 от ДПК /отм./ се отнася напълно и по иска по чл.216 ал. 1, т. 4 от ДОПК относно този въпрос. За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна норма е намерение за увреждане на публичния взискател- кредитор. В тежест на ищеца съдът е възложил да установи наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, пораждащ правото на иск за обвяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните действия и сделки, т.к. законът санкционира тези действия, които са били предназначени да увредят публичния взискател. Намерението за увреждане трябва да бъде установено, т.к. в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК то не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. Едва ако ищецът установи и докаже фактите и обстоятелства, попадащи под хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, то тогава съдът е възложил в тежест на ответниците да ангажират доказателства въз основа на които да се изведе извода, че при продажбата на търговското предприятие ДЗЛ не е имало намерение да увреди Държавата.

По отношение на евентуалния иск, съдът е разпределил тежестта на доказване по следния начин :Предпоставките за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК са сключване на възмездна сделка с имуществено право на длъжника, след като му е връчена заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която е установено публично задължение и даденото значително надхвърля по стойност полученото по нея.

По евентуалния иск съдът е обявил на страните, че равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката, както и че  критерият „равностойност“ не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката (в случай на замяна). Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност, т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации (в случай на замяна) не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. Съгласно практиката на ВКС, с доклада по делото съдът е обявил на страните, че не може да бъде въведен единен критерий относно това, кое е „значително“ - нито като абсолютна стойност (напр.: разлика от 5000 лв.), нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен контрол.По евентуалния иск в тежест на ищеца съдът е възложил да установи и докаже, че сделката продажба на предприятие е възмездна с имуществени права на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. В тежест на ответниците е възложено да ангажират възражения против твърденията на ищеца , че е налице значително несъответствие на престациите при продажбата на търговското предприятие на ДЗЛ.

Настоящият съдебен първоинстанционен състав приема, че на база съвкупния и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства предявения главен иск е напълно доказан, поради което и не дължи произнасяне по евентуалния .

Сделката, сключена между ответника едноличен търговец „ И.Х. – С.Б. „ и ответника физическо лице А.М., обективирана в Договор за продажба на търговско предприятие Акт № 184 , т.IV, вх.*** носи дата 23 май 2018 г. е недействителна съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, като правните доводи на съда затова са следните :

По смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от ТЗ, търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения.Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2*** г. по т. д. № 2/2*** г. на ОСГК на ВКС разглежда хипотези, при които придобито по време на брака имущество на едноличния търговец не се включва в съпружеската имуществена общност.

Безспорно е установено по делото, че ЕТ „И. Х.С.Б.“ е едноличен търговец, вписан в ТР на 5.4.2013, осъществява търговска дейност, изброена по -горе и в ревизионния доклад , а в търговското предприятие е включен семеен хотел, находящ се в с. И., община С. изграден от ЕТ съгласно уреденото на 29.03.2013г. от леля й Х.Н.в полза на ЕТ право на строеж върху 700 кв.м. ид. ч. от ***.Спор не може да има , че Х.Н.и С.Б. са свързани лица, т.к. този факт е виден от официалните записи в регистъра на населението .В обобщение, налага се извод, че на 29.3.2013 г. лелята на Ст. Б. й е учредила вещното право на стоеж на обекта семеен хотел от възрожденски стил.

По силата на атакувания договор за продажба на търговско предприятие от ***г. Ст. Б.като ЕТ продава търговското си предприятие и фирма с изричното описание на включения в предприето семеен хотел, посочена данъчна оценка на имота 46319,30 лв. срещу продажната цена от 9500 лв. на лицето А.М., живущ ***.

На дата 19.02.2019 г. А.М., вече като ЕТ И. Х.-А.М.продава на лелята на Ст.Б. – Х.П. Н. семейния хотел, който е бил закупил като част от търговското предприятие на ЕТ „И. Х.-С.Б.“, но за цена от 50 000 лв.

ЕТ не е депозирал отговор, не е оспорвал че е получил субсидия от **„З.“ ,въобще не е взел каквото и да е участие в производството по делото пред настоящата инстанция.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на Договор сключен от ЕТ с **„ З. „ от дата 09.10.2014 г. ,едноличният търговец – ответник е ползвател на безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160 по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията „ .

Въпреки договорените с **„ З. „ клаузи, а и в нарушение на приложимата за този вид правоотношения нормативна база едноличният търговец ЕТ „И.Х. – С.Б. „е отдал под наем на 28.05.2015 г. изградения семеен хотел в с. И., община С. точно на леля си Х.П. Н., но като управител на ЕООД „ З.к. Н.„ ЗА СРОК ОТ ПЕТ години, при договорна наемна цена 60 000 лв., платима еднократно.

В хода на ревизионното производство от страна на НАП е установено, че ДЗЛ по договора за наем от 28.05.2015 г. има издадена една фактура с получател З.к. Н.ЕООД с данъчна основа 12 000 лв.

Както от ревизионния доклад, така и от съставените от **З. актове се установява, че при проверка от 09.06.2017 г. / три години след сключване на договора между ЕТ и ДФЗ / на място е било установено, че едноличният търговец не изпълнява договорните клаузи по договора и мярка 312, че т.нар.семеен хотел не е довършен и не функционира . По този повод на 28.06.2017 г. от страна на ДФЗ е била стартирана процедура за финансова корекция .

Действително по делото са налични данни затова едноличният търговец да е подал пред НАП двукратно уведомления по чл. 77 ДОПК за прехвърляне на търговско предприятие, първото от които от 17.10.2017 г. , а второто от 10.04.2018 г. / л. 145/, което налага даването на отговор кога и колко пъти ЕТ е прехвърлили предприятието си .

Доказано е на база ангажираните от ответника Ал.М.писмени доказателства, че в правния мир съществува договор за продажба на търговско предприятие със същите страни и съдържание като спорния по делото , носещ дата ***г., но от дата 20.11.2017 г.

Релевираните от процесуалния представител на ищеца възражения за пълна недействителност на договора за продажба на предприятие от 20.11.2017 г. съдът намира за напълно основателни . Представения от ответника Ал.М.договор е недействителен съгласно чл.26 ЗЗД, т. к. не отговаря на изискванията за форма при въведените през 2016 г. изменения в чл.15,ал.1 ТЗ. Съгласно относимата към оспорваната сделка редакция на чл.15,ал.1 ТЗ : Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.Изискването за форма при договора от 20.11.2017 г. не е било спазено, но не поради пропуск на нотариуса, каквито възражения е навел ответника А.Х.. Нещо повече – този договор едва на 14.05.2018 г. ( близо шест месеца след подписването му ) е бил представен на АВ СВ за вписване, като е постановен ОТКАЗ № 20180514103649/22.05.2021 г.,  като са изложени мотиви че при извършена справка в информационната система на НК,съгл. изискването на чл. 9 а, т.4 Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите  и нотариалните кантори било установено, че липсва удостоверяване на съдържание на документа. Недействителността на договора за продажба на търговско предприятие от 20.11.2017 г.е доказана по делото както от самото заверено за вярност с оригинала копие на договора от 20.11.2017г. , така и от отказа на АВ СВ за вписване ,включително и от представените от нот. Кагалова писмени доказателства , от които е видно, че съдържанието на договора не е било нотариално удостоверено , а само нотариална заверка на подписите при продажба на търговско предприятие по чл.15,ал.1 ТЗ прави договора недействителен .

Макар и вписването на договора по чл.15,ал.1 ТЗ да има само оповестително действие и спазването на изискванията по чл.77 ДОПК да не са част от фактическия състав на сделката продажба на предприятие , съдът намира за нужно да се спре върху следните доказани по делото факти и обстоятелства, водещи до извода за доказаност на отменителния главен иск .

Със сделката продажба на търговско предприятие, обктивирана в Договор за продажба на търговско предприятие -Акт №  ***, том *** ,вх. ***, от ***г. С.А.Б. , действаща в качеството си на едноличен търговец, упражняващ търговска дейност с фирма ЕТ „ И.Х. – С.Б. , в качеството си на продавач е продала на купувача – физическото лице, с което е договарял ЕТ – А.Х.М. търговското си предприятие заедно с фирмата ЕТ И.Х. – С.Б. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения ,създадени при осъществяване на досегашната си дейност , за продажна цена от 9500 лв., при изричното посочване в чл. 2,че търговското предприятие, предмет на продажбата съдържа и следните недвижими имоти,а именно недвижим имот изграден в ***в ***по плана на с. И. , община С. представляващ семеен хотел във възрожденски стил на две нива, описан и в договора, при данъчна оценка 46 310,30 лв.

Тази продажба едноличния търговец се оказва че е направена ден след като е постановен ОТКАЗ № 20180514103649/22.05.2021 г.  за вписване на недействителния договор за продажба на същото предприятие от 20.11.2017 г.

Продажбата от ***г. на търговското е предприятие е извършена и след като на ДЗЛ вече са били връчени : Заповед за възлагане на ревизия на осн. чл.112 и чл.113 ДОПК от 9.11.2017 г. / връчена по ел.път на 2.4.2018 г.- лист 85 гръб /; Ревизионен акт  от 27.04.2018 г.  / връчен по ел.път на 27.04.2018 г. – л. 92/, след подаване на Жалба от ЕТ от 18.05.2018 г. от страна на ЕТ против РА , както и ревизионен доклад от 30.03.2018 г. – връчен електронно на 2.4.2018 г. л. 85 –гръб,  но преди постановяване на Решение по жалба срещу ревизионен акт № 153/ 20.07.2018 г. , връчено срещу подпис на Ст.Б. на 2.10.2018 г. ,а и след Решението на **„З.„ за налагане на финансова корекция / връчено  на 2.8.2018 г. по реда на чл. 61,ал.3 АПК / .

От представените от процесуалния представител на ищеца писмени доказателства обаче се установява ,че самото ДЗЛ в счетоводния баланс към 31.12.2016 г. е декларирало ДМА земи и сгради , както и в справката за ДМА балансова стойност на ДМА  от 623 000 лв., при предходна година 650 000 лв. В отчета за приходите и разходите към 31.12.2017 г. единствения ДМА е с посочена стойност 632 000 лв. , а  към 1.1.2018 г. вече ДМА е със стойност 673 000 лв.

В хода на ревизионното производство инж. Лена Тодорова е изготвила експертиза, на база на която / л.136 – 138/ е установено, че пазарната цена на сградата семеен хотел е 134 000 евро или 262 700 лева , а пазарната цена на наем от обекта към края на 2015 г. е 16 100 лв., а към края на 2016 г. 16 900 лв.

            В хода на настоящото производство чрез ССчЕ , изготвена само на база данните по делото и данни предоставени от ответника вещото лице е посочило, че стойността на предприятието на търговеца към всяка от двете дати на продажба е с отрицателна величина , като не са били взети предвид данните представени от ищеца ,но не е отрича че ако едноличния търговец е бил на печалба, в случая като няма актив, това ще бъде стойността на предприятието, или към 2016 г. 302 000 лв.

            Макар и съда да не притежава специални счетоводни познания, съдът намира за доказано, че на 23.08.20178 г. едноличния търговец е продал търговското си предприятие с включения единствен ДМА за общо 9 500 лв., като към 1.1.2018 г. сам ЕТ е декларирал балансова стойност на същия СМА  от 673 000 лв.

Некоректното водене на счетоводството на ЕТ съдът намира за безспорно доказано, на база пълния прочит на материалите по делото ,в частност и ревизионния доклад . Дерегистрацията по ЗДДС по инициатива на НАП преди години говори сама по себе си затова как едноличния търговец е спазвал ЗЗДС . В хода на ревизионното производство е било установено че ЕТ не е подал ГДД по ЗДДФЛ за 2015 г.  и за 2016 г., и че ЕТ е правил корекции на счетоводните си данни , което обяснява и отговора на вещото лице, че стойността на предприятието е с отрицателна величина .

Тук следва да се отбележи спецификата на отношенията на ЕТ с **„З. „ за да се прецени каква е била действителната фактическа обстановка към 23 май 2018 г. при продажбата на търговското предприятие .

Юридически прехвърлянето на търговското предприятие като единен обособен обект на право на търговеца има отчуждителен ефект и се изразява в прехвърляне на цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във вр. с неговата конкретна дейност. Следователно, макар и договорът да има комплексен характер, то доколкото негова правна последица е прехвърляне собствеността и предаване владението на така обособеното имущество на купувача срещу заплащане от страна на последния на уговорената цена, то сделката, с присъщия и транслативен ефект, попада категорията разпоредителни сделки, за които изричната забрана по чл.46,ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.Обстоятелството, че в предмет на осъществената по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ продажба се включват и породените в резултат на дейността на търговеца права и задължения, в които купувачът встъпва, не може да обоснове различен от изградения правен извод относно правната характеристика на същата на разпоредителна сделка, за която е ирелевантно, че придобитите въз основа на одобрен проект по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. активи са само част, тъй като търговското предприятие е прехвърлено като единен обект на правото на търговеца.

Поради изложеното , а и съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК в аналогични казуси, се налага извод, че търговецът не е свободен да се разпорежда с търговското си предприятие, макар, че в него са включени активи, придобити въз основа на одобрен по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия „ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. проект на конкретен бенефициер.

Търговският закон урежда прехвърлянето на предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения именно като алтернатива на самостоятелното прехвърляне на всяко от правата и задълженията, включени в неговия състав, чрез отделни сделки по правилата на ЗЗД и следователно в тази хипотеза последните не могат да бъдат обсъждани самостоятелно и отделно едно от друго, което в случая обяснява възражението на процесуалния представител на отв.Ал.М.за  „ хаотичност„ в твърденията на ищеца, не заради друго а заради неразривната връзка между спецификата в осъществяване на търговски сделки от ЕТ, особеностите в счетоводното отчитане , съчетани с ползваната финансова помощ по мярка 312 .

Трайна е съдебната практика, че общото законово правило на чл. 20а ЗЗД повелява, че договорът има силата на закон за сключилите го страни, но в случая договора от ***г. не е в съгласие и с установените в Наредба № 29/ 11.08.2008 г. / преди нея : Наредба № 14/2*** г./ условия и ред за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма на ЕС, по която бенифициентът е винаги конкретен, отговарящ на определени критерии за участие, които са подлежали на преценка единствено към момента на сключване на договора.Конкретната повеля на закона, самата цел и предназначение на сочената Програма, предприетото въз основа на нея безвъзмездно финансиране, обясняват при надлежно извършените констатации от **„З. „постановяването на Решение № 03/312/02602/301/04/01 за налагане на финансова корекция. На основание т.8.1 от Договор № 03/312/02602/ от 09.10.2014 год. във връзка с неизпълнение на задълженията на ползвателя по т.4.17, б. „а“, т.4 .12 т. 4.18 , т.4.17, б.“е“,т.5.1 от Договор 03/312/02602 от 09.10.2014 г.,чл. 4б, ал.1 във вр. с неизпълнението на задълженията по чл. 42,ал.3, чл.43, ал.1, т.1 и чл.50, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и чл.70, ал.1 т.4, т.5 , т.7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ с цитираното Решение ДФ“ З. „ определя на ЕТ „И. – С.Б.“ финансова корекция в размер на 391 160,00 лв. съгласно Таблица 1 , подлежаща на доброволно плащане в 14 дневен срок, считано от връчването.

Сред констатациите на **„З.“ е относимата към спора че в инвентарната книга за ДМА на търговеца е заведен един актив -сграда „семеен хотел , къща за гости „ на стойност 656 200,00 лв., а след въвеждането на обекта в експлоатация същият е отдаден под наем с договор за наем от 25.08.2015 г. на „ З.к. Н.„ ЕООД представляван от Х.П. Н., срещу наемна цена в размер на 12000 лв.годишно за срок от 5 години , като в договора е посочено, че наемната цена ще бъде платена еднократно за петгодишния период в размер на 60 000 лв. с ДДС.Констатирано е още , че във връзка с този договор за наем за целия ревизиран период ревизираното лице ЕТ е издало една данъчна фактура № 1/ 15.09.2015 г. на наемателя З.к. Н.„  с предмет – по договор за наем с данъчна основа  12 000 лв., с ДДС 2 400 лв. , като при тези констатации е издаден РА от 27.04.2018 г.  с който са определени окончателните задължения : данък върху доходите по чл.42, ал.2 ЗДДФЛ  - 2015 г. - главница 520 лв. , лихва 104,74 лв. , 2016 г. главница 4398,00 лв., лихва 439,84 лв. ,всичко главници за двете години 4918,00 лв. и всичко лихви 544,58 лв., Данък добавена стойност по ЗДДС главница 7600 лв, лихва 2034,57 лв.- за данъчен период м. 08.2015 г. във връзка с договора за наем от 25.08.2015 г. Тези задължения са потвърдени с Решение по жалба срещу Ревизионен акт №  153/20.07.2018 г./л.94 и сл./ . Дори и в цитираното Решение от 20.07.2018 г. органите на приходите са се спрели на отговорността на търговеца след продажбата на търговското предприятие.

В този ред на мисли следва да бъде отчетено, че при продажба на търговско предприятие по чл.15,ал.1 ТЗ възниква солидарна отговорност по отношение прехвърлените задължения между страните по сделката ,  която отговорност макар и да гарантира кредитора, в съответствие с разпореденото от чл. 15, ал. 3 ТЗ, сама по себе си не е основание да бъде отречено спазването на договорните задължения от страна на длъжника и на закона

С оглед изложеното настоящият съдебен състав,спазвайки практиката на ВКС по чл.290 ГПК намира ,че извършеното от ЕТ прехвърляне на предприятието по чл. 15, ал. 1 ТЗ на ***г, поради отчуждителния ефект на сделката, се явява нарушение на въведената още с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/2*** г. на МЗГ забрана за продаване на придобитите активи (впоследствие Наредба № 29 от 11.08.2008 г.) и обуславя възстановяване на даденото по сключения с ползувателя на безвъзмездната финансова помощ по програмата ***договор, дори и законовата запрета да не е изрично възпроизведена в клаузите на конкретната сделка, щом част от активите на отчужденото предприятие са придобити с финансови средства по тази програма.Следователно при безспорно установения в хода на делото факт на допуснато от страна на бенефициента Ст.Б., в качеството и на ЕТ, неизпълнение на договорното и задължение по сключения между нея и Държавен фонд "З." на 09.10.2014г. договор за предоставена и финансова помощ по програма ***, последната дължи връщане на получените средства, възлизащи в размер на 391 160,00 лв. по силата разписана в договора, санкция, ведно със законната лихва, но считано не от датата на извършване на нарушението - вписване прехвърлянето в търговския регистър, а от датата на отправената от ищеца и редовно получена от длъжника на нотариална покана, поставяща го в забава, съгласно общото законово правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По силата на чл. 15, ал. 3 ТЗ между двамата ответници е възникнала солидарна отговорност, поради което исковата претенция заявена срещу последните се явява основателна и следва да бъде уважена. (чл.15,ал.(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.)

Исковете по чл.216 ал.1 ДОПК са насочени правилно срещу двамата ответника , пасивно процесуално легитимирани за отговорят като страни по сделката от ***г.

В практиката на ВКС по чл.290 ГПК състави на касационата инстанция са се спирали на въпроса за сродната природа на отменителния иск, уреден в общата правна уредба на чл.135 ЗЗД със специалния иск по чл.216 ал.1 ДОПК , отчитйки спецификите в специалната правна уредба на втория. От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.216 ал.1 ДОПК, според която недействителни по отношение на държавата, съотв. общините са сключените от страна на длъжника след датата на установяване на публичното задължение, съотв. на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, изчерпателно изброени правни сделки и действия, е ясно, че законодателят е имал в предвид като предпоставка за основателността на специалния отменителен иск, уреден в полза на държавата и общините, с цел обезпечаване събирането на публични задължения, именно наличието на конкретни такива задължения, а не на публични задължения изобщо. С тази цел е и употребата на определителния член в израза „установяване на публичното задължение“, а не - на публично или публични задължения изобщо. Този извод следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.216 ал.1 ДОПК-в раздел Трети на глава 25-Принудително изпълнение, в която глава, още в първите разпоредби на чл.209 ДОПК се уреждат като изпълнителни основания по ДОПК конкретни актове за установяване на конкретни, публични по своя характер, вземания.

При това положение, съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по наведеното надлежно в процеса възражение едно единствено възражение от ответника А.Х., че продажбата на предприятието е сторена на 20.11.2017 г.Това възражение , както бе посочено и по-горе е изцяло неоснователно, т.к. продажбата на търговското предприятие е недействителна поради неспазена форма – едновременно наличие на нотариална заверка и на подписи и на съдържание. Нещо повече, ден след отказа на АВ СВ да впише продажбата от 20.11.2017 г. на ***г. е извършена  „ повторно „, но в надлежна вече форма същата продажба на търговско предприятие . Към дата ***г. ЕТ е знаел за започнатото ревизионно производство, установените размери на данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС , обстоятелствата и фактите на които са установени, т.к. РА е бил връчен на ревизираното лице на 03.05.2018 г. или 20 дни преди продажбата на търговското предприятие.

Интерес по делото представлява въпроса каква е била стойността на търговското предприятие към дата ***г. ( респ. 20.11.2017 г.) за да може съда да прецени доказан ли е в пълнота фактическия състав на чл.216 ДОПК .Както бе посочено по-горе според в.л. М. И. и към двете дати стойността на предприятието е с отрицателна величина. Това заключение съдът не кредитира, в частта за определяне на стойността на предприятието на ЕТ като съвкупност от права и задължения , т.к. не е съобразено с допълнително ангажираните от ищеца писмени доказателства , което го прави най-малкото непълно . За да се определи стойността на предприятието като съвкупност от права и задължения следва да бъдат взети предвид детайлно и точно посочените от процесуалния представител на ищеца в писмените бележки , обобщени данни събрани по делото, относими към извода по същество : неразпределена печалба 302 000 лв., дълготрайни активи 639 152 лв., краткотрайни активи 15 865лв., вземания по договор за наем 45 600 лв. ,общо 1 002 617,00 лв.; непокрити загуби за минали периоди 96 177 лв. , общи краткотрайни задължения 379953 лв., финансирания за бъдещи периоди 371 602 лв., общо 874 732 лв., или стойност на търговското предприятие към 20.11.2017 г. 154 885 лв., а към ***г. 110 501,00 лв. Като се вземе предвид изложеното по-горе ВРС счита, че при пълния и подробен прочит на всички писмени доказателства събрани по делото се налага извод, че единствения актив с който е разполагал ЕТ е бил семейния хотел в с. И., от който се е освободил отчуждавайки го в полза на приобретателя отв.Ал.Х. под формата на сделка по чл.15,ал.1 ТЗ общо за цена 9 500 лв. За съда безспорно е доказано увреждането на кредитора , т.к. продажбата на търговското предприятие е извършена на ***г., по време в което на ревизираното лице е бил вече връчен РА ,а и след като на същото това лице е било връчено писмото на **от 17.8.2017 г. за откриване на производство по налагане на финансова корекция .

Съдът следва да даде отговор на въпроса защо счита, че действията на ответника ЕТ са с цел увреда на публичния взискател . В тази насока е налице практика на ВКС от която следва , че за наличието на състава на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК се съди от направата на съвкупен и поотделен анализ на всички доказателства . В настоящия казус нелогично житейски на ***г. ЕТ -отчетник продава търговското си предприятие на втория ответник физическо лице с включена в предприятието сграда -семеен хотел , с данъчна оценка на сградата 46 310,30 лв., за продажна цена 9 500 лв. С втора по ред сделка от 19.02.2019 г. приобретателя А.Х. продава на лелята на  Ст.Б.  Х.Н.същия хотел но за сума от 50 000 лв. ,като назад във времето, първоначално Х.Н.е била уредила вещното право на строеж в полза на ЕТ И. Х.СТРЕФАНИЯ Б. и по точно тази причина ЕТ е сключил договора с **З. с финансова субсидия от 391 160 лв. Доказано е нарушаването на договора на ЕТ с **„З.“ и наличието на установени и по размер и по основание данъчни задължения преди връчването на РА. Друга цел освен освобождаване от единствения акт който е имал едноличния търговец в полза на трето лице, което в последствие продава същия актив за цена 50 000 лв. на свързано с ЕТ лице ,освен целта по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК – увреда на публичния взискател за съда няма .Това е така, т.к. независимо от възникналата солидарна отговорност по чл.15, ал.3 ТЗ се оказва, че държавата не може да събере вземанията по РА , т.к. както Ст.Б., така и Ал.М.са отчуждили единствения актив който е можел да послужи за погасяване на данъчните задължения,установени по основание,размер и периоди с Ревизионния акт, връчен на ЕТ преди продажбата на търговското предприятие.  Или при сравнението на датите на отделните договори, сделки, констатации на НАП и ДФЗ съдът приема че продажбата на предприятието от ***г. е доказано във вреда на публичния взискател, при ясното знание и намерение на ЕТ затова . При тези мотиви съдът уважава главния иск изцяло .

С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе по въпроса за отговорността за разноските.

Съгласно нормата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът следва да присъди в полза на ищеца сторените разноски и да ги възложи в тежест на ответниците .

Ищецът претендира съда да определи размер на юрисконсултско възнаграждение, определяемо по чл. 78, ал.8 ГПК .В Наредба за заплащането на правната помощ (в сила от 01.01.2006 г.,приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.) се съдържа минимума и максимума на размера на юрисконсултско възнаграждение : чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.В съответствие с нормите на чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, с оглед характера на исковото производство съдът определя възнаграждение в размер на 360 лв. за осъщественото процесуално представителство на ищеца.

Съгласно нормата на чл. 78, ал.6 ГПК съдът следва да определи и размера на дължимата се ответниците държавна такса. При цена на иска 9500 лв. съдът определя д.т. 4 % върху цената на иска , а именно 380 лв.

Разноските по делото съдът възлага в тежест на ответниците, при условията на солидарност съгласно чл.15,ал.3 ТЗ.

 

Водим  от горното на осн.чл.235 и чл.236 ГПК, СЪДЪТ

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 216, ал.1 т.4 ДОПК по предявения главен иск от ищеца Държавата по исковата молба на Главен публичен изпълнител към ***-В., офис Р., в качеството на процесуален субституент на Българската държава представляван от В.Б. , със седалище и адрес *** против ответниците длъжникът и третото лице, с което е договарял, а именно: ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „И.Х.Б.“ ЕИК:***. представлявано С.А.Б., ЕГН:********** ***, седалище и адрес за управление:***, адрес за кореспонденция: ул. К. Б.П.“ №46, ет.3, ап.2 гр. В. и А.Х.М., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ***. относителната недействителност по отношение на ищеца, в качеството му на публичен изпълнител

на сделката от 23.05.2018г. единствено и само, ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ с Акт № ***, том ***, вх. рeг. №*** от ***година в град В. между: 1.С.А.Б., ЕГН: **********, действаща в качеството си едноличен търговец, упражняващ търговска дейност с фирма ЕТ„И. Х.- С.Б., ЕИК: ***, като ПРОДАВАЧ и 2.А.Х.М. ЕГН **********, в качеството си на КУПУВАЧ, с ПРЕДМЕТ

продажба на ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ, заедно с фирмата ЕТ „И. Х.- С.Б.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения търговското предприятие, предмет на продажбата, съдържа и следните недвижими имоти, а именно-НЕДВИЖИМ ИМОТ, изграден в ***, в квартал ** по плана на с. И., общ. С., обл. В., при граници на парцела: от две страни улица, ***,***, представляващ СЕМЕЕН ХОТЕЛ във възрожденски стил на 2/две/ нива, със застроена площ от 473.97кв.м.,и разгъната застроена площ от 700 кв.м. на ПЪРВО НИВО е разположен ресторант с 64 места с кухня и подготвителни - Кухнята и ресторанта имат отделни входове от хотелската част и са разделени от двуетажно тяло с дилатационна фуга. Хотелското тяло разполага на това ниво с 4/четири/ самостоятелни двойни стаи със самостоятелни санитарни възли, рецепция с малко фоайе, с места за изкачване и място за обслужване на хора в неравностойно положение, санитарни възли за посетителите с клетка за хора в неравностойно положение, бак-офис за рецепцията и камериерски офис. Хотелът разполага общо с 10/десет/ двойни стаи-4/четири/ на първо и 6/шест/ на второ ниво. В ресторанта са предвидени подготвителни за яйца, месо, риба, зеленчуци и дивеч, битовка за персонала, два склада за продукти, мокър бюфет, две миялни помещения, сервитьорски офис и помещение за отпадъци. ВТОРО НИВО се състои от 6/шест/ самостоятелни двойни стаи, всяка от които със самостоятелен санитарен възел и оформена тераса, като и изградени 7II седем/броя паркоместа,при цена на плащане/цена на договаряне/: 9500.00лв., като сключена след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, т.к. в резултат на ревизията са установени публични задължения, като сделка е извършена с намерение да се увредят публичните взискатели.

 

ОСЪЖДА ответниците ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „И.Х.Б.“ ЕИК:***. представлявано С.А.Б., ЕГН:********** ***, седалище и адрес за управление:***, адрес за кореспонденция: ул. К. Б.П.“ №***, ет.*, ап.* гр. В. и А.Х.М., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ***          ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца Главен публичен изпълнител към ***-В., офис Р., в качеството на процесуален субституент на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА представляван от В.Б. , със седалище и адрес *** СУМАТА от общо 360,00 лева(триста и шестдесет лева) – съдебно - деловодни разноски дължими солидарно в полза на ищеца за осъщественото от ищеца процесуално представителство - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

 

ОСЪЖДА ответниците ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „И.Х.Б.“ ЕИК:***. представлявано С.А.Б., ЕГН:********** ***, седалище и адрес за управление:***, адрес за кореспонденция: ул. К. Б.П.“ №**, ет.*, ап.* гр. В. и А.Х.М., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ***            ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на Районен съд В. СУМАТА от общо 380,00 лв.(триста и осемдесет лева) при условията на солидарност, представляваща дължима държавна такса за предявените искове, на основание чл. 78,ал.6 ГПК .

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски ОКРЪЖЕН съд в двуседмичен срок от връчването на преписа на страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: