Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, ………… …г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д
А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
административно дело № 228/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България (ЗОВСРБ), във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.К.К., ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. Д.Т. – АК-Благоевград, срещу Заповед № РД-01-6 от 07.01.2020
г., издадена от Командира на Военноморските сили, с която на старши матрос 2-ри
клас М.К.К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
С жалбата се поддържа, че
заповедта е неправилна, незаконосъобразна - постановена при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Сочи се, че Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. не е била сведена до
знанието на оспорващия чрез протокол за извършен инструктаж за спазването й или
по друг подходящ начин, поради което неизпълнението на т. 3 от тази заповед не следва
да се определя като тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.
245, ал. 2 от ЗОВСРБ. На следващо място се твърди, че не е съобразено наличието
на висящото досъдебно производство по установяване на вината на оспорващия,
което е основание за спиране на дисциплинарното производство на основание чл.
54, ал. 1, т. 3 от АПК до решаване на въпроса за отговорността. Настоява се и
че министърът на отбраната е направил предварителната си преценка с негова
заповед от 05.11.2010 г., че управлението на МПС извън работно време след
употреба на алкохол е тежко нарушение, но това не изключва задължението на
дисциплинарнонаказващия орган да изложи собствените си мотиви защо квалифицира
конкретната деятелност като тежко нарушение. Изтъква се, че липсата на мотиви и
преценка за тежестта на нарушението от обективна и субективна страна съставлява
нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 247 от ЗОВСРБ,
като се препятства възможността за преценка дали актът е издаден в съответствие
с целта на закона. Според оспорващия ответникът се е задоволил да пресъздаде
бланкетно съдържанието на чл. 247 от ЗОВСРБ, посочвайки, че е отчел тежестта на
нарушението, обстоятелствата при неговото извършване и поведението на
военнослужещия преди и по време на извършване на нарушението, без никакви
допълнителни факти и конкретика, включително и без изложени съображения за
налагани предходни поощрения/наказания и характеристични данни. В заключение
оспорващият заявява, че с поведението си е действал в разрез с установените с
нормативните актове правила, нарушил е етичните норми, относими за всеки един гражданин,
а не само за военнослужещите, но следва да се отчете обстоятелството, че с
издаване на оспорената заповед са нарушени и неговите законоустановени права. Искането
е да се отмени обжалваната заповед, като се претендира и присъждане на
направените в производството по делото разноски. В хода на делото по същество
адв. Д.Т. от АК-Благоевград - процесуален представител на жалбоподателя, се
позовава на доводите и исканията, обективирани в жалбата и поддържа искането за
присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – Командира на
Военноморските сили, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Р.С, в
писмено становище поддържа неоснователност на жалбата и прави искане за
отхвърлянето й, като излага подробни доводи за правилност и законосъобразност
на оспорената заповед. В хода по същество на делото и с писмени бележки се поддържа,
че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила
и в съответствие с материалния закон, като законосъобразно нарушението на
военната дисциплина е квалифицирано като «тежко», за което се налага
дисципилинарно наказание «уволнение». Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима. Подадена е от заинтересовано лице – адресат на акта, за когото
актът е неблагоприятен, в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Заповедта е сведена до знанието на оспорващия на 08.01.2020 г. и е получена от него
на 13.01.2020 г., а жалбата е подадена на 20.01.2020 г. – видно от печата на поделение
34410-Варна. По аргумент от чл. 251 от ЗОВСРБ заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, т.е. процесната заповед е годен
за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на
страните и фактите,
които се извличат от събраните
по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, административният съд приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените
по делото Договор за военна служба № 323/25.05.2010 г. и допълнително споразумение към него №1373/13.03.2018 г. (л. 9-13 от преп.) се установява, че старши матрос 2-ри клас М.К.К., е бил назначен
на длъжност „старши
шофьор в отделение леки автомобили“ в поделение 34410-Варна със срок на
договора до 25.05.2023 г.
На 15.12.2019 г., в град
Варна, по бул. „8-ми Приморски полк”, в посока център, около 15:20 часа старши
матрос 2-ри клас М.К. е управлявал лек автомобил „Ауди А 3” с рег.№ В 5385 ВС,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,75 на
хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство "Алкотест
7510" от органите на сектор „Пътна полиция” в гр. Варна, и 1,72 на хиляда по
Протокол за химическа експертиза с № 1403/16.12.2019
г., издаден от МБАЛ „Света Анна”, Варна. След като органите на реда са
установили употреба на алкохол, на старши матрос 2 клас М.К. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение с № 104266/15.12.2019 г. Със Заповед
за прилагане на ПАМ № 19-0819-002449/15.12.2019 г. на К. временно му е отнето
свидетелството за управление на МПС, а със Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0819-002447/15.12.2019
г. е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. След вземане на
кръвната проба ст. м-с 2-ри клас К. ***.
Във връзка с горепосочените данни
Командирът на ВМС издава Заповед № РД-13-240/16.12.2019 г., с която
на основание чл. 246, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ е
назначена комисия за извършване на служебна проверка по установяване на
обстоятелствата по настъпил инцидент втора група по р. II, чл.5, т.1, б. „д“ от
Инструкция № И-4/26.09.2007 г. на Министъра на отбраната.
На
18.12.2019 г. комисията съставя протокол от проведената служебна проверка,
съдържащ данни за: нарушителя на военната дисциплина; описание на нарушението;
конкретното нарушение на военната дисциплина – грубо нарушаване на т. 3 от Заповед
№ ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, неизпълнение на задължения по
военна служба на чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на РБ, чл. 178, ал. 1 и чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ; вредни
последици и причинна връзка с нарушението; данни за вината на нарушителя за
извършване на нарушението; причини и условия довели до извършване на
нарушението - ниско ниво на съзнателност и лична отговорност. В резултат на
анализ на събраните данни при служебната проверка, комисията е предложила с
оглед извършеното нарушение и на основание чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ на старши
матрос 2-ри клас М.К. да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Протоколът е подписан от председател и членове в пълен състав. Приложени към
протокола са писмените обяснения от старши матрос 2-ри клас М.К., копие от АУАН
№ 104266/15.12.2019 г., копия от ЗППАМ № 19-0819-002449/15.12.2019 г. и № 19-0819-002447/15.12.2019 г., копие от
талон за изследване и протокол за химическа експертиза, копие от протокол за
проведен инструктаж.
На
19.12.2019 г. със старши матрос 2-ри клас М.К. е проведена беседа с предмет:
Запознаване с протокол от извършена служебна проверка, приемане на писмените
обяснения или изслушване на нарушителя и запознаване на военнослужещия старши
матрос 2-ри клас М.К. със събраните доказателства, които дават основание за
налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Беседата е
проведена от капитан 1 ранг Ц.И.А. - оправомощен от командира на ВМС със
заповед в докладната книга с № 9242/18.12.2019 г. Протоколът от беседата е
подписан от оспорващия, който е отказал да предостави писмени обяснения за
извършеното, но същият е бил запознат с доказателствата, основаващи налагане на
уволнение и е удостоверил факта на изслушването.
Въз основа
на цитираните писмени доказателства за фактите по конкретния случай е издадена
оспорената заповед.
С оспорвания акт на основание чл.
245, ал. 2 от ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ, във връзка с допуснато тежко
нарушение на военната дисциплина по чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ,
прекратен е договорът на оспорващия за военна служба, освободен е от длъжност и
от военна служба и е зачислен в запаса.
Предвид доводите в жалбата до
съда и с оглед указаната от съда доказателствена тежест, ответникът представя
по делото освен приложените към административната преписка документи и 2 бр. телефонограми - №
1350/12.09.2018 г. и № 1997/14.12.2018 г.,
както и протокол за проведен инструктаж на военнослужещите от в.ф.
34410-21, застъпващи в наряд за времето от 22.12.2018 г. – 02.01.2019 г.
На 12.02.2020 г. оспорващия с
молба с.д. № 2216, в подкрепа на твърдението си, че дисциплинарното производство
е следвало да бъде спряно представя заверени копия: ЗППАМ №
19-0819-002449/15.12.2019 г. на Началник група към ОДМВР – Варна, Сектор «Пътна
полиция»; Заповед № РД-13-8/13.01.2020 г. на Командира на ВМС, които допълва с
молба с.д. № 5258/22.05.2020 г.: Постановление за привличане на оспорващия от
дата 11.03.2020 г. по ДП № 71-РП/2019 г. по описа на ВОП – Сливен; Обвинителен
акт с дата 16.04.2020 г. по пр. пр. с вх. № 844/2019 г. по ДП № 71-РП/2019 г.
по описа на ВОП – Сливен; Разпореждане по НОХД № 39/2020 г. от 24.04.2020 г.
В съдебно заседание е разпитан Командирът
на формирование 34410- Варна, С.В.С., с оглед установяване на факта за
довеждането до знанието на жалбоподателя на съдържанието на Заповед на
министъра на отбраната № ОХ-680/05.11.2010 г. при проведения инструктаж на
06.11.2018 г., обективиран в Протокол с рег. № 7325/06.11.2018 г. Свидетелят
заявява, че запознаването на личния състав с горната Заповед на МО се извършва
като се събира личният състав в голямо помещение, където се изчита цялата
заповед и всеки срещу името си пише «инструктиран съм» и датата, на която е
инструктиран, като се подписва, след като е прочетена заповедта. Преди всички
официални празници през всяка календарна година се провежда такъв инструктаж за
спазване на заповедта на хората, които застъпват в дежурство, и при застъпване
в служба на новоназначените. Всеки военнослужещ, присъстващ на този инструктаж,
се подписва собственоръчно. Преди провеждането на инструктажите се получават
указания от по-висшата инстанция чрез подадени телефонограми или указания, на
базата на които се провеждат инструктажите. Свидетелят обяснява, че
телефонограмата представлява документ, който изхожда от Командира на ВМС или от
заместниците му, в който е указано какъв вид инструктаж да се извърши, на какво
точно да се наблегне, за какво следва да бъде извършен инструктажът. Това е
служебна кореспонденция – подписана и изведена с номер. След предявяване на Протокол за
проведен инструктаж с личния състав рег. № 7325/06.11.2018 г. на свидетеля,
същият заявява, че подписът е негов като провел процесния инструктаж. Съдът кредитира
свидетелските показания като логични и категорични относно обстоятелството, че
оспорващият е бил
запознат със Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. и същият е удостоверил този факт
собственоръчно в Протокол за проведен инструктаж с личния състав рег.
№7325/06.11.2018 г. Показанията на свидетеля са подкрепени от представените писмени
доказателства –
телефонограма № 1997/14.12.2018г., Протокол за проведен инструктаж на военнослужещите
от в.ф. 34410-21, застъпващи в наряд за времето от 22.12.2018 г.-02.01.2019 г.
и Протокол за проведен инструктаж с личния състав рег. № 7325/06.11.2018 г.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от орган
с функционална и материална компетентност. Командирът на военноморските сили е именно
компетентният орган, който съгласно чл. 248 от ЗОВСРБ, вр. чл. 137, ал. 4 и чл.
73, ал. 2 от ППЗОВСРБ от ППЗОВСРБ е оправомощен да издаде заповед, с която да наложи дисциплинарно наказание
при констатирано нарушение по чл. 242 от с.з., доколкото
министърът на отбраната му е делегирал тези правомощия със Заповед №
ОХ-1252/07.12.2017 г. По делото не се и спори относно компетентността на издателя на заповедта.
Заповедта е
издадена и в предвидените от закона срокове. Съгласно чл. 249, ал.1 от ЗОВСРБ,
наказанието се налага в двумесечен срок от узнаването му, но не по-късно от
една година от неговото извършване. Касае се за два алтернативно предвидени срокове,
с изтичането на
който и да е от тях, се погасява
възможността за налагане на наказание. Деянието, за което е наказан
жалбоподателят, е извършено на 15.12.2019 г. в гр. Варна. Дисциплинарната отговорност на
оспорващия е ангажирана със заповед, издадена на 07.01.2020 г., т.е. процесното
дисциплинарно наказание е
наложено преди изтичането
на два
месеца от узнаването на дисциплинарното нарушение и една година от неговото
извършване.
В съответствие с чл.35 от АПК,
административният орган е издал заповедта, след като е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
При провеждането
на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в
ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила. При съблюдаване
разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 142 от ППЗОВСРБ, със Заповед № РД-13-240/16.12.2019 г. на Командира на ВМС е назначена
комисия за извършването на служебна проверка във връзка с констатираното
нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол. За резултатите от проверката
е съставен протокол във форма и със съдържание, съответстващи на изискванията
на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ. В съответствие с чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с военнослужещия, на
която старши матрос
2-ри клас К. е изслушан и е запознат с констатациите на комисията, приетите за
установени от нея релевантни факти и обстоятелства за извършеното нарушение и с
направеното предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на
дисциплинарното наказание. Както в чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, така и в чл. 144,
ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ, изслушването и даването на писмените обяснения от
военнослужещия са предвидени като алтернативни – т.е. за да се счита, че
дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил императивно установеното си
задължение по посочените правни норми, необходимо и достатъчно е да е била
дадена възможност на военнослужещия да изрази становище по повдигнатото му
дисциплинарно обвинение по един от двата регламентирани начина. В случая на жалбоподателят е дадена възможност в хода
на проверката да ангажира доказателства, за да
опровергае извършването на твърдяното нарушение и установеното със съставения
АУАН противоправно деяние. В рамките на дисциплинарното производство К. не е предявил доказателствени
искания, а в подаденото от него писмено обяснение от 16.12.2019 г. (л. 25 от преп.) не отрича, че е
употребил алкохол с друго лице на 14.12.2019 г. и на 15.12.2019 г. Оборване на установените в дисциплинарното
производство факти не е извършено и в хода на съдебното производство с насрещно
доказване.
Следователно не се установява
наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават отмяната на оспорения акт.
По отношение изискването за
спазване на установената форма:
Съдът съобрази, че оспорената
заповед е издадена в предвидената писмена форма, а от посочените в нея фактически
и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право, респ. и в този аспект не се
установяват основания за отмяна на заповедта. Оспореният акт е мотивиран и
в него се посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
разпоредбите и задълженията, които са нарушени.
Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от
ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на
наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според разпоредбата на
чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ, мотивите представляват описание на фактическата
обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни
последици. Смисълът на въведеното императивно изискване относно описанието на
деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да
бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на
деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на
дисциплинарното нарушение, т.е. заповедта следва да съдържа описание на всички
обстоятелства, които имат значение на релевантните юридически факти и
обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на
военната дисциплина по смисъла на чл. 242 от ЗОВСРБ.
В случая
законовите изисквания са изпълнени, оспорената заповед съдържа достатъчно съображения/мотиви за
извършеното нарушение и за нарушителя. Безспорно е, че деянието е управление на МПС
след употреба на алкохол, от лице, което има договор за военна служба към
момента на извършване на нарушението. Деянието се явява неизпълнение на задълженията по
военната служба. Няма спор за
датата и мястото на нарушението. Има доказателства за начина на установяването
му. Касае се за управление при концентрация 1.72 промила, като тази стойност на съдържание на алкохол в кръвта се явява сама по себе си част от мотивите
за наложеното наказание. Управлението на МПС след употреба на алкохол е деяние
при условията на пряк умисъл. Обстоятелството, че военнослужещият напълно е
съзнавал какво върши, се извежда и от начина, по който са дадени личните му
обяснения след инцидента в писмен вид.
Неоснователно е възражението на
оспорващия за липса на мотиви по отношение основанието за квалифициране на
конкретната деятелност като „тежко нарушение“. От Протокола от служебната
проверка с рег. № 9242/18.12.2019 г. се установява, че в съответствие с чл. 247
от ЗОВСРБ са обсъдени тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на
военнослужещия до извършване на нарушението. Като част от преписката във връзка с налагане на
процесното дисциплинарно наказание, следва да се има предвид протоколът,
съдържащ изискуемите мотиви, които оспорващият твърди, че липсват.
По отношение съответствието на
оспорената заповед с материалния закон:
Съгласно чл. 140
от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание "уволнение" се налага
задължително в случаите по чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ, а съгласно чл. 245, ал. 2
от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание "уволнение" може да се наложи и
при други тежки нарушения на военната дисциплина. В случая, изрично в оспорения
акт е посочено, че наказанието се налага при условията
на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ.
В конкретния
случай жалбоподателят не оспорва наличието на нарушение, извършено от него.
Напротив, в дадените от него обяснения, сам описва, че пил алкохол на 14.12.2019 г. от 20 ч.
до 02:30 ч. и на 15.12.2019 г. от 11 ч. до 13 ч., след което към 14:30 ч. се е качил да
управлява автомобила си. Жалбоподателят не е оспорил показанията на
техническото средство и/или показанията за количеството на алкохол в кръвта му. Не спори и че срещу него е образувано наказателно производство за
управление на МПС с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда, по което Военен съд-Сливен е насрочил
заседание. Тоест не се оспорва фактът на управление на МПС от оспорващия в
извън служебно време след употреба на алкохол, както и факта на надлежното
установяване от компетентните органи на този факт.
Спорът по същество е дали
констатираното нарушение следва да бъде квалифицирано като "тежко",
както и дали жалбоподателят е
бил информиран за Заповед на МО № ОХ-680/
05.11.2010 г., с която се забранява на военнослужещите да управляват МПС след
употреба на алкохол както в работно, така и в извън работно време и с която
подобно нарушение е определено за "тежко", като е предвидено, че се
налага наказание "уволнение".
Следва на първо място да се
посочи, че съгласно чл. 115 от Конституцията на РБ и чл. 31, ал. 1
от ЗОВСРБ министърът издава правилници, наредби, инструкции и
заповеди при упражняване на правомощията си. Заповед
№ ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната е
израз на кадровата политика в армията, в правомощията на министъра (чл. 26, т. 6
от ЗОВСРБ) и не въвежда ново основание за налагане на наказание, а
определя управлението на автомобил след употреба на алкохол като "друго
тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал.
2 от ЗОВСРБ. Направено е с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на
закона от дисциплинарнонаказващите органи и в изпълнение на принципите на
законност по 4 от АПК,
съразмерност по чл. 6 от АПК
и последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК.
След като законодателят принципно е възложил на министъра на отбраната
правомощието да налага наказание уволнение, то и в неговите правомощия е да
определи кои дисциплинарни нарушения са "тежки" извън хипотезите на чл. 245, ал.
1 от ЗОВСРБ, а оправомощеното лице по чл. 161, т. 3
от ЗОВСРБ е обвързано с тази преценка при определяне вида на
наказанието.
Неоснователно е възражението, че
оспорващият не е бил
запознат със Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната. В два протокола (Протокол с изх.
№ 72/21.12.2018 г. и Протокол с рег. № 7325/06.11.2018 г.) изрично оспорващият собственоръчно е
вписал, че е инструктиран, като инструктажът е за недопускане управление на
автомобили след употреба на алкохол и наркотични вещества и стриктно спазване
на Заповедта № ОХ-680/05.11.2010
г. на Министъра на
отбраната. Разпитаният по делото командир на военното формирование и бивш пряк
началник на оспорващия обяснява подробно механизма на запознаването на състава
с въпросната заповед от 2010 г., като изрично посочи, че преди всички официални
празници в годината съставът се запознава с тази заповед. Тези негови
показания не са опровергани от жалбоподателя и са в логическа обвързаност с
останалите доказателства по делото. В този смисъл настоящият състав приема, че
твърдението на жалбоподателя за липса на знание за конкретната заповед не се
подкрепя от останалите доказателства по делото.
В този смисъл е неоснователно
позоваването на оспорващия на Решение на АС-София по адм. дело №3890/2012г.,
доколкото в него се разглежда извършване на нарушение на чл. 115, т. 7 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на РБ изразяващо в неспазване на ЗДвП, в случаите
когато не представлява нарушение на т.3 от Заповед № ОХ 680/05.11.2010 г., тъй като последната заповед не е била сведена до
знанието на военнослужещия.
След като наказващият орган
безспорно е установил, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на
алкохол в нарушение на т. 3 от Заповед на МО № ОХ-680/ 05.11.2010 г., при концентрация 1.72 промила, поради което само
по себе си това деяние съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
Наказателния кодекс, то нарушението
правилно е квалифицирано от административния орган като "тежко"
нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, тъй
като засяга установените в страната правов ред и законност, свързано е със
сериозни последици.
Същевременно
нарушението представлява и
неизпълнение на задълженията по военна служба, според които военнослужещият е
длъжен да съобразява действията си със законовите изисквания и с общоприетите
морални норми, тъй като заеманата държавна служба поставя по-сериозни
изисквания към неговото поведение в етичен план и го задължава да не предприема
действия, които да накърняват обществения престиж на армията. С министерската заповед такова
нарушение е прието за "тежко"
и няма как
конкретният наказващ орган да преценява неговата тежест, тъй като той действа в
условията на обвързана компетентност. Вярно е, че в разпоредбата на чл. 245,
ал. 2 от ЗОВСРБ съществува глаголът "може", но предвид конкретните обстоятелства, принципът
на единоначалие, наличието на
министерската заповед, конкретно установената концентрация на алкохол в кръвта на военнослужещия, ответникът правилно е
преценил, че е задължен да наложи точно това наказание. Той има такова правомощие, след като е изпълнил
задължението си да събере доказателства за авторството и наличието на деянието
и да спази процедурата по запознаване на военнослужещия със събраните
доказателства, установяващи неговото виновно поведение.
При доказаност на
този правно релевантен факт, следва да се приеме, че деянието на
лицето представлява нарушение на
военната дисциплина,
което се
квалифицира като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, поради което са налице основания
за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В жалбата е
развита тезата, че обжалваната заповед е преждевременно издадена в нарушение на
чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, според който административният орган спира
производството, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства,
чието установяване е от значение за издаването на акта. Прави се възражение, че
без вина няма отговорност и това е основен принцип при ангажирането и на
наказателната отговорност за престъпления по НК, и на дисциплинарната
отговорност. Според жалбоподателя
въпросът за вината на дееца в случая е елемент както на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК, така и на дисциплинарното нарушение.
Съдът възприема
като неоснователно така въведеното възражение. Наличието на влязла в сила
присъда не е задължителна предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ, съгласно
която нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания
по този закон независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна
или наказателна отговорност. Следователно неприключилото съдебно производство във Военен съд-Сливен по НОХД № 39/2020
г.,
не е пречка за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради това, че наказателното производство не се
явява преюдициално спрямо
дисциплинарното.
В конкретния
случай, именно поради факта, че се реализират две различни по своята същност
производства не може
да намери приложение нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК. Вината на К. в дисциплинарното
производство е безспорно доказана – същият е поел задължение за изпълнение на
Заповед № ОХ-680/2010 г. на Министъра на отбраната, съгласно т. 3
от която, той не следва да управлява МПС след
употреба на алкохол, независимо дали МПС е лично или служебно и независимо дали
управлението е реализирано в работно или извънработно време. Престъплението по
чл. 343б, ал. 1 от НК е относимо спрямо нарушението на нормите на ЗДвП - който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 промила, установено по
надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба
от двеста до хиляда лева. Дисциплинарната отговорност на К. би се реализирала във всеки
един случай на нарушаване на т. 3 от Заповед № ОХ-680/2010, независимо дали
това нарушение по своята
същност осъществява състава на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК. Същото важи
и за неприключилите производства по
издадените АУАН и
ЗППАМ, които са във връзка с установено
нарушение на ЗДвП. В този смисъл
обжалваната заповед е издадена при съобразяване на материалния закон и при спазване на нормативно
установената процедура.
Позоваването в жалбата на съдебна практика – решение на АдмС-Добрич по адм.
д. №125/2018 г. е неоснователно, тъй като последното решение е формирано при разглеждане на сходен, но не и
идентичен случай, поради различните фактически обстоятелства, установени по
делото, а именно
установяването на вменяемостта на извършителя.
Съдът намира, че
оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Според чл. 114, т. 4 от Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ), военнослужещият
е длъжен да пази честта на пагона. Нормата на чл. 221, т.13 от УВСВСРБ изисква
от военнослужещия да не нарушава обществения ред, когато се намира извън
военното формирование. Цитираните текстове от УВСВСРБ поставят високи морални
изисквания към всеки един военнослужещ, без значение дали изпълнява служебните
си задължения в съответното военно формирование или ползва полагаемата му се
почивка извън формированието. В ежедневието си военнослужещият е длъжен не
просто да се съобразява с общовалидните житейски правила, а да покрива
значително по-високи стандарти на поведение, съответстващи на отговорната обществената
позиция, която заема. Със
своето поведение той следва да демонстрира
висок морал, отговорност и готовност да изпълнява установените обществени
задължения, а в случая е налице несъвместимо с воинските задължения поведение, което води до
налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение“.
В този смисъл е и трайната и
непротиворечива съдебна практика на ВАС - Решение № 378 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4328/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева, Решение № 7994 от 29.05.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 147/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев, Решение № 9548 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2560/2018 г., V о.,
докладчик председателят Йовка Дражева, Решение № 12148 от 16.11.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 15329/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов и
други.
Жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли, доколкото оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с материалноправните норми и с целта на закона.
Ответникът е направил искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да му се присъдят такива в размер на 100 лв., определени от съда в съответствие с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правната сложност на
казуса, както и факта, че процесуалното представителство по делото се осъществи
в две съдебни заседания.
Съдът, на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалбата на М.К.К., ЕГН ********** *** срещу Заповед на Командира на Военноморските
сили № РД-01-6 от 07.01.2020 г., с която на старши матрос 2-ри клас М.К.К. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
ОСЪЖДА М.К.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Военноморските сили сумата в размер на 100 (сто)
лева за юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 228/2020 г. на АдмС -
Варна.
Решението подлежи
на обжалване, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за постановяването му, с касационна жалба
пред Върховния административен съд на РБ.
СЪДИЯ: