Р Е Ш Е Н И Е № 879
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1442 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 437 вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 9159/10.06.2019г. чрез ЧСИ, до Окръжен съд -Пловдив с вх. № 19854/28 юни 2019г. ЖАЛБА от М.М. ***, подадена чрез пълномощник адв. Б.М., с адрес ***, ст. 14, против Отказ на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, с район на действие ОС-Пловдив, да прекрати принудително изпълнение по изпълнително дело № 20168280400106.
Заявява се, че по посоченото изп. дело № 106/2016г. на ЧСИ Драгомира Митрова, взискателят е подал молба, в която е заявил, че длъжникът е изплатил задължението си, поискал е прекратяване на делото и вдигане на наложените запори. Конкретно, налице е принудително изпълнение срещу трудовото възнаграждение на длъжника, чрез наложен запор и правени удръжки, съобразно правилата на ГПК, относно техния размер.
От издаденото на длъжника от ЧСИ Митрова удостоверение от 20.05.2019г. е видно, че за събраните от ЧСИ по делото суми в размер на 1 242.70 лева, последният е събрал такси в размер на 377.30 лева, вкл. таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. На направеното от длъжника искане за прекратяване на делото и вдигане на запора, представляващ принудително изпълнение върху трудово възнаграждение, със съобщение от 04.06.2019г., че делото ще бъде прекратено и запорът ще се вдигне тогава, когато длъжникът заплати сумата от 1353.50 лева, която представлява такси по т. 26 – 1303 лева, и 50 лева, такса без да бъде конкретизирана за какво, на практика, изчислени върху сумата 14 430 лева, която длъжникът е платил директно на взискателя, включително 10 000 лева с банков кредит.
Счита се, че по същество, изпратеното на М. съобщение, представлява отказ да се прекрати принудително изпълнение, с което той не е съгласен, поради което и в срок го обжалва с искането да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени наложеното принудително изпълнение върху трудовото възнаграждение, което жалбоподателят получава във фирма „Гранд Агро“ ООД гр.Раковски.
Счита, че искането му е основателно поради следните законови основания:
1.Изпълнителното дело се образува, води и прекратява, в случая на чл. 433 ал. 1 т. 2, само и единствено, по волята на взискателя. Направеното писмено искане за прекратяване на производството е задължително за съдебния изпълнител, независимо от това дали е заплатена цялата сума по задължението, дали това е станало чрез действията на съдебния изпълнител или по друг начин, или пък взискателят е решил да опрости задължението.
2. Съдебният изпълнител няма собствено изпълнително основание срещу длъжника; той има мандат от взискателя за неговото вземане, което е облечено от законната съдебна форма на изпълнителния лист.п ЧСИ е длъжен да събере сумите по този лист, лихвите, ако има такива и разноските, платени от взискателя на съдебния изпълнител. Сумите по т. 26 се удържат пропорционално на събраните от взискателя суми и нямат характер на вземане извън събраните от самия СИ суми. С прекратяване на дадения му мандат, съдебният изпълнител няма собствено основание за продължаване на изпълнителното дело срещу длъжника.
3. Дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена като такса, само и единствено, върху събраните от ЧСИ суми. В конкретния случай и видно от даденото от самия ЧСИ удостоверение, таксата по т. 26 върху събраната сума надлежно е удържана от ЧСИ, т.е. е заплатена от длъжника. Колкото до сумата от 50 лева, за нея, изобщо, не е посочено основание, на което се дължи.
4. Независимо от характера на изпълнителното производство и правата на ЧСИ в това производство, ако той счита, че има вземане, което оспорваме, същият следва да се снабди с надлежно изпълнително основание от съда. Няма причина да се приема претенцията му за дължима, без надлежна съдебна санкция.
Ето защо, жалбоподателят счита, че не дължи исканата сума, поради което моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде задължен ЧСИ да прекрати изпълнителното производство и вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което представлява способ на принудително изпълнение.
Не са постъпили в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК писмени възражения по жалбата, от страна на другата страна – взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно уведомен.
Постъпили са писмени мотиви на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Драгомира Митрова, с които се изразява становище за допустимост, но неоснователност на постъпилата жалба от длъжника М.М. М..
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна – длъжник по изп. дело № 106/2016г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, с рег. № 838, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ от прекратяване на изпълнително производство – в хипотеза на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
От приложено копие на изпълнително дело № 20168280400106, окръжният съд констатира обстоятелства, относими към предмета на жалбата, както следва:
Видно е от молби на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, съответно, постъпили при ЧСИ по изп. дело№106/2016г. с вх. № 8172/17.05.2019г., както и с вх. № 8663/28.05.2019г., /приложени -лист 124, лист 130 от изп.дело/, от същия е декларирано, че не са заплатени дължимите пропорционални и авансови такси по делото, като изрично е упълномощил ЧСИ съгласно чл. 18 от ЗЧСИ да събере дълга преди да прекрати делото поради изплащане на дълга. Поради което и необосновано се явява твърдението, че взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като същото, дори, да е било поискано съгласно чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК, това не би означавало, че изпълнителното производство ще се приключи без да се съберат от СИ и разноските по изпълнението, арг.чл. 433 ал. 2 от ГПК; като след събиране на разноските по делото и след влизане в сила на постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване на изпълнителното производство, едва, тогава възниква и задължение на СИ да вдигне служебно - наложения запор, /в случая/, арг.чл. 433 ал. 3 от ГПК.
Доколкото, в удостоверение на ЧСИ № 9339/20.05.2019г., издадено по молба на длъжника М., сумата 50.50 лв, е включена в остатък от дължими неплатени такси за ЧСИ, както е посочена и като“авансови такси от ТТРЗЧСИ“, то е видно, че тази сума от 50.50 лв се претендира да бъде заплатена от длъжника като се явява такава за „бъдещи разходи“, като авансовите такси на основание чл. 79 от ГПК следва да са за сметка на длъжника. Действително, раздробена по пера, макар и видно, вече, от мотивите на осн.чл. 436 ал. 3 от ГПК, изложени от ЧСИ, тази сума от 50.50 лв, се явява обоснована, както следва: 2 броя по 12 лв – за съобщения до длъжника и до взискателя за приключване на делото, съгласно т. 4 от ТТРЗЧСИ; 18 лв – за заличаване на възбрана, съгласно т. 10 от ТТРЗЧСИ; 8.50 лв – държавна такса за заличаване на възбрана, съгласно т. 31 от ТТРЗЧСИ. Предвид което и въззивният съд намира за основателно изискването на ЧСИ за събиране на авансовата такса от 50.50 лв от длъжника, съгласно чл. 79 ал. 1 предл. първо от ГПК.
Видно е от ПДИ с изх. № 2725/29.01.2016г.,
връчена на длъжника М.М. М., лично и срещу подпис на 02.02.2016г., /лист 24 от
изп.дело/, както и от споразумение между длъжника и взискателя, /цесионер/, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сключено на
15.02.2018г., ведно с приложение № 1 към това споразумение – за разсрочване на
парично задължение-погасителен план, безспорно се установява, че след
получаване на ПДИ от длъжника, последният не е бил изплатил задължението си
след период от повече от две години. Тоест, безспорно, длъжникът не е извършил
плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение, даден му в ПДИ. Поради
което, независимо дали извършва плащане на дълга по сметка на ЧСИ, или направо
по сметка на взискателя, въззивният съд намира, че не е налице законно
основание длъжникът да е освободен от заплащане на пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ и върху преведена дължима сума, направо, по сметката на
взискателя. В случая, се явява неоснователно направеното в жалбата на длъжника
оплакване за липса на основание за заплащане на пропорционална такса по т.26,
при вече образувано изпълнително производство и дори при изтекъл срок за доброволно
изпълнение, в който не е извършено погасяване на задължението към взискателя.
Предвид гореизложени съображения жалбата на длъжника като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Решението на въззивния съд е окончателно съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила с вх. № 9159/10.06.2019г. чрез ЧСИ, до Окръжен съд -Пловдив с вх. № 19854/28 юни 2019г. ЖАЛБА от М.М. ***, подадена чрез пълномощник адв. Б.М., с адрес ***, ст. 14, против Отказ на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, с район на действие ОС-Пловдив, да прекрати принудително изпълнение по изпълнително дело № 20168280400106.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/