Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 15.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17204 по описа за 2018година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С.Л.К., ЕГН **********
с адрес *** срещу „ДЗИ- Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 3464,96лева /след допуснато
изменение в размера му с протоколно определение от 22.04.2019г./, частичен иск
от целият в размер на 4182,98лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 матик»
с рег. № В 3735 ВН, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 06.09.2018г.
около 21,30ч. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Хан Кубрат” и ул. „Добрин В.“,
причинено по вина на водача на л.а «Фолксваген голф» с рег. № В 7612 ВН
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
полица № BG/06/118002269676, със срок на валидност 09.08.2018г.- 08.08.2019г., вкл. следните увреждания- преден ляв калник,
предна лява врата, облицовка РVС ляв
праг, предна лява лята джанта, подкалник РVС преден
ляв, ляв праг и кора между леви калник и врата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 14.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на молбата: Собственик е на л.а «Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 матик» с рег. № В 3735 ВН. На
06.09.2018г. автомобилът бил паркиран на ул. Хан Кубрат, когато около 21,30ч.
бил блъснат от л.а «Фолксваген голф» с рег. № В 7612 ВН с водач Венцислав
Димитров. Последният се движел по ул. Добрин В., като при десен завой и поради
движение с несъобразена скорост допуснал настъпване на въпросното ПТП. За
настъпилото произшествие били уведомени органите на полицията, които посетили
произшествието и изготвили протокол за ПТП № 1649044, в който като виновен за
ПТП бил посочен водачът на л.а «Фолксваген голф» с рег. № В 7612 ВН. Ответникът
като застраховател на л. автомобил на виновния водач бил уведомен от ищцата за
настъпилото събитие на 07.09.2018. Извършил оглед на автомобила и изготвил опис
заключение по щета № 43080311800801, в който били описани като увредени
следните детайли- преден ляв калник, предна лява врата, облицовка
РVС ляв праг, предна лява лята джанта, подкалник РVС преден ляв , ляв праг и кора между леви
калник и врата. За така посочените щети, ищцата получила обезщетение от
застрахователя в размер на сумата от 817,02лева. След извършено проучване
установила, че сумата необходима за възстановяване на щетите е в размер на
5000лева. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно
обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила,
твърдейки, че увредените части са били оригинални, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, която претенция заявява понастоящем като
частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Оспорват се обстоятелствата и механизма на
настъпилото и документирано в протокола за ПТП произшествие, вида и размера на
разходите нужни за отстраняване на причинените вреди. Твърди, че действително
платеното застрахователно обезщетение е 973,73лева, а не посоченото от ищцата,
както и че същата не е изпълнила задължението си по опазване на автомобила си,
с което е създала предпоставки по увеличаване на риска и настъпване на ПТП.
Така, към момента на ПТП е била проявена груба небрежност, защото автомобилът
на ищцата е бил паркиран на забранено за паркиране място в нарушение на чл. 94
и чл. 98 ЗДвП, като по този начин е създадена опасност и пречка за движението
на другите участници и пешеходци. А това счита, че е основание за отказ от
плащане на застрахователно обезщетение, евентуално за неговото намаляване на
половина, с оглед приноса на ищцата в настъпване на вредите. Евентуално,
претенцията се оспорва и по размер като се излагат аргументи, че обезщетението
не може да надвиши действителната или възстановителна стойност на вещта.
Оспорва и твърденията увредените части да са били оригинални. Искането е за
отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество чрез процесуален представител поддържа
отговора и представя писмена защита по същество на спора.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ. Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ,
т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, ***. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното
събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по- дълъг от 15 дни, когато
се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и
използването на МПС.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие, на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно
размер на разходите нужни за тяхното отстраняване, вкл. че увредените части са
били оригинални. Ответникът пък следва да установи наведените от него
положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска, в т.ч., че е налице
правомерен отказ от плащане на застрахователно обезщетение, респ. че
неизпълнението на сочените задължения от ищеца е значително с оглед неговите
интереси, както и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
-
че между собственика на л.а
«Фолксваген голф» с рег. № В 7612 ВН и ответника е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/06/118002269676 със срок на валидност 09.08.2018г.- 08.08.2019г.;
-
че в резултат на ПТП от 06.09.2018г., л.а «Мерцедес ГЛК
220 ЦДИ 4 матик» с рег. № В 3735 ВН е претърпял
следните увреждания: преден ляв калник,
предна лява врата, облицовка РVС ляв
праг, предна лява лята джанта, подкалник РVС преден
ляв , ляв праг и кора между леви калник и врата, за което ответникът е изготвил опис
заключение по щета № 43080311800801.
От
представеното удостоверение за регистрация част І се установява, че ищцата е
собственик на л.а
«Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 матик» с рег. № В 3735 ВН, с дата на първа регистрация 2011г. и
затова се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.
Ответникът като
застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на виновния
водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като застрахователното
събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
От
представените по делото и изискани по реда на чл. 192 ГПК писмени документи се
установява следното: На 06.09.2018. е настъпило ПТП, за което е съставен констативен
протокол за ПТП с № 1649044/06.09.2018г. в 21,30часа от служител при сектор
Пътна полиция при ОД на МВР- Варна. Отразено е в протокола, че на посочената
дата при движение по ул. Добрин В. ***, л.автомобил с рег. № В 7612 ВН при извършване
на маневра десен завой към ул. Хан Кубрат, движейки се със несъобразена скорост
блъска паркирания на ул. Хан Кубрат л.а с рег. № В 3735 ВН. Документирано е от органите на реда
увреждания по л.а. с рег. № В 3735 ВН
в предната му лява част. Протоколът е подписан от участник № 1 /виновният водач
на л.а. с рег. № В 7612 ВН / и участник № 2, собственик на л.а. с
рег. № В 3735 ВН. За допуснатото нарушение, на водача на л.а «Фолксваген голф» с рег. № В 7612 ВН е бил
съставен АУАН Д989144/06.09.2018г. и НП № 18-0819-005621 от 29.11.2018г., с
което му е наложено наказание за допуснати нарушения на чл. 179,
ал.2, пр.1, чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП и чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП.
Ответникът
е бил уведомен за уврежданията по автомобила на 07.09.2018г. Застрахователят е
образувал щета с № 43080311800801. На 30.10.2018г. е съставил опис заключение
по образувана щета № 43080311800801. В описа съставен от служители на ответника
са били отразени всички увреждания по автомобила и тяхната степен- преден ляв
калник- за подмяна, предна лява врата- за подмяна, ПВЦ облицовка на ляв праг-
за подмяна, предна лява лята джанта- с лека деформация, преден ляв ПВЦ подкалник- за подмяна, ляв праг- за подмяна и кора между
калник и врата- за подмяна. Застрахователят е изготвил два
ликвидационни акта, като е определил за изплащане застрахователно обезщетение в
размер на сумата от общо 973,73лева. Плащането на застрахователното обезщетение
е извършено на два пъти по банков път по посочената от ищцата банкова сметка, ***:
на 29.10.2018г. е наредено плащане на сумата от 817,02лева и на 01.11.2018г.
сумата от 156,71лева.
За установяване
механизма на настъпване на произшествието, вида на уврежданията и стойността
нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието заключение на
назначена САТЕ, което ведно с разясненията дадени при изслушването му, съдът
кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз
основа събраните по делото доказателства, оглед на място, на увредените
детайли, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на
застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В
изпълнение на поставените му задачи в.л. посочва, че в момента на ПТП, л.а на
ищцата е бил паркиран на ул. Хан Кубрат в близост до кръстовището с ул. Добри В.,
в дясната част на платното за движение, при липса на данни относно точното му отстояние от кръстовището. В.л. уточнява, че кръстовището в
долната си част е овално, без пътна маркировка и без разделени пътни летни, при
широчина на пътното платно от 5метра. При маневра на л.а Фолксваген голф- десен
завой настъпва удар в автомобила на ищцата, който е в страничната му лява
предна част. Според в.лице водачът е имал достатъчно място да извърши маневрата
без да предизвика ПТП, настъпването на което може да е резултат на различни
фактори като липса на опит, липса на преценка на габаритите на автомобила и
прочие. Съответно, ако автомобилът на ищцата не е бил паркиран там, то тогава е
щял да бъде увреден автомобилът пред нейния. В.лице е категорично, че
увредените детайли са били оригинални части, който извод прави въз основа на
техния оглед, като съответстващи по модел, цвят и степен на уврежданията с описаните.
Констатираните по автомобила щети и изброени в опис- заключението на
застрахователя отговарят като механизъм на настъпване на посочения в исковата
молба, тъй като всички те се намират в зоната на удара или са следствие на
деформация и изместване на увредените детайли. Според в.лице стойността на
увредените части по средни пазарни цени към датата на ПТП като за оригинални
части е сумата от 3885,56лева, а по средни пазарни цени 3521,35лева. Средствата
необходими за отстраняване на причинените щети по автомобила, в т.ч. труд и
материали е в размер на 917,34лева по средни пазарни цени и 1307,19лева по
средни пазарни цени в т.ч. цени на сервизи сертифицирани за качество.
Ответникът е оспорил механизма
на ПТП, като е твърдял и наличие на съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил. Съвкупният анализ на събраните по делото и коментирани по-
горе доказателства обаче налага извод, че действително произшествието е
настъпило по вина на застрахования водач. ПТП е било посетено от служители на
сектор ПП при ОДМВР Варна и в изготвения за това протокол е удостоверено установените
на участници, местоположението на увредения автомобил и уврежданията по двата
автомобила. На виновния водач е съставен АУАН и НП, с което е наказан за
допуснати нарушения на ЗДвП и в частност разпоредбите на чл. 179, ал.2, пр.1,
чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП и чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП, а именно причиняване на ПТП
поради движение с несъобразена скорост, управление на МПС без да е
правоспособен водач и за нарушаване задълженията си като участник в ПТП,
доколкото го е напуснал след настъпването му. Следва да се има предвид и
извършеното от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение, с което
същият дефакто е признал ангажиране отговорността му
като застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на
виновния водач, което колидира с възраженията му
относно механизма на ПТП и твърденията за наличие на основания да откаже
плащане на застрахователно обезщетение. В трайната практика на ВКС се приема,
че протоколът за ПТП съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползва
не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена
сила относно самото удостоверено волеизявление. Т.е доколкото удостоверените
факти касателно механизма на произшествието не са възприети лично от
съставителя, то в тази му част протоколът не се ползва с материална
доказателствена сила. В протокола обаче са документирани установените
увреждания по автомобилите и от заключението на в.л. по изготвената САТЕ се
установи, че тяхното причиняване се намира в причинно- следствена връзка с
въпросното ПТП предвид местоположението им в зоната на удара и са следствие на
деформация и изместване на увредените детайли в резултат на удара. Вината на
водача на л.а «Фолксваген
голф» с рег. № № В 7612 ВН за настъпване на процесното ПТП категорично се
установява от писмените доказателства и в частност съставения констативен
протокол, подписан от него, АУАН и НП, с което му е наложено наказание за
допуснати редица нарушения на ЗДвП по повод въпросното ПТП. Т.е с поведението
си дефакто, водачът е виновно пренебрегнал правилата
за движение и в частност вменените му в чл. 20, ал.1 ЗДвП задължения при
избиране скоростта на движението да се съобрази със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, като намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. Ето защо, поведението му се определя като противоправно. Резултат от него е и причиняването на вреди
на собственото на ищцата МПС.
Съдът приема за
неоснователно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, предвид допуснати нарушения на задълженията й чл. 94 и чл.
98 ЗДвП по повод . За да е налице хипотезата на съпричиняване по см. на чл. 51 ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в причинна връзка с ПТП и поведението
на ищцата за намаляването им. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да
се предполага. Следва да се съобрази, че релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното
от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Съобразявайки
изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице предпоставките
даващи основание да се приеме, че е налице съпричиняване. Това е така, защото: От
заключението на в.лице се установи, че
кръстовището, на което е настъпило ПТП е без пътна маркировка и пътни
знаци. Т.е липсва забрана за паркиране на мястото. Увреденият автомобил е бил
паркиран в близост до кръстовището, но обективно не да може да се определи на
точно какво разстояние от него. Намирал се е в дясната страна на платното за
движение по посоката на движение и успоредно на пътя, точно както разписва
нормата на чл. 94, ал.3 ЗДвП. Не е налице и нарушение на чл. 98, ал.1, т. 5 или
т. 6 ЗДвП, защото не е установено категорично, че автомобилът е бил паркиран на
по- малко от 5м. преди кръстовището, а и липсват пътна маркировка и пътни знаци
на мястото на ПТП. По- важното в случая е обаче, че според в.лице водачът на
увреждащия автомобил обективно е можел да извърши маневрата и без да предизвика
ПТП, тъй като платното е широко 5м. Т.е настъпването на ПТП се дължи
изключително на неговото поведение- липсата на правоспособност, движение с
несъобразена скорост и в резултат невъзможност по овладяване на автомобила при
извършване на предприетата маневра. Така, че дори и автомобилът на ищцата да не
е бил паркиран там, то виновният водач би ударил автомобилът пред него, т.е
удар неизбежно би имало.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва
да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи
по средни пазарни цени към датата на увреждането при съобразяване на
обстоятелството, че увредените части са били оригинални, което категорично се
установи от експертното заключение. Принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на
тази на делинквента, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.
290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй
като принципът на обезвредата възприет от отменения
закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д.
№ 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/. Така, стойността на увредените детайли по средни
пазарни цени на оригинални части към датата на събитието е 3885,56лева. По
отношение стойността на труда за възстановяване на вредите, съдът възприема
тази формирана като средна пазарна цена при съобразяване на цените на труда на
сервизи без и такива разполагащи със сертификат за качество, доколкото всички
те са на пазара предоставящи тези услуги и липсва основание за изключването им
при определяне средната пазарна цена на услугата. Или стойността на труда е
тази посочена по т. 5.2 от заключението- 1307,19лева. Така общо дължимото
застрахователно обезщетение е в размер на сумата от 5192,75лева. Не се спори
между страните, че ответното дружество по повод настъпилото застрахователно
събитие е изплатило по щетата обезщетение в размер на общо 973,73лева, стойността
на което следва да бъде приспадната от приетата като меродавна от съда стойност
на обезщетението от 5192,75лева, при което се получава остатък на дължимото
обезщетение от 4219,02лева. Претенцията е заявена в частичен размер от 3464,96лева
и следва да се уважи в цялост.
Сумата следва да се
присъди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни. Съобразно изхода на спора такива следва да се
присъдят в полза на ищеца. Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
размерът на претендираните разноски възлиза на сумата от 755,60лева, от които 138,60лева-
платена ДТ, 150лева- депозит на вещо лице и 567лева платено адв. възнаграждение
с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 19.04.2019г. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Минималният му размер по чл.7, ал. 2, т. 2 Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения е 472,55лева, а с ДДС 567,06лева.
Т.е адв. възнаграждение е уговорено и платено в минимален размер. Посочените
разноски в цялост следва да се поемат от ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на С.Л.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 3464,96лева, частичен иск от целият в размер на 4182,98лева,
представляваща дължим остатък от обезщетение за
имуществени вреди на л.а «Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 матик»
с рег. № В 3735 ВН, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 06.09.2018г.
около 21,30ч. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Хан Кубрат” и ул. „Добрин В.“,
причинено по вина на водача на л.а «Фолксваген голф» с рег. № В 7612 ВН
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
полица № BG/06/118002269676, със срок на валидност 09.08.2018г.- 08.08.2019г., вкл. следните увреждания- преден ляв калник,
предна лява врата, облицовка РVС ляв
праг, предна лява лята джанта, подкалник РVС преден
ляв, ляв праг и кора между леви калник и врата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 14.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на С.Л.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 755,60лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: