РЕШЕНИЕ
№ 4145
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330103665 по описа за 2022 година
А. Н. Т., ЕГН **********, адрес в гр. П., ул. „М. Г.“ № ** за прогласяване на
нищожността на вписаното по реда на чл. 49, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗН под № *** г. по ч.гр д. №
*** г. на РС-Пловдив изявление за отказ от наследството на Н. И.Т., починал **** г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на наследството. Сочи, че
ответницата като непълнолетна е приела по опис оставеното от баща й Н. И. Т. наследство,
за което е образувано ч.гр.д. №*****г. на РС-Пловдив, като приемането е вписано под №
****г. в особена книга. Впоследствие ответницата направила отказ от наследство, който
отказ се атакува с предявения иск.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, с който се признават
изложените от ищеца фактически положения, но се възразява от отхвърляне на предявените
искове с подробно развити съображения.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че
предявения иск е допустим и основателен.
Между страните по делото не е налице спор относно фактическите положения. С
доклада по дело бе изяснено, че е предявен един иск за прогласяване нищожността на отказ
от наследство, с твърдения, че наследството е прието по опис преди да бъде направен
отказът. Приемането и отказът от наследство са едностранни правни сделки, които по
аргумент от чл. 44 ЗЗД могат страдат от пороците, водещи до недействителност на
договорите, при съответното приложение на относимите за това разпоредби. Когато едно
лице е приело наследство, а след това се е отказало от него, какъвто е случаят, то
извършения впоследствие отказ от наследство е недействителен поради невъзможен
предмет на основание на чл. 26, ал. 2, предл. I ЗЗД. Това е така, тъй като направеното
изявление за отказ от наследство не може да породи желаните от отреклия се правни
последици, след като той вече е приел наследството. С приемането на наследството
1
призованият към наследяване губи това си правно качество, наследството с обратна сила от
открито се трансформира в прието наследство, от което следва, че едностранното изявление
(едностранната правна сделка) за отказ от наследство няма предмет. Предметът на правните
сделки се свежда до правните последици, които сделката по принцип би породила. Тоест,
ако една правна сделка изначално не може да породи никакви правни последици, макар да
става въпрос за позволен от закона вид сделка, същата ще е нищожна на основание чл. 26,
ал. 2, предл. I ЗЗД. В случая отказът от наследство е направен от лице, което вече е било
загубило правното си качество на призован към наследяване, а отказът от наследство, за да
породи правни последици, трябва да бъде направен от призовано към наследяване лице. Ето
защо отказът е нищожен поради невъзможен предмет. Относно правната квалификация на
предявения иск следва да се изтъкне, че е налице съдебна практика, обективирана в решение
№ 80 от 29.I.1992 г. по гр. д. № 1206/91 г., I г. о. на ВС, чиито съображения напълно се
споделят от настоящия съдия-докладчик.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Правото на разноски е
имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход на делото в съответната
инстанция. Според разясненията на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС присъждат се
действително направените и доказани разноски. В случая разноските възлизат на сумата от
880 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, срещу което не е направено
възражение за прекомерност.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на Н. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „И. Ст. Г.“ №*** против А. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „М.
Г.“ № ***, че направеният от А. Н. Т. отказ от наследството на Н. И. Т., неин баща, починал
*** г., вписан по реда на чл. 49, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗН в особена книга на РС-Пловдив под №
*** г. с определение № **** Г. по ч.гр д. № **** г. на РС-Пловдив, е НИЩОЖЕН на
основание чл. 26, ал. 2, предл. I ЗЗД поради невъзможен предмет.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ул. „М. Г.“ № ** да заплати на Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И. Ст. Г.“ №
*** сумата от 880 ( осемстотин и осемдесет ) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________
2