Присъда по дело №43/2025 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 5
Дата: 20 март 2025 г. (в сила от 5 април 2025 г.)
Съдия: Боян Бойков Ешпеков
Дело: 20255100600043
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 януари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Кърджали, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
и прокурора Ж. Д. С.
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255100600043 по описа за 2025 година
и на основание чл. 336, ал.1, т.2, във вр. с чл. 334, т.2 от НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 63/20.11.2024 г., постановена по НОХД №
618/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта, с която Х. Й. У.,
родена на **.**.**** в гр. М., живуща в гр. К., български гражданин, ****, с
*** образование, неосъждана, с ЕГН **********, е призната за невинна в това,
че на 06.11.2023 г. в гр. К. проявила жестокост по смисъла на чл.7, ал.2, т.2 от
Закона за защита на животните, вр. с чл.151, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, към гръбначно животно – домашно куче
на 1 година и 6 месеца, на стойност 400 лева, собственост на Г. Х. У. от гр. К.,
като го хвърлила от тераса на бл. „О.“, вх.*, ет.*, ап.**, вследствие на което
причинила противозаконно смърт на гръбначното животно, като деянието е
извършено по особено мъчителен за животното начин и на публично място,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 и т.3, вр. с ал.1 от
НК, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА Х. Й. У., родена на **.**.**** в гр. М., живуща в гр. К.,
български гражданин, *****, с **** образование, неосъждана, с ЕГН
1
********** за ВИНОВНА в това, че на 06.11.2023 г. в гр. К. проявила
жестокост по смисъла на чл.7, ал.2, т.2 от Закона за защита на животните, вр. с
чл.151, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, към гръбначно
животно – домашно куче на възраст 1 година и 6 месеца, на стойност 400 лева,
собственост на Г. Х. У. от гр. К., като го хвърлила от тераса на бл. „О.“, вх.*,
ет.*, ап. **, вследствие на което му причинила противозаконно смърт, като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и на
публично място, поради което и на основание чл.325б, ал.2, т.2 и т.3, вр. с ал.1
от НК, вр. с чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 2 (две) години, както и на наказание „глоба“ в размер на 2000 ( две
хиляди) лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ на Х. Й. У., със снета по делото
самоличност, за срок от 4 (четири) години, считано от влизане на присъдата в
сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА Х. Й. У. от гр. К., с ЕГН **********, да заплати по сметка
на ОДМВР – Кърджали сумата от 351.20 лева, представляваща направени
разноски на досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд –
Кърджали сумата от 40 лева, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 5/20.03.2025 г. по ВНОХД № 43/2025 г. по описа на
Окръжен съд - Кърджали


С Присъда № 63/20.11.2024 г., постановена по НОХД № 618/2024 г.,
Районен съд – Кърджали е признал Х. Й. У., с ЕГН ********** за невинна в
това, че на 06.11.2023 г. в гр. К. проявила жестокост по смисъла на чл.7, ал.2,
т.2 от Закона за защита на животните във вр. с чл.151, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, към гръбначно животно - домашно куче
на 1 година и 6 месеца, на стойност 400 лева, собственост на Г. Х. У. от гр.К.,
като го хвърлила от тераса на блок „О.“, вх.* ет.* ап.**, вследствие на което
причинила противозаконно смърт на гръбначното животно, като деянието е
извършено по особено мъчителен за животното начин и на публично място,
поради което и на основание чл. 304 от НК я е оправдал по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 и т.3, във вр. с ал.1
от НК.
Съдът е постановил, след влизане на присъдата в сила, вещественото
доказателство – диск със звукозапис от ЕНН 112 да остане по делото, а
вещественото доказателство – здравна книжка на куче, да се върне на
правоимащия Г. Х. У. от гр. К..
С присъдата Районен съд - Кърджали е разпоредил да се уведоми ЕЕН
112, на основание чл. 16, ал.6 от ЗНССПЕЕН112, че е отпаднала
необходимостта от съхранение на поисканата информация, предоставена с рег.
№ 10585р-3547 от 21.11.2023 г.
Против така постановената присъда е подаден въззивен протест от
прокурор при Районна прокуратура – Кърджали, във връзка с който е
образувано настоящото производство. В протеста се излага твърдение, че
присъдата е неправилна, като се прави искане същата да бъде отменена и да
бъде постановена нова осъдителна присъда спрямо Х. Й. У. от гр. К. за
извършено престъпление по чл. чл.325б, ал.2, т.2 и т.3, във вр. с ал.1 от НК.
Представено е допълнително изложение към протеста, в което се
развиват съображения, че приетите от съда фактически положения не
съответстват на събраните и приобщени писмени, гласни и веществени
доказателства и доказателствени средства по делото. Изводите на съда за
недоказаност на авторството на деянието, поради липса на преки
доказателства, били нелогични, необосновани и неправилни. Както в хода на
разследването, така и в съдебното следствие били събрани множество
непротиворечиви, еднопосочни и допълващи се косвени доказателства,
сочещи виновността на подсъдимата. Решаващият съд неправилно бил
възприел твърденията на подсъдимата, че на терасата имало поставен стол, на
който във въпросната вечер кучето се качило и скачало от радост; че след като
подсъдимата си простряла дрехите, отишла да си остави легена и като се
върнала на терасата кучето го нямало; че тя започнала да го търси, викала го
по име, но не го намерила и тогава предположила, че кучето е паднало от
терасата, и тъй като навън било вече тъмно, тя светнала с фенер от терасата
1
надолу, но нищо не видяла; че след това подсъдимата слязла да търси кучето
пред блока и го намерила на земята под терасата; че когато го видяла се
изплашила, взела кучето в ръцете си и отишла направо при хазяина Г., за да му
каже, че кучето е паднало от терасата и е умряло; че след това подсъдимата
звъннала на дъщеря си - св. Г. У., като я попитала къде е, а св. Г. У. й
отговорила, че ще се прибере; че докато подсъдимата държала кучето в ръката
си, пред блока се появила дъщеря й - св. Г. У. и й казала, че тя й убила кучето.
Прокурорът посочва, че са налице противоречия в дадените обяснения от
подсъдимата в хода на досъдебното производство и в съдебното такова. Съдът
не бил установил тези съществени противоречия в обясненията на
подсъдимата и безкритично бил приел изложената от нея в хода на съдебното
следствие версия. Необосновано съдът не бил кредитирал показанията на
свидетелите Е. С. и Я. М., относно възприетия от тях разговор между
подсъдимата и дъщеря й – св. Г. У., непосредствено след като пристигнали
пред блока, а именно изявлението: „Аз те предупредих, че ще ти хвърля
кучето! Аз ти казах, че ще го хвърля! И какво като съм убила кучето! Какво
като убих ….Аз го убих!“. В мотивите си съда бил приел, че показанията на
свидетелките в тази им част не следвало да бъдат кредитирани, тъй като били
в лоши отношения с подсъдимата, която същата вечер ги обиждала. Прави
оплакване, че съдът подходил избирателно, тъй като не е съобразил факта, че
тези обстоятелства се поддържат и от всички останали свидетели, които и да
не били чули конкретно изявленията на подсъдимата, следвало да се има
предвид, че всички свидетели са били на различни места същата вечер и
възприели различни обстоятелства. Въпреки това еднозначно и
непротиворечиво показанията се допълвали, като част от свидетелите чули
изявленията на подсъдимата Х. У., а друга част са разбрали за тези
обстоятелства от самата Г. У., и не на последно място, видно от съдебната
ветеринарномедицинската експертиза, механизмът на извършване на
деянието е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата смърт на
кучето. Прокурорът прави подробен анализ на събраните доказателства, като
акцентира както на наличието на вътрешни противоречия в обясненията на
подсъдимата, така и на противоречията им със свидетелските показания на
разпитаните свидетели, включително и тези на св. Г. У., която е дъщеря на
подсъдимата. От показанията на свидетелите М. Ч. и Р. Р. се установявало, че
св. Г. У. им казала, че е говорила с майка си (подсъдимата) и тя й е заявила, че
ако не се прибере до 5 – 10 минути ще хвърли кучето през терасата.
Показанията на посочените свидетели били хронологични, непротиворечиви и
допълващи се едни други, и се подкрепяли от другите събрани доказателства,
поради което следвало да бъдат кредитирани изцяло. Видно от протокола за
оглед на местопроизшествие било, че на терасата, на която е бил столът, не е
имало пране, което било в противоречие на изложената от подсъдимата
версия, но възприета от първоинстанционния съд.
Прокурорът счита, че дори и да е имало преки свидетели очевидци,
които да са видели падането на кучето от терасата, то това с нищо не би
променило фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и
подкрепена с множество доказателства, които водели до единствен извод
относно причината за настъпване на смъртта на животното. От събраните и
приобщени по делото писмени, гласни и веществени доказателства и
2
доказателствени средства безспорно и категорично се установявало, че
причината за настъпване на смъртта на кучето е падането му от терасата на
**** етаж. В тази връзка прокурорът отбелязва, че действително няма преки
доказателства, но били налице множество косвени такива, които по несъмнен
начин доказвали поведението и мотива на подсъдимата Х. У. преди
извършване на деянието, по време на самото деяние, както и непосредствено
след това. Налице били общо шест свидетеля - Р. Р., М. Ч., Е. С., Я. М., В. М. и
З. Ч., които са възприели психическото състояние на подсъдимата и на св. Г. У.
непосредствено след като кучето било хвърлено от терасата. Всички
свидетели в показанията си абсолютно еднопосочно, хронологично и
непротиворечиво излагали подробно факти и обстоятелства по предмета на
доказване, от които ставало ясно, че пред всички тях дъщерята на подсъдимата
- св.Г. У. е споделила, че вечерта на инкриминираната дата е говорила с майка
си (подсъдимата) по телефона, която й заявила, че ако не се прибере до 5-10
минути, ще изхвърли кучето от терасата. Не можело да се приеме защитната
версия на подсъдимата, че кучето само е скочило от терасата на **** етаж, тъй
като собственичката му - св. Г. У. на няколко пъти в разпитите си заявявала, че
кучето го е било страх от високо, което изключвало възможността само да е
скочило от терасата. Отделно от това, от показанията на св. Г. У. и на
полицейските служители, както и видно от протокола за оглед на
местопроизшествие, терасата била с висока бетонна ограда, около 1 м. - 1.20
м., без дупки, което значително ограничавало, дори изключвало възможността
кучето да се промушило и случайно да е паднало.
Прокурорът излага съображения, че дори и да се приеме защитната
версия на подсъдимата, че кучето само е скочило, то това обстоятелство си
противоречало със събраните доказателства, тъй като освен кучето, на земята
пред блока под терасата в протокола за оглед била фиксирана и кучешката
тоалетна с пясък, която е била изхвърлена същата вечер от подсъдимата през
терасата. Това поведение сочело на изпълнение на заканите, които е казала на
дъщеря си по телефона, че ще изхвърли кучето през терасата. Не било
случайно, че точно думите, с които подсъдимата се била заканила на дъщеря
си, са били изпълнени преди тя да се прибере. Поведението й също така
сочело към умишлено извършване на престъплението, при което подсъдимата
е осъзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е настъпването
на общественоопасните последици и е целяла именно тяхното настъпване, а
именно да бъде причинена смъртта на кучето и то по точно определен начин, а
именно - чрез хвърляне от терасата на **** етаж. Цялостното поведение на
подсъдимата преди, по време на престъплението и след това давало основание
категорично да се изключи непредпазливо деяние от страна на подсъдимата,
както се бил мотивирал в пледоарията си защитникът на подсъдимата.
Прокурорът отбелязва, че както законодателя, така и съдебната
практика са категорични, че осъдителната присъда не може да почива на
предположения, но за да е доказано едно престъпление не било задължително
да има винаги преки доказателства. Едно престъпление можело да бъде
доказано и само посредством множество косвени доказателства, които не са
противоречиви, допълват се едно друго и водят до единствен възможен извод.
Посочва съдебна практика в тази връзка.
В заключение, подалият протеста прокурор посочва, че няма никакъв
3
спор, че представената версия от подсъдимата Х. У. и дъщеря й - св. Г. У., е
изцяло защитна, поради което техните твърдения не следва да бъдат
кредитирани в цялост, тъй като има съществени противоречия по предмета на
доказване с останалите доказателства, приобщени по делото. Изцяло следвало
да бъдат кредитирани показанията на полицейските служители св. В. М., св.Ч.
и на свидетелите Я. М., Е. С., Р. Р., М. Ч., тъй като същите били
хронологически свързани, непротиворечиви с другите доказателства и
взаимно се допълвали.
По изложените съображения прокурорът прави искане обжалваната
присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова осъдителна присъда
спрямо подсъдимата Х. Й. У. за извършено престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2
и т.3, във вр. с ал.1 от НК.
Препис от протеста е връчен на подсъдимата и нейния защитник, като не
са подадени възражения срещу него.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали поддържа протеста и допълнителното изложение към него. Намира,
че оправдателната присъда е неправилна и незаконосъобразна и че следва да
бъде отменена, и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимата Х.
У. да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което е
обвинена. Разпоредбата на чл. 14 от НПК задължавала съда да взема
решенията си по вътрешно убеждение, основано на пълно, всестранно и
обективно изследване на всички обстоятелства по делото. Анализът на
процесуалната дейност на първоинстанционния съд показвал нарушения,
допуснати при преценка на доказателствата. Прокурорът прави подробен
анализ на събраните доказателства. Счита, че са налице достатъчно косвени
доказателства, водещи до единствения възможен извод, че подсъдимата е
извършила престъплението, за което е обвинена. Представителят на
държавното обвинение прави анализ на извършеното деяние и от правна
страна, като излага съображения, че не са налице изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и че няма основания
за прилагане на чл. 55 от НК при определяне на наказанието. Счита, че
пияното състояние на подсъдимата е отегчаващо отговорността
обстоятелство, което винаги в съдебната практика се приема за такова. Моли
на подсъдимата да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 години, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 4 години.
Моли също така в рамките на изпитателния срок да бъде наложена и
пробационна мярка – „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок
от 3 години.
В съдебно заседание подсъдимата Х. У. се явява лично и с адв. Т. Б. от
АК – К., преупълномощена от служебно назначения защитник на подсъдимата
– адв. Г. Б. от АК - К.. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата
посочва, че протестът е неоснователен, както и че присъдата на Районен съд –
Кърджали е правилна, обоснована и съответства на доказателствата по делото,
обсъдени в тяхната взаимна връзка и съвкупност. Събраните по делото
доказателства не установявали от обективна и субективна страна извършване
на престъплението, за което на подсъдимата е повдигнато обвинение. Не се
установявало категорично, безспорно и еднопосочно, че именно подсъдимата
4
е хвърлила кучето през терасата, още по – малко това да се е случило
умишлено. Защитникът приема, че изводите на Районен съд – Кърджали
относно липсата на преки доказателства и преки очевидци за това, че
подсъдимата е изхвърлила кучето през терасата, са верни и обосновани.
Оспорва твърдението на прокуратурата, че обясненията на подсъдимата са
възприети безкритично от районния съд. Видно било от мотивите към
присъдата, че районния съд е посочил кои доказателства подкрепят
обясненията на подсъдимата. По отношение на изложения аргумент от
обвинението, че непосредствено преди инцидента подсъдимата е казала на
дъщеря си, че ще изхвърли кучето отбелязва, че по делото е установено, че
много пъти подсъдимата се е обаждала на дъщеря си и е казвала това. По
отношение на факта, изложен от обвинението, че подсъдимата бързо е
намерила кучето, защитникът твърди, че в хода на първоинстанционното
производство са събрани доказателства за обратното, а именно - че тя е
търсила кучето и то първо в апартамента, защото не е разбрала какво се е
случило. След това слязла долу и продължила да го търси с фенерче, т.е. не е
знаела къде се намира. Тези обстоятелства водели до извод, че не го е
изхвърлила умишлено. Поддържа изложените доводи от районния съд, въз
основа на които не са кредитирани показанията на свидетелите Е. С. и Я. М. в
частите им, в които посочват, че подсъдимата е казала: „Аз те предупредих, че
ще ти хвърля кучето. Аз ти казах, че ще го хвърля. И какво като съм убила
кучето“. В тази връзка обръща внимание на показанията на св. Р. Р., която
пряко и непосредствено е възприела разговора между подсъдимата и дъщеря
й, и която посочила: „Майка й беше там, тя беше пред блока, и казваше, че не
го е изхвърлила тя, и че не е била виновна, че не е била тя. Майка й плачеше и
казваше, че не е била тя.“. Това били преки и непосредствени възприятия на
свидетел, който чува реакцията и поведението на подсъдимата непосредствено
след случилото се. Защитникът моли съда да приеме, че няма достатъчно
доказателства за авторството на деянието, още по – малко за умисъл, и тъй
като една присъда не можела да почива на предположения, Районен съд –
Кърджали правилно бил решил, че подсъдимата била невинна и я оправдал.
Моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимата Х. У. поддържа казаното от нейния адвокат. В последната
си дума посочва, че предоставя на съда за решението.
Окръжен съд – Кърджали, като съобрази изложените доводи в подадения
протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, след
собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства и
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е депозиран в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното и въззивното
съдебно следствие доказателства, по несъмнен и категоричен начин се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Х. Й. У. е родена на **.**.**** г. в гр. М., общ. М., обл. Х.,
живее в гр. К., жк. „В.“, бл. „О.“, вх. *, ет.*, ап. **, българска гражданска е,
5
разведена, с основно образование, неосъждана.
Подсъдимата Х. У. живеела в гр. К., жк. „В.“, бл. „О.“, вх. *, ет.*, ап. **,
заедно с дъщеря си Г. У.. Последната притежавала и отглеждала куче -
кръстоска между породите „Померан“ и „Чихуахуа“, което било на около 1
година и 6 месеца. На 06.11.2023 г. вечерта подсъдимата се прибрала в дома
си, намиращ се на посочения адрес, като установила, че дъщеря й – св. Г. У. я
няма, а единствено в апартамента се намирало отглежданото от последната
куче. Подсъдимата се ядосала, че дъщеря й не е извела кучето на разходка,
поради което й се обадила и й казала, че ако не се прибере до 5 минути, ще
изхвърли кучето през терасата. Междувременно св. Г. У. взела такси, за да се
прибере по – бързо, което я оставило в близост до бл. „О.“, и последната се
насочила към дома си, като продължила да говори с майка си по телефона. В
това време подсъдимата взела кучето и го хвърлила от тераса на ап. **, на
ет.*, намираща се от задната част на жилищния блок. След като хвърлила
кучето подсъдимата хвърлила и намиращият се на терасата леген с пясък,
който бил използван за тоалетна от кучето. След това подсъдимата веднага
слязла и отишла зад блока, взела кучето и го занесла отпред. Телефонния
разговор между подсъдимата и св. Г. У., в който последната заявила на майка
си, че си идва и да не убива кучето, бил чут от св. Е. С., която живеела в
съседен блок, до този в който живеели подсъдимата и дъщеря й, и се
прибирала от работа. Малко след това пред бл. „О.“ пристигнала св. Г. У.,
която след като видяла умрялото си куче, се разстроила и започнала да вика и
да плаче. Виковете и плача били чути от свидетелите Я. М., Р. М. и М. Ч.. Св.
Я. М. отишла пред въпросния блок, където заедно със св. Е. С., чули разговор
на висок том между подсъдимата и св. Г. У., в който последната питала майка
си (подсъдимата) защо е убила кучето й, а подсъдимата й отговорила, че я
била предупредила, че ако не се прибере ще го хвърли. Междувременно при
св. Г. У. отишли свидетелите Р. М. и М. Ч., които се намирали до механа „Т.“,
която била в близост до бл. „О.“, тъй като чули, че някой вика и плаче. Св. Г. У.
им разказала, че майка й – подсъдимата, в телефонен разговор й казала, че ако
не се прибере бързо, ще изхвърли кучето през терасата. Свидетелите Р. М., М.
Ч., Е. С. и Я. М. видели, че кучето е мъртво и че е поставено на пейка пред
блока. Св. Е. С. се обадила на тел. 112 и подала сигнал за случилото се.
Подсъдимата се опитала да изхвърли умрялото куче в контейнер за боклук, но
св. М. Ч. я спрял. След това подсъдимата се качила в апартамента, в който
живеела. На мястото на инцидента пристигнали служители на МВР –
свидетелите З. Ч. и В. М.. Последните разговаряли с присъстващите
свидетели, включително и със св. Г. У., която им казала, че в телефонен
разговор подсъдимата й казала, че ако не се прибере до няколко минути, ще
убие кучето. След това посочените свидетели се качили на ет. *, ап. **, където
потърсили подсъдимата Х. У.. Тя доброволно отворила входната врата на
апартамента. Св. В. М. огледал терасата, от която подсъдимата им обяснила,
че е паднало кучето, и установил, че същата е оградена със стена от тухли с
височина около един метър и двадесет сантимента, която била без дупки.
Полицейските служители установили също така, че точно под въпросната
тераса на земната повърхност, зад блока, се намира и счупен леген –
пясъчник. Полицейските служители докладвали за случая и запазили
местопроизшествието.
6
От заключението на извършената в хода на досъдебното производство
съдебна ветеринарномедицинска експертиза, приобщена по надлежния ред в
хода на първоинстанционно съдебно следствие, се установява, че причината за
смъртта на кучето е вътрешна кръвозагуба (наличие на кръв в коремната
кухина – хемоперитонеум), получена в следствие на разкъсване на
чернодробната артерия в комбинация с травматична полиорганна
недостатъчност от разкъсване на черния дроб и десния бъбрек; че всички тези
вътрешни травматични увреждания най – вероятно са били причинени от
силно механично външно въздействие (удар, натиск) от тъп предмет и/или
равна повърхност върху организма на кучето; въпреки че по време на
аутопсията не се установила нарушена цялост на опорно – двигателния апарат
(открити или закрити счупвания на кости – фрактури), можело да се
предположи, че това механично външно въздействие върху организма на
кучето е било толкова силно, че е било достатъчно да се получи разкъсване на
чернодробната артерия, черния дроб и десния бъбрек; че със сигурност
можело да се каже, че тези травматични увреждания не са били причинени
вследствие на заболяване, отравяне, прострелване или друго; че времето,
което било изминало от момента на причиняване на вътрешните травматични
увреждания до момента на смъртта на кучето, можело да се предположи, че е
между 5 и 10 минути; че със сигурност животното през цялото време е
изпитвало силна болка и страдания от момента на получаване на
смъртоносните вътрешни травматични увреждания до момента на настъпване
на смъртта му, но не можело да се установи точно до каква степен; че спрямо
гръбначното животно е проявена жестокост; че деянието спрямо кучето е било
извършено с особена жестокост; че вътрешните травматични увреждания са
причинени по особено мъчителен начин за животното; както и че
травматичните увреждания в определени ситуации могли да бъдат причинени
по начин, който да бъде опасен за живота и здравето на хора и /или други
животни.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни
доказателствени средства – частично от обясненията на подсъдимата Х. Й. У.,
дадени пред първоинстанционния съд, както и тези дадени пред орган на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279, ал.2, във вр. с ал.1,
т.4 от НПК; частично от показанията на свидетеля Г. Х. У., дадени пред
първоинстанционния съд; от показанията на свидетелите Я. П. М., Е. В. Л. С.,
М. З. Ч., Р. Ж. Р., В. Д. М. и З. К. Ч., дадени пред първоинстанционния съд; от
писмени доказателства – Протокол за оглед на местопроизшествие от
07.11.2023 г., ведно със фотоалбум; Протокол за оглед на веществени
доказателства от 11.06.2024 г.; Протокол за оглед на веществени доказателства
от 12.06.2024 г., ведно с фотоалбум; Справка за съдимост на подсъдимата Х.
У., Характеристична справка за подсъдимата Х. У.; от съдебната
ветеринарномедицинска експертиза; както и от веществени доказателства –
диск, съдържащ звукозапис от подаден сигнал на ЕНН 112 и здравна книжка за
кучета и котки.
От събраните доказателства безспорно се установява, че на 06.11.2023 г.
подсъдимата Х. У. се прибрала в жилището си на адрес гр. К., жк. „В.“, бл.
„О.“, вх. *, ет.*, ап. **, и като установила, че дъщеря й Г. У. не си е вкъщи и че
7
не е разходила отглежданото от нея куче, й се обадила и я заплашила, че ако не
се прибере до 5 минути ще изхвърли кучето през терасата. В тази връзка св. Г.
У. посочва, че в телефонен разговор подсъдимата й казала, че ако не се
прибере до пет – десет минути ще изхвърли кучето през терасата, а св. Е. С.,
прибирайки се към дома си, е чула Г. У. да крещи: „Майко защо ми убиваш
кучето, не го убивай, аз се прибирам“. Техните показания се подкрепят от
показанията на свидетелите Р. Р., М. Ч. и З. Ч., на които св. Г. У. лично е
разказала за телефонния разговор с майка си (подсъдимата) и за изречените от
нея заплахи, че ако не се прибере до 5 минути ще убие кучето. Въззивния съд
не кредитира показанията на св. Г. У. в частта, в която посочва, че по принцип
майка й изрича подобни думи и че не е способна на такова нещо, като
възприема същите като изграждане на защитна версия на подсъдимата, като
съдът съобрази и заинтересоваността на св. Г. У. от изхода на делото, като
дъщеря на подсъдимата. Няма житейска логика във факта, че кучето е паднало
само от терасата и то веднага след като подсъдимата е изрекла заканите, че ще
го убие. Показанията на св. Г. У., относно това, че не е била в дома си, когато
майка й се е прибрала и че последната й се обадила по телефона се подкрепят
и от обясненията на подсъдимата.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите Е. С. и Я. М.,
включително и в частите им, в които посочват, че са чули подсъдимата да
казва, че тя е убила кучето, които неправилно не са били кредитирани от
районния съд. Обстоятелството, че тези признания не са били възприети от
други присъстващи не води автоматично до извода, че не са изречени.
Действително, свидетелите Р. Р. и М. Ч. посочват, че подсъдимата е отрекла,
че тя е убила кучето, но това по никакъв начин не означава, че в друг момент
не е изрекла и думите, посочени от свидетелите Я. М. и Е. С.. Последната
също посочва, че подсъдимата първоначално е заявила, че кучето само е
паднало, а след това, че тя го е хвърлила. Очевидно е, че в различни моменти
подсъдимата е заявявала противоречиви обстоятелства и факти, като в този
конкретен случай е напълно нормално отделните присъстващи да не са
възприели всичко, изречено от подсъдимата. Няма събрани доказателства,
които да опровергават техните показания, или поне да внасят съмнение в тях,
поради което няма причина да не им бъде дадена вяра.
На следващо място следва да се посочи, че от извършения оглед на
местопроизшествие и от показанията на св. В. М. се установява, че въпросната
терасата е била оградена от плътна стена от тухли с височина около 1.20
метра, което изключва възможността кучето само да е прескочило.
Действително от приложения фотоалбум се установява, че е имало поставен
стол на тази тераса, но от показанията на св. Г. У. става ясно, че кучето го е
било страх от високо, което опровергава и версията на подсъдимата, че
същото е било на стола и само е прескочило изградената стена на терасата. В
този контекст се установява също, че кучето и друг път се е качвало на стола
преди инцидента, като не са налице дори и твърдения, че е правило опити да
прескача стената на терасата. Още повече, че легенчето с пясък е намерено
точно под терасата, през която е хвърлено кучето, което е още едно косвено
доказателство, че именно подсъдимата е хвърлила кучето, а след това и
легенчето с пясък. Това нейно поведение съответства точно на заканата, която
е отправила към дъщеря си, както правилно посочва и подалият протеста
8
прокурор. Безспорно е също така, че подсъдимата е била сама в жилището към
момента на извършване на деянието. Настоящият състав не дава вяра както на
обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство,
приобщени по надлежния ред от въззивния съд, в частта, в която посочва, че е
взела кучето в ръце, излязла на терасата, и докато говорела по телефона с
дъщеря си кучето скочило от ръката й и е паднало, така и дадените такива
пред първоинстанционния съд, в частта, в която заявява, че след като е
проснала дрехите на терасата влезнала вътре да си остави легена, след което
установила, че кучето го няма и започнала да го търси, както и че не разбрала
какво е станало. В хода на наказателното производство подсъдимата дава
противоречиви, взаимно изключващи се обяснения, което е индиция, че
същата се опитва да изгради логична версия за случилото се, както по
отношение на начина по който кучето е паднало от шествия етажа, така и в кой
момент е хвърлила легенчето с пясък. Не са събрани доказателства в подкрепа
на нито една от двете изграждани версии от подсъдимата. В случай, че
подсъдимата не беше извършила деянието, то логично е същата да поддържа
една и съща версия относно случилото се. В тази връзка следва да се отбележи
и че не се установява от събраните доказателства, че подсъдимата е
простирала дрехи на тераса, тъй като такива не са установени, видно от
приложения фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествие, което
опровергава заявеното от нея, че след като е проснала дрехите, е влязла вътре
и не е разбрала какво се е случило. Поради това въззивният съд възприема
обясненията на подсъдимата единствено като защитна позиция.
Показанията на св. В. М., в частта в която посочва, че е разбрал от
подсъдимата, че тя е изхвърлила кучето, не са взети предвид при
постановяване на присъдата, предвид разпоредбата на чл. 118, ал.2 от НПК.
Правилно Районен съд – Кърджали е изключил същите на посоченото
основание. Доводите развити от представителя на Окръжна прокуратура -
Кърджали, че полицейските служители, пристигнали на мястото на
инцидента, не са имали право да извършват разузнавателни беседи, тъй като
не спадали към органите, които имали право да извършват оперативно –
издирвателна дейност, и то чрез разузнавателна беседа, са неоснователни. Ако
се възприеме това разбиране, то ще се създаде възможност за „заобикаляне“
на закона и създаване на незаконосъобразна практика, което е недопустимо.
От заключението на изготвената съдебна ветеринарномедицинска
експертиза безспорно се установява, че деянието е извършено по особено
мъчителен начин за животното. При падането на земната повърхност
последното е получило такива увреждания – разкъсвания на вътрешните
органи, които са му причинили изключителна болка, която според вещото
лице е траела между 5 – 10 минути. Установено е също така и че деянието е
извършено на публично място, тъй като пространството зад блока безспорно е
такова, предвид факта, че до него са имали достъп неограничен брой хора.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция
намира, че крайния извод на съда за недоказаност на обвинението за
извършено от подсъдимата Х. У. престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т.3, във
вр. с ал.1 от НК, респ. че подсъдимата не е извършила престъплението,
предмет на повдигнатото й обвинение, е необоснован и незаконосъобразен.
Изводът на районния съд за недоказаност на обвинението е направен при
9
непълна и незадълбочена оценка и анализ на събраните доказателства, и при
неправилно изключване на част от тях. Както вече се посочи, необосновано
съдът не е дал вяра на показанията на свидетелките Я. М. и Е. С., относно
признанието на подсъдимата, което е довело и до погрешния извод, че не са
налице доказателства в тази насока, изключвайки и показанията на св. В. М.
на основание чл. 118, ал.2 от НПК. Неправилно също така е дал вяра на
обясненията на подсъдимата, в която последната посочва, че след като е
проснала дрехите на терасата установила, че кучето го няма и започнала да го
търси, тъй като видно от приложения фотоалбум към протокола за оглед на
местопроизшествие е, че на терасата няма проснато пране. Съдът правилно е
кредитирал показанията на Г. У., но не е взел в предвид заявеното от нея, че
кучето го е било страх от високо, както и обстоятелството, че въпросната
тераса е била оградена със стена висока около 1.20 метра, което пък се
установява от показанията на св. В. М., и която кучето не може да прескочи
само. Решаващият съд също така не е установил наличието на съществени
противоречия в обясненията на подсъдимата, дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие и в хода на досъдебното
производство, като последните е следвало да бъдат приобщени към
доказателствената съвкупност и съответно оценени и анализирани, заедно с
другите събрани доказателства, което е сторено от въззивната инстанция. В
крайна сметка първоинстанционния съд е достигнал до неправилния извод, че
събраните косвени доказателства не изграждат връзка на поведението на
подсъдимата с настъпилия резултат – смъртта на кучето. Подробни
съображения в тази въззивния съд е изложил по – горе. Действително,
липсват преки очевидци на извършеното деяние, който е бил основания мотив
за постановяване на оправдателната присъда, но от събраните косвени
доказателства се достига до единствения възможен и категоричен извод, че
именно подсъдимата е извършила деянието, за което е привлечена към
наказателна отговорност. Осъдителната присъда може да почива само на
косвени доказателства, които не са противоречиви, допълват се помежду си, и
при техния анализ се стигне до единствено възможен и категоричен извод за
виновността на подсъдимата, какъвто е настоящият случай.
В тази връзка, доводите на защитника на подсъдимата, изложени в хода
на съдебните прения, за липсата на доказателства относно авторството на
деянието също се явява неоснователни. По делото безспорно са установено
времето и мястото на извършване на деянието, неговия механизъм,
причинените увреждания на кучето, довели до неговата смърт, както и
авторството на деянието.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от
установеното от фактическа страна, на база на събраните доказателства може
да се направи извода, че подсъдимата Х. Й. У. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК,
като на 06.11.2023 г. в гр. К. проявила жестокост по смисъла на чл.7, ал.2, т.2
от Закона за защита на животните, вр. с чл.151, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, към гръбначно животно – домашно куче,
собственост на Г. Х. У. от гр. К., като го хвърлила от тераса на бл. „О.“, вх.*,
ет.*, ап. **, вследствие на което му причинила противозаконно смърт, като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и на
10
публично място.
Изпълнителното деяние на посочения състав на престъпление се
изразява в проява на жестокост, вследствие на която е причинена смъртта на
животното. В конкретния случай, хвърляйки кучето от ****т етаж,
подсъдимата е проявила жестокост спрямо животното, осъзнавайки че при
падането му на земната повърхност от такава височина, ще настъпят телесни
увреждания за кучето, несъвместими с живота, и които ще му причинят силни
болки и страдания.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина – пряк
умисъл, тъй като подсъдимата Х. У. е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
тяхното настъпване. Хвърляйки кучето от *** етаж, подсъдимата е била
наясно, че при падането му от такава височина ще настъпят такива
увреждания, които да доведат до неговата смърт, и въпреки това е предприела
тези действията.
Като не се е съобразил с тези обстоятелства, а е признал подсъдимата за
невинна и я оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т.3, вр. с ал.1 от НК,
първоинстанционният съд е постановил неправилен – необоснован и
незаконосъобразен, съдебен акт, което налага на основание чл. 336, ал.1, т.2,
вр. с ал.2 от НПК, обжалваната присъда да бъде отменена, вместо което да
бъде постановена нова такава, с която подсъдимата Х. У. да бъде призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т.3, вр. с ал.1 от
НК, като й бъде наложено и съответно наказание.
Относно наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата,
въззивният съд взе предвид степента на обществената опасност на деянието –
типична за този вид престъпления; ниската степен на обществена опасност на
дееца, предвид чистото й съдебно минало и добрите характеристични данни,
като същите следва да се отчетат и като смекчаващите отговорността
обстоятелства. Настоящият състав не установи наличието на отегчаващи
отговорността такива. Предвид липсата на изключителни и многобройни
смекчаващи обстоятелства, които по смисъла на чл. 55 от НК да водят до
извода, че и най – лекото, предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК. За престъплението по чл. 325б, ал.2, т.2 и т.3,
вр. с ал.1 от НК са предвидени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две
до четири години и „глоба“ от две до пет хиляди лева. Предвид наличието
само на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива, наказанията следва да се определят в минимален размер, а именно –
„лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години и „глоба“ в размер на 2 000
(две хиляди) лева.
Предвид наличието на всички предпоставки по чл. 66, ал.1 от НК –
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до три години; подсъдимата не
е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер; както и
съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдената не е наложително да изтърпи наказанието ефективно,
то изтърпяването на същото следва да бъде отложено за срок от 4 (четири)
11
години.
Относно направено искане от прокурора за налагане на пробационна
мярка в определения изпитателен срок, въззивният съд намира, че такава не
следва да бъде налагана, тъй като това е първо осъждане за подсъдимата, и
няма доказателства, които да водят до извода, че такава е необходима.
Така определените по вид, размер и начин на изтърпяване наказания ще
изпълнят целите предвидени в чл. 36 от НК и в най – пълна степен ще окажат
необходимия ефект за поправянето и превъзпитанието на осъдената, ще
въздействат възпитателно и предупредително както спрямо нея, така и спрямо
другите членове на обществото.
При този изход на делото, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимата Х. У. следва да бъде осъдена да заплати направените по делото
разноски, а именно – сумата в размер на 351.20 лева по сметка на ОДМВР –
Кърджали, представляваща направени разноски в досъдебното производство,
и сумата в размер на 40 лева по сметка на Районен съд - Кърджали,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
12
Съобщи за изтекли лични данни