№ 246
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000818 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260302 от 02.07.2021г., постановено по т.д. №
151/2020г. по описа на ОС Пловдив, с което е осъден „Л.“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на „Т. И.“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от
27 139.55 лв., представляваща сбора от сумата от 16 379.55 лв., за която е
издадена фактура № ** от 01.12.2019г., представляваща остатък от
възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР от
18.03.2019г., сключен между страните за извършване на монтаж на стоманена
конструкция на обект „С. б. в УПИ ***-*, кв.** с. Т., Община В.; сумата от
5760 по фактура № ** от 01.12.2019г. за допълнително възложени и
изпълнени СМР на обекта и сумата от 5000 лв., представляваща
възнаграждение за допълнително извършени СМР с обслужващо
предназначение на същия обект, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.02.2020г. до окончателното й заплащане и в полза на ищеца са
присъдени направените разноски.
Решението е обжалвано изцяло от „Л.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление обл. П., община К., гр. ***, представлявано
от Хр. Л., чрез адв. Д. Д. с твърдения за неговата неправилност в т.ч. и
1
досежно изводите на първоинстанционния съд за надлежно приемане на
извършената работа, респ. недоказаност на възражението за неточно
изпълнение, както и досежно неоснователността на възражението за
прихващане. Искането е обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде
постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени,
евентуално да бъде уважено заявеното възражение за прихващане.
Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът – „Т. И.“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес гр. ***,
представляван от управителя Г. К. чрез адв. М.Б. оспорва жалбата като
неоснователна и настоява обжалвания съдебен акт да бъде потвърден като
правилен, обоснован и законосъобразен. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и при съобразяване
предметните предели на въззивното обжалване намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Т.
И.“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес гр. ***, представляван от управителя Г. К.
чрез адв. М.Б. срещу „Л.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление обл. П., община К., гр. ***, представлявано от Хр. Л. иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се
свеждат до следното: на 18.03.2019г. между ищеца, в качеството му на
изпълнител и ответника като възложител е сключен договор за извършване на
СМР, по който ищеца е приел да извърши монтаж на стоманена конструкция
на обект: С. б. в УПИ ***-*, кв.** с. Т., Община В., като уточнява, че „Л.“
ООД е подизпълнител на „Б. г.“ ЕООД, главен изпълнител на обекта,
възложен му от „Е.“ ООД. Сочи, че в чл.2 от договора страните са уговорили
възнаграждение в размер на 0.30 лв. без ДДС на кг. за 162 165.43 кг. или
общия размер на дължимото възнаграждение е в размер на 48 649.63 лв. без
ДДС или 58 379.54 лв. с ДДС, а в чл.3 страните са предвидили плащането да
бъде извършено, както следва: 5000 лв. без ДДС авансово до 10 работни дни
след подписване на договора; 10 000 лв. след монтажа на 50% от
конструкцията и окончателното плащане на остатъка след приключване.
Твърди, че възложителя е извършил частични плащания по договора в общ
размер на 35 000 лв. без ДДС, както следва:
5000 лв. без ДДС на 22.03.2019г. по фактура № ** от 23.03.2019г.;
10 000 лв.без ДДС на 08.04.2019г. по фактура № ** от 08.042019г.;
5000 лв. без ДДС на 19.04.2019г. по фактура № ** от 19.04.2019г.;
5000 лв. без ДДС на 24.04.2019г. по фактура № ** от 24.04.2019г.;
5000 лв. без ДДС на 17.05.2019г. по фактура № ** от 17.05.2019г. и
5000 лв. без ДДС на 06.06.2019г. по фактура № ** от 06.06.2019г., а
неплатения остатък от дължимото възнаграждение е в размер на 13 649.63 лв.
без ДДС, за което е издадена фактура № ** от 01.12.2019г..
2
Ищецът сочи още, че поради смяна на проекта за обекта се е наложило
извършване на допълнителни СМР, които са с обслужващо предназначение
същия обект и са възложени от „Л.“ ООД и изпълнени от ищеца,
съставляващи поправка на фасадата от ос А1 до А18, отнела 7 дни, по което
са работили 4 души; демонтаж на рамка за врати 6 броя, отнел 3 дни, по който
са работили 2 души; монтаж на анкерни шпилки по ОСМ 33 бр., което е
отнело 2 дни, по който са работили 2 работници; монтаж на стойка за
слънчеви батерии, който е отнел 2 дни, по който са работили 2 работника;
демонтаж на рамки за прозорци от ос А1 до А3, който е отнел 2 дни, по който
са работили 2 работници и демонтаж на фунари и заготовка, отнел 1 ден, по
който са работили 2 работници, като общо дължимата сума за така
възложените и извършени допълнителни СМР е в размер на 4800 лв. без ДДС,
за което е издадена фактура № ** от 01.12.2019г., останала неплатена.
Твърди, че допълнително възложените работи, които са възникнали в хода на
работата са довели до удължаване срока на изпълнение на договора с още 17
дни. Ищецът сочи още, че поради некачествено изпълнени рамки на 5 бр.
борда за метална конструкция от страна на „Л.“ ООД се е наложил демонтаж
на тези рамки на бордовете за метална конструкция, поправка, рязане и нов
монтаж, което е отнело 15 дни и в направата им са участвали четирима
работника на ищеца, което е довело до допълнителни СМР, дължимото
възнаграждение, за които е 5000 лв., което е останало неплатено. Твърди, че е
изпълнил възложеното, в т.ч. и допълнително възложените работи, както и
тези, наложени от промяната на проекта и непасващите 5 метални борда и
обекта е завършен през м.06.2019г. и въпреки, че фактически е предаден на
възложителя, съставените Протоколи – акт, обр. 19 не са подписани от негов
представител, поради неосъществена комуникация с него, въпреки
задължението му по чл. 264 ЗЗД. Като твърди, че обекта е предаден на
възложителя, както и че същия се ползва по предназначение, но въпреки това
възнаграждението не е платено на изпълнителя, ищецът отправил покана до
същия с искане за заплащане на дължимите суми по издадените фактури, но
въпреки това плащане не последвало, настоява съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 27 139.55 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за извършване на СМР
от 18.03.2019г. и допълнително извършени СМР, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба - 25.02.2020г. до окончателното й
заплащане.
Ответникът – „Л.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. ***, чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. в срока за
отговор е депозирал такъв, с който оспорва предявените искове. Признава, че
на 18.03.2019г. между страните е сключен договор за извършване на СМР с
предмета очертан от ищеца, но твърди, че страните са уговорили срок за
изпълнение на възложеното – 35 календарни дни, който е започнал да тече от
авансовото плащане, наредено с фактура № ** от 22.03.2019г. и е изтекъл на
26.04.2019г.. Твърди, че съгласно уговореното в т.1, ал.2 от договора
3
изпълнителя трябва да изпълни възложеното със средства на възложителя,
както и че в изпълнение на уговореното ответника е осигурил необходимата
за изпълнението на монтажа строителна механизация и е заплащал горивото
за същата. Сочи, че след като изпълнителя монтирал големите структурни
елементи от конструкцията започнал да изостава от графика, като
числеността на строителната бригада намаляла, а едновременно с това и поел
допълнителна работа по поставянето на покривна ламарина на обекта, която
била договорена с главния възложител на обекта „Б. к.“ ЕООД. Заявява, че
след като констатирал забавянето „Л.“ ООД се съгласил да увеличи
уговореното възнаграждение от 0.22 лв. на кг. на 0.30 лв. за кг. с цел да се
гарантира точното изпълнение на договора, а и за да осигури плащането на
трудови възнаграждения на работниците на ищеца извършил авансови
плащания в размер на общо 35 000 лв.. Твърди, че въпреки предприетите
действия, вкл. и по командироване на собствени на ответника служители,
ищеца не е изпълнил в срок до 26.04.2019г. възложеното му. Заявява, че
работата не е приета от възложителя и съставения Протокол, Акт, обр. 19 не е
подписан от него, тъй като е некачествено изработена, генерирала е
допълнителни разходи и е уронен престижа на възложителя. Оспорва
твърдението на ищеца, че има допълнително договаряни СМР, които не са
част от договореното на 18.03.2019г., като по отношение на поправката на
фасада от А1 до А 18 твърди, че същата се е наложила след извършено
замерване на монтираната фасадна конструкция от главния изпълнител „Б. к.“
ЕООД и констатиран неправилен монтаж. По отношение на демонтажа на
рамки за врати – 6 бр. и демонтажа на рамки за прозорци оспорва
извършването им, а монтажа на 33 бл. анкерни шпилки твърди, че е включен
във възложеното по основния договор, тъй като без тях не би могло да се
извърши монтажа на металната конструкция. По отношение на извършването
на монтажа на стойка за слънчеви батерии ответникът твърди, че същия е
извършен от негови служители, а по отношение на демонтажа на фунари и
заготовки, че такъв не е извършен, а ако е извършен е във връзка с монтиране
на покривната ламарина, която не е част от договореното. Твърди, че т.нар.
допълнително извършена работа не е възлагана, а е извършена за поправяне
на некачествено изпълнените работи от ищеца. Навежда възражение за
прихващане с насрещното свое вземане в размер на 43 274 лв., формирано от
сбора на следните суми:
12 945.08 лв., представляваща направен разход за заплатен наем за
механизация за периода на неизпълнението 26.04.2019г. – 30.06.2019г.;
27 015.14 лв., представляваща разходи за автокран;
1231.53 лв., представляващи разход за гориво за наетата механизация и
905 лв., представляваща разходи свързани с командироване на
работници по заплащане на пътно, квартирни и дневни;
1177.32 лв., представляващи разходи за трудово възнаграждение на
командировани работници.
4
Коментираното вземане ответника твърди да е резултат от
неизпълнение задължението на ищеца за точно – във времево и качествено
отношение изпълнение, поради което и настоява предявения иск да бъде
отхвърлен като евентуални приети за налични задължения на ответника се
прихванат с насрещното вземане на ответника до размера на по-малкото от
тях.
В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила
такава от ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за неприемане на
работата, като твърди, че отбелязването за некачествено изпълнение е
направено повече от 6 месеца след предаването и приемането на обекта, както
и че същите възражения не са направени от представляващия дружеството.
Твърди, че металната конструкция е монтирана още на 08.05.2019г., а поради
смяна на проекта за обекта се е наложило извършване на допълнителни СМР,
които са с обслужващо предназначение обекта, изпълнението на които е
започнало на 08.05.2019г. и именно те са довели до удължаване срока на
договора. Конкретно монтажа на 33 бр. анкерни шпилки са възложени
допълнително, поради пропуска на главния изпълнител „Б.“ да остави отвори
за тях, а по отношение на изпълнените рамки на 5 бр. борда за метални
конструкции от страна на „Л.“ ООД се е наложило демонтаж на тези рамки на
бордове за метална контрукция, поправка, рязане и нов монтаж, тъй като
доставените от „Л.“ ООД не са съответствали на проекта. Оспорва
твърдението, че срока за изпълнение започва да тече от 22.03.2019г. и заявява,
че към 08.05.2019г. металната конструкция е била монтирана, но поради
промяна на проекта от главния възложител „Е.“ ООД са договорени
извършването на допълнителни дейности и СМР-та, които са извършвани
след 08.05.2019г., а също и поправка на некачествено доставени от „Л.“ ООД
елементи, за което той не отговаря. Отделно сочи, че в периода на изпълнение
на договора, а и на допълнително възложените работи на обекта е имало 10
дни лошо време, което не е позволявало работа и е довело до невъзможност
за изпълнение. Оспорва твърдението за налични насрещни вземания на
ответника, с които да се прихване вземането в размер на исковата сума.
От ответника е постъпил допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, с който подържа наведените вече възражения. Оспорва
твърдението, че допълнително извършените СМР се дължат на некачествено
изпълнени рамки на 5 бр. борда за метална конструкция от страна на „Л.“
ООД. Оспорва наведеното възражение за забава на кредитора. Оспорва и
твърдението за лоши климатични условия, довели до обективна
невъзможност за изпълнение, като се позовава на неизпълнение на чл. 306,
ал.3 ТЗ. Оспорва твърдението, че допълнително извършените разходи от „Л.“
ООД са му били възстановени от неговия възложител като невярно.
На 18.03.2019г. между ищеца, в качеството му на изпълнител и „Л.“
ООД, в качеството му на възложител е сключен договор за извършване на
5
СМР, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
извърши „Монтаж на стоманена конструкция на обект: С. б. в УПИ ***-*,
кв.**, с. Т., община В.“, като дейностите ще бъдат извършени по техническа
документация на възложителя, както и с негови средства, но с материали на
изпълнителя срещу насрещното задължение на възложителя да му заплати
възнаграждение в размер на 35 676.39 лв. без ДДС, формирано при цена на кг.
- 0.22 лв. за 162 165.43 кг. и впоследствие коригирано при цена на кг. - 0.30
лв.. Учреденото облигационно правоотношение е срочно – чл.5 – изпълнителя
се е задължил да изработи и предаде възложеното в срок от 35 календарни
дни след превеждане на авансовото плащане, а съгласно чл.3, ал.1 същото е в
размер на 5000 лв. и е дължимо в срок до 10 работни дни след подписване на
договора.
Не се спори, че инвеститор на строежа „С. б.“, находяща се в УПИ
***-* с идентификатор 72709.23.34 в кв.** по плана на м. „К.“, землище Т.,
Община В. е „Е.“ ООД, на който е издадено разрешение за строеж № *** от
21.12.2018г., допълнено с направените промени, съгласно одобрения
архитектурен проект на 31.05.2019г. от Гл. архитект на Община В., а също и
разрешение на ползване № *** от ***г..
С договор от 17.09.2018г. „Е.“ ООД е възложил, а „Б. г.“ ООД е приел
да изгради складовата база в УПИ ***-*, кв.** по плана на м. „К.“, землище
Т., Община В.. От своя страна изпълнителя и във връзка с предоставеното му
право от възложителя е сключил договор за възлагане на СМР /поръчка за
възлагане на СМР/ на 21.12.2018г. с „Л.“ ООД, който се е съгласил като
подизпълнител на свой риск и за своя сметка срещу договорено
възнаграждение със свой квалифициран персонал и подходяща техника,
съгласно проектна документация и детайли да произведе, достави и монтира
стоманена конструкция, вкл. съпътстващи СМР, съгласно приложение 4,
одобрена оферта № ***-* от 20.12.2018г.. Именно за изпълнение на
възложеното и прието е сключен договора с ищеца в производството за
монтаж на изработената стоманена конструкция.
Няма спор, че възложителя – ответник е платил на изпълнителя – ищец
сумата от 35 000 лв. без ДДС или 42 000 лв. с ДДС, от които 5000 лв. без ДДС
на 22.03.2019г. по фактура № ** от 23.03.2019г.; 10 000 лв.без ДДС на
08.04.2019г. по фактура № ** от 08.042019г.; 5000 лв. без ДДС на 19.04.2019г.
по фактура № ** от 19.04.2019г.; 5000 лв. без ДДС на 24.04.2019г. по фактура
№ ** от 24.04.2019г.; 5000 лв. без ДДС на 17.05.2019г. по фактура № ** от
17.05.2019г. и 5000 лв. без ДДС на 06.06.2019г. по фактура № ** от
06.06.2019г..
Не се спори, а това се установява и от приетата ССчЕ, която като
неоспорена от страните съдът кредитира, че ищецът е издал фактура № ** от
01.12.2019г. на стойност 16 379.56 лв. и фактура № ** от 01.12.2019г. на
стойност 5760 лв., които е осчетоводил, но същите не са отразени в
счетоводството на ответника, нито са платени от същия. От коментираната
6
ССчЕ на в.л. И. С. се установява, че фактурите, издадени и платени от
ответника са осчетоводени от него, като липсват други осчетоводявания,
както и плащания на вземания на ищеца, вкл. и претендираните в настоящото
производство.
От приложената строителна документация за обекта, инвеститор, на
който е „Е.“ ООД е видно, че издаденото разрешение за строеж № *** от
21.12.2018г. е допълнено със Заповед № *-** от 31.05.2019г. с направени
промени, съгласно одобрен инвестиционен проект на 31.05.2019г. от Гл.
архитект на Община В..
От приетата от съда комплексна съдебно – техническа и съдебно –
счетоводна експертиза се потвърждават вече приетите за установени факти,
че в счетоводството на ищеца са отразени фактура № ** от 01.12.2019г. на
стойност 4800 лв. без ДДС или 5760 с ДДС за допълнително извършени
работи по обект С. б. в УПИ ***-*, кв.** с. Т., община В., както и
неиздаването на фактура за претендираните 5000 лв. без ДДС или 6000 лв. с
ДДС, както и че е налице промяна в първоначалния проект за изграждане на
обекта, които са наложили извършването на допълнителни работи, свързани с
промяна в размерите на врати и прозорци по фасадите, както и предвиденото
да се обрамчват с метална рамка.
Спорът между страните е концентриран досежно това приета ли е
извършената работа по сключеният между тях договор за изработка, основно
задължение, по който съгласно чл. 264 ЗЗД е именно приемане от
възложителя на изработеното. Страните в чл. 10, ал.2 от договора са
уговорили приемането на възложената работа да се удостоверява със
съставянето на акт 19, като няма спор между тях, че съставените актове не са
подписани от възложителя. Същите са изпратени от изпълнителя с покана от
14.01.2020г., но са върнати неподписани, поради „…некачествено свършена
работа, генериране на допълнителни разходи за повдигателни съоръжения,
довършване на монтаж на металната конструкция с монтажници на „Л.“ ООД,
като и уронване престижа на „Л.“ ООД пред фирма „Б.“. Това обстоятелство
само по себе си не означава, че работата не е изпълнена, респ., че не е приета.
Следва да се има предвид, че ответника е подизпълнител на главния
изпълнител, на който е възложено изграждането на складовата база, както и
че на инвеститора на строежа, много преди отказа на ответника да приеме
работата, е издадено разрешение за ползване. Казаното означава, че
изработеното е в съответствие с възложеното, ползва се по предназначение от
инвеститора, което съпоставено с писмените данни, изходящи от ответника и
касаещи липса на възражения в качествено отношение на изпълненото към
7
момента на фактическото му приемане от изпълнителя и предаване на
инвеститора, налага да се приеме, че такива не са съществували. Всъщност,
данни за некачествено изпълнени работи се съдържат единствено в
показанията на св. Д. И., които предвид служебната му ангажираност с
ответника, съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и не кредитира
предвид тяхната изолираност. Коментираните показания не само не са
подкрепени от нито едно от приобщените писмени доказателства и
експертни становища, а и са опровергани като извод от същите. Следва да се
има предвид, че нито в приложената строителна документация за обекта се
съдържат данни за некачествено изпълнение, нито в останалите събрани по
делото писмени доказателства. Наличието на изменение в първоначалния
проект, установено, както от приетата комплексна експертиза, така и от
приложената строителна документация за обекта е факт, който е изцяло в
противоречие с твърдението на св. И. за липсата на изменение на
архитектурния проект и в този смисъл разколебава достоверността на
неговите показания. Показанията на този свидетел са и вътрешно
противоречиви и нелогични, тъй като от една страна свидетелят твърди, че
направените заварки били „под всякаква критика“, а след това заявява, че не е
коригирал „техни“ заварки, което съпоставено с факта, че изграденото се
ползва по предназначение и липсват възражения от инвеститора няма как да
се приеме за установен и достоверен факт. Дори и показанията на св. И. да се
приемат безкритично, за което нормативно признати основания липсват, в
частта, касаеща евентуално некачествено изпълнение, то внимателния им
прочит налага извод за тяхната недостатъчна конкретност и яснота досежно
релевантните за спора факти, а именно в какво конкретно се изразява
твърдяното некачествено изпълнение. По аналогичен начин следва да се
коментират и показанията на св. П. П., който от една страна заявява, че знае
за изменение в проекта, но заявява, че „…винаги има такива изменения…“, а
след това сочи, че във връзка с изменението и в хода на изпълнението се е
наложило „Л.“ ООД да достави нови конструкции, като изразява лично
мнение, че изменението е било незначително и е наложило преправяне на
елементи за врати и прозорци. По отношение на забележките към
изработеното свидетеля заявява, че „…винаги има забележки, но официално
няма направени такива“ и заключава, че „..в крайна сметка всичко е минало
ок“. Св. П. заявява, че поправката е била съвместна работа от служители,
8
както на ищеца, така и на ответника, тъй като е било налице забавяне в
изработване на конструкцията, а е имало следващи процеси, които е трябвало
да се извършат. Коментираните показания не са достатъчно ясни и конкретни
в частта касаеща евентуални недостатъци на изработеното, а именно в какво
се изразява същото, както и в частта за евентуална забава в изпълненото, без
да се конкретизира като период същата и затова съдът не ги кредитира. В този
смисъл напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
неправилно първоинстанционния съд не ги е кредитирал, като е приел, че
противоречат на приетата комплексна експертиза. Констатираното
противоречие е налично и като се отчете разпита на вещите лица в
проведеното на 02.06.2021г. открито съдебно заседание, от който се
установява, че измененията в проекта са съществени и са обусловили
извършвана на допълнителни работи, надхвърлящи обема и стойността на
претендираните в настоящото производство.
Неоснователно е и следващото подържано в първоинстанционното
производство, а и в настоящото възражение на ответника, сега жалбоподател
за неточно изпълнение във времево отношение. Каза се вече учреденото
облигационно правоотношение е срочно, като в чл.5 страните са уговорили
изпълнителя да изработи и предаде възложеното в срок от 35 календарни дни
след превеждане на авансовото плащане, а съгласно чл.3, ал.1 същото е в
размер на 5000 лв. и е дължимо в срок до 10 работни дни след подписване на
договора. От приетата ССчЕ се установява, а и това обстоятелство не е
спорно между страните, че авансовото плащане е наредено на 22.03.2019г. от
възложителя, което означава, че от 23.03.2019г. е започна да тече уговорения
срок за изпълнение, а именно 35 календарни дни и същия е изтекъл на
26.04.2019г.. Този срок обаче обективно и по причини извън поведението на
изпълнителя е било невъзможно да бъде спазен, предвид наложилото се и
одобрено изменение на инвестиционния проект, обусловило и извършването
на допълнителни работи. Тук от значение са събраните гласни доказателства
и конкретно показанията на св. Д. Н., които съдът преценява с приложението
на чл. 172 ГПК и кредитира като отчита, че същите са подкрепени и от
останалите събрани по делото доказателства и конкретно приетата
комплексна съдебно счетоводна и съдебно техническа експертиза.
Показанията на този свидетел са преки, непосредствени и логично
обосновани. Така св. Н. сочи, че металната контрукция е била изградена до
края на м.04., но след това се наложили промени по фасадата, по бордовете на
покрива и всички прозорци, които наложили допълнителна работа по промяна
на размери, рязане и преправяне на доставените от „Л.“ ООД материали.
Уточнява, че фундаментите не били направени точно, което наложило
коригирането им. Свидетелят заявява, че са правили шпилки, тъй като или
9
липсвали отвори или се разминавали и са направили чисто нова стойка за
слънчеви батерии, а също и са преправяли криви фунари, бордове и планки;
твърди, че са липсвали планки, а кръстни връзки били направени там, където
не им е мястото, което е наложило преправянето им и довело до
допълнителна работа, която отнела около месец, за което бил уведомяван
представител на „Л.“ ООД. Св. Н. твърди, че за период от около 10 дни е
имало лошо време, което не е позволявало работа, за което уведомявали
представител на ответното дружество по телефона. Заявява, че е имало случаи
на забава при доставката на заготовката.
Коментираните показания и конкретно в частта им касаеща
извършването на допълнителна работа във връзка с изменението на проекта
са категорично потвърдени от изводите на комплексната експертиза. Фактът,
че металната конструкция е била монтирана от ищеца към момента, в който
проекта е бил изменен, съдът приема за установен, предвид заявеното от в.л.
инж. П., че ако не е била направена същата би се наложило нова поръчка до
възложителя за заготовка, а такава липсват данни да е правена, което
означава, че е ползвана вече доставената и това е наложило преработката й,
т.е. извършена е допълнителна работа. Според в.л. инж. П. претендираните за
заплащане допълнителни работи от ищеца, за които е издадена фактура № **
са изцяло свързани с изменението на проекта.
Установените до тук факти обосновават неоснователност на
възражението за неточно изпълнение във времево отношение, за което
изпълнителя да отговаря, тъй като отклонението е вследствие причини, извън
неговото поведение. Неточно и затова невярно е твърдението на
жалбоподателя, че съдът е обосновал липса на отговорност за забавата в
изпълнението със забава в доставката на материали от възложителя или
некачественото им изработване, което всъщност не е негово задължение, а е
задължение на изпълнителя. Вярно е, че съгласно чл. 1, ал.2 от договора
страните са предвидили дейностите по монтаж на стоманената конструкция
да бъдат извършени по техническа документация от възложителя и с
материали на изпълнителя, но това не означава, че установените да са
неритмично доставяни елементи са материали, необходими за изпълнение на
възложеното. Всъщност елементите, за чието несъответствие свидетелства и
св. И., представляват част от стоманената конструкция, която е следвало да
бъде осигурена от възложителя, а нейния монтаж да бъде изпълнен от
изпълнителя.
Най – сетне ще се посочи, че за несъответствие на доставените
елементи с тези по проекта е бил уведомяван възложителя от изпълнителя, в
който смисъл са показанията на св. Д. Н. и противно на възраженията в
жалбоподателя, съда приема това уведомяване да е било своевременно, тъй
като едва при монтажа е възможно да се констатира евентуално тяхното
несъответствие.
Основателни са претенциите на ищеца и за присъждане и стойността
10
на допълнително изпълнените от него работи, за които е издал фактура № **
от 01.12.2019г. и съставляващи поправка на фасадата от ос А1 до А18,
демонтаж на рамка за врати 6 броя, монтаж на анкерни шпилки по ОСМ 33
бр., монтаж на стойка за слънчеви батерии, демонтаж на рамки за прозорци от
ос А1 до А3 и демонтаж на фунари и заготовка, който са установени като
извършени от показанията на св. Н. и И. от приетата комплексна съдебно
техническа експертиза. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
тези работи не са били възлагани изрично и писмено на изпълнителя, както и
че не е налице надлежно изменение на договора от 18.03.2019г., тъй като
съгласно чл.15 от същия страните са уговорили изменението да бъде само в
писмена форма. Всъщност, настоящия състав на съда приема, че с
възлагането и приемането да бъдат извършени допълнителни работи договора
от 18.03.2019г. същия не е изменен, тъй като възложеното с него е
извършването на монтаж на стоманена конструкция, който да бъде съобразен
с техническата документация на възложителя – вж. чл.1 от договора. Именно
в съответствие с уговореното и измененията в одобрения архитектурен проект
ищеца е приел да извършил допълнителните дейности, без които
изпълнението не би било съобразено с измененията на проекта или в
отклонение от уговореното в чл.1.
След като се прие, че не е налице забавено изпълнение от страна на
ищеца, то неоснователни са и заявените възражения за прихващания от
ответника, вземанията, по които са обосновани именно с неточното във
времево отношение изпълнение.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия
първоинстанционен съд, поради което и обжалвания негов съдебен акт като
съобразен с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на спора на ответника по жалбата се дължат
разноски, които съдът констатира да са в размер на 1600 лв., представляващо
платено възнаграждение за адвокат, за заплащане на която сума следва да се
ангажира отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260302 от 02.07.2021 година,
постановено по т. д. № 151/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив,
с което е осъден „Л.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. *** да заплати на „Т. И.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. *** сумата от 27 139.55 лв., представляваща сбора
от сумата от 16 379.55 лв., за която е издадена фактура № ** от 01.12.2019г.,
представляваща остатък от възнаграждение за изпълнени СМР по договор за
11
извършване на СМР от 18.03.2019г., сключен между страните за извършване
на монтаж на стоманена конструкция на обект „С. б. в УПИ ***-*, кв.** с. Т.,
Община В.; сумата от 5760 по фактура № ** от 01.12.2019г. за допълнително
възложени и изпълнени СМР на обекта и сумата от 5000 лв., представляваща
възнаграждение за допълнително извършени СМР с обслужващо
предназначение на същия обект, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.02.2020г. до окончателното й заплащане и в полза на ищеца са
присъдени направените разноски.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. К., ул. № 1, ет.2 да заплати на „Т. И.“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. *** сума в размер на 1600 лв.,
представляващи платено възнаграждение за адвокат за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12